МОТИВИ към присъда № 60/14.06.2016г. по НОХД № 1122/2016г.
по описа на Окръжен съд Пловдив.
Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимите - С.Д.П., за това, че на
21.01.2016г. в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив, в съучастие като
съизвършител с Х.Б.Г. ***, отнел чужди движими вещи – пари, сумата от 750 лв.,
преносим компютър марка "Тошиба Сателит" на стойност 927 лв., ведно с
чанта за него на стойност 22 лв., собственост на М.С.И. *** и преносим компютър
"Сони Вайо" на стойност 205 лв., собственост на Л.Д.Т. ***, всичко на
обща стойност 1904 лв. от владението на М.С.И., с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това сила и заплашване – престъпление по чл.199,
ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1
от НК и
- Х.Б.Г., за това че на
21.01.2016г. в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив, в съучастие като
съизвършител със С.Д.П. ***, отнел чужди движими вещи – пари, сумата от 750
лв., преносим компютър марка "Тошиба Сателит" на стойност 927 лв.,
ведно с чанта за него на стойност 22 лв., собственост на М.С.И. *** и преносим
компютър "Сони Вайо" на стойност 205 лв., собственост на Л.Д.Т. ***,
всичко на обща стойност 1904 лв. от владението на М.С.И., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване –
престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.А вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
По
делото няма предявени за съвместно разглеждане граждански искове, пострадалите
се възползваха от предоставените им по закон права за встъпване в процеса,
единствено в процесуалното качество на частни обвинители, като св.И. нямаше
претенции към подсъдимите за невъзстановената й част от причинените имуществени
щети.
Делото беше разгледано по реда на чл.371,
ал.1, т.2 от НПК, предвид направено и от двамата подсъдими пълно признание на
фактите по обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
представителят на Прокуратурата, поддържа обвинението, така както е повдигнато,
счита, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка,
идентична с отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага,
с оглед данните за личността на подсъдимите, и липсата на смекчаващи
отговорността обстоятелства за който и да било от тях, да се наложат наказания
Лишаване от свобода, ориентирани над средата на предвиденото в закона, като за
подс.П. наказанието да е доста над тази среда, които да се изтърпят ефективно,
като се приспадне предварителното задържане на подсъдимите по делото.
Частните обвинителки М.И. и Л.Т.
се присъединиха към становището на прокурора.
Защитата на подс.П., в лицето на
адв.Р.А., не оспорва фактите по делото, предлага съдът да прояви
снизходителност и да наложи наказание Лишаване от свобода по справедливост,
което да позволи на подсъдимия да се интегрира успешно в обществото след
изтърпяването му, като същото се намали с 1/3, предвид проведената процедура.
Подсъдимият С.П. лично, се
разкайва за извършеното, моли за по-ниско наказание – по възможност 3-4 години
Лишаване от свобода.
Защитата на подс.Г., в лицето на
адв.В.Ж., също не оспорва фактите по делото, предлага съдът да вземе предвид
изразеното съжаление за стореното от този подсъдим, както и публично поднесеното
извинение на пострадалата И. в съдебно заседание, като прояви снизходителност и
наложи наказание Лишаване от свобода под законово установеният минимум, което
ще даде шанс за поправянето му и започването на нов живот след изтърпяване на
наказанието.
Подсъдимият Х.Г. лично, изказва
съжаление за извършеното, моли за по-ниско наказание – около 3 години Лишаване
от свобода.
Съдът,
след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр. чл.373, ал.3 от НПК всички
доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.Д.П. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, живущ ***, женен, безработен, с основно образование,
осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Х.Б.Г. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, живущ ***, разведен, с основно образование,
безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подс.С.П. и подс.Х.Г. признаха изцяло
фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са
следните:
Подсъдимият С.Д.П. е осъждан
многократно, като с Определение № 428/16.09.2013г. по НОХД № 182/2013г. по
описа на Районен съд гр.Девин, влязло в сила на 03.10.2013г., му е определено
едно общо най-тежко наказание от наложените му с Присъда № 149/2011г. по НОХД №
260/2011г. на РС – Девин и със споразумение по НОХД № 182/2013г. по описа на РС
– Девин, "лишаване от свобода" в размер на 7 месеца, което на основание
чл.24 от НК е било увеличено с 2 месеца и е постановено същото да бъде
изтърпяно при първоначален "строг" режим. Наказанието е било
изтърпяно на 22.11.2013г. Освен това с Определение № 163/2015г. по НОХД №
106/2014г., влязло в сила на 01.06.2015г. на подс.С.П. е било определено едно
общо, най-тежко наказание "лишаване от свобода" в размер на 2 години,
което на основание чл.24 от НК е било увеличено с 2 месеца по наложените му със
споразумение по НОХД № 7082/2014г. на РС – Пловдив; споразумение по НОХД №
130/2014г. на РС – Девин; Присъда № 2/2015г. по НОХД № 110/2014г. на РС –
Девин; Присъда № 17/2014г. по НОХД № 175/2014г. по описа на РС – Чепеларе и с
Присъда № 3/2015г. по НОХД № 106/2014г. по описа на РС – Девин, като е
постановено същото да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
"строг" режим в затвор или затворническо общежитие от
"закрит" тип. Това наказание подс.П. изтърпявал в затвора в
гр.Пловдив от 21.03.2014г. и до 08.01.2016г., когато било постановено
прекъсването му за срок от 15 дни по здравословни причини. Тези осъждания на подс.С.П.
квалифицират извършения от него грабеж, като осъществен при условията на
"опасен рецидив", по смисъла на чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК, тъй
като е в 5 годишния срок по чл.30 ал.1 от НК.
Подс.Х.Б.Г. е осъждан - с
определение по НОХД № 3667/2013г. по описа на РС – Пловдив, влязло в сила на
03.01.2014г. му е определено едно общо, най-тежко наказание по наложените му по
НОХД № 540/2013г. на РС – Несебър и НОХД № 3667/2013г. на РС – Пловдив
"лишаване от свобода" в размер на 1 година и 4 месеца. Наказанието е
изтърпяно на 03.01.2014г. Това осъждане на подс.Х.Г. квалифицира извършения от
него грабеж, като осъществен при условията на "опасен рецидив", по
смисъла на чл.29, ал.1, б.А от НК, тъй като е в срока от 5 години по чл.30 ал.1
от НК.
Двамата подсъдими се познавали
помежду си отпреди. На 08.01.2016г. подс.С.П. ***, тъй като изтърпяването на
наложеното му наказание "лишаване от свобода" било прекъснато за 15
дни по здравословни причини. През този период той се срещнал с подс.Х.Г. и със
св.Г.Ш. – Д.. На 21.01.2016г. тримата отново били заедно, като обикаляли из
гр.Пловдив с лек автомобил марка "Ровър 214" с рег.№ ***, който били
взели под наем от "Е." ЕООД, собственост на св.К.Х.. Тъй като не
разполагали с финансови средства,
двамата подсъдими решили да извършат грабеж. Те се разбрали да отнемат
заработените пари /оборота/ на жена, занимаваща се с проституция. За целта,
заедно със св.Ш., посетили интернет зала, където от сайт, в който се предлагали
сексуални услуги срещу заплащане, се сдобили с номера на мобилния телефон на
проститутка представяща се под името А., чиито услуги подс.Г. бил ползвал преди
време. Било около 21.00ч., когато Х.Г. от мобилния телефон на св.Ш. се обадил
на въпросното момиче и го попитал на кой адрес да отиде. Св.Ш. ***. Докато
пътували натам, двамата подсъдими направили план за действията си, като се
разбрали, че Х.Г. ще влезе пръв в апартамента на жената, но под претекст, че не
я харесва ще да тръгне да излиза обратно и по този начин ще отвори вратата на подс.С.П..
Целта им била да не стреснат момичето още в началото, като влязат двамата
заедно. Около 21.30ч. двамата подсъдими и св.Ш. пристигнали с
л.а."Ровър" на посочения адрес, като подс.П. паркирал колата точно
пред входа. Х.Г. се обадил на момичето, което се представяло като А.. Това
всъщност била св.М.И. *** 2014г. била студентка в гр.Пловдив. Докато била в
града, тя пребивавала в апартамент, собственост на св.Л.Т.,***. Двамата подсъдими
влезли заедно във входа, след което пред вратата на апартамента, обитаван от
св.И. застанал само Х.Г.. Св.И. го пуснала в жилището, но там подс.Г. се
забавил повече от уговореното с подс.П. и последният започнал да тропа по
входната врата на апартамента и да вика: "Отворете! Полиция!". Св.И.
се изплашила, че ще бъде проверена от органите на реда, с оглед на дейността,
която извършвала и не искала да отвори вратата. Тогава подс.Г. взел ключовете й
за жилището и отворил на подс.П.. Последният влязъл в апартамента държейки в
ръката си нож, насочил го заплашително към св.И. и й казал: "Давай парите!
Покажи къде са парите!". Хванал я с лявата си ръка за рамото и
продължавайки да насочва ножа към нея, двамата влезли в хола на апартамента. М.И.
посочила секцията в хола, където държала парите си, подс.П. я отворил и взел
наличните 750 лв., като попитал дали има и други. И. му отговорила, че няма
повече пари, но С.П. продължил да отваря шкафовете на секцията. Тогава И.
набрала по телефона си номера на св.Л.Т., с цел да потърси помощ, но подс.П. й казал
да остави телефона, и я заплашил, че ще забие ножа в нея. Св.И. забелязала, че С.П.
имал отрязана фаланга на палеца на ръката си. Междувременно подс.Х.Г. влязъл в
спалнята на жилището и св.И. чула как отваря вратите на гардероба. Подс.Г.
видял и взел преносим компютър /лаптоп/ марка "Сони Вайо" /SONY
Vaio/, розов на цвят, който бил собственост на св.Л.Т.. След това влязъл в хола
и взел преносимия компютър на св.И. марка "Тошиба Сателит" /Toshiba
Satellite/. Двата компютъра, заедно със зарядните им устройства, подс.Г.
поставил в чантата за компютъра на М.И. и ги взел със себе си, напускайки
апартамента. Подс.С.П. казал на св.И., че трябва да го придружи до изхода на
входа на блока, с цел да й попречи да извика помощ. Той я хванал за лакътя и
двамата слезли по стълбите до входната врата. С.П. излязъл навън, а св.И. се
качила на стълбищната площадка, през прозореца на която видяла, че малък
сребрист автомобил с рег.№ *** потеглил по бул."В.", в посока
бул."Б.".
Междувременно св.Л.Т. видяла
пропуснато повикване на телефона си от М.И. и й позвънила, но първоначално
последната не отговорила. Малко след това й върнала обаждането и й разказала за
случилото се. Св.Т. веднага потеглила към апартамента си, като подала сигнал за
извършения грабеж на тел.112.
По-късно същата вечер подс.Х.Г.
дал отнетия лаптоп марка "Тошиба Сателит" в залог срещу сумата от 250
лв. в заложна къща находяща се в гр.Пловдив, бул. "Р." № **,
собственост на "К." ЕООД с управител св.А.М.. Вещта била приета от
св.Ж.П., служител на посоченото дружество. Последният отказал да приеме в залог
другия отнет компютър марка "Сони Вайо", тъй като последният бил
заключен с парола, която Х.Г. не знаел. На следващия ден подс.С.П. заложил
посочения лаптоп за сумата от 60 лв. на св.Н.П., който преинсталирал
операционната му система.
От дежурен разследващ полицай бил
извършен оглед на местопроизшествието и били предприети незабавни
оперативно-издирвателни мероприятия от служителите на МВР, сред които и св.Т.М..
При същите били установени автомобила, с който се придвижвали извършителите и
самите подсъдими, които били задържани.
В хода на разследването са
извършени разпознавания на лица, при което пострадалата М.И. разпознала С.П. и Х.Г.,
като лицата, които са я ограбили.
Прокурорът е възприел заключението
на изготвената в хода на досъдебното производство Стоковооценъчна експертиза,
което е пресъздал в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласно което
стойността на отнетите вещи е както следва: лаптоп "Тошиба Сателит" –
927 лв.; лаптоп "Сони Вайо" – 205 лв. и чанта за лаптоп 22 лв. Т.е.,
общата стойност на отнетото чуждо движимо имущество от двамата подсъдими, ведно
със сумата от 750 лв., възлиза на 1904 лв. Двата компютъра са върнати на
собствениците им в хода на досъдебното производство.
Така изложените факти,
подсъдимите С.П. и Х.Г. признаха и се съгласиха за тях да не се събират други
доказателства.
Описаната фактическа обстановка, се
установява безспорно от събраните по делото доказателства. Тя се установява, на
първо място от признанието, направено от подс.П. и подс.Г., по реда на чл.371,
т.2 от НПК, и на следващо - от показанията на свидетелите разпитани в хода на
досъдебното производство, които съдът преценява като логични, последователни,
взаимно допълващи се и в съответствие с останалия събран доказателствен
материал, както и от заключението по изготвената в хода на досъдебното
производство експертиза, компетентно изготвена, с необходимите знания,
отговаряща пълно и ясно на поставените задачи, неоспорена от страните, от
писмените доказателства - прочетени на основание чл.283 от НПК и приобщени към
доказателствения материал по делото, като събраните доказателства в хода на
досъдебното производство, подкрепят признанието, направено от подсъдимите.
Анализ на доказателствата:
Установява се, че двамата
подсъдими, които вече били осъществили грабеж на вещи от две проституиращи жени
в гр.С. на 18.01.2016г., оставайки без налични средства, на 21.01.2016г.
съставили план по ограбване на св.М.И. – афиширала в публичното пространство
предлагани от нея услуги като проститутка под името А. Замисълът предвиждал
отиване до адреса на св.И. с взет под наем лек автомобил от рент-а-кар къща в
гр.Пловдив, собственост на св.К.Х., и осъществяване на грабеж на наличния
оборот парични средства на свидетелката по координирани между двамата действия,
така както бяха описани по-горе. При грабежа, освен наличните пари – 750 лева,
подсъдимите взели от квартирата на св.И. и два преносими компютъра, които
впоследствие заложили в заложна къща, а парите си разделили и съответно –
похарчили за свои нужди. Както действията по грабежа в гр.С., така и тези по
извършения в Пловдив грабеж, се потвърждават от показанията на св.Г.Ш., която
подробно описва схемата, по която са извършени грабежите. Свидетелката е
пътувала с подсъдимите по време и на двата обира, като при този в Пловдив е
изчаквала в наетия лек автомобил, докато подсъдимите са в квартирата на св.И.,
като лично е възприела и чула уговорката между двамата, как точно да се
осъществи посегателството над личността и имуществото на св.И., тъй като
разговора е воден пред нея. Дава показания и за идентични уговорки преди
грабежа в С.. Тази свидетелка не е чула споменаването на нож при грабежа в
Пловдив, нито преди извършването му, нито след това. Показанията са обективни,
добросъвестно дадени, подкрепят се от събраните писмени доказателства – по
наемане на лекия автомобил и оставяне на отнетите вещи в заложна къща, поради
което и съдът ги ползва изцяло. Че е имало и употреба на нож, също се
установява по делото, макар и в обвинителния акт да е посочено – от подс.П., а
св.И. да казва, че по-ниският от двамата нападатели е извадил ножа, а това е
подс.Г., тъй като св.Т.М. – работил по сигнала на св.И., заявява, че тя действително
се оплакала от това, че един от нападателите й извадил нож и я заплашил, а при
проведените от него беседи с двамата подсъдими получил потвърждение от тях за
извършения грабеж и обстоятелствата около него, при което съдът прие, че
действително нож е бил използван и това е направил подс.П., който е влязъл
по-късно в апартамента, обитаван от св.И. и веднага е пристъпил към заплахата,
съпроводена с изискване на парите на свидетелката. Наличното на пръв поглед
противоречие по въпроса с използването на нож се преодолява в полза на
възприетото в обвинителния акт, тъй като неяснотата в показанията на св.И. е
обяснима – в стремежа си да прикрие извършваната от нея дейност, тя заявява, че
и двамата нападатели са влезли заедно в апартамента, след обявяване, че са
полицаи и тогава пристъпили към заплахата и отнемането на вещите, като
по-ниският извадил и нож. В тази им част, съдът не възприема показанията на св.И.,
тъй като са в противоречие с описания подробно механизъм на действие на
подсъдимите от страна на св.Ш., а и възприятието на последната, че подс.П.
изчаква подс.Г., който пръв влязъл в апартамента. Отнетите преносими компютри
са заложени – този на св.И. – в заложната къща на св.А.М. при касиера св.Ж.П.,
за което е издаден заложен билет, намерен впоследствие у подс.Г. и приложен по
делото /у него е намерен и заложен билет от същата заложна къща за вещи отнети
при грабежа в гр.Стара Загора/, а този на св.Т., който бил с парола и поради
незнанието й – неприет в заложната къща, бил предаден на св.Н.П. срещу сумата
от 60 лева, от подс.П.. Последно посочените обстоятелства се потвърждават от
показанията на свидетелите М., П. и П.. Двамата подсъдими са разпознати от св.И.
като извършителите на грабежа от 21.01.2016г.
В съдебно заседание освен
признание на фактите по обвинителния акт, двамата подсъдими признаха и вината
си.
Така, съдът намери за безспорно установено авторството
на деянието, в лицето на подс.П. и подс.Г..
От правна страна:
Подсъдимите
С.Д.П. и Х.Б.Г. са осъществили състава
на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29,
ал.1 б.”а”, а за подс. П. – и б.”б”, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, затова, че
на 21.01.2016г. в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив, в съучастие
помежду си като извършители, са отнели чужди движими вещи – парична сума в
размер на 750 лв., преносим компютър, марка „Тошиба Сателит” на стойност 927
лв., ведно с чанта за него на стойност 22 лв. – собственост на М.С.И. и
преносим компютър, марка „Сони Вайо” на стойност 205 лв., собственост на Л.Д.Т.,
всичко на обща стойност 1 904 лв., от владението на М.С.И., с намерение
противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила и заплашване,
като подс.П. е извършил деянието, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 НК и след като е бил осъждан повече от два пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК, а подс.Г. е
извършил деянието, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 НК.
По тази правна квалификация,
съдът ги призна за виновни.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на 21.01.2016г. подсъдимите, следвайки съставеният от
тях план, са проникнали в апартамента, обитаван под наем от св.И., с непосредствена
и пряка цел - противозаконно да отнемат наличните в апартамента парични
средства. За да игнорират евентуална съпротива от нейна страна, използвали и
заплаха и сила – заплахата е реализирана с насочване на нож към пострадалата от
страна на подс.П., а силата – с хващането на свидетелката за ръка, пак от подс.П.
и принуждаването й по този начин да излезе временно от апартамента, за да имат
възможност двамата подсъдими да се отдалечат, преди тя да подаде сигнал за
станалото. Проявената съобразителност от нейна страна да погледне през
прозорците на стълбището за ставащото пред блока, е довела и до проследяване на
връзката между възприетия от свидетелката потеглящ лек автомобил, чийто номер
запомнила – нает на името на св.Ш., до двамата подсъдими. Така, с действията си
на инкриминираната дата, подсъдимите са прекъснали фактическата власт на св.И.
върху отнетите от квартирата й вещи, изнасяйки ги от там, като са употребили за
това сила и заплашване, след което са се разпоредили с тях в своя полза, с
което състава на престъплението грабеж се явява изпълнен. Двамата подсъдими са
действали в съучастие, като извършители, при ясно разпределени роли за всеки
един от тях. Деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б. “а“ и б. „б” от НК, от страна на подс.П., което се обуславя от осъжданията
му с: Определение № 428/16.09.2013г. по НОХД № 182/2013г. по описа на Районен
съд Девин, влязло в законна сила на 03.10.2013г., по което са групирани
наказания по това и още едно дело, с което му е наложено едно общо най-тежко
наказание в размер на 7 месеца Лишаване от свобода, увеличено с 2 месеца, при
първоначален строг режим на изтърпяване, за извършени от него престъпления по
чл.206 от НК и чл.316 от НК в периода м.август, 2011г. – 07.01.2013г., което
наказание е изтърпяно от подс.П. на 22.11.2013г., както и Определение №
163/2015г. по НОХД № 106/2014г. по описа на Районен съд Девин, по което са
групирани наказания по посоченото и още 4 дела, влязло в законна сила на
01.06.2015г., с което му било наложено общо най-тежко наказание Лишаване от
свобода в размер на 2 години, увеличено с 2 месеца, при първоначален строг
режим на изтърпяване, за извършени престъпления по чл.196 от НК - четири и по
чл.206 от НК – едно, в периода 03.01.2014г. - 10.03.2014г., наказанието по
което е изтърпяно на 14.04.2016г. Независимо от броя на делата включени в двете
съвкупности, то и именно предвид наличието на съвкупност и по двете групи, в
случая осъжданията се считат за две. Видно е, че срока по чл.30, ал.1 от НК не
е изтекъл към датата на осъществяване на деянието по настоящото дело, считано
от изтърпяване и на двете общи наказания, и правилно, деянието му е
квалифицирано като извършено в условията на опасен рецидив в двете възможни
хипотези, която квалификация се възприе и от съда.
Деянието е извършено в условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. “а“ от НК, от страна на подс.Г.,
което се обуславя от осъждането му с Определение по НОХД № 3667/2013г. на Районен
съд гр.Пловдив, влязло в законна сила на 03.01.2014г., по което са групирани
наказания по това и още едно дело, с което му е наложено едно общо най-тежко
наказание в размер на 1 година и 4 месеца Лишаване от свобода, при първоначален
строг режим на изтърпяване, за извършени от него престъпления по чл.206 от НК и
чл.194 от НК в периода 10.08.2012г. – 03.12.2012г., което наказание е изтърпяно
от подс.Г. на 03.01.2014г. Видно е, че срока по чл.30, ал.1 от НК не е изтекъл
към датата на осъществяване на деянието по настоящото дело и правилно, деянието
му е квалифицирано като извършено в условията на опасен рецидив в първата
хипотеза, която квалификация се възприе и от съда.
Деянието
е извършено от подсъдимите при форма на вината пряк умисъл,
единствено
възможен в случая, като те са съзнавали обществено опасният му характер,
предвиждали са и са искали настъпването на неговите обществено опасни
последици.
Няма
данни, уговорките за грабежа в Пловдив да са правени преди извършване на
грабежа в С. и в този смисъл да е приложима друга правна квалификация на
извършеното, тъй като се установява, че идеята за втория грабеж идва инцидентно
в заведението в Пловдив, където били подсъдимите и св.Ш. на инкриминираната
дата, и е породена от изчерпване на наличните им парични средства и „лекотата”
с която се извършват посегателства над проституиращи жени.
По наказанието:
Предвид процедурата, по която протече
делото, съдът е обвързан от разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, указваща
прилагане на чл.58а от НК при определяне на наказанието.
За престъплението по чл.199, ал.1, т.4
от НК е предвидено налагане на наказание Лишаване от свобода от 5 до 15 години,
както и възможност за налагане на наказание конфискация до ½ от
имуществото на виновния. За да определи размера на наказанието Лишаване от
свобода по отношение на двамата подсъдими, съдът прецени всички обстоятелства
по чл.54 от НК. Така, обществената опасност на конкретно извършеното от подсъдимите
П. и Г. деяние се явява завишена. Касае се за тежко престъпление, широко
разпространено, към което обществената търпимост е изключително чувствителна.
Завишена е и степента на обществена опасност на дейците, като това се обуславя от
лошите им характеристични данни, и от предходните им осъждания, извън тези,
предопределящи квалификацията опасен рецидив. От друга страна, следва да се вземе
предвид и това, че подсъдимите признаха вината си в съдебно заседание, изказаха
съжаление за стореното, причинените
имуществени вреди от деянието по отношение на преносимите компютри са
възстановени – вещите са върнати на собственичките им, а по отношение на
паричната сума – св.И. няма претенции, подс.Г. има малолетно дете, за което
дължи издръжка. Предвид всичко изложено, съдебният състав, единодушно направи
преценка, че наказанието Лишаване от свобода, за всеки един от двамата
подсъдими, следва да се определи около, но над минимума предвиден в закона, а
именно в размер на 6 години Лишаване от свобода. Същото беше намалено с 1/3
предвид разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК и окончателното такова, което съдът
наложи на подсъдимите е Лишаване от свобода в размер на 4 години. Няма
основания за различен подход спрямо двамата подсъдими, те са действали на равно
при осъществяване на деянието, всеки в ролята на фактически извършител, и
двамата при условията на опасен рецидив. По този начин успешно могат да се
постигнат целите на наказанието. Макар и крайният размер наказание да попада
под законоустановения минимум, то следва да се отбележи, че съдът не намери
основания за самостоятелно прилагане разпоредбата на чл.55 от НК, спрямо който
и да било от подсъдимите, предвид данните за личността им, като в този смисъл
неоснователно се яви и искането на адв.Ж., за определяне на наказанието в
размер под 5 години, тъй като при определяне на първоначално наказание в такъв
размер, намалено с 1/3, целите на наказанието не биха могли да се постигнат. Видно
е, че досегашните, вече изтърпени наказания Лишаване от свобода, от двамата
подсъдими /в размери от по няколко месеца до 1 година и 4 месеца/ не са
постигнали търсения с тях ефект, при което се налага извод за необходимост от
един по-продължителен престой в местата за Лишаване от свобода, с цел
гарантиране успеха на личната и генерална превенции. От друга страна, искането
на Прокурора за налагане на наказания над средния размер, а за подс.П. – доста
над средния размер, също бе преценено като неоснователно, по съображения, че
наказанието следва да е съответно на извършената проява, при съобразени данни и
за личността на извършителя, като се държи сметка и за способността, конкретно
избраното и наложено наказание да постигне търсените с него
предупредително-възпитателни функции както спрямо дееца, така и спрямо
останалите членове на обществото, като при съобразяване на всички относими
обстоятелства, следва извод за справедливо отмерване на наказанията в рамките
на 6 години Лишаване от свобода, тъй като, на първо място не е налице такъв
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства над смекчаващите /от една
страна са лошите характеристични данни, а от друга – признание на вината,
разкаяние за стореното, възстановени щети/, който да позволи законосъобразно
определяне на наказанията в размер на около 10 години, а от друга – голямата
тежест идваща от самия размер на наказанието не е гаранция за успешно поправяне
и превъзпитание на осъдения, напротив – при липса на основания за прилагането
й, по-скоро би могла да подейства демотивиращо на подсъдимите, относно бъдещото
им успешно интегриране в социалния живот, с насока на поведение - съобразена с
приетите норми и правила в това общество. Именно затова съдът избра да наложи
наказания в размер от по 6 години, които намали до 4 години, заради процедурата
по съкратено съдебно следствие.
Предвид данните за имотното състояние на
подсъдимите, съдът не наложи и наказанието Конфискация, предвидено наред с
основното наказание за престъплението по чл.199 от НК, като прецени, че и само
с налагане на основното наказание, могат да се постигнат целите на наказанието.
Предвид обстоятелството, че подсъдимите са били
задържани под стража по настоящото дело, от определения краен размер наказание
Лишаване от свобода, съдът приспадна времето на задържане, на основание чл.59,
ал.1 и ал.2 от НК, за всеки един от тях, считано от 14.04.2016г. до
21.04.2016г. за подс.П. и от 23.01.2016г. до 22.04.2016г. за подс.Г..
На основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС
вр. чл.301, ал.1, т.6 от НПК, съдът определи първоначален строг режим за
изтърпяване на наказанието по отношение и на двамата подсъдими, което следва да
стане в затворническо заведение от закрит тип.
Предвид данните по делото, включително и от
приложени писмени доказателства, че подсъдимите са извършили идентичен грабеж в
гр.С. 3 дни преди този в Пловдив, съдът изиска актуални справки за съдимост на
двамата, от които е видно, че за грабежа в гр.С., вече е налице окончателен
съдебен акт, като по делото в Окръжен съд С. е било одобрено споразумение между
страните и двамата подсъдими са осъдени на по 2 години и 6 месеца Лишаване от
свобода, при строг режим на изтърпяване, с приложението на чл.55 от НК. Определението
на съда, с което е одобрено това споразумение е влязло в законна сила
13.04.2016г., а самият грабеж е осъществен от двамата подсъдими на 18.01.2016г.
Видно е, че в случая са налице основания за групиране на наказанията по
посоченото дело и по настоящото такова, тъй като деянията по тях са осъществени
от двамата подсъдими преди да е имало влязла в законна сила присъда за което и
да е от тях, поради което и съдът пристъпи към групиране, като наложи на
двамата подсъдими по едно общо най-тежко измежду наказанията по двете дела, а
именно Лишаване от свобода в размер на по 4 години, което да се изтърпи от
всеки един от тях при първоначален строг режим в затворническо заведение от
закрит тип. От общите наказания беше приспаднато, както времето на задържане по
настоящото дело, така и времето през което двамата подсъдими търпят наказанието
си по делото на ОС С. – приведено вече в изпълнение, считано – до влизане на
настоящата присъда в законна сила. Съдът прие, че не се налага така
определените общи най-тежки наказания да бъдат увеличавани по реда на чл.24 от НК, тъй като размерът им е достатъчен за оптимално постигане целите на
наказанието.
Въпреки данните, че по време на извършване на
деянието по настоящото дело, подс.П. е търпял наказание Лишаване от свобода по
последната му кумулация, и е бил в прекъсване по здравословни причини, съдът не
приложи разпоредбата на чл.27 от НК, тъй като се установява, че това наказание
на практика вече е изтърпяно и в този смисъл е безпредметно извършване на присъединяване
по смисъла на чл.27 от НК – аргумент – Постановление № 2/1970г. на Пленума на
ВС, т.1 от раздела относно приложението на чл.27 от НК.
Причини за извършване на
престъплението – незачитане на установения в страната правов ред, стремеж към
лично облагодетелстване по престъпен начин, слаби морално-волеви задръжки и за
двамата подсъдими.
С оглед осъдителната присъда,
съдът възложи на подсъдимите направените по делото разноски, в размер на по
28.98 лева всеки един, които следва да се заплатят в полза на органа, който ги
е направил – ОД на МВР Пловдив, както и по 7.50 лева всеки един – в полза на
Окръжен съд Пловдив.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: