Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 16.04.2021
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На двадесет и втори
март Година две хиляди двадесет и
първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1790 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В
исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юрисконсулт Н. М. заявява, че със съобщение
по ч. гр. д. № 535/2020 г. по описа на Районен съд - К., на „Б.П.П.Ф."
С.А. чрез „Б.П.П.Ф." С.А., клон Б. е предоставена възможност за
предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в
издадената по ч.гр.д. № 535/2020 г. по описа на Районен съд - К. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Сочи, че
предвид това обстоятелство и с оглед санкцията по чл. 415 ГПК за „Б.П.П.Ф."
С.А. чрез „Б.П.П.Ф." С.А., клон Б. е налице правен интерес от
предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо
вземане по договор за потребителски револвиращ кредит № ***
в общ размер на 1 176.26 лева, от които 969.82 лева - главница по договора за
кредит, 158.57 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 01 април 2019 г. до 12.08.2019 г., 47.87 лева - мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 01 май 2019 г. до 11 февруари 2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Твърди,
че вземането на ищеца се основава на договор за револвиращ потребителски кредит
***, сключен на 12 март 2018 г. (дата на първа трансакция).
На 03 юли
2017 г. между „БНП" като кредитор и С.М.К. като кредитополучател бил
сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № ***.
С договора било предвидено, че кредиторът може
да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10 000.00 лева, като е уговорено, че всички задължения
произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта, ще
възникнат за кредитополучателя след активирането й.
Сочи, че
доколкото с договора било уговорено, че револвиращият кредит ще произведе
действие, след като длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указния от
кредитора начин, то настъпването на последиците от сключения договор са
поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие - използване на
издадения от кредитора платежен инструмент. Касае се за отлагателно условие,
при сбъдването на което възникват задължения за кредитополучателя да извършва
плащания по картата.
Заявява,
че усвояването на суми от кредитния лимит категорично представлява сбъдване на
уговореното между страните условие, което води до възникване на задължение за
кредитополучателя за връщане на усвоените суми респективно плащане на минимална
погасителна вноска. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който
заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума, което следва от
същността му на реален договор.
Предвид
изложеното и процесния договор за револвиращ потребителски кредит ***
бил сключен на 12 март 2018 г. с първата трансакция по кредитната карта.
Твърди,
че след активация на картата кредитополучателят може да я използва само лично
като е длъжен да пази в тайна своя ПИН. След усвояването на суми по кредитната
карта за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението. Кредиторът издава месечно
извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца. След издаване на
месечното извлечение настъпвал периодът, в който картодържателят е длъжен да
направи погашение по кредита. Извлечението се изпраща на адреса на електронната
поща на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на
електронен адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като
неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на погасителна
вноска. Месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението най-малко в размера, посочен в тарифата, както
следва:
При
усвоен кредитен лимит в размер от 0.00 лева до 1 000.00 лева минималната
погасителна вноска е 60.00 лева.
При
усвоен кредитен лимит в размер от 1 000.01 лева до 2 000.00 лева минималната
погасителна вноска е 120.00 лева.
При
усвоен кредитен лимит в размер от 2 000.01 лева до 3 000.00 лева минималната
погасителна вноска е 180.00 лева.
При
усвоен кредитен лимит в размер от 3 000.01 лева до 4 000.00 лева минималната погасителна вноска
е 240.00 лева.
При
усвоен кредитен лимит в размер от 4 000.01 лева до 6 000.00 лева минималната
погасителна вноска е 360.00 лева.
При
усвоен кредитен лимит в размер от 6 000.01 лева до 8 000.01 лева минималната
погасителна вноска е 480.00 лева.
Съгласно
договора за използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва,
начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването
му. ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен
незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски,
с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит.
За използването на кредитната карта кредитополучателят заплаща и таксите
предвидени в тарифата, поместена в приложението. При забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Моли съда
да бъде взето предвид, че не се изготвя погасителен план за договорите от
отворен тип, какъвто е и револвиращят кредит (подобно на овърдрафта), което е в
пряка връзка с неговия характер. Револвиращият кредит е кредит, отпуснат до
размера на договорен лимит, при който правото на кредитополучателя да усвоява
суми по кредита се възстановява за всяка погасена от него сума (револвира)
многократно, изцяло или частично, до максимално разрешения размер, като
правоотношението между страните се запазва, без да е необходимо ново
предоговаряне за всяко усвояване. По този начин погасената част от главницата е
достъпна за усвояване от кредитополучателя, поради което този вид кредити се
нарича отворен кредит. Тъй като не е известно какъв ще бъде размерът на сумата,
която ще бъде усвоена, дали ще бъде направено частично или цялостно плащане,
както не са известни нито датата, на която ще бъдат теглени суми, нито датата
на погасяване, то и не е фиксиран размерът на месечната погасителна вноска,
нито крайният падеж, който е в пряка зависимост от размерът на усвоената сума и
това дали кредитополучателят ще избере да погаси усвоената сума изцяло или да
се възползва от възможността да погасява частично натрупаното задължение до
пълното му погасяване.
Револвиращият
кредит се погасява без погасителен план. Дължимата сума автоматично се погасява
със средствата, които постъпват по сметката, след което средствата по револвиращата
сметка отново могат да бъдат използвани. При настъпване на договорения от
страните падеж задължението по кредитната карта е изискуемо, предвид правилото,
закрепено в чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че длъжникът
изпада в забава и без покана, като въпреки това кредиторът е изпратил покана за
доброволно изпълнение на задължението на длъжника на 12.08.2019 г.
Пълномощникът
на ищцовото дружество заявява, че към момента на подаване на заявлението в съда
непогасеното задължение по револвиращия кредит, отпуснат на С.М.К. е в общ
размер на 1176.26 лева, като на 01 април 2019 г. кредитополучателят е
преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта е била
блокирана и от кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - К. за следните
дължими суми по договор за потребителски паричен кредит № ***
както следва: 969.82 лева - главница; 158.57 лева - възнаградителна лихва за
периода от 01 април 2019г. до 12.08.2019 година; 47.87 лева - мораторна лихва
за периода от 01 май 2019 г. до 11 февруари 2020 г.; законната лихва за забава
от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Сочи, че
законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от Българската народна банка,
в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените
процента в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото
полугодие на съответната година, а лихвените процента в сила от 1 юли са
приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на
дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360
част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
в полза на „Б.П.П.Ф." С.А. чрез „Б.П.П.Ф." С.А., клон Б. съществува
вземането по договор ***, обективирано в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр.
д. № 535/2020 г. по описа на Районен съд - К., а именно: 969.82 лева - главница
по договора за кредит, 158.57 лева възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 01 април 2019 г. до 12.08.2019 г., 47.87 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 01 май 2019 г. до 11
февруари 2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
Моли в
полза на „Б.П.П.Ф." С.А. чрез „Б.П.П.Ф." С.А., клон Б. да бъдат
присъдени и направените във връзка с издаването на заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 535/2020 г. по описа на Районен съд - К. разноски както следва: 25
лева - държавна такса, 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и разноските за настоящото съдебно производство -
125 лева - държавна такса и 100.00 лева -юрисконсултско възнаграждение.
При
условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
моли съда да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият
има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
Банкова
сметка, ***: IBAN: ***, BIC/***:,
БНП Париба С.А. - клон С..
В случай
че „Б.П.П.Ф." С.А. с адрес на управление *** чрез „Б.П.П.Ф." С.А.,
клон Б. няма възможност да осигури процесуален представител, който да вземе
участие в първото открито заседание по делото, моли делото да бъде разгледано в
тяхно отсъствие, като от името на ищеца заявява, че поддържам исковата молба и
ще се ползва от всички представени с нея доказателства. В случай, че е налице
хипотезата на чл. 238, ал.1 от ГПК, моли съда да постанови неприсъствено
решение срещу ответника. В случай че исковете бъдат уважени частично, моли за
присъждане на разноските в полза на ищеца по съразмерност и след компенсация.
В срока по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от адв. Т. Д., в качеството ѝ на особен
представител на ответника, с който заявява, че счита предявеният иск за допустим, но неоснователен.
Твърди,че договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, оторизационен код от 03.07.2017 г. е недействителен,
поради следните съображения:
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. Представеното по делото копие от Договор е с
шрифт по-малък от 12. По отношение на сертификата за уговорената застраховка,
който е част от договора и без техническа експертиза е ясно, че е изготвен на
шрифт по-малък от 12. Изготвен е с шрифт, който е нечетлив и неясен, което е
самостоятелно основание за недействителността на договора по чл. 22 във вр. с
чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за заем следва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин.
В процесния договор е посочен годишен процент на разходите,
но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само
годишен лихвен процент 43,27%. Несъобразяването на договора с изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК също представлява самостоятелно основание по чл. 22 ЗПК за недействителност.
Счита за неоснователно твърдението, че „не се изготвя
погасителен план по договорите от отворен тип, какъвто е и раволвиращия кредит
(подобно на овърдрафта)". Същото противоречи на представените с исковата
молба доказателства и по-конкретно на Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
***, оторизационен код от 03.07.2017 г., към който има изготвен
погасителен план.
Заявява, че в процесния договор са посочени броя, размера и
падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми във
вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница, лихви
и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски. Само посочването на
оставащата главница не е достатъчно, следователно договорът не отговаря и на
изискването на чл. 11, ал.1, т. 12 ЗПК, според който планът трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи, което също е основание по чл. 22 ЗПК за недействителност.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 22 ЗПК сключеният
между страните договор за потребителски кредит от 03.07.2017 г. е
недействителен и като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения
за ответника. Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 22 ЗПК са
императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил, в
този смисъл процесният договор е недействителен.
В исковата си молба ищецът «Б.П.П.Ф. СА. твърди, че на
12.08.2019 г. е изпратил на С.М.К. покана за доброволно изпълнение за
претендираните суми.
Особеният представител на ответника твърди, че тази покана
не е получена от кредитополучателя. Представената товарителница е със срок:
20.11.2017 г., а Поканата за доброволно плащане е от дата 12.08.2019 г., почти
9 месеца след дата на товарителницата. Твърди, че ищецът не е уведомил
кредитополучателя, че упражнява правото си да обяви договора за предсрочно
изискуем.
Поради изложеното моли съда да отхвърли като неоснователен
предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск за съществуване на вземането на ищеца,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 535/2019
г.
По предявения в условията на евентуалност осъдителен иск
адв. Д., в качеството си на особен представител на ответника, заявява, че искът
е допустим, но претенцията е неоснователна, по изложените по-горе съображения
за недействителност на договора, а именно:
Представеното по делото копие от Договора и сертификата за
уговорената застраховка към него са с шрифт по-малък от 12, което е
самостоятелно основание за недействителността на договора по чл. 22 ЗПК.
В процесния договор е посочен годишен процент на разходите,
но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само
годишен лихвен процент 33.74%, което не е съобразено с изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, което също представлява самостоятелно основание по чл. 22 ЗПК
за недействителност.
В Договор за потребителски паричен кредит от 03.07.2017 г.
са посочени броя, размера и падежа на погасителните вноски, но липсва
разпределение на отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота
каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от
погасителните вноски. Договорът не отговаря и на изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 12 ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е
основание по чл. 22 ЗПК за недействителност.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 22 ЗПК сключеният
между страните Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***,
оторизационен код от 03.07.2017 г. е недействителен и като такъв не може да ги
обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 22 ЗПК са императивни. Моли съда да отхвърли предявения
в условията на евентуалност осъдителен иск, като неоснователен. В съдебно
заседание адвокат Т. Д. моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното
частно гражданско дело № 535/2020 г. по описа на Районен съд – К., на основание
чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение №313/27.02.2020 г. в полза на кредитора „Б.П.П.Ф.“ ЕАД *** срещу длъжника С.М.К. за
изпълнение на парично задължение, за сумите:
969.82 лева главница, 158.57 лева възнаградителна лихва от 01.04.2019г. до 12.08.2019г., 47,87 лева
мораторна лихва от 01.05.2019г. до 11.02.2020г. ведно със законна лихва върху
главницата считано от от 25.02.2020г.
до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата 75 лева разноски.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по
Договор за револвиращ потребителски кредит CARD-***
от 12.03.2018г./дата на активиране на кредитната карта/ и сключен на
03.07.2017г. договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № ***.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
Предявеният иск с
правно основание чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на ищеца,
за което е била издадена заповед изпълнение. Съгласно общото правило на чл.154,
ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което произтича
вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава
своите възражения срещу вземането.
Видно от
представеното заверено копие на Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта *** от 03.07.2017г. „Б.П.П.Ф.“ ЕАД /правоприемник на
което е ищецът по делото/ е предоставило на ответника револвиращ кредит за
потребителски цели на стойност 1 000 лева при следните условия : застрахователна
премия 2 016 лева,, общ размер на кредита 1 000 лева, такса ангажимент – 350 лева, брой погасителни
вноски 36 броя, месечна погасителна вноска – 508.36 лева, обща стойност на
плащанията 1 830 лева, годишен процент на разходите 43.27 %, лихвен
процент 33.47 %.
В
договора е инкорпориран погасителен план, като крайният падеж на кредита е 20.06.2020
г. Съгласно т.1 от условия по договора за кредит, договорът влиза в сила при
подписване на документа от кредитополучателя и от оторизирано лице,
представител на кредитора към датата на получаване на размера на заема по
банковата сметка на и предоставена от кредитополучателя. Процесният договора за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта е подписан от представител на „Б.П.П.Ф.“
ЕАД, което не е оспорено, не е оспорена и автентичността на подписа на
кредитополучателя С.К.. Съгласно т.2 от условия по договора размерът на
предоставения кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“
- в размер на 2 380.50 лева Размерът на кредита за покупка на застраховка
"защита на плащанията" ще бъде платен директно на застрахователния
агент, застрахователната премия е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле
"брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска.
Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле,
срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, таксата
се заплаща при усвояване на кредита като кредитополучателят удържа сумата от
общия размер на кредита. Представен е погасителен план към договора, съгласно
който кредитополучателят следва да върне дадената в заем сума на 36 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 508.36. като съгласно т.3 погасителните
вноски съставляват изплащане на главницата, ведно с надбавка, покриваща
разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена
надбавка, съставляваща печалба на кредитора, лихвения процент е фиксиран за
срока на договора. В чл.5 на договора е уговорена дължимост на обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска при забава на една или повече месечни погасителни
вноски от кредитополучателя. Съгласно чл.5 изр.2, при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл.
всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава
и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. В чл.12 на
договора е посочено, че „кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000 лв. като
кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на
изпълнението на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя, във
всеки случай издаването на кредитна карта ще бъде не по-късно от осемнадесет
месеца от първата погасителна вноска по кредита, а ако в този срок не бъде
издадена кредитна карта, този раздел на договора не произвежда действие и ефект
между страните.“. Автентичността на подписа на кредитополучателя, положени в
договора не е оспорена от ответната страна.
Представени по делото са заверени копия на
Стандартен европейски формуляр и Приложение към договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта, от 05.06.2017 г. Съгласно т.1 на приложението „кредиторът
отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит от 3000 лв., при годишна лихва и
такса за ползването му, посочени в този документ.“, а т.13- месечните
погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението
най-малко в минимален размер, съгласно тарифата. В т.14 е посочено, че лихвата
за ползването на кредита се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит
за времето на ползването му, заплащат се такси по приложимата тарифа и условия. В т.17 на Приложението се съдържа тарифа,
съгласно която за кредитна карта- стандартна/комбинирана лихвен процент/годишен
лихвен процент е 35%/44.90%, месечна такса за обслужване- 4 лв., такса за
администриране на просрочени задължения-12 лв., обезщетение за забава-10% +ОЛП
на БНБ/законна лихва за забава/, посочена е минималната погасителна вноска- лв.
при усвоен кредитен лимит в лв.- 0.00-1000.00 лв.-60.00 лв. Приложението не е
подписано от кредитополучател.
По делото е
представена товарителница, съгласно ответникът С.К. е получил на 16.11.2017 г.
от „БНП“ документи по договор, без да са посочени конкретните документи.
Представено
е уведомление от 12.08.2019г. за банкова сметка ***-*** от 12.03.2018г, както и месечни
извлечения по кредитна карта.
По
делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано
заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно и
добросъвестно изготвено. Съгласно заключението на ответникът С.
М.К. е предоставена кредитна карта, издадена с лимит 1 000 лева. Първата
трансакция по нея е с дата 12.03.2018г. в размер на 1 000 лева, която сума
е приведена в сметка на ответника. На 12.03.2028г. е датата на която усвоен процесния кредит в пълен размер –
1 000 лева. Размерът на задължението към датата на подаването на
заявлението в съда – 25.02.2018г. е : главница 941.36, лихва неплатени суми –
3.05 лева, месечна /договорна лихва/ от 01.04.2019г. до 12.08.2019т. – 160.44
лева, застрахователна премия – 53.58 лева, такса обслужване – 20 лева, мораторна
лихва за периода 01.05.2019г. до 11.02.2020г. – 75.05 лева.
При така установеното
от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Искът за установяване
съществуването на вземанията с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД е предявен в
законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице
правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК.
Съдът извърши
служебна справка в Търговския регистър и констатира, че посоченият в договора
кредитор „Б.П.П.Ф.“ ЕАД е заличен поради настъпило презгранично сливане в сила
от 31.01.2018 г. на основание чл.13 от Директива
2005/56/ЕО на
Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между „БНП“ АД, регистрирано
във Ф., със седалище гр.П. и „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, регистрирано в Б., със седалище ***.
Считано от 01.02.2018 г., по силата на настъпилото универсално правоприемство, Б.П.П.Ф.
упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР клон на чуждестранния търговец- Б.П.П.Ф.
С. А., клон Б..
В тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване основанието на вземането и неговия размер по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. От своя
страна в тежест на ответника е да установи наведените с отговора на исковата
молба положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска.
Представеният договор
за потребителски паричен кредит от 03.07.2017 г. е частен документ, съдържащ
подписа на ответника и съобразно чл.180 от ГПК е доказателство, че съдържащите
се в него изявленията са на страните в т.ч. и изразяване на съгласието на
кредитополучателя с посочените в него условия по кредита/заема. Предвид това
съдът приема, че между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и ответника С.К.М. е възникнало
облигационно отношение основано на сключения Договор за потребителски паричен
кредит PLUS-14939654 от 03.07.2017 г. с размер на кредита 1 000 лева. Не е
спорно, че посоченият в договора кредитор/кредитодател е регистриран като
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, която отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4
от ЗПК. Ответникът от своя страна е сключил договора за кредит като физическо
лице, на което се предоставя финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на
ЗЗП поради което има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и
на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. По тези съображения и съдържанието на
правоотношението съдът приема, че договорът по своя характер е потребителски,
чиято правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата норма
на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
Договорът за заем е
реален договор и се счита за сключен от момента на предаване на съответната
сума, а не от постигане на съгласието на страните за това- арг. от чл.240, ал.1
от ЗЗД. Само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на
съглашението. В случая независимо, че по делото няма представени писмени
доказателства, удостоверяващи издаването на кредитната карта и нейното връчване
на ответника. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се налага извода, че кредиторът е отпуснал заем на
ответника чрез превод по банковата му сметка, а последният се е възползвал като
усвоил/теглил суми в общ размер 1 000 лева. с посочената кредитна карта. В разпоредбите на чл.10- чл.12 от ЗПК са въведени
императивни изисквания относно формата и съдържанието на потребителските
договори. Съгласно чл.5 от ЗПК преди потребителят да е обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът
или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно
изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора
условия на договора необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит. От разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК следва, че
договорът за потребителски кредит е формален като писмената форма е условие за
действителност, а чл.10, ал.3 от ЗПК изрично сочи, че алинея 1 се прилага за
всички изменения и допълнения към сключения договор, които се подписват от
двете страни по договора, с изключение на случаите, когато договорът изрично
предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно от страна на
кредитора. Съгласно чл.11, ал.1, т.27 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа подписи на страните. В случая страните
са постигнали съгласие относно общите параметри на договора за потребителски
кредит от 93.07.2017г. Съдът счита обаче че страните не са постигнали съгласие
по съществени елементи от съдържанието на револвиращия кредит *** от 03.07.2017г.,
CARD-*** , които са детайлно посочени в Приложението, което
е подписано само от кредитора. Съдът счита, че
Приложението не е било изготвено при подписването на договора за кредит на 03.07.2017
г., изхождайки от уговореното в т.14 и т.16 на същия, че кредитополучателят ще
може да извършва транзакции/операции/ до разрешения кредитен лимит, в рамките
на дневните транзакционни лимити, че потвърждение за извършването на
транзакциите ще се прави от кредитополучателя чрез въвеждането на ПИН и че
лихвите и таксите ще бъдат посочени в приложение по т.21. Неподписването на
Приложението води до неспазване изискването на чл.10, ал.3 вр. с ал.1 и чл.11,
ал.1, т.27 от ЗПК. Ето защо на основание чл.22 от ЗПК Приложение към договорът
за кредит, издаване и ползване на кредитна карта, CARD-***,
е недействително. Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, която предвижда, че потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Това означава, че с оглед това законово
разрешение исковете за установяване съществуването на вземането за 158.57 лева
възнаградителна лихва от 01.04.2019г. до 12.08.2019г. и сумата 47,87лева законна лихва за забавено плащане на
главницата от 01.05.2019г. до 11.02.2020г., се явяват изцяло неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Съдът намира, че
следва да отбележи, че претенцията за възнаградителната лихва е неоснователна и
на друго основание. В трайната и непротиворечива практика ВКС е прието, че
когато задължението не е обезпечено /какъвто е настоящия случай/, уговорката за
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
противоречи на добрите нрави. Кредиторът претендира възнаградителна лихва на
основание неподписаното от ответника Приложение, съгласно което ГЛ надвишава
трикратния размер на законната лихва, който за процесния период след служебна
проверка на съда към датата на сключване на договора за кредит е била в размер
на 10 %. Тъй като годишния лихвен процент е над 30%, то тази клауза противоречи
на добрите нрави и като такава е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
тъй като надхвърля рамките на присъщата и възнаградителна функция и я превръща
в средство за неоснователно обогатяване /в т.см. Решение №1359/11.03.2009 г. по
гр.д.№15/2007 г. на ВКС, ІV г.о., Решение №378/18.05.2006 г. по гр.д.№315/2005
г. на ВКС, ІІ г.о., Определение №901/10.07.2015г. по гр.д.№ 6295/2014 г. на
ВКС, IV г.о./.
Предвид това, то предявеният установителен иск с правно
основание чл.422,
ал.1 от ГПК е
доказан и основателен за сумата от 969.82 лева
Съдът намира за
основателна претенцията за законна лихва върху главницата от 969.82 лева, считано от 25.02.2020 г. - датата на подаване
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, до
окончателното изплащане на вземането. Тъй като ищецът е поставил като условие
за разглеждане на евентуални осъдителни искове обстоятелството съдът да
отхвърли установителната му претенция за същите вземания, но поради
ненастъпила предсрочна изискуемост, а в случая това не е причината за
отхвърляне на исковете, то следва извода, че не се е сбъднало условието за
разглеждане на евентуалните осъдителни искове.
По отношение на
претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително
и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното
събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила
на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от
съда в исковото производство.
Съгласно
разпоредбата на 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съобразно чл. 25, ал. 1 от НЗПП, за защита в заповедно производство
на юриста на дружеството следва да се присъждат от 50 до 150 лева, а за исков
процес - възнаграждението за юрисконсулт е от 100 до 300 лв. В случая,
производството не се отличава с правна и фактическа сложност, като определеното
в заповедното производство възнаграждение за юрисконсулт от 50 лева е напълно
адекватно и съразмерно. В настоящото производство възнаграждението следва да
бъде определено към минималния размер – 100 лева, изхождайки от материалния
интерес, фактическата и правна сложност, и предприетите процесуални действия в
хода на производството.
Съдът намира за
основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1
от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 61.83 лева
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в
настоящото производство - в размер на 525.48 лева, представляващи държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за
разноските. В настоящия ищецът не е
представил списък на разноските.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на С.М.К., ЕГН **********,
с адрес *** съществуването на вземането на „Б.П.П.Ф. С.А.“, П. рег.№ ***, чрез
„Б.П.П.Ф. С.А.“ клон Б., с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Д.Т.Д., за сумата
от 969.82 лева главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от 03.07.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2020г. до изплащане на
вземането, като отхвърля иска за 158.57
лева възнаградителна лихва от 01.04.2019г. до 12.08.2019г. и иска за 47,87лв.
мораторна лихва от 01.05.2019г. до 11.02.2020г., като неоснователни, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №313/27.02.2020г. по частно гражданско
дело №535/2020г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА С.М.К., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Б.П.П.Ф. С.А.“, П. рег.№ ***, чрез „Б.П.П.Ф. С.А.“ клон Б., с
БУЛСТАТ:***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Т.Д.,
сумата от 61.83 лева, представляващи разноски по ч.гр.дело №535/2020г. по описа
на Районен съд – К..
ОСЪЖДА С.М.К., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Б.П.П.Ф. С.А.“, П. рег.№ ***, чрез „Б.П.П.Ф. С.А.“ клон Б., с
БУЛСТАТ:***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Т.Д.,
сумата от 525.48 лева, представляващи направени по настоящото делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.