№ 506
гр. Враца, 26.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Мария К. Ценова
в присъствието на прокурора Л. Вл. В.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200561 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от К.
П. М., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право
на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата, личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият участва чрез видеоконферентна връзка, като
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Адв. Д. Н. от АК – ВРАЦА, служебен защитник на осъденото лице в съдебно
заседание поддържа молбата на М., като излага доводи, че са налице изискванията на
чл.70 НК за придобиване право на условно-предсрочно освобождаване, тъй като е
изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание. Приема, че е налице и второто
изискване на чл.439а НПК, да е дал доказателства за своето поправяне, като се опира
на факта, че същия има примерно поведение и не е наказван. Подзащитният й има
толерантно отношение към служителите и останалите лишени от свобода. За
осмисляне на престоя си е заявил желание за включване в образователен процес, но
поради краткия размер на наказанието и малкия остатък той не е записан за ученик.
Подал е и молба за участие в групова програма "Умение за мислене", но не е одобрен.
Сочи, че родителите му имат тежки здравословни проблеми, които не им позволяват да
1
работят, а съпругата му е станала скоро майка и е в невъзможност да полага грижи за
родителите му и новороденото им с М. дете. Предвид гореизложеното моли съда да
уважи аргументите й и искането на подзащитния й за условно-предсрочно
освобождаване.
С. М. - инспектор "Режимна дейност" към Затвора – Враца, изразява становище за
неоснователност на молбата с доводи, че осъдения е изтърпял законно определения
минимум от 2/3 от наложеното му наказание, в конкретния случай с оглед
престъплението, извършено в условията на опасен рецидив. Оценката на риска от
вреди е със средни стойности, от рецидив не е изготвяна предвид краткия срок и
размера на наказанието - до 6 месеца "лишаване от свобода". Лишеният от свобода К.
П. М. за пореден път постъпва в Затвора. В личностно отношение се характеризира
като емоционално незрял, инфантилен, със стил на живот ден за ден, неустойчив на
лишение и трудности, внушаем, лекомислен и лесно податлив на негативно влияние.
Склонен е към импулсивно поведение и действия без да осмисля предварително
решенията си и последиците от тях. За периода на наблюдение в затвора той не е дал
достатъчно доказателства за преосмисляне на криминалното поведение. Показаното
примерно поведение все още не е достатъчно, за да се отчете трайна положителна
тенденция в личностнова промяна и промяна в нагласите за водене на законосъобразен
начин на живот в обществото. Индивидуалната корекционна работа с него ще
продължи в посока промяна в нагласите, формиране на критично отношение към
досегашното криминално, поведение, правилно формиране на проблемите и създаване
на алтернативи за тяхното адекватно решаване както и овладяване на импулсивността
при вземане на решения и действия, отчитай негативните последици от действията си.
Според представителя на затвора не са изпълнени в пълен обем заложените изисквания
на чл.439а НПК, поради което моли съда да остави без уважение молбата на л. св. К.
М. за условно-предсрочно освобождаване.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за
неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение. Поддържа,
че съобразно с доказателствата по делото и най-вече с компетентното становище на
затворническата администрация към Затвора - Враца следва да се отбележи, че макар у
л. св. да е налице известен прогрес в поведението си към настоящия момент, не може
да се направи категоричен извод, че той демонстрира достатъчно критично поведение
към проявите си до този момент, поради което се счита, че същия не дава достатъчно
доказателства за своето поправяне.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по
делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С определение от 02.06.2022г. постановено по НОХД №85/2022г. по описа на
2
Районен съд – Мездра, състав на съда е одобрил споразумение за прекратяване на
наказателното производство, като на К. П. М. за извършено от него престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б."а" НК му е
наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 6/шест/ месеца, при "строг"
режим на изтърпяване.
Осъденият е започнал да търпи наложеното му наказание на 09.06.2022г., и до
момента фактически е изтърпял 4 месеца и 17 дни. Остатъкът към настоящия момент
е 1 месеца и 13 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 2/3 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че рискът от вреди
е отчетен с ниски стойности за служителите на затворническата администрация и със
средни стойности за останалите лишени от свобода. Рискът от суицид и самоувреждане
е със средни стойности. Рискът от извършване на бягство е нисък. Рискът от вреди за
обществото е определен във средни стойности. Риск от рецидив не е изследван, тъй
като съгласно действащите в пенитенциарното заведение правила при осъдени с
присъди до 6 месеца се извършва анализ само от риска от вреди.
Като цели в плана на присъдата са били заложни пълноценно оползотворяване на
свободното си време при престоя си в затвора, ограничаване участието му в
субкултурни дейности, приучаване към социално приемливи порядки и начин на
живот в и извън затвора.
От доклада на социалният работник е видно, че при извършената оценка е
констатирано, че М. устно изразява съжаление за извършеното деяние, но омаловажава
сериозността му и възможните негативни последици в личен и обществен план. За
осмисляне на престоя си в затвора е изявил желание за включване в образователния
процес, но поради краткия размер на присъдата и малкия остатък не е записан като
ученик.Л.св. М. е подал молба за участие в предстояща обучителна програма "Умения
за мислене", организирана от затворническата администрация през м.октомври 2022г.,
но към момента на изготвяне на доклада по чл. 155 ЗИНЗС М. не е бил включен.
Според ИСДВР, не са налице доказателства за действителното поправяне на
осъдения, поради което е посочено в доклада и в становището на Началника на
Затвора, както и че възпитателното въздействие следва да бъде продължено, в посока
изграждане на устойчива мотивация за законосъобразно поведение и формиране на
гъвкав модел на мислене и поведение.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: За
да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
3
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 2/3 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. М. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1 – достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има
поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния
му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото
доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на
затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването им
и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от
които е видно, че не се е поправил напълно. Приложените мерки за корекция не са дали
нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
контролирана среда. В случая, корекционната работа с него не е осъществена в
максимална степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за
постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение.
Явно е, че за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива
разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане
границите на местата за лишаване от свобода.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода М. не е завършен към момента.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от изтърпяване
остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено по отношение
на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и същевременно е изтърпял
съответно половината от наложеното му наказание "лишаване от свобода". Не
случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК законодателят като
условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне, след което е поставил като изискване
4
изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от свобода".
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК - изтърпяване на не
по-малко от 2/3 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
За пълнота на настоящото изложение, следва да бъде добавено, че семейното
положение на осъденото лице, обстоятелството, че съпругата му е принудена сама да
се грижи за малкото им дете и че родителите имат нужда от помощта му, не са сред
обстоятелствата, които законодателят е предвидил като такива, които могат да бъдат
взети предвид от съда, за да бъде постановено УПО.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения К. П. М., роден на *** в
гр.Ботевград, живущ в гр. ***, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български
гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода", с остатък
1/един/ месец и 13/тринадесет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5