Р Е
Ш Е Н И Е № 3595
гр. Пловдив, 25.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на девети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2474 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
„А1 България” ЕАД –
гр. София (с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) е предявило против В.Д.Т.
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните
суми, а именно: сумата от общо 165,56
лв., представляваща сбор от стойността на незаплатени далекосъобщителни
услуги, дължими по договор за далекосъобщителни услуги № ****** от 26.11.2012
г., по който са издадени фактура № *********/ 26.09.2014 г., фактура №
*********/ 27.10.2014 г., фактура № *********/ 27.11.2014 г., фактура №
*********/ 28.12.2014 г. на обща стойност 115,76 лв., както и дължима по
договор за далекосъобщителни услуги № ****** от 20.09.2014 г., по които са
издадени фактура № *********/ 20.10.2014 г. и фактура № *********/ 20.11.2014
г. на обща стойност 49,80 лв.; сумата от общо 402,25 лв., представляваща сбор от стойността на неустойки за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги № ****** от
26.11.2012 г. (издадена фактура № *********/ 02.03.2015 г. на стойност 49,50
лв.) и на договор за далекосъобщителни услуги № ****** от 20.09.2014 г.
(издадена фактура № *********/ 25.03.2015 г. на стойност 352,75 лв.), ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
на изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в съда – 09.08.2017 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1788/14.09.2017 г. по ч.гр.д. № 14411 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, VI граждански
състав.
С определение №
2583/15.03.2018 г., постановено по настоящото дело, производството по
последното е прекратено частично по отношение на предявения иск за признаване
за установена дължимостта на сумата от 42,97 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане за периода от 06.12.2014 г. до 24.07.2017 г., поради отказ от
ищеца на основание чл.233 ГПК. Затова предмет на разглеждане в настоящото
производство са предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, подробно описани по-горе.
Ищцовото дружество
твърди, че с ответника имали два сключени договора: първият договор за
далекосъобщителни услуги № ****** от 26.11.2012 г., с който на ответника била
предоставена услуга за телефонен номер ******** по тарифен план Мтел Сърф и
Талк ХС с абонаментна такса в размер на 12,90 лв. за срок от 24 месеца и
вторият договор за далекосъобщителни услуги № ****** от 20.09.2014 г., с който
на ответника били предоставяни услуги за телефонен номер ****** по тарифен план
Мтел Мобилен с месечна абонаментна такса в размер на 24,90 лв. за срок от 24
месеца. Посочва, че за срока на действието на договорите за мобилни услуги
ищцовото дружество издало на ответника фактурите, подробно описани в исковата
молба по номер, дата, стойност и основание, посочени и по-горе. Изтъква, че
длъжникът не е изпълнявал задълженията си по процесните договори, което
обусловило правото му да прекрати едностранно последните, като договорът за
далекосъобщителни услуги № ****** от 26.11.2012 г. бил прекратен на 02.03.2015
г., а договорът за далекосъобщителни услуги № ****** от 20.09.2014 г. – на
25.03.2015 г. Предвид предсрочното прекратяване на договорите на ответника била
начислена неустойка, която е и една от претенциите по настоящата искова молба.
Ищецът моли за уважаване на предявените установителни искове и присъждане на
сторените разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответната страна В.Д.Т., чрез назначение по реда на чл.47, ал. 6 ГПК особен
представител адв. А.Ц.. В отговора се твърди, че предявените искове са
процесуални допустими, но същите се оспорват по основание и размер. Не се
оспорват фактическите твърдения на ищеца и не възразява по приемане на
представените с исковата молба писмени доказателства.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От
приетото за послужване ч.гр.д. № 14411 по описа за 2017 г. на Районен съд
Пловдив, VI граждански състав, се установява, че за процесните суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1788/14.09.2017 г.
Последната е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което
съдът е указал на заявителя на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК да предяви иск
за установяване на вземанията си. В дадения от съда едномесечен срок е предявен
искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, който има за предмет вземания,
идентични на тези, предмет на издадената заповед за изпълнение. Поради
изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.
Между
страните не се спори (отделено е за безспорно с доклада на съда), а и от
събраните по делото писмени доказателства се установява наличието на
облигационни правоотношения по договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги от 26.11.2012 г. и по договор от 20.09.2014 г. Видно от
договор № ******, сключен между В.Д.Т. и „Мобилтел” ЕАД (със сегашно
наименование „А1 България” ЕАД) се установява, че операторът предоставя на
абоната електронни съобщителни услуги, чрез една или няколко електронни
съобщителни мрежи, при условията на договора и Общите условия за
взаимоотношения между „Мобилтел” ЕАД и потребителите на съответната услуга или
мрежа. От това следва, че отношенията между страните се регламентират от
сключения договор и общите условия, които са неразделна част от него.
От приложение № 1 към договора
за активиране и условия за ползване на комбиниран тарифен план за пренос на
данни и мобилна гласова телефонна услуга – MTel Surf and Talk, се установява, че на абоната е предоставен ценови
пакет MTel Surf
and Talk XS, с включен
неограничен трафик на данни, както и 150 минути изходящи гласови повиквания в
мобилната мрежа на Мобилтел, при месечна такса в размер на 12,90 лв. Съгласно
чл.5.2 от договора срокът му е 24 месеца. Срещу задължението на оператора да
предоставя услугата, абонатът е длъжен да заплаща нейната месечна цена. Срокът
за заплащане се урежда от Общите условия. Съгласно чл.26 от Общите условия
заплащането се извършва въз основа на месечна фактура, издадена на името на
абоната, като срокът за плащане е 15-дневен от датата на издаване на фактурата.
Видно от договор № ******,
сключен между В.Д.Т. и „Мобилтел” ЕАД (със сегашно наименование „А1 България”
ЕАД) се установява, че операторът предоставя на абоната електронни съобщителни
услуги, чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, при условията на
договора и Общите условия за взаимоотношения между „Мобилтел” ЕАД и
потребителите на съответната услуга или мрежа. От това следва, че отношенията
между страните се регламентират и от
втория сключен договор и общите условия, които са неразделна част от него.
От приложение № 1 към договора с
№ ****** от 20.09.2014 г. за активиране и условия за ползване на комбиниран
тарифен план за пренос на данни Мтел Мобилен се установява, че на абоната е
предоставен ценови пакет за пренос на данни Mob. Internet L_100% повече МВ – 24m, при месечна такса в
размер на 24,90 лв. Съгласно чл.5.2.1 от приложение № 1 срокът му е 24 месеца.
Срещу задължението на оператора да предоставя услугата, абонатът е длъжен да
заплаща нейната месечна цена. Срокът за заплащане се урежда от Общите условия.
Съгласно чл.26 от Общите условия заплащането се извършва въз основа на месечна
фактура, издадена на името на абоната, като срокът за плащане е 15-дневен от
датата на издаване на фактурата.
Претенцията на ищеца заплащане
на далекосъобщителни услуги по първия договор № ****** от 26.11.2012 г. се
основа на следните издадени фактури, а именно: фактура № *********/ 26.09.2014
г., фактура № *********/ 27.10.2014 г., фактура № *********/ 27.11.2014 г.,
фактура № *********/ 28.12.2014 г. на обща стойност 115,76 лв. По отношение на
втория процесен договор от 20.09.2014 г. претенцията на ищеца се основа на
следните две издадени фактури, а именно: фактура № *********/ 20.10.2014 г. и
фактура № *********/ 20.11.2014 г. на обща стойност 49,80 лв. Задълженията и по
така описаните фактури са с настъпил падеж. Не е налице плащане от страна на
длъжника, поради което и предявеният иск за признаване за установена
дължимостта на сумата от общо 165,56 лв. е основателен.
По отношение на предявения иск с
правно основание чл.92 ЗЗД, съдът намира следното: По първия договор за
далекосъобщителни услуги № ****** от 26.11.2012 г., съгласно чл.5.5 доставчикът
има право да прекрати договора в случаите, предвидени в Общите условия.
Съгласно чл.54.12 от Общите условия договорът се счита едностранно прекратен
при забава в плащанията в продължение на 124 дена. Съгласно чл.5 от Приложение
№ 1 към договора в случай, че абонатът наруши задълженията си по договора,
операторът има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване
до изтичане на определения срок на договора. От посочената уговорка следва, че
за основателността на претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване
следва да се установи, че процесният договор е прекратен едностранно от ищеца
по вина на ответника, и то преди изтичане на срока му. За да може ищецът да
упражни правото си едностранно да прекрати договора, ответникът следва да е в
забава на плащане на задълженията си, продължила повече от 124 дена. Такава
забава се установи по делото, доколкото ответникът не е изпълнявал задълженията
си да заплаща процесните суми по описаните по-горе фактури в срока, а и в
продължение на 124 дена от падежа. Падежът на последното начислено на ответника
задължение, видно от фактура № *********/26.09.2014 г. е настъпил на 11.10.2014
г., като ищецът намира, че е прекратил договора на посоченото основание –
забава в плащанията, считано от 02.03.2015
г. Процесният договор обаче, видно от изричната разпоредба на чл.5.2 (а така
твърди и ищецът) е сключен за срок от две години, т.е. за периода от 26.11.2012
г. до 26.11.2014 г. От това следва, че договорът е бил прекратен с изтичането
на срока му още на 26.11.2014 г. Затова и няма как ищецът – доставчикът на
мобилни услуги да го прекрати на друго основание и да претендира начисляване на
неустойка. Страните не могат да са обвързани за нещо повече от това, за което
са се уговорили, още повече дължимите и незаплатени месечни вноски, предмет на
иска по настоящото дело, са присъдени в полза на ищеца. Присъждането на
неустойка обаче се явява без правно основание. Затова и иска за неустойка в
размер на 49,50 лв. за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги № ****** от 26.11.2012 г.,
за което е издадена фактура № *********/ 02.03.2015 г., ще се отхвърли като
неоснователен.
По втория договор за
далекосъобщителни услуги № ****** от 20.09.2014 г., съгласно чл.5.3.1 от
приложение № 1, в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
договора, приложението или общите услови, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички
услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения
в договора срок на ползване. Съгласно чл.54.12 от Общите условия договорът се
счита едностранно прекратен при забава в плащанията в продължение на 124 дена.
От посочената уговорка следва, че за основателността на претенцията за
неустойка следва да се установи, че процесният договор е прекратен едностранно
от ищеца по вина на ответника. За да може ищецът да упражни правото си
едностранно да прекрати договора, ответникът следва да е в забава на плащане на
задълженията си, продължила повече от 124 дена. Такава забава се установи по
делото, доколкото ответникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща
процесните суми по описаните по-горе фактури в срока, а и в продължение на 124
дена от падежа. Падежът на последното начислено на ответника задължение, видно
от фактура № *********/20.10.2014 г. е настъпил на 04.11.2014 г., поради което
ищецът е прекратил едностранно договора поради забава в плащанията, считано
от 25.03.2015 г. Процесният договор е сключен
за срок от две години, т.е. за периода от 20.09.2014 г. до 20.09.2016 г.
Ищцовото дружество има право на неустойка в размер на общо 14 месечни вноски –
от 25.03.2015 г. до 20.09.2016 г., или сумата в размер на 352,75 лв. без ДДС.
От изложеното следва и основателността на предявения иск за установяване
дължимостта на претендираната неустойка по втория договор за далекосъобщителни
услуги № ****** от 20.09.2014 г. в размер на 352,75 лв.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК
право на разноски има ищецът съразмерно с уважената част от исковете. За
исковото производство ищецът претендира разноски в общ размер от 555 лв.
съгласно представен списък по чл.80 ГПК, от които 75 лв. – за държавна такса,
180 лв. – за адвокатско възнаграждение, 300 лв. – депозит за особен
представител. От посочена сума следва да се присъди сумата в размер на 506,62
лв. съразмерно с уважената част от исковете. Следва да се присъдят и сторените
в заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от исковете, а
именно сумата в размер на 187,13 лв. – за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът
дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че В.Д.Т., ЕГН: **********,*** дължи на „А1 България” ЕАД (с
предишно наименование „Мобилтел” ЕАД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш” № 1, следните суми, а именно: сумата от общо
165,56 лв. (сто шестдесет и пет лева
и петдесет и шест стотинки), представляваща сбор от стойността на незаплатени
далекосъобщителни услуги, дължими по договор за далекосъобщителни услуги №
****** от 26.11.2012 г., по който са издадени фактура № *********/ 26.09.2014
г., фактура № *********/ 27.10.2014 г., фактура № *********/ 27.11.2014 г.,
фактура № *********/ 28.12.2014 г. на обща стойност 115,76 лв., както и дължима
по договор за далекосъобщителни услуги № ****** от 20.09.2014 г., по които са
издадени фактура № *********/ 20.10.2014 г. и фактура № *********/ 20.11.2014
г. на обща стойност 49,80 лв.; сумата от общо 352,75 лв. (триста
петдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги № ****** от
20.09.2014 г. (издадена фактура № *********/ 25.03.2015 г.), ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
на изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в съда – 09.08.2017 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1788/14.09.2017 г. по ч.гр.д. № 14411 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, VI граждански
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск
в размер на 49,50 лв. за заплащане
на неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги
№ ****** от 26.11.2012 г., за която е издадена фактура № *********/ 02.03.2015
г.
ОСЪЖДА В.Д.Т., ЕГН: ********** да
заплати на „А1 България” ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД), ЕИК:
********* сумата от 506,62 лв.
(петстотин и шест лева и шестдесет и две стотинки) – разноски пред първата
инстанция за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 187,13 лв. (сто осемдесет и седем лева
и тринадесет стотинки) – разноски в заповедното производство, сторени по
ч.гр.д. № 14411/2017 г., на ПРС, VI гр. състав.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
КК