Решение по дело №549/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              31.05.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                          ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при участието на секретар Антония Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 549 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 03.07.2018г., гр.д.66082/17г., СРС, 124 с-в признава за установено по предявените от Е.Г.М. (поправено от М.) срещу „ОТП Ф.Б.“ ЕАД искове с правна квалификация чл.439 ГПК  вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД че ищецът не дължи на ответника сумата 2 390.06 лева – законна лихва върху сумата 7 800.57 лева за периода от 23.02.2010г. до 20.07.2015г. и сумата 3 354.30 лева - лихва за забава върху сумата 7 800.57 лева за периода от 20.03.2008 до 22.02.2010г., за които е издаден изпълнителен лист по гр.д.189/10г., РС - Панагюрище и е образувано изп.д. 20168380402008, ЧСИ рег.№ 838 КЧСИ, с район на действие СГС, отхвърля предявените от Е. Г. М. срещу „ОТП Ф.Б.“ ЕАД искове с правна квалификация чл.439 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД – за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 7 800.57 лева - главница, сумата 3 651.48 лева – законна лихва върху главницата за периода от 21.07.2015г. до 19.09.2017г. и сумата  223.10 лева - разноски, за които е издаден изпълнителен лист по гр.д.189/2010г., РС Панагюрище и е образувано изп.д.20168380402008,  ЧСИ рег.№ 838 КЧСИ, с район на действие СГС и иска с правна квалификация 55 ЗЗД – за сумата 420 лева, събрана в хода на същото изпълнително дело, ведно със законна лихва от 19.09.2017г. до окончателното плащане, като осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 224.76 лева – разноски, а ищецът да заплати на ответника сумата 203.04 лева – разноски.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва въззивна жалба от ищеца Е.Г.М.. Счита, че цесията за процесните вземания не му е съобщена и не го обвързва. Цесията няма действие и поради уговореното прехвърляне на вземания, които вече са били погасени по давност. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

Въззиваемият – ответникът по иска срещу „ОТП Ф.Б.“ ЕАД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК и чл.55, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 28.04.2010г., ч.гр.д.189/10г., РС - Панагюрище и изпълнителен лист от същата дата са издадени в полза на трето за спора лице „Б. ДСК“ ЕАД срещу настоящия ищец Е.Г.М., като кредитополучател, относно процесните вземания по договор за кредит от 07.10.2007г., сред които е главницата от 7 800.57 лв., ведно със законна лихва, считано от 21.07.2015г.

С договор за  прехвърляне на вземания от 22.11.2012г., Б.та цедира спорните вземания в полза на ответника „ОТП Ф.Б.“ ЕАД. В отклонение от чл.99, ал.4 ЗЗД, според който действието на прехвърлянето спрямо третите лица и длъжника е обусловено от съобщаването му на длъжника от предишния кредитор и цедент, пълномощното към приложение № 2 от цесионния договор овластява  новия кредитор и цесионер – настоящия ответник да извърщи съобщаването. Ищецът се счита уведомен за цесията с получаване на поканите за доброволно изпълнение по двете изпълнителни дела и на преписа от отговора на исковата молба с доказателства, където ответникът се позовава на цесията.

От влизането в сила на съдебното изпълнително основание, каквото е заповедта за изпълнение, започва да тече нова погасителна 5-годишна давност съобразно чл.117, ал.1 вр. чл.110 ЗЗД за главното вземане по неизплатения кредит от 7 800.57 лв. Същата е прекъсната и спряна съгласно чл.116 б. „в” и чл.115 б. „ж” ЗЗД с поискването от взискателя да се предприеме принудително изпълнение най-късно на 19.07.2012г. Тогава с молбата за иницииране на първото изпълнително производство въз основа на изпълнителния лист, по която е образувано изп.д.920128380407013, ЧСИ рег. № 838, едновременно се овластява съдебния изпълнител да извърши пълно проучване на имущественото  състояние на длъжника съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, както и се посочват принудителни способи, в съответствие с т.10 от ТР № 2/26.06.2015г., ОСГТК на ВКС.

Според разясненията на т.10 от същото тълкувателно решение, нова погасителна давност за вземанията  започва да тече от датата на поискването от взискателя или на предприемането от съдебния изпълнител на всяко валидно принудително изпълнително действие, изграждащо съответен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя да извърши пълно проучване на имущественото  състояние на длъжника - чл.18, ал.1 ЗЧСИ, стига да е предприето преди прекратяване на изпълнителното производство по право. Това прекратяване  настъпва с изтичане на 2-годишен преклузивен срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, считано отново от последното  поискано или предприето валидно изпълнително действие.

В случая, на 20.07.2012г., ЧСИ предприема действие по налагане на запори върху сметки на длъжника, от които няма данни да постъпват суми по изпълнителното дело. След това последно принудително изпълнително действие, извършването на друго не е искано от взискателя и не е предприемано от ЧСИ. Затова на 20.07.2014г. изтича 2-годишния преклузивен срок, а на 20.07.2017г. би следвало да изтече 5-годишния давностен срок.

По силата на самата законова разпоредба чл.433, ал.1, т.8 ГПК, с изтичането на преклузивния срок, настъпва прекратяване на изпълнителното дело. Постановлението на съдебния изпълнител от 12.02.2016г. има декларативен, а не конститутивен характер, като само прогласява осъществяване на някое от основанията по чл.433, ал.1 ГПК. От момента на перимиране на изпълнителното производство, всички последващи действия за принудително изпълнение се обезсилват по право като недопустими и без юридическа стойност.

Въпреки това, подаването от взискателя на молбата от 21.03.2016г., с посочени изпълнителни способи, по която е образувано второ изп.д. 20168380402008, ЧСИ рег.№ 838, прекъсва все още неизтеклата погасителна давност и поставя начало на нови погасителен и давностен срокове. В хода на второто изпълнително производство, на 28.03.2016г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. През периода  м.03.2016г. - м.07.2017г. по сметка на ЧСИ всеки месец постъпват удържани суми за общо 420лв. Принудителното събиране на всяка месечна удръжка представлява действие, което изгражда изпълнението на принудителния способ запор, поради което ежемесечно прекъсва преклузивния и давностен срок, респ. същите не са изтекли към момента на подаване на настоящата искова молба. Затова неоснователни са исковете по чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не се дължат като погасени по давност вземанията за сумата 7 800.57 лева – главница по договор за кредит, сумата 3 651.48 лева – законна лихва върху главницата за периода от 21.07.2015г. до 19.09.2017г. и сумата  223.10 лева - разноски.

         Неоснователен е искът по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 420 лв. като принудително събрана от трудовото възнаграждение, без основание. Както вече се посочи, цесията е редовно съобщена на длъжника и го обвързва. Удръжките по наложения запор са извършени на валидно правно основание в рамките на законния изпълнителен процес.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр., ГПК следва да се потвърди.

Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.07.2018г., гр.д.66082/17г., СРС, 124 с-в в частта, с която отхвърля предявените от Е.Г.М. (поправено от М.) срещу „ОТП Ф.Б.“ ЕАД искове с правна квалификация чл.439 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 7 800.57 лева - главница, сумата 3 651.48 лева – законна лихва върху главницата за периода от 21.07.2015г. до 19.09.2017г. и сумата  223.10 лева - разноски, за които е издаден изпълнителен лист по гр.д.189/2010г., РС Панагюрище и е образувано изп.д.20168380402008,  ЧСИ рег.№ 838 КЧСИ, с район на действие СГС и иска с правна квалификация 55 ЗЗД за сумата 420 лева, събрана в хода на същото изпълнително дело, ведно със законна лихва от 19.09.2017г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Е.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, гр.София, бул. „*********сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните в частта за иска по чл.439, ал.1 ГПК за сумата 7 800.57 лв, а в останалата част е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.