РЕШЕНИЕ
№ 1400
гр. Пловдив, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300502195 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на В. К. Н., ЕГН **********, с
адрес гр. А., ул. „А. С.“№ ***, ет. ***, ап. *** против решение № 35/21.02.2022 г.,
поправено с решение № 185/20.06.2022 г., постановено по г. д. № 767/2022 г. по описа
на РС Асеновград, с което е признато за установено вземането на Г. С. Ф., ЕГН
**********, с адрес с К. общ А. ул „О.“№ *** по отношение на В. К. Н. по Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. г. д. № 1377/2020 г. на РС
Асеновград в размер на 8000,00 лева (осем хиляди лева), произтичащо от запис на
заповед от 12.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на издаване на
изпълнителния лист – 03.09.2020 г., като и е жалбоподателят е осъден да заплати
направените разноски в заповедното и в първоинстанционното производство.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на съдебното решение. Излагат се съображения, че
първоинстанционният съд е изградил убеждението си единствено въз основа на
твърденията и доказателствата на ищцовата страна, като не е взел предвид, че са
събрани гласни доказателства, които изцяло подкрепят твърденията на жалбоподателя,
че е бил въведен в заблуждение да подпише процесния документ. Въведени са
1
оплаквания, че на практика в съдебния акт липсват мотиви за формиране на крайния
извод на първостепенния съд, като делото е останало неизяснено, както от фактическа,
така и от правна страна. Твърди, че поради неверни свидетелски показания на В.К., е
била осуетена възможността да бъдат задавани въпроси за изясняване на важни
обстоятелства по делото, а съдът е постановил решението си, без да има възможност да
прецени фактическата обстановка, както, ако свидетелката беше казала истината по
случая. Моли се за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на предявения иск.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г.
С. Ф., чрез адвокат А. Г., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се
съображения в подкрепа на атакуваното решение и се моли то да бъде потвърдено.
Претендират се разноски.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно. Съдът намира обжалваното решение и допустимо, по отношение
на признатото вземане за сумата от 8000 лв, за която е била издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 1377 по описа на РС – Асеновград за 2020 г. По отношение
на тази сума са налице специалните предпоставки за допустимост на установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК – налице е издадена заповед за незабавно
изпълнение за главницата по запис на заповед, възражение от длъжника в срок, искът е
предявен в законоустановения едномесечен срок от съобщението. Съгласно чл. 124, ал.
1 ГПК иск за съществуване на едно право или правоотношение може да бъде предявен
само когато ищецът има правен интерес от това. Съгласно чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.
415 от ГПК заявителят може да предяви иск за вземането си, когато е подадено
възражение, с което се оспорва изцяло или отчасти дължимостта на вземането, предмет
на издадената заповед за изпълнение. Доколкото в издадената заповед за незабавно
изпълнение липсва присъдено обезщетение за забава в размер на законната лихва от
датата на издаване на изпълнителния лист, то това вземане не е предмет на издадената
заповед за изпълнение, а искът за установяване на дължимост на това вземане е лишен
от правен интерес, тъй като установителния диспозитив на решението не се ползва с
изпълнителна сила, поради което и обжалваното решение в тази му част е постановено
по недопустим иск и подлежи на обезсилване. Ето защо решението следва да бъде
обезсилено в частта, в която се признава за установено вземането на Г. С. Ф. по
2
отношение на В. К. Н. по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК по ч. гр. д. 1377/2020 г. на АРС в размер на законната лихва от датата на издаване
на изпълнителния лист – 03.09.2020 г., върху установеното вземане от 8000 лв.,
произтичащо от запис на заповед от 12.09.2019 г.
Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението в останалата му част, съобразно направените
оплаквания във въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по правния
спор между страните.
Пред съда е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл.
415 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 535 ТЗ.
Ищецът твърди, че има изискуемо вземане на основание запис на заповед от
12.09.2019 г. за сумата от 8000 лв, за която е била издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 1377 по описа на РС – Асеновград за 2020 г.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, е оспорил основателността на иска, с
твърдения, че не е налице каузално правоотношение във връзка с подписания от него
запис на заповед, като няма задължение към ищеца. Твърди, че не дължи посочената в
издадената заповед за незабавно изпълнение сума, тъй като е бил въведен в
заблуждение от ищеца, че подписва разписка за получена цена от покупко-продажба на
недвижими имоти, оспорена по съдебен ред, или прави възражение на унищожаемост
на сделката.
Съдът е приел, че ответникът е издал в полза на ищеца запис на заповед от
12.09.2019 г. за сумата от 8000лв, с падеж 01.08.2020 г., въз основа на който ищецът се
е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК в
образуваното ч. гр. д. 1377/2020 г. по описа на РС – Асеновград, за сумата от 8000 лв.
дължима сума по запис на заповед от 12.09.2019 г. и разноски в производството в
размер на 162,56 лв. Подаденото възражение от страна на длъжника обусловило
възникване на правен интерес за провеждане на установителния иск.
По отношение на така възприетата от районния съд фактическа обстановка
липсват възражения от страните, като същата се установява и от приложеното към
делото заповедно производство.
По делото са разпитани свидетели, поискани от ответника, за установяване на
твърденията му, че записът на заповед е подписан от него в присъствието на
свидетелите, след като е бил въведен в заблуждение от насрещната страна, че подписва
друг документ. Призованите свидетели П. и К., незаинтересовани от делото, отричат да
са съставяли и представяли за подпис процесния запис на заповед, като по този начин
отричат твърденията на ответника за въвеждането му в заблуждение. Доведените от
ответника свидетели Т. и И. са заявили, че са били свидетели по гражданско дело, по
повод продажба на земеделски земи, като ответникът преди да даде показания
3
подписал някакъв документ, във връзка с продажбата на нивите. Свидетелят Т. заявява,
че адвокат казал на ответника да подпише документа, като той подписал без да го чете,
за да се оправдаят някакви пари като разход на фирмата, която е закупила нивите.
Свидетелят И. пък не знае какъв документ е бил подписан, дали ответникът го е
погледнал преди да го подпише, като заявява, че не го епрочел, преди да го подпише.
Представен е нотариален акт № 26, том 2, дело 1333/2018г на нотариус К. с
продавач - ответникът в производстовто и неговата съпруга Е. Н., и купувач – В. Д. Ф.,
и предмет - ПИ с КИ 38385.121.15 по КК на с К. общ А. и ПИ с КИ 38385.94.152 по КК
на с К. общ А. с продажна цена от 1100 лв. за двата имота. В обяснения по по реда на
чл. 176 ГПК ищецът заявява, че делото образувано и водено срещу него в АРС е с №
188/2019г, с постановено решение от 28.07.2020 г.
Съдът е приел, че искът е допустим и основателен, тъй като представения запис
на заповед е издаден от длъжника – ответник, в полза на ищеца, редовен е от външна
страна – съдържа всички изискуеми реквизити, поради което удостоверява подлежащо
на изпълнение задължение на ответника спрямо ищеца, а наведените от ответника
доводи за унищожаемост на сделката поради въвеждане в заблуждение при подписване
на записа на заповед, на осн. чл. 29 от ЗЗД, са останали недоказани.
При така събраните доказателства, въззивният съд намира за правилни изводите
на съда в обжалваното решение, според които се дължи заплащане на главницата по
приложения запис на заповед, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение от
РС - Асеновград.
Възражението по отношение на правилността на решението във въззивната
жалба, поради липса на мотиви, съдът счита неоснователно. Съдът е изложил мотиви
относно приетата фактическа обстановка, приложимото право и решаващите си доводи
за основателността на иска.
Основното възражение на жалбоподателя е, че не е прието за установено
твърдението му, че е бил въведен в заблуждение при подписване на процесния запис
на заповед, въз основа на разпита на доведените от него свидетели и твърденията за
лъжествидетелстване на свидетеля В.К.. Действително това възражение е останало
недоказано. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването
следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи
факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила
неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които
задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия казус от събраните
по делото доказателства ищецът не доказва по такъв безспорен и категоричен начин, че
е бил въведен в заблуждение да подпише документ с различно съдържание.
Доведените свидетели единствено заявяват, че е подписан някакъв документ от
4
ответника, който той не прочел, но не установяват нито какво е било съдържанието на
документа, нито какво е мислил, че подписва ответникът. Или с показанията си
доказват, че е подписан някакъв документ от ответника, но не доказват, че той е бил
въведен в заблуждение, от кого и как, като показанията им са недостатъчно конкретни
и категорични. Освен това техните показания не се подкрепят нито от показанията на
призованите свидетели П. и К., които отричат тезата на жалбоподателя, нито от
представените писмени доказателства – в представения нотариален акт, във връзка с
който се твърди да е заблуден жалбоподателят да подпише документа, купувач не е
фирма, за да бъдат отчитани пари от продажбата от такава. Съдът не може да
установява в хода на процеса престъпно обстоятелство, каквото е твърдяното
лъжествидетелстване, от значение за едно гражданско правоотношение, по аргумент на
чл. 124, ал. 5 от ГПК, като изгражда изводите си по вътрешно убеждение, въз основа на
лични и непосредствени впечатления от свидетелските показания, преценяйки
евентуалната им заинтересованост, с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, и вземайки
предвид всички доказателства по делото. Поради изложеното и възражението се явява
недоказано по категоричен и несъмнен начин, поради което и с оглед разпределената
доказателствена тежест съдът приема, че издателят на записа на заповед не е бил
въведен в заблуждение, за да го подпише, а записът на заповед е действителен.
По отношение на липсата на каузална сделка, което възражение се твърди да не е
обсъдено в обжалваното решение, съдът приема следното: Вземането се претендира на
основание запис на заповед, издаден от жалбоподателя, в полза на въззиваемия.
Записът на заповед е формална, абстрактна, едностранна сделка, която, за да е
действителна, следва да е в писмена форма и да съдържа определените реквизити,
посочени в чл. 535 от ТЗ, като процесния запис на заповед изпълнява всички тези
условия за действителност, което е установено и от първоинстанционния съд и не е
оспорено от страните. Доколкото записът на заповед се издава заради конкретни
отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за
заплащане на парична сума, то всяка от страните може да въведе твърдения, свързани с
каузалните правоотношения между тях, по повод на които е бил издаден записа на
заповед, във връзка със съществуването на задължението, като тогава, при надлежното
им заявяване от страната, която има правен интерес, следва да бъдат обсъдени от съда.
По определяне на предмета на доказване в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК, доколкото е
съществувала противоречива практика на съдилищата, тя е преодоляна със
задължителните указания, дадени с т. 17 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, съгласно което
„Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК е съществуване
на вземането, основано на записа на заповед.“ В мотивите на същото, по отношение на
5
разпределяне на доказателствената тежест в производството по иска е пояснено, че
предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, се определя от
правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на
изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9
ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна
менителничен ефект. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и
доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна
сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от
външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от
ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение
за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално
правоотношение между него като поемател и длъжника -издател по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед. Посочено е също, че едва с въвеждането
на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга, като едва тогава в производството на
изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани
на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа
на заповед, както и, че по правилото на чл. 154 от ГПК всяка от страните доказва
фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респективно
несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между
страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието
изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от
ответника - длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на
вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното
правоотношение.
В конкретната хипотеза нито в заповедното производство, нито в отговора на
исковата молба, се сочи конкретно правоотношение, във връзка с което е издаден
записа на заповед и имащо значение за погасяване на вземането. При така направеното
оспорване, съгласно задължителните за съдилищата указания за прилагане на закона,
дадени от ВКС в цитираното тълкувателно решение, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и
длъжника -издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
Направеното възражение за недействителност, поради въвеждане в заблуждение при
подписване на ценната книга, е разгледано от съда, поради което и възражението в
6
жалбата за необоснованост на съдебния акт и разглеждане едностранно от съда само на
твърденията и исканията на ищеца, е неоснователно.
По така изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна в тази
и част, а обжалваното решение, с което е установена дължимост на вземането по
издадената заповед за незабавно изпълнение в размер на сумата 8000 лева,
произтичащо от Запис на заповед, издаден от ответника на 12.09.2020 г. правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 35/21.02.2022 г., постановено по гр. дело №
767/2021 г. по описа на Районен съд Асеновград, IV граждански състав, поправено с
решение № 185/20.06.2022 г., постановено по г. д. № 767/2022 г. по описа на РС
Асеновград, в частта, в която се признава за установено вземането на Г. С. Ф., с ЕГН
**********, с адрес с. К., общ. А., ул. „О.“ №***, по отношение на В. К. Н., с
ЕГН**********, с посочен адрес за призоваване гр. А., ул. „А.С.“ №***, по Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1377/2020 г. на АРС в
размер на 8000 лв. (осем хиляди лева), произтичащо от запис на заповед от 12.09.2019
г., както и в частта за присъдените разноски, като ОБЕЗСИЛВА Решение №
35/21.02.2022 г., постановено по гр. дело № 767/2021 г. по описа на Районен съд
Асеновград, IV граждански състав, в останалата му обжалвана част, в която се
признава за установено вземането за законната лихва, от датата на издаване на
изпълнителния лист – 03.09.2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7