Решение по дело №156/2018 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

 

№ 462

Велико Търново, 04.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен състав, в открито съдебно заседание  на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИАНКА ДАБКОВА

                                                                   

при секретаря В.Г.

и в присъствието на прокурора   ……………………………………………..

разгледа докладваното от съдията адм.дело № 156/2018г. по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За вида на производството:

Производство по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/ - обжалване на ревизионен акт/РА/ пред съда.

Образувано по жалба, подадена от името на Б.Й.В. с ЕГН **********, действащ в качеството на търговец с фирма ЕТ „Б.В.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, адрес за кореспонденция:  ***.

Оспорва се в неговата цялост  Ревизионен акт № Р-04000417002457-091-001/24.11.2017 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден в оспорената част с Решение № 38/13.02.2018 година на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 37 196,74лв. и лихви в размер на 19 748,75лв. Липсва изричен диспозитив в Решението на ДОДОП, но всъщност мълчаливо са потвърдени и определените от ОП нови размери на данъчна загуба за 2011г. – 2 204,95лв., за 2012г.- 21 768,19лв. и за 2013г.-13 438,50лв. Ревизията е повторна и е във връзка с Решение № 85/11.04.2017г. на Директора на дирекция „ОДОП“ и е извършена по особения ред на чл.122 от ДОПК, като се твърди наличие на обоснования за това по чл.122, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК.

II.Становища на страните:

Оспорващият навежда доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуални норми на ДОПК, противоречие с материалноправните разпоредби на закона.и необоснованост. Счита за нарушени основни принципи в ДОПК, а именно тези на законност, обективност и безпристрастност при събиране и установяване на фактите и обстоятелствата от значение за установяване на публичните задължения и обективна оценка на събраните доказателства, на добросъвестност и служебно начало. Според жалбоподателя органите по приходите са нарушили и чл. 117, ал. 4 от ДОПК като не са връчили на ревизираното лице всички писмени доказателства, събрани при повторната ревизия, вкл. и тези от насрещните проверки. Оспорва наличието на предпоставки за извършването на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК. Твърди, че неправилно е определен паричния поток за ревизираните периоди и не са взети предвид наличните парични средства от предходните такива и тези от упражняваната търговска дейност в други търговски дружества. Счита че от събраните в ревизионното производство доказателства не може да бъде направен извод за липса на стоките по процесните фактури в резултат на извършени, но неотчетени продажби от търговеца, а ревизиращият екип като не е обсъдил всички събрани доказателства, е достигнал до констатации, различаващи се от реалната фактическа обстановка. В тази връзка се поддържа оплакване, че констатациите за наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК не са подкрепени с доказателства. Сочи се, че тези констатации са облегнати на обстоятелството, че проверените доставчици на ревизираното лице са отчели фактури, издадени към него, като те установявали, от една страна, получаването на стоки, които не са отчетени, а от друга страна, и липсата на самите данъчни документи в счетоводството на ревизираното лице. Поддържа, че събраните в хода на ревизията доказателства за получаване на стоките не са годни да удостоверят получаване на процесните стоки и  не опровергават твърдението, че същите не са реално получени от едноличния търговец съответно не са реализирани към края на отчетния период. Намира, че липсват доказателства относно фактическото движение на стоките между него и твърдения доставчик и тяхното предаване и плащане. Именно тази неправилна доказателствена преценка според жалбоподателя е довела до неправилната констатация, че е реализирал неотчетени приходи от получени стоки, която е послужила за определяне на данъчните основи по ЗДДС, върху които е начислен ДДС.

Чрез упълномощения процесуален представител /ПП/ в о.с.з. пледира за основателност на жалбата и отмЯ. на РА. Претендира да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски, за което представя Списък в о.с.з. в общ размер на 3710,00лв. Оспорва направените от ответника разноски.

Ответникът по оспорването - директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. Счита че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да оборят изводите на органите по приходите за наличието на предпоставките на чл.122, ал.1, т.2, т.4 и т. 5 от ДОПК. В тази връзка посочва, че фактическите и правни изводи, изложени в РА относно нередовността на воденото от ЕТ счетоводство и за неотчетени през ревизираните периоди приходи от продажба на незаприходени стоки по фактурите, не се опровергават от приетата по делото ССЕ. Излага доводи, че нередовно воденото счетоводство на ЕТ възпрепятства възможността да се установи механизмът на доставките към него и дали има практика получените доставки да се придружават и от други документи, освен фактурите. Според процесуалния представител на ответника обичайна практика е при този вид търговия да не се съставят съпровождащи стоката документи, поради което липсата на приемо-предавателни протоколи или товарителници само по себе си не означава и липса на получени стоки, вписани във фактурите, доколкото нито един от доставчиците не е потвърдил, че има практика да издава подобни съпровождащи документи при извършването на доставките. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, като при постановяване на решението да се вземат предвид изводите относно законосъобразността на РА, изложени в Решение № 38/13.02.2018 година на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика”- град Велико Търново при ЦУ на НАП. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, определено съобразно материалния интерес, в общ размер на 3148,00лв., съгласно представен Списък в о.с.з. Не прави възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски.

III.За допустимостта на жалбата:

При преценка на допустимостта на производството настоящият състав на съда констатира, че Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК. Поради това, че РА  е потвърден с Решение № 38/13.02.2018 година на ДОДОП, в оспорената част,  същият е годен предмет на съдебен контрол.  Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното Решение на ДОДОП е връчено по електронен път на 16.02.2019г., а жалбата е депозирана на 27.02.2018г., видно от входящия номер при ответника.

Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и местна подсъдност, действащи преди изменение на чл. 156, ал. 5 от ДОПК (изм. ДВ - бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.). Настоящото съдебно производство е образувано през месец март 2018, а според § 150. (В сила от 18.09.2018 г. - ДВ, бр. 77 от 2018 г.) от ПЗР към ЗИД на АПК образуваните до обнародването на този закон в "Държавен вестник" административни дела по чл. 156, ал. 1 от ДОПК в административните съдилища се довършват от същите съдилища по досегашния ред. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество. Предвид всичко това, изводът на съда е, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

Преценена по същество, жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство е  частично ОСНОВАТЕЛНА,  при изложените по-долу фактически и правни съображения.

IV.По доказателствата:

С Определение от 30.03.2018г. за насрочване на делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните. На оспорващия търговец е указано, че на основание чл.171, ал.4 от АПК, вр.чл.154, ал.2 от ГПК, във вр. § 2 от ДР на ДОПК и чл.124,ал.2 от ДОПК, че в негова тежест е да опровергае фактическите констатации в РА, т.е. да обори установената със закон презумпция, като докаже, че счетоводството му е водено редовно, като дава възможност за определяне на основата за данъчно облагане, в т.ч. по ЗДДС, документите, необходими за определяне на основата за облагане с данъци съществуват и са годни за ползване,  а всички реализирани приходи от търговия на дребно са от продажби на заприходени в счетоводството му стоки, във връзка с което е отчел приходи и начислил ДДС.

На ответника по оспорването, на основание чл.124, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, е указано, че доколкото ревизионното производството е проведено по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК, то следва да докаже наличието на презумпционната предпоставка, в т.ч. реалното предаване на стоките/по фактурите от визираните  доставчици, неосчетоводени при жалбоподателя/ и реализирането на приходи от тяхната продажба впоследствие, като предпоставка за облагането по особения ред на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, както и това, че счетоводството на търговеца не дава възможност за определяне на основата за данъчно облагане – чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.

В тази връзка ответникът представи административната преписка по издаване на РА, изпратена с писмо изх. №481/06.03.2018г. на Дирекция „ОДОП“. Същата е организирана в 10 броя папки и съдържа общо 2 251 листа.

В о.с.з. на 31.05.2018г. на ответника по оспорването, на основание чл.171, ал.4 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК е указано, че предвид обстоятелството, че съдът е служебно задължен да изследва въпроса за валидността на РА издаден като електронен документ, следва да представи на съда доказателства, че процесния РА е валидно издаден като електронен документ, подписан с КЕП. В о.с.з. на 12.07.2018г. ПП на ответника е представил с писмо изх. № 15656#2/12.06.2018г. на директора на ТД на НАП – В.Търново 2 броя СД и справки  от публичния регистър, поддържан от доставчика на удостоверителни услуги, с копие за другата страна в процеса, за наличие на квалифициран електронен подпис на органите, издали РА, РД и ЗВР. В същото открито с.з. на ПП на жалбоподателя е указано, че при условията на чл.184, ал.2 от ГПК има възможност в следващото съдебно заседание да заяви ще оспори ли истинността/автентичността на представените като копия електронни документи, като в случай на оспорване на автентичността на електронните подписи на ЕД следва да бъде ангажирана компютърна експертиза. В о.с.з на 04.10.2019г.  такова изявление от страна на ПП на жалбоподателя не е направено.

В първото о.с.з., проведено на 31.05.2018г. от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е оспорена истинността фактурите, издадени от следните доставчици: „Табак Логистик Груп Плевен“ ООД, „Табако Норд” ООД, „Табак Трейдинг Партнър“ ЕООД, „МИГ- ДИМ“ ООД и „БОКОРОДО“ ООД. Във връзка с направеното оспорване в същото съдебно заседание, е открито производство по реда на чл. 193, ал.3, изреч.2 от ГПК, като съдът е указал на жалбоподателя, че е негова доказателствената тежест да опровергае автентичността на подписите, положени за получател във фактурите, издадени от „Табак Логистик Груп Плевен“ ООД, като в тази връзка са допустими всички доказателствени средства. По отношение на всички неподписани от страна на жалбоподателя фактури - всички фактури, издадени от „Табако Норд” ООД, „Табак Трейдинг Партнър“ ЕООД, „МИГ- ДИМ“ООД и „БОКОРОДО“ ООД, на ответника е указано, че носи доказателствената тежест за истинността им, както автентичността така и верността им.

Във връзка с указаното разпределение на доказателствената тежест, ПП на ответника е направил искане по реда на чл.192, ал.1 от ГПК, да бъдат изискани от трети неучастващи в процеса лица – доставчици на жалбоподателя („Табак Трейдинг Партнър“ ЕООД, „МИГ- ДИМ“ ООД и Интерплан Инженеринг“ АД, с предишно наименование „Табак Логистик Груп“ АД), да представят конкретни фактури, които не се намират в кориците на делото и описани в нарочната молба. В отговор е постъпило уведомление с вх. № 4412/06.08.2018г., от третото неучастващо в производството лице „МИГ-ДИМ“ ООД, с което уведомява за невъзможността да направят заверени ксерокопия на фактурите, поради големия им обем.

В дадения от съда двуседмичен срок от получаване на е-съобщение двамата доставчици/„Табак Трейдинг Партнър“ ЕООД и „Табак Логистик Груп“ АД /не са представили изисканите документи. След изчерпване  на всички възможности, в о.с.з от 06.12.2018 г. ПП на ответника е направил отказ от доказателственото искане по чл. 192 от ГПК предвид обстоятелството, че с тримата доставчици не може да бъде осъществен контакт. С протоколно определение от с.з. съдът е заличил, поради отказ и невъзможност да бъдат изпълнени, допуснатите доказателствени искания по чл. 192 от ГПК.

 От страна на ПП на жалбоподателя е направено искане за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза, която да даде заключение в отговор на въпроса дали в счетоводството на жалбоподателя са отчетени приходи от продажба на тютюневи изделия и в какъв размер. Формулиран е допълнителен въпрос към *– да посочи за всеки един от доставчиците къде по преписката се намират физически оспорените процесни фактури и да ги групират в таблица, като отрази кои от тях са двустранно подписани. Заключението на ВЛ е прието по делото  в о.с.з., проведено на 12.07.2018г., по предвидения процесуален ред.

По искане на ПП на жалбоподателя е назначена СГЕ, която да даде заключение дали има ли между посочените двустранно подписани фактури такива, подписани от жалбоподателя за получател или от лица, намиращи се във фактическа и/или правна връзка със същия, и изрично посочи по кои от фактурите подписът за получател на стоката, предмет на доставка, са положени от Б.Й.В. в качеството му на ЕТ „Б.В.” или от негов представител. Заключението на ВЛ е прието по делото  в о.с.з., проведено на 12.07.2018г., по предвидения процесуален ред.

 Предвид заключението на *по СГЕ, по искане на ПП на жалбоподателя с молба вх. №1874/09.04.2019г., с определение, постановено в закрито съдебно заседание, е допусната нова СИЕ, която да определи данъчни основи и размер на данъка по ЗДДС, съответно данъчен резултат, по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2011,2012 и 2013 години, съобразно резултатите единствено от фактурите, подписани за получател. Заключението е изслушано в открито съдебно заседание на 26.09.2019г. и предвид откритите в него технически грешки и депозираната нарочна писмена молба от ПП на ответника, с която е направено искане да бъдат включени и изрично изброените в нея фактури, съдът е задължил *– икономист, да представи допълнителна СИЕ. Основната и допълнителната СИЕ са прието по делото  в о.с.з., проведено на 07.11.2019г., по предвидения процесуален ред.

Заключенията на ВЛ по назначените ССЕ, основна и допълнителна СИЕ, както и СГЕ са дадени под страх от наказателна отговорност, предвидена чл.291 от НК, за която вещите лица са предупредени. ВЛ са изслушани непосредствено от съда, като поддържат изводите си, отразени в писменото ЕЗ. Съдът кредитира същите с доверие и ги цени съвкупно с  всички други доказателствени средства, събрани по делото.

Като доказателство по делото е приета представената от ответника с писмо вх. № 6526/14.12.2018 г. справка за всички подадени уведомления от работодател по чл. 62 от КТ за периода от 02.01.20111г.-31.08.2013г.

Посочените в този раздел писмени доказателства и  съдебна експертиза ще бъдат обсъдени по съществото на правния спор в съответната част на решението.

V.По фактите:

Съдът взе предвид констатациите в РА, становищата на страните и доказателствата по делото, вклч. тези в административната преписка. Обсъди ги по отделно и в тяхната съвкупност. При това, намери за установено следното по фактите:

За ревизираното лице:

Б.Й.В., действащ като търговец с фирма ЕТ „Б.В.“, е регистрирано лице по ЗДДС от 01.03.2013г. Основният предмет на дейност на едноличния търговец за ревизирания период е търговия на дребно основно с хранителни в т.ч. и чрез два вендинг автомата. За периода 2011 г. и 2012 г. лицето се е облагало с окончателен годишен патентен данък за извършвана патентна дейност „Търговия на дребно до 100 кв. м.“ за обект, находящ се в гр. Ловеч, ул. „Юрий Гагарин" № 22. При ревизията е установено, че търговецът не извършва дейност след август 2013г.

За осъществените процесуални действия при ревизията:

1. Ревизията е повторна и е във връзка с Решение № 85/11.04.2017 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - В. Търново, с което е отменен в обжалваната част PA № Р-04001116004281-091-001/18.01.2017 г., в която на Б.Й.В. с ЕТ „Б.В." са били определени задължения по ЗДДС за данъчните периоди от 15.09.2011 г. до 31.12.2013 г.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г.; вноски за ДОО, УПФ и ЗО за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г., и преписката е върната за възлагане на нова ревизия за определяне на съответните задължения. Настоящото ревизионно производство е възложено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000417002457-020-001/21.04.2017 г., връчена лично на ревизираното лице на 03.05.2017 г. Същата е изменена със ЗИЗВР № Р-04000417002457-020-002/14.07.2017 г. и № Р-04000417002457-020-003/28.07.2017 г., връчени по електронен път съответно на 21.07.2017г. и 28.07.2017г.

2. На основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК и чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК, на задълженото лице са връчени Искания за представяне на документи и писмени обяснения. 

2.1.На 26.05.2017г. на ревизираното лице е връчено по електронен път Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/  № Р-04000417002457-040-001/22.05.2017 г., с което е изискана цялата счетоводна и търговска документация на ЕТ „Б.В.“ за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2013 г., в т.ч. първични счетоводни документи; касови книги; платежни документи; стокови и складови разписки, протоколи; счетоводни регистри; хронология, аналитична на групи 20 и 30; справки по образец.

2.1.1. В отговор на връченото искане, с писмо вх.№ 15950/12.06.2017г. от ревизираното лице са представени писмени обяснения, както и оборотни ведомости на ЕТ „Б.В.“ за 2013 г., главна книга за 2013 г., хронологични описи по сметки 702, 304, 501 и 503 за 2013 г.

2.2. С ИПДПОЗЛ № Р-04000417002457-040-002/22.08.2017г., връчено на 23.08.2017г., от ревизираното лице са изискани справка за наличните недвижими имоти, справка за наличните МПС, справка за наличните машини, стоки, оборудване, стопански инвентар, справка за дългосрочни и краткосрочни инвестиции, справка за вземания от трети лица, инвентарна книга и амортизационен план.

2.2.1. В отговор от ревизираното лице с вх. № 24309/31.08.2017г. са представени исканите справки.

2.3. С ИПДПОЗЛ № Р-04000417002457-040-003/01.09.2017 г. от ревизираното лице са изискани обяснения във връзка с подадена от лицето Декларация за прекъсване на дейността на ЕТ „Б.В." от 01.08.2013 г., както и описание на начина на работа в хранителния магазин.

2.3.1. В отговор от ревизираното лице са депозирани обяснения, в които е посочено, че стоките се доставяли на място в търговския обект от доставчиците, с техен транспорт, стоките се приемали с фактура, съдържаща подписи за продавач и получател.

3. В хода на ревизията е събрана информация от информационната система на НАП за периода на ревизията относно фактури, отразени в дневниците за продажби на регистрирани по ЗДДС търговци с получател ЕТ „Б.В.“.

4. След анализ на представените от ревизираното лице документи и данните от информационната система са установили, че от страна на ЕТ „Б.В.“ не са представени първични счетоводни документи и счетоводни регистри за ревизираните периоди,  а единствено представените документи са за 2013 г. и това са: оборотни ведомости за всеки месец (без месец ноември 2013 г.), главна книга, извлечения по сметки 304 и 702. При анализа на представените документи е установено, че на същите не е поставен печат на фирмата и не са подписани от отговорните за това лица. При извършен анализ на предоставената разпечатка на сметка 304 „Стоки“ за 2013 г. е установено, че сметката не се води аналитично по видове стоки и количества, а само стойностно. При това фактическо положение, органите по приходите са стигнали до извода, че за ревизирания субект са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т. 5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват и т. 4 от ДОПК – воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. и воденото счетоводство не позволява установяване на основата за данъчно облагане. Същевременно органите по приходите са анализирали декларираните от ЕТ „Б.В.“ приходи от продажби, извършили са съпоставка с декларирани доставки от други задължени лица, регистрирани по ЗДДС, към едноличния търговец, при което са установили, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал.1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи.

5. За констатациите на приходната администрация за наличието на основания за ревизиране по особения ред на чл. 122 от ДОПК и преминаването към облагане по аналог, ревизираното лице е информирано с Уведомление № Р-04000417002457-113-001/22.08.2017г. Същото е получено на 23.08.2017 г., ведно с уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК и ИПДПОЗЛ № Р-04000417002457-040-002/22.08.2017 г.

5.1. В отговор на връченото ИПДПОЗЛ от страна на ревизираното лице е представена декларация за имуществено състояние по чл.124, ал.3 от ДОПК.

6. С Протокол № Р-04000417002457-ППД-001/13.10.2017 г. са приобщени доказателства, събрани в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, свързани с ЕТ „Б.В.“, приключила с Протокол № П-04001115190519-073-001/25.05.2016 г. Сред приобщените документи е и декларация от Б.В., че през 2011 г. е работил с надценка средно в размер на 20 %, за 2012 г. - надценка средно в размер на 17 % и за 2013 г. - надценка средно в размер на 18%.

7. С Искания за представяне на информация от трети лица са изискани данни за средните търговски надценки по години - 2011, 2012 и 2013 г., с които са работили други търговци със сходна на жалбоподателя дейност, а именно - ЕТ „ВЕДА-П.П.“ с ЕИК *********; ЕТ „МЕЛЪДИ-Ц.С.“ с ЕИК *********; ЕТ „Я.-С.С." с ЕИК *********.

7.1. В отговор на връчените ИПДПОЗЛ от страна на ЕТ „ВЕДА-П.П.“ с ЕИК ********* е представена изисканата от органите по приходите информация и обяснения по електронен път и даден вх. № 16953/20.06.2017г. и по пощата от ЕТ „МЕЛЪДИ-Ц.С.“ с ЕИК *********; ЕТ „Я.-С.С.“ с ЕИК ********* с писма съответно вх.№16891/20.06.2017г.,  №16384/15.06.2017г. 

8. На основание чл.45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на други задължени лица, доставчици на РЛ – „АЛКС-А" ЕООД с ЕИК *********; „БОКОРОДО" ООД с ЕИК *********; „ВИСТА АВТ" АД с ЕИК *********; „ГРЕСТОКОМЕРС" ЕООД с ЕИК *********; ЕТ „А.Е." с ЕИК *********; ЕТ „К.-Ц.К.-Г.Б." с ЕИК *********; ЕТ „Р.-Б. Р." с ЕИК *********; „ИНКОЗМЕТИКС" АД с ЕИК *********; „ИНКОФУДС" ООД с ЕИК *********; „КАРАДИ" ООД с ЕИК *********; „КАПИНА 71" ООД с ЕИК *********; „КИМ-ЛОВЕЧ" ЕООД с ЕИК *********; „МЕЛИСА" ООД с ЕИК *********; „МИГ-ДИМ" ООД с ЕИК *********; „Н.-932-НН" ЕООД с ЕИК *********; „ПАМЕЛА КОМЕРС" ЕООД с ЕИК *********; „СЛАВОЯ-ГРУП" ООД с ЕИК *********; „ТАБАК ЛОГИСТИК ГРУП" АД с ЕИК *********;„ТАБАК ЛОГИСТИК ГРУП ПЛЕВЕН" ООД с ЕИК ********* ; „ТАБАКО ТРЕЙД ПЛЕВЕН" ООД с ЕИК ********* (предишно наименование „ТАБАКО НОРД" ООД); „ТАБАК ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР" ООД с ЕИК *********; „ХЛЕБОЗАВОД СТРАЖИЦА" ЕООД с ЕИК *********, завършили с протоколи за извършени насрещни проверки.

8.1. С протоколи сер АА № 1017411/24.07.2017 г. и сер АА № 1017412/24.07.2017 г. са документирани посещения на органите по приходите в счетоводни офиси и събиране на копия от фактури, издадени на ЕТ „Б.В." от „ТАБАК ЛОГИСТИК ГРУП ПЛЕВЕН" ООД и „ТАБАК ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР" ООД.

8.2. Извършени са насрещни проверки на наети служители по трудов договор в ЕТ „Б.В.“, а именно М.К.Г., П.Т.И.а, П.С.Ц., Й.К.Т., приключила с ПИНП № П-04001117092751-141-001/10.07.2017г., ПИНП №  П-04001117092743-141-001/10.07.2017г., ПИНП № П-04001117092747-141-001/04.07.2017г., ПИНП  № П - 04001117092753-141-001/10.07.2017г. Във връзка с проверката са изготвени и връчени на лицата съответно ИПДПОЗЛ №П-04001117092751-040-001/05.06.2017г. , ИПДПОЗЛ №П-04001117092743-040-001/05.06.2017г., ИПДПОЗЛ №П-04001117092747-040-001/05.06.2017г. и ИПДПОЗЛ №П-04001117092753-040-001/05.06.2017г.

8.2.1. В отговор на връчените ИПДПОЗЛ от лицата М.К.Г., П.Т.И.а, П.С.Ц., Й.К.Т. са представени писмени обяснения, входирани в НАП съответно с вх. № 8523/06.07.2017г., №8524/06.07.2017г., 8286/30.06.207г. и № 8525/06.07.2017г.

8.3.  С ИПДПОЗЛ № Р-04000417002457-041-001 / 30.05.2017 г. от Община Ловеч са изискани подадените от ЕТ „Б.В.“ данъчни декларации по чл.61н от ЗМДТ за облагане с патентен данък за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2013 г., както и документи, удостоверяващи плащането на дължимия патентен данък.

8.3.1. В отговор с вх. №15691/08.06.2017г. от Община Ловеч са представени изисканите органите по приходите, подадените от ЕТ данъчни декларации по чл.61н от ЗМДТ за облагане  с патентен данък за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2013 г.

За акта на администрацията:

PA № Р-04000417002457-091-001/24.11.2017 г. е издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад (РД) № Р-04000417002457-092-001/26.10.2017 г. РА е резултат на извършена ревизия на Б.Й.В. за установяване на дължимите преки данъци по ЗДДФЛ за дейността му като ЕТ „Б.  В.“  с ЕИК *** и по ЗДДС за данъчни периоди от 15.10.2011 г. до 31.08.2013 г. С РА не са установени допълнително задължения за ДДС за данъчни периоди м.09.2011 г. и за периода м. 09.-м.12.2013 г. включително, както и задължения за изравнителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за всички ревизирани данъчни периоди, поради което същият в тези части не е обжалван и е влязъл в сила.

Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000417002457-020-001/21.04.2017 г., връчена лично на ревизираното лице на 03.05.2017 г., изменена със ЗИЗВР № Р-04000417002457-020-002/14.07.2017 г. и № Р-04000417002457-020-003/28.07.2017 г., връчени по електронен път съответно на 21.07.2017г. и 28.07.2017г. Ревизионното производство е повторно и е във връзка с Решение № 85/11.04.2017 г. на Директора на Дирекция ОДОП В. Търново, с което е отменен в обжалваната част PA № Р-04001116004281-091-001/18.01.2017 г. и преписката е върната за възлагане на нова ревизия за определяне на съответните задължения. За резултата от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04000417002457-092-001/26.10.2017 г., връчен по електронен път на 30.10.2017г.

Срещу РД е направено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, прието от органите по приходите за неоснователно. На основание на констатациите в РД и приложените към него доказателства компетентните органи по приходите са издали обжалвания PA  № Р-04000417002457-091-001/24.11.2017 г., с който са установени задължения за внасяне в общ размер на 56 819,49 лв., в т.ч. ДДС в общ размер 37 070,74 лв. и лихви върху него в размер на 19 748,75 лв., които са предмет на обжалване в настоящото производство, ведно с определените данъчни основи за облагане с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2011, 2012 и 2013 години.

За фактическите  и правни основания на РА:

Ревизията е извършена по особения ред на чл.122 от ДОПК, поради прието наличие на основания по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи, т.4 – воденото счетоводство не дава възможност за установяване основата за данъчно облагане и т. 5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват. При анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 8, 9, 12, 15 и 16 от ДОПК са формирани данъчни основи за облагане по ЗДДС. Органите по приходите са приели, че към м. 09.2011г. ревизираното лице е реализирало облагаем оборот над 50 000 лв., поради което е следвало да се регистрира по ЗДДС. Лицето не е подало заявление за регистрация на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС в срока, поради което на основание чл.102, ал.3 от ЗДДС органите по приходите са приели, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичане на срока за подаване на заявлението за регистрация до датата, на която е регистрирано от органите по приходите. В случая това е периодът от 15.10.2011 г. до 31.08.2013 г. /ревизираният период/.

За периодите на 2011, 2012 и 2013година не е определен дължим данък по реда на ЗДДФЛ, а за 2013г. е установена надвнесена от лицето сума -126,00лв./внесения от лицето патентен данък/, която е прихваната с РА.

Относно наличието на основания за прилагането на чл.122 от ДОПК:

В хода на ревизията и съгласно данните от информационните масиви на НАП органите по приходите са установили, че за ревизираните данъчни периоди от 15.10.2011 г. до 31.08.2013 г. не са представени от едноличния търговец и не са намерили отражение в счетоводството му фактури за покупки на стоки, издадени от следните доставчици, както следва:

 - за покупка на цигари по фактури, издадени от „БОКОРОДО11 ООД; „МИГ-ДИМ" ООД; „ТАБАК ЛОГИСТИК ГРУП" АД; „ТАБАК ЛОГИСТИК ГРУП ПЛЕВЕН" ООД; „ТАБАКО НОРД" ООД; „ТАБАК ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР" ООД;

-        покупка на хлебни изделия по фактури, издадени от „МЕЛИСА" ООД; „Н.-932-НН" ЕООД и „ХЛЕБОЗАВОД СТРАЖИЦА" ЕООД;

-        всички останали стоки по фактури, издадени от „АЛКС-А" ЕООД; „АЛПИНА" ЕООД; АНДРЕА ГРУП 2010" ЕООД; „БОКОРОДО" ООД; „ВАБЕЛЛ" ЕООД; „ВИМ ТРЕЙД" ЕООД; „ВИСТА АВТ" АД; „ВИСТА КОМЕРС" ООД; „ГРЕСТОКОМЕРС" ЕООД; „ДЕДИ ДИСТРИБЮИГЬН" ООД; „ЕЛИТ ПЛОД" ООД; ЕТ „А.Е."; ЕТ „К.-Ц.К.-Г.Б."; ЕТ „Р.-Б. Р."; ЕТ „Е.П."; „ЖИТНА ПЕРЛА" ООД; „ИЗИДА-АЛБЕНИ" ЕООД; „ИНКОЗМЕТИКС" АД; „ИНКОФУДС" ООД; „КАРАДИ" ООД; „КАПИНА 71" ООД; „КИМ-ЛОВЕЧ" ЕООД; „ЛС КОМЕРС" ООД; „МАКСКО ДИСТРИБЮШЪН" ЕООД; „МАТЕВ-МЛЕКОПРОДУКТ" ЕООД; „МЕЛИСА" ООД; „МИГ-ДИМ" ООД; „МЛЕЧЕН ЛИДЕР" ЕООД; „Н.-932-НН" ЕООД; „НЕСТЛЕ АЙС КРИЙМ БЪЛГАРИЯ" АД; „НЕСТЛЕ БЪЛГАРИЯ" АД; „ПАМЕ" ООД; „ПАМЕЛА КОМЕРС" ЕООД; „СЛАВОЯ-ГРУП" ООД; „ТАБАК ЛОГИСТИК ГРУП" АД; „ТАБАК ЛОГИСТИК ГРУП ПЛЕВЕН" ООД; „ТАБАКО ТРЕЙД ПЛЕВЕН" ООД (предишно наименование „ТАБАКО НОРД" ООД); „ТАБАК ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР" ООД; „ХЛЕБОЗАВОД СТРАЖИЦА" ЕООД и други.

Поради липсата на първични документи, ревизиращите органи  чрез анализ на информацията в ИС на НАП - данните от отчетните регистри на задължените лица, подавани ежемесечно в НАП и при извършените насрещни проверки на доставчиците, са потвърдили извършените от тях доставки към едноличния търговец. При извършените насрещни проверки, част от доставчиците ( „БОКОРОДО" ООД; „КАРАДИ" ООД; „МЕЛИСА" ООД; „ХЛЕБОЗАВОД СТРАЖИЦА" ЕООД) са представили транспортни документи във връзка с доставките на стоки към жалбоподателя и доказателства за кадрова и материална обезпеченост във връзка с осъществяване на търговската дейност. Наред с това, органите по приходите са установили, че  събраните при ревизията фактури, издадени от ЕТ „А.Е.“; „КАРАДИ“ ООД; „КАПИНА 71“ ООД; „МЕЛИСА“ ООД; „МИГ-ДИМ" ООД; „Н.-932-НН“ ЕООД; „Бокородо“ ООД, „ТАБАК ЛОГИСТИК ГРУП ПЛЕВЕН" ООД са подписани за получател, което обосновавало наличието на основание за облагане по особения ред на чл. 122, ал.1, т. 2 от ДОПК, така и правилността на подхода на ревизиращите органи при определяне размера на данъчните основи.

При така представените доказателства ОП са приели за действителни доставките на стоки към жалбоподателя по фактурите, издадени от горецитираните дружества. При тази фактическа обстановка органите по приходите достигат до извода, че за ревизирания субект са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК и доколкото обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК не са дадени кумулативно, наличието дори само на едно от тях е достатъчно основание ревизиращият орган да определи основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При наличие на тези предпоставки органите по приходите са определили основата за облагане за ревизираните периоди, след извършен анализ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съобразени са  обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1, т.2, т.3, т.4, т.8, т. 9, т. 12, т.15 и т. 16 от ДОПК, относими към ревизираното лице. Размерът на неотчетените /укритите/ приходи е определен на база стойността на неотчетените от ревизираното лице фактури за покупка на стоки по фактурите, издадени от горепосочените доставчици към ЕТ „Б.В.“ (подробно описани в РД), увеличена с търговска надценка, определена от ревизиращите органи съобразно предоставената информация във връзка с връчените ИПДСПОТЛ до търговци, извършващи сходна дейност , както следва: за тютюневите изделия - 5,5 % и 6 %, за хлебни изделия – 10 % и 12 % и за всички останали стоки -20%. Предвид това, че се касае за бързооборотни стоки, органите по приходите са приели, че са реализирани в рамките на месеца, през който са издадени процесните фактури. Общият размер на неосчетоводените приходи по незаприходените фактури е в размер на 245 515,50 лв. Размерът на данъчната основа е определена помесечно, след което по реда на чл.67, ал. 1 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС в размер на 37 196,74 лв. за периода 15.10.2011г. – 31.08.2013г. и лихви в размер на 19 748,75 лв. /с.16-18 от РД/.

За периода 2011г. – 2013г. не е определен дължим данък по ЗДДФЛ, а за 2013 г. органите по приходите са установили надвнесена сума - внесения от лицето окончателен (патентен) данък в размер на 126,00 лв.

Мотиви на решаващия орган при административното обжалване:

Така изложените фактически констатации на ревизиращите органи по приходите са приети от решаващия орган на ДОДОП за подкрепени от събраните доказателства, а установените задължения за правилно определени по основание и размер, поради което РА е потвърден като законосъобразен.

Възраженията в жалбата са приети за неоснователни. ДОДОП е приел, че при наличие на доказателства за извършени, но неосчетоводени от ревизирания субект сделки, се налага изводът, че счетоводството на търговеца не е водено редовно. Като е приел за доказано наличието на основания за облагане по особения ред на чл.122 от ДОПК, ДОДОП е споделил правните изводи на РО. При това е акцентирал на факта, че установеното укриване на приходи е обстоятелство, при което  влиза в сила презумпцията за вярност на фактическите констатации на РА, съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК. Приел е в тази връзка, че в хода на административното обжалване не са ангажирани доказателства, които да оборват тези констатации. Прието е също, че са налице множество косвени доказателства, които в своята съвкупност водят до извод за получаване на фактурираните към едноличния търговец стоки. Поради това е потвърдил като законосъобразен РА.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие следното:

VI. За приложимото право:

Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на процесния РА по административен и съдебен ред е Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/обн. ДВ бр.105 от 29.12.2005г., в сила 01.01.2006г./ с последващи изменения и допълнения. Субсидиарно, на основание § 2 от ДР на ДОПК са приложими съответно АПК и ГПК.

Приложим материален закон е Законът за данък върху добавената стойност/обн. ДВ бр.63 от 2006г., в сила от 01.01.2007г. – от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз/. ЗДДС е с последващи изменения и допълнения.

Считано от 01.01.2007г./съгласно чл.413/, влиза в сила  ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА, която на основание чл.414 от същата е задължителна за държавите членки, които са имали срок не по-късно от 01.01.2008г. да я транспонират. Цитираната Директива е транспонирана за България с посочения ЗДДС, както и другите директиви, посочени в §1а от ДР на ЗДДС. Във връзка с горното, макар и вътрешни сделки, процесните доставки попадат под режима на общата система на ДДС, въведен с цитираната Директива 2006/112/ЕО.

На основание чл. 267 от ДФЕС (предишен чл. 234 от ДЕО) и чл. 19, § 3, б. "б" от ДЕС - Съдът на Европейския съюз се произнася преюдициално относно тълкуването на актовете на институциите на общността, какъвто акт е и Директива 2006/112 на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Съгласно поетите от Република България ангажименти като държава-членка на ЕС/вж. чл.2 и чл.58 Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените на Учредителните договори/, актовете на институциите на ЕС, приети преди присъединяването, в т.ч. и решенията  на Съда на Европейския съюз/СЕС/, по дела, образувани по преюдициални запитвания от националните юрисдикции на държавите членки на съюза, вклч. преди присъединяването на България към ЕС, са  задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България.  Поради това, задължително за националния съд е тълкуването на нормите на Директива 2006/112 г., дадено от СЕС в Решения по преюдициални запитвания. Понастоящем, т.е. след влизането ни в ЕС, задължителната сила на това тълкуване е уредена изрично и в нормата на чл.633 от ГПК/в сила от 24.07.2007г./, вр. с §2 от ДР на ДОПК.

В настоящото производство съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. При това, на основание чл.160, ал.4 от ДОПК, административният съд дължи решение на делото по същество, т.е. отговор на въпроса какъв е конкретният размер на дължимите от ревизираното лице данъци, т.к. същите възникват по силата на закона, а не от оспорения РА.

При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи следното, по отношение на РА, оспорен пред настоящия съд:

Оспореният РА е валиден административен акт.

Същият е издаден като електронен документ, подписан от издателите си с квалифициран електронен подпис, валиден към датата на постановяването на акта. Този факт се потвърждава от извършената служебно от съда проверка чрез програмата DSTool и не се  оспорва от страна на жалбоподателя, който в указания срок не се е възползвал от  предоставена възможност по реда на чл.184 от ГПК да оспори в сл.с.з. електронните документи, връчени на процесуалния й представител на СД в с.з. на 12.07.2018г. Заверено копие от разпечатаните на хартиен носител ЕД са приложени в административната преписка.

В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на заповедта за възлагане на ревизията и ревизионния доклад е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители /CD в плик на л. 88 от делото/, включително и на жалбоподателя, който не се възползва от правото си да оспори истинността им в срока по чл. 184, ал. 2, изр. последно от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК , въпреки дадените указания и възможност за това, с нарочно определение на съда.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, в приложимата му редакция, вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмЯ. на Директива 1999/93/ЕО /Регламент (ЕС) № 910/2014/, електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. По аргумент от чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ само квалифицираният електронен подпис всякога има обвързващото всички значение на саморъчен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУО, вр. с чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. От своя страна разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 5 и чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУУ в различните им приложими при провеждането и приключването на процесната ревизия редакции, създават задължения за доставчика на удостоверителни услуги, по искане на титуляра да издава удостоверение за квалифициран електронен подпис, както и да води електронен регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения. Следователно, публичния електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.

В настоящия случай след проверка с програмен продукт DSTool на копията на електронните документи на СД и прикачените Удостоверения за КЕП от регистъра за съответния доставчик на удостоверителната услуга,  съдът установи, че представените на СД копия на електронни документи по ревизията, в т.ч. РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са подписани като електронни документи с електронен подпис. Всеки от тях е подписан от органите, посочени в заверената разпечатка от ЕД на хартиен носител, представена в АП. Така РА в частност е подписан от Б.И.Б.на длъжност „началник сектор”, възложил ревизията и Н.К.К.на длъжност „старши инспектор по приходите“ – ръководител на ревизията. От данните, съхранени в Регистъра на доставчиците на удостоверителни услуги, издаващи удостоверения за квалифициран електронен подпис, който е публичен, и представените от ПП на ответника удостоверения от регистъра, се установи, че Б.И.Б.е имал КЕП със срок на валидност 02.09.2016г. – 02.09.2017г.и от 01.09.2017г. – 01.09.2018г., а Н.К.К.– КЕП със срок на валидност от 13.06.2017г. – 13.06.2018г., т.е. и двамата служители са имали валиден КЕП при подписване на РА на 24.11.2017г., на РД от 26.10.2017г. и на ЗВР от 21.04.2017г. и ЗИЗВР от 14.07.2017г. и от 28.07.2017г. Отделно от това, се установи, че Н.Н.Т.на длъжност старши инспектор по приходите, подписала РД, е имала КЕП със срок на валидност от 08.02.2017г. – 08.02.2018г. С оглед изложеното, съдът приема, че изброените РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са подписани от лицата, които са посочени като издатели на същите, с квалифицирани електронни подписи, валидни към този период, предвид което издадените от тях електронни документи са валидни актове и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели.

Следва да се отбележи за пълнота, че при липсата на валиден квалифициран електронен подпис в процесните електронни документи, при разпечатването на същите на хартиен носител не биха се появили цифрите и символите от алгоритъма за създаване и проверка на КЕП, каквито се съдържат във всички тях. Ето защо, съдът счита, че изискването за форма по чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК е спазено, тъй като е съставен електронен документ, подписан с квалифицирани електронни подписи, което гарантира неговата автентичност и валидност. Предвид изложеното и доколкото РА съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК, включително подписи на издателите му, същият не страда от пороци, засягащи неговата формална законосъобразност и такива, компрометиращи компетентността на издателите му.

РА е издаден след провеждане на ревизия, възложена от Б.И.Б.на длъжност „Началник сектор“, който е определен със Заповед № 6/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, за орган компетентен да възлага ревизии. От това следва изводът, че същият е надлежно  оправомощен от ТД в хипотезата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/л.73, папка 1/. С факта на посочване на органа по приходите в издадената от директора заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определеният орган по приходите придобива освен материална/по силата на закона/ и персонална компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. Другият орган, участник в екипа, който издава РА е лицето Н.К.К., който е имал качеството ръководител на ревизията, което го определя като компетентен АО по силата на чл.119, ал.2 от ДОПК.

При съпоставката на представените Заповеди за оправомощаване, които по време и предмет са относими към процесния акт и период, съдът приема, че обжалваният ревизионен акт е издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в редакция, действаща при издаването му /24.11.2017г./., предвид отмЯ.та и на препращата норма на чл.118, ал.2 от ДОПК с ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г. Въпросът, че участието на лице с ръководни, а не с експертни функции в екипа издал РА не прави същия нищожен е изяснен междувременно и с Тълкувателно решение № 5/13.12.2016г. на ОСС от ВАС, постановено по тълкувателно дело № 10/2016г. по описа на ВАС. Така посоченото разрешение на този правен въпрос е задължително за настоящия съд.

РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, т.е.  РО не са излезли извън предметната им компетентност. РА е подписан и от двамата ОП с квалифициран електронен подпис.

Решението на ДОДОП № 38/13.02.2018г., с което е потвърден оспореният в настоящото производство РА е издадено от титуляра на длъжността „директор на Дирекция „ОДОП“ В. Търново. В този ред на мисли, същото е валиден акт, който макар да не е предмет на делото е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол на РА.

В заключение, съдът прие, че оспореният  РА е издаден от компетентни по материя, време, място и степен органи по приходите.

Оспореният РА е законосъобразен от формална страна.

РА е издаден в предвидената от закона писмена форма, такава за действителност. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление, както в случая. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, вклч. подписи на издателите му/КЕП/, поради което не страда от пороци във формата. Ревизионният акт съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, т.е. мотиви. РД съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания РА. Според установеното в доктрината и съдебната практика същият изпълнява и функцията на мотиви към РА.

При издаване на РА са спазени процесуалните разпоредби.

При издаване на РА приходната администрация стриктно се е придържала към основните начала на данъчно-осигурителния процес и не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на тези основни начала, които като краен резултат да правят обжалвания ревизионен акт незаконосъобразен. Жалбоподателят е бил запознаван с всички действия и актове на приходната администрация и му е предоставена възможност да реализира защитата си, от което същият се е възползвал, видно от съдържащите се в ревизионната преписка документи. От преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата, и формирането на фактическите и правните им изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите органи по приходите при упражняване на техните процесуални права, или същите да са извършили действия, надвишаващи законовите им правомощия. Липсват данни, а и не се твърди, в хода на ревизионното производство ревизираното дружество да е имало някакви съмнения в обективността на органите по приходите в хода на ревизията и да е поискало член на ревизиращия екип да бъде отстранен, тъй като не е обективен.

Съдът установи, че са спазени сроковете за извършване на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 2 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК.

Настоящият състав на съда не намира да са допуснати съществени нарушения на ревизионните правила, в това число на принципите и разпоредбите относно доказването, вклч. събирането и преценката на доказателствените средства, както и такива гарантиращи правото на защита на РЛ. В хода на  ревизионното производство приходната администрация е предприела разписани от закона процесуални действия и е събрала годни, допустими и относими доказателства, необходими за определяне на основата за  облагане с данъци по особения ред на чл.122 от ДОПК. Органите по приходите са приложили особения ред за облагане по чл.122 от ДОПК след като са събрани категорични доказателства за укрити приходи и е уведомено по предвидения ред самото РЛ за това обстоятелство и този начин на облагане. Както нееднократно съдът е имал възможност на посочи, относимостта и значението на събраните доказателства за данъчните задължения е въпрос по съществото на спора и дори да се приеме, че са допуснати пропуски в ревизионното производство при събирането и обсъждането на доказателствата, процесуалната възможност на ревизираното лице да предяви аргументите си в този смисъл пред горестоящия административен орган и пред съда не е преклудирана на този етап. Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от събраните от приходния орган доказателства, процесуалното поведение на ответника, не опорочава крайния акт на ревизията до степен, водеща отмЯ.та му.

Не е налице и твърдяното в жалбата нарушение на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, според който не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Първият /и най - стар/ период, за който се отнася ревизията по ЗДДС, е месец октомври 2011 г., СД по ЗДДС за тези задължения е следвало да се подаде до 14.11.2011 година. Срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за тези задължения тече от 01.01.2012 г. и изтича на 01.01.2017 година. Процесната ревизия обаче е възложена на 23.06.2016 г., с издаването на първата ЗВР, поради което няма нарушение на посочената по-горе норма.

Предвид изложените от ПП на жалбоподателя възражения, съдът при анализа на събраните по делото доказателства намира, че ревизионното производство, приключило с оспорения РА, правилно е проведено по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Според чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства. Основания по чл.122, ал. 1, т.2, т.4 и т.5 от ДОПК са обосновани в резултат на анализа и съвкупната преценка на констатациите от проверката, извършена в базата данни на НАП и събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Следва да се отбележи, че макар в РА да не е изрично цитирана т. 4 от чл.122, ал. 1 от ДОПК, съобразно изложените от органите по приходите фактически констатации/л.2 от РА/, явно се претендира и наличието на тази  хипотеза, а именно, че счетоводството на ЕТ не е водено редовно и не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане с данъци и задължителните осигурителни вноски.

Съдът намира, че обосновано органът по приходите е приел, че са налице предпоставки за провеждане на ревизията по аналог на тези основания. Дори да се приеме, че както твърди оспорващият заявените от администрацията обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК не са налице (което не е така предвид подробно изложената по-горе фактическа обстановка), то констатираното обстоятелство, че доставчиците са осчетоводили, декларирали и потвърдили издаването на процесните фактури и получаването на фактурираните стоки от ЕТ „Б.В.“, които от друга страна не са намерили счетоводно отражение при него, е индиция за укрити приходи. Това обстоятелство е доказано от анализа на документите, събрани от самите доставчиците, проверките, извършени в счетоводството на ЕТ и в информационната система на НАП. Горното води до несъмнен извод, че са налице данни за укрити приходи и доходи – обстоятелство по т.2 на чл.122, ал. 1 от ДОПК. Още повече, че при стриктното граматическо тълкуване на чл.122, ал.1, т. 2 от ДОПК, ревизията може да започне по посочения ред и при наличието само на данни в тази насока, но пред съда администрацията следва да представи доказателства за наличието на презумпционната предпоставка по чл.124, ал.2 от ДОПК. Недоказана по отношение на част от доставчиците е хипотезата на т. 4 и т. 5 на чл. 122, ал. 1 от ДОПК доколкото не може да се приеме, че счетоводство на търговеца не е водено редовно съответно липсват документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци само на база неосчетоводяването при жалбоподателката на всички фактури, издадени от доставчиците, без да се докаже по категоричен начин получаването от него на фактурираните с тях стоки и тяхната реализацията чрез продажбата им . При липса на доказателства за получаване на стоките от жалбоподателя по отношение на част от доставчиците, съдът намира за незаконосъобразен извода на приходния орган за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК, по отношение на тази част от фактурите. Същевременно, следва да се подчертае, че наличието само на една от предпоставките, изброени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК дава възможност на приходния орган да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа. Несъгласието с изводите на приходния орган не е предпоставка за отмЯ. на крайния акт на ревизията, като в тежест на жалбоподателя е да проведе пълно насрещно доказване, което да опровергае фактическите констатации на органа по приходите, когато презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК е в сила, т.е. налице са доказателства за предаване на стоките при действително осъществени доставки към жалбоподателя.

По аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без да е обвързан от фактическите и правни констатации на ревизиращите, следва да реши въпроса дължат ли се определените с РА данъци и ако се дължат – дали в посочения от органите по приходите размер. Следователно, доколко направените изводи, от тези иначе събрани доказателства са правилни, е въпрос по съществото на спора и съдът ще обсъди тези въпроси в частта на решението за материалната законосъобразност на РА.

След преценка на  констатациите в обжалвания  ревизионен акт/и РД/, становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното по отношение на материалната законосъобразност на обжалвания РА:

С обжалвания в настоящото производство РА № Р-04000417002457-091-001/24.11.2017 г. са установени задължения за внасяне за периода 15.10.2011г. – 31.08.2013г. в общ размер на 56 819,49 лв., в т.ч. ДДС в общ размер 37 070,74 лв. и лихви върху него в размер на 19 748,75 лв. За да определят посочените задължения за ДДС органите по приходите са приели, че към м. 09.2011г. РЛ е подлежало на регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС, тъй като към тази дата е реализирало облагаем оборот  над 50 000 лв. На това основание са приели, че лицето е следвало да подаде заявление за регистрация по реда на чл.101 от ЗДДС в срок до 14.10.2011г. Поради липсата на регистрация по ЗДДС в законовия срок от страна на задълженото лице, на основание чл.102, ал.3, т. 1 от ЗДДС приходните органи са приели, че лицето дължи ДДС от 15.10.2011г. (датата, следваща тази, на която е следвало да бъде издаден акта за регистрация по ЗДДС, ако РЛ е подало заявление за регистрация в срок) до 31.08.2013г. (след тази датата е ЕТ е преустановил дейността си). ДДС е начислен върху данъчна основа, представляваща приходът на ЕТ, получен по повод на неотчетените от доставчиците му фактури, документиращи доставки на бързооборотни стоки. Видно от РА и РД е прието, че не са отчетени приходи по повод на фактури и доставки от следните доставчици:

-фактури с предмет „тютюневи изделия“ от доставчиците „БОКОРОДО“ ООД, ТАБАКО ТРЕЙД ПЛЕВЕН, с предишно наименование „ТАБАКО НОРД“ ООД, „ТАБАК ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР“ АД, „ТАБАК ЛОГИСТИК ГРУП“ АД, „МИГ-ДИМ“ АД, „ТАБАК ЛОГИСТИК ГРУП ПЛЕВЕН“ АД;

- фактури с предмет „ хляб и хлебни изделия“ от доставчиците „МЕЛИСА“ ООД, Н.-932-НН“ ЕООД И „ХЛЕБОЗАВОД СТРАЖИЦА“ ЕООД;

- фактури с предмет други хранителни и нехранителни стоки и напитки, издадени от „ВИСТА АВТ“ АД, „АЛКС-А“ ЕООД, „ИНКОЗМЕТИКС“ АД, „ГРЕСТОКОМЕРС“ ЕООД, „ИНКОФУДС“ ООД, „КАПИНА 71“ ООД, „МИГ ДИМ“ ООД, „КАРАДИ“ ООД, „КИМ-ЛОВЕЧ“ ЕООД, ЕТ „Р.-Б. Р.“, ЕТ „А.Е.“, ЕТ „К. – Ц.К.-Г.Б.“, ПАМЕЛА КОМЕРС“ ЕООД.

Противно на фактическите констатации в РА, жалбоподателят отрича да е получател по облагаеми доставки на цигари, хляб и хлебни изделия и други хранителни и нехранителни стоки по смисъла на ЗДДС по фактури, издадени от изброените по-горе доставчици.

В случая няма спор по отношение на наличието на облагаем оборот по ЕКАФП над 50 000 лв. към м.09.2011г. Не е спорно и че процесните фактури са издадени от въпросните регистрирани по ЗДДС дружества, намерили са отражение в счетоводните и данъчните им регистри, но не фигурират в отчетността на жалбоподателя. Спорът се свежда до обстоятелството налице ли са реални доставки по фактурите, издадени от изброените по-горе доставчици към ревизираното лице и съответно налице ли са укрити приходи от продажбата на същите стоки.

Настоящият състав на съда намира, че по отношение на част от  спорните фактури, издадени от посочените по горе доставчици, жалбоподателят няма задължение да ги отрази счетоводно, тъй като не е получила реални доставки на стоки, предмет на същите, и такива стоки не са реализирани впоследствие от търговеца.

Тук следва да се отбележи, че подлежат на фактуриране по ЗДДС само реално извършените доставки по смисъла на чл. 6 от същия закон. Посочената разпоредба сочи, че доставка е налице при прехвърляне на правото на собственост върху стоката. От определението става ясно, че законът различава „доставката” от „сделката” и доколкото съдържанието на тази разлика може да се извлече от разпоредбата, то се налага изводът, че под сделка се има предвид смисъла на понятието според гражданското право - юридическият факт, който включва волеизявления на лица и поражда определено гражданско правно действие. За да е осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС обаче, е необходимо освен сключването на сделка, да бъде прехвърлена и собствеността върху стоката срещу насрещната престация.

В този смисъл е необходимо да се посочи, че предмет на процесните сделки са родово определени вещи. Според правилата на гражданското право, съдебната практика и постоянната практика на приходните органи относно правото на приспадане на данъчен кредит, собствеността върху родово определени вещи се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена, съобразно чл. 24, ал.2 от ЗЗД. От това следва, че само фактът на сключване на сделка с предмет родово определени вещи не представлява данъчно събитие, доколкото с нея не се прехвърля собствеността върху стоката, по аргумент от чл. 25, ал.2 от ЗДДС. Сделката с родово определени вещи може да се сключи и по нея да не последва предаване, което изключва прехвърлянето на вещни права на купувача и за целите на облагането по ЗДДС прави неосъществена доставката, а издадените фактури без основание. Именно получаването на стоките по част от оспорените фактури съдът счита, че не е доказано в настоящето производство, поради което намира за недоказани предпоставките за издаването им. Това изключва извода същите да отразяват действителна стопанска операция и необходимостта от счетоводното й отразяване.

Извън горното, данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Като частен документ, който се издава от доставчика, той се подписва от него. В това се изразява формалната й доказателствена сила. По аргумент от чл. 114 от ЗДДС, както и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (отм.), полагането на подпис от получател във фактурата не е задължителен реквизит и в този смисъл липсата на подпис на жалбоподателя или негов представител не лишава фактурите от стойност като редовен счетоводен документ. Освен това, Законът (ЗЗД и ТЗ) не установява изискване за форма за действителност на покупко-продажбата на този вид стока – цигари, хранителни и нехранителни стоки, поради което, според съда, фактурата сама по себе си може да замести договора за доставката, при условие обаче, че е подписана двустранно. Принципно няма пречка фактурата да има съдържанието и на приемо-предавателен протокол, но отново при условие, че носи подпис на приемател за самата стока.

Характерно и ноторно известно по отношение на всички доставчици в случая е, че те са големи складови търговци, установени на българския пазар и не подлежи на съмнение техният материален, технически и персонален капацитет да извършват доставки в сферата на основната си икономическа дейност. Вън от това, по отношение на всеки от тези доставчици в хода на ревизията са събрани доказателства, потвърждаващи изпълнението на конкретните доставки – копия на неосчетоводените при ЕТ „Б.В.“ фактури, извадки от счетоводни регистри за извършените от тях доставки, писмени обяснения и прочие. Наред с това, всички доставчици потвърждават извършването на така фактурираните доставки към едноличния търговец, като разясняват механизма на работа, който е обичаен за тази сфера на търговията и по същество не се оспорва от жалбоподателя, който въпреки липсата на договорни отношения с изброените дружества е техен клиент и зарежда обектите си със стоки от тях (но възразява срещу доставките по процесните фактури).

Назначената от съда по искане на ПП на жалбоподателя съдебно-графическа експертиза със задача да установи дали подписът за получател в спорните фактури е на жалбоподателя Б.Й.В., П.Т.И.а, П.С.Ц., М.К.Г.или Й.К.Т.(всички назначени на трудово правоотношение при ЕТ за ревизирания период) потвърждава оспореното авторство на част от подписите там, където такива са положени. Според заключението на *общо 195 броя от всички представени 212 броя фактури, издадени от доставчика „Табак Логистик Груп Плевен“ ООД, неправилно посочен в заключението като „Табак Логистик Груп“ АД, са подписани от Б.Й.В. или от представител на ЕТ /подробно изброени в Приложение 1 от ССчЕ и СГЕ/. Останалите 17 броя фактури на този доставчик с №*********/21.04.2012г., №*********/30.08.2012г., №*********/18.09.2012г., №*********/20.09.2012г., №*********/25.09.2012г., №*********/08.01.2013г.,№*********/02.05.2013г.,№*********/09.05.2013г.,№*********/11.06.2013г., №*********/22.01.2013г., *не може да установи на кого е положеният в тях подпис, както и фактури с № *********/26.06.2012г.,№*********/28.04.2012г.,№*********/05.05.2012г., №*********/04.07.2012г.,№*********/14.07.2012г.,№72211315/04.12.2012г., №*********/06.02.2013г., в които няма подпис за получател от нито едно от лицата, представители на ЕТ. Фактури от други доставчици не са представени за изследване. Съдът кредитира заключението на *по назначената СГЕ и го цени ведно с другите доказателства по делото. Не са налице основания професионализмът и обективността на експерта да бъдат подложени под съмнение, още повече да бъдат оценявани от съда или от страните по делото, които не притежават знания в сферата на графологията, за да проверят даденото заключение.

Като подписани двустранно търговски документи, фактурите, изследвани от съдебно-графическата експертиза, с потвърден подпис на ревизираното лице Б.Й.В. или на представител на ЕТ, имат съдържанието и на приемо-предавателни протоколи, което обосновано потвърждава извода за предаването на стоките, предмет на оспорените първични счетоводни документи. Тези установени по делото данни опровергават възражението, че стоки по процесните фактури не са получени.

Съдът прие, че по делото е доказано реалното извършване на доставки към жалбоподателя единствено по фактурите, които съдържат подпис на получател. В случая, от неосчетоводените в счетоводството на ЕТ „Б.В.“  фактури на обща стойност 282 712,24 лв. с вкл. ДДС в размер на 37 196,74 лв., с положен подпис на получател и потвърден като положен от ЕТ или негов представител при СГЕ са представените в хода на ревизията от доставчика „Табак Логистик Груп Плевен“ ООД 197 броя фактури на обща стойност  41 921,10 лв. (данъчна основа) и начислен ДДС в размер на 8 274,24 лв. от 2012г. и 2013г., подробно описани в заключението на СИЕ. В тези стойности е включена и фактура № *********/13.09.2012г. с ДО в размер на 231,80 лв. и ДДС в размер на 46,36 лв., тъй като неправилно в СИЕ е приета за неподписана и не е включена при изчисленията на вещото лице. Констатира се, че противно на посоченото в приетото заключение по допуснатата СГЕ, фактура  №*********/05.05.2012г. с ДО в размер на 371,15 лв. и ДДС в размер на 74,23 лв.  и фактура №72211315/04.12.2012г. с ДО в размер на 318,09 лв. и ДДС в размер на 63,62 лв., издадени от „Табак Логистик Груп Плевен“ ООД, носят подпис положен за получател, които доказателства се намират в папка 9, лист 138 и 188 от административната преписка. При това положение като частни документи се следва изводът, че жалбоподателят не проведе успешно производството по чл. 193 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, респ. че подписът положен за получател е на представляващия едноличния търговец или на негов представител.

В административната преписка се съдържат фактури за доставки на бързооборотни стоки, издадени от други доставчици, с получател ЕТ Б.В.“, които съдържат подпис на получател, но не са били обект на изследване от графолога и не са оспорени от жалбоподателя. За тези фактури, следва също да се приеме за доказано получаването на стоките, удостоверено с подпис на ревизираното лице. Към тях се отнасят част от издадените от доставчика „ТАБАКО ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР“ ООД фактури – 34 броя с ДО в размер на 2580,74 лв. и ДДС в размер на 516,15 лв. за данъчни периоди м.12.2011г., м.01 – м.03.2012 г., от доставчика „БОКОРОДО“ ООД общо 50 броя с ДО в размер на 8795,28 лв. и ДДС в размер на 1759,06 лв.  за данъчен период м.12.2012г. и м.01-м.03.2013г. От твърдените за издадени общо 202 броя фактури от доставчика „МИГ – ДИМ“ АД, в административната преписка и с подпис са единствено 12 броя с ДО в размер на 1860,82 лв. и ДДС в размер на 355,60 лв. за данъчни периоди м.09.2012г.,м.02, 03, м.05. 2013г. При изчисляване на стойността на дължимия ДДС по отношение на неосчетоводените фактури от доставчик „ТАБАКО ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР“ ООД, съдът намира, че не следва да бъдат включени изброените в молба от 26.09.2019г. /239 от делото/ 8 броя фактури и макар да съдържат подпис са нечетливи в частта за номер и дата на фактурата, издател и получател, а някои и от тях и по отношение на ДО и ДДС. Предвид това съдът кредитира заключението по назначената основната СИЕ относно издадените от доставчика „ТАБАКО ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР“ ООД фактури, тяхната ДО и ДДС. По отношение на издадените фактури към ЕТ от „МИГ – ДИМ“ АД съдът намира, че неправилно в заключението на ССчЕ и СИЕ е прието, че фактура №66005/20.04.2013г., №66618/03.05.2013г. и  №66446/20.05.2013г. липсват по делото и не са взети предвид при изчисляване на неосчетоводените доставки от този доставчик. От друга страна, *неправилно е приело, че фактура №**********/20.06.2013г. е представена, при което съдът не е кредитира ССЧ и СИЕ в тази част. При изчисляване на стойността на ДО и ДДС по неосчетоводените от „МИГ – ДИМ“ АД фактури, съдът намира, че фактури № **********/25.03.2013г. и №**********/28.03.2013г. не следва да бъдат включени, тъй като по отношение на тях съдът приема, че не са представени доколкото на сочената от ПП на ответника л.196 от папка 5 ксерокопие е частично и не съдържа номер и дата на фактурата, получател, подпис и т.н. и въпреки отправеното искане по реда на чл.192 от ГПК до трето неучастващо по делото лице – доставчика „МИГ – ДИМ“ АД, последният не представи издадените от него към ревизираното лице процесни фактури.

Процесните фактури са осчетоводени при всеки един от доставчиците и е извършено плащане по тях в брой според заключението  *по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като безпристрастно и компетентно дадено, а въпросните фактури са подробно описани в Приложение 3,4,5 и 6 от ССчЕ и СИЕ.

Неосчетоводените при ЕТ фактури с предмет „хляб и хлебни изделия“, издадени от доставчиците „Мелиса“ ООД – 8 броя с ДО  в размер на 7 828,95 лв. и ДДС в размер на 1 565,80 лв. и от доставчика „Н.-932-НН“ ЕООД – 28 броя с ДО в размер на 7 229,55 лв. и ДДС в размер на 1 445,91 лв., както и фактурите с предмет „мин.вода и безалкохолни напитки“, издадени от „АЛКС-А“ ЕООД – 9 броя с ДО в размер на 698,09 лв. и ДДС в размер на 139,63 лв., издадените към ЕТ фактури от „КАПИНА 71“ ООД – 2 броя, с ДО в размер на 681,00 и ДДС в размер на 136,20 лв., фактурите с доставчик ЕТ „Р.-Б. Р.“ – 49 бр. с ДО 1280,32 лв. и ДДС в размер 256,04 лв., фактурите от ЕТ „А.Е.“ – 18 броя с ДО 3021,86 и ДДС в размер 604,38 лв., съдържат подпис на лицето, което ги е издало и са подписани от получателя - ако не лично от ревизираното лице, то от негов работник или служител, като получаването на стоките кореспондира със събраните в хода на ревизията доказателства, поради което РА в тази част следва да се потвърди като законосъобразен. В открито производство на основание чл. 193 от ГПК, като съдът разпредели доказателствената тежест, като указа на ответник – жалба, че в негова тежест е да установи автентичността на оспорените от жалбоподателя фактури, които са без подпис за получател, а по отношение на тези, които са с подпис на получател, доказателствената тежест е на жалбоподателя. От страна на жалбоподателя не бяха ангажирани никакви доказателства и не бяха направени доказателствени искания по отношение на фактурите с подпис, издадени от изброените доставчици, поради което настоящият съдебен състав приема, че съдържат волеизявлението на лицето, посочено в тях, т.е на жалбоподателя и на неговите служители. Липсата на оспорване означава, че същото лице, в качеството си на търговец, е потвърдило получаването на стоките, независимо от това дали подписът е положен лично от него или от лице без представителна власт, след като не се е противопоставило при узнаването /в този смисъл е решение № 562 от 16.01.2014 г. по адм. д. № 4198/2013 г., І отд. на ВАС/. Безспорно, по арг. от чл. 114 от ЗДДС, както и от разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗСч., полагането на подпис от получател във фактурата не е задължителен реквизит, но след като жалбоподателят не е оспорил подписите срещу получател на фактурите, на които има положени такива, издадени от доставчиците, следва да се приеме, че двустранно подписаната фактура в този случай принципно има съдържанието и на приемо-предавателен протокол, и представлява признаване на неизгодния за получателя по фактурите факт на получаване на стоката независимо от това дали подписът е на едноличния търговец или на друго лице с оглед разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Подписът на получателя заявява съгласието му с удостоверения факт на осъществяване на стопанската операция, независимо от липсата или наличието на други съпътстващи документи. Без да е осчетоводил фактурата и да е заявил свързаните с доставката данъчни предимства, свидетелството му чрез подпис е за неблагоприятния за него факт на изпълнение на насрещната престация по двустранното търговско правоотношение, от което генетически и функционално произтича собственият му дълг.  /така напр. и Решение № 8623/26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2528/2018 г., Решение № 16012 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9856/2018 г., I о./. Въпросните фактури са включени в дневниците за продажби, справките - декларации по ЗДДС и счетоводните регистри на доставчиците и след като не са отразени в счетоводството на търговеца, правилно е прието от органите по приходите, че едноличният търговец е продала закупените стоките по фактурите без да отчете приходи от продажбите и без да начисли ДДС. По този начин реализираният приход от тях е укрит.Удостоверяването на горните факти е станало със съответните документи, представени от контрагентите на субекта, както и с представяне на разпечатки, от които е видно осчетоводяването на фактурите, свързани с първоначалното придобиване на стоките от доставчиците и тяхното изписване от съответната материална сметка, както и отчитането на прихода, реализиран от продажбите. Тук следва да се уточни, че в отговор на извършени в хода на ревизионното производство насрещни проверки, посочените доставчици представят освен копия на спорните фактури, така и документи, установяващи получаването на стоките от ревизираното лице, а от там и реалността на тези доставките. От писмените обяснения на доставчиците и съвкупния анализ на доказателствата се установява, че разплащанията между ЕТ и доставчиците са осъществявани в брой с издаване на касов бон, а транспортът е осъществяван със собствен транспорт до обекта на ревизираното лице. В писмените си обяснения единствено „КАПИНА 71“ ООД посочват, че клиентът е обслужван на място в склада в град Плевен, а стоката е заплащана в брой и получавана веднага, а транспортът е за сметка на купувача. Същевременно, дружеството „МЕЛИСА“ ООД представя пътни листи, отчети, складови разписки към издадените от него фактури, както и ПКО за извършените плащания в брой. Останалите доставчици представят пътни листи, удостоверяващи извършен от доставчика транспорт до обекта на жалбоподателя, както и хронологичен регистър за осчетоводяване на издадените фактури и плащанията по тях. Тези установени по делото данни опровергават възражението, че стоки по процесните фактури не са получени.

Предвид изложеното, съдът намира за доказано по делото, че фактурираните към жалбоподателя доставки на стоки са осъществени по смисъла на чл. 6 от ЗДДС само по отношение на 407 фактури с ДО общо в размер на 74 819,07 лв. и ДДС в размер на 14 856,38 лв. за 2011г., 2012г. и 2013г., издадени от доставчиците „Табак Логистик Груп Плевен“ ООД - „ТАБАКО ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР“ ООД, „БОКОРОДО“ ООД, „МИГ – ДИМ“ АД, „Мелиса“ ООД, „Н.-932-НН“ ЕООД, „АЛКС-А“ ЕООД, „КАПИНА 71“ ООД, ЕТ „Р.-Б. Р.“ и ЕТ „А.Е.“, съответно същите са подлежали на осчетоводяване както при доставчиците, така и при получателя им – жалбоподателя в настоящото производство. Като подписани за получател, следва да се приеме, че стоките по тези фактури са получени и реализирани, но фактурите не са отразени в счетоводството на ЕТ и приходите от последващите продажби не са отчетени.

След анализ на събраните доказателства при насрещните проверки на доставчиците съдът намира, че не е доказано получаването на стоките от жалбоподателя по отношение на фактурите, издадени от „ИНТЕРПЛАН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, с предишно наименование Табак Логистик Груп“ АД /183 броя/, от доставчика „ТАБАК ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР“ ООД /17 броя/, голяма част от фактурите с доставчик „МИГ ДИМ“ ООД /190 броя/ и 3 броя фактури от „БОКОРОДО“ ООД /подробно описани в приложение 2,3,4,5 и 6 от ССчЕ/, тъй като същите липсват в кориците на делото и не са представени от доставчиците по реда на чл. 192 от ГПК. Не са налице реални доставки и задължение за осчетоводяване от ЕТ и по отношение на фактурите, които не носят подпис за получател, което прави фактурата неподписан частен документ и неподписаната фактура не може да замести нито договора, нито приемо-предавателен протокол за изпълнението му, т.е. не може да придаде на тези фактури и значение на двустранно подписан документ. В този смисъл, освен представените фактури, счетоводното им отразяване при доставчиците и фискални бонове, не са налице никакви други доказателства, установяващи реалност на доставката на родово определените вещи, предмет на фактурите – липсват приемо-предавателни протоколи, стокови разписки или други документи, от които да е видно, че правото на собственост върху фактурираните стоки е прехвърлено на жалбоподателя чрез индивидуализирането или предаването им, съобразно разпоредбата на чл. 24, ал.2 от ЗЗД. Не носят подпис на ревизираното лице или на негов представител следните фактури:  15 броя фактури на доставчика „Табак Логистик Груп Плевен“ ООД на обща стойност 2589,80 и ДДС в размер на 517,96 лв., които според  СГЕ са неподписани или не е неустановено на кого е положеният в тях подпис, издадените от „ТАБАКО НОРД“ ООД – 15 бр. с ДО в размер на 1047,90 лв. и ДДС в размер на 209, 56 лв. за 2011г. и 2012г., другата част от издадените от доставчика „БОКОРОДО“ ООД  - 102 броя фактури с ДО в размер на 17 070,85 лв. и ДДС в размер на 3413,63 лв. за 2011г. и 2012г.

Нямат подпис за получател и всички фактури, издадени от „Хлебозавод Стражица“ ЕООД -  общо 11 броя, с ДО 907,67 лв. и ДДС в размер на 181,43 лв. за данъчни периоди м.03,04,05,07,08,09,10.2012г. и м.07,08.2013г. (без фактури с №**********/27.09.2013г. и №**********/27.09.2013г. като издадени след преустановяване на дейността на РЛ/; всички фактури издадени от „ВИСТА АВТ“ – 50 броя с ДО 2 039,59 лв. и ДДС в размер на 407,94 лв. за данъчни периоди от м.08 – м.12.2012г. и от м.01 – м.09.2013г., фактурите с доставчик „ИНКОЗМЕТИКС“ АД – 19 броя с ДО 1013,62 лв. и ДДС в размер на 202,73 лв. за данъчни периоди от м.04 – м.10, м.12.2012г, м.01, м.02, м.05, м.07, м.08. 2013г.; с доставчик „ГРЕСТОКОМЕРС“ ЕООД – 11 броя с ДО 299,28 лв. и ДДС в размер на 59,86 лв.; всички фактури с доставчик „ИНКОФУДС“ ООД – 46 броя с ДО 2367,50 и ДДС в размер на 238,16 лв. за данъчни периоди от м.10, м.11, м.12.2011г., от м.01 до м. 05, м.07 – м.12.2012г., м.01 , 02, 07, 08.2013г.; фактурите с доставчик „КИМ-ЛОВЕЧ“ ЕООД – 65 броя с ДО 21 647,23 лв. и ДДС в размер 4 329,47 лв. за 2011, 2012 и 2013г., които освен това са и нечетливи, както и издадените от „ПАМЕЛА КОМЕРС“ ЕООД фактури – 11 броя с ДО в размер на 4051,83 лв. и ДДС в размер на 810,35 лв. за 2011г. и 2012г., както и издадените от ЕТ „К.-Ц.К.-Г.Б.“ – 2 броя фактури с ДО 1366,28 лв. и ДДС в размер на 273.26 лв. за данъчен период м.03.2012 г.

 Отделно от горното, следва да се отбележи, че по отношение на фактурите, издадени от доставчиците „ИНКОЗМЕТИКС“ АД  и „ГРЕСТОКОМЕРС“ ЕООД, вписаните в РА и РД стойности за брой фактури, ДО и ДДС са идентични, поради което съдът след прости математически изчисления и извършената проверка в преписката и представените от тези  доставчици фактури във връзка с връчените им ИПДПОЗЛ изчисли размера на ДО и начисления ДДС във връзка с издадените от тези двама доставчици фактури.

Не са установява и реалност на доставката по отношение на фактурите, издадени от „ТАБАКО ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР“ ЕООД – 84 броя с ДО 19 066,49 лв. и ДДС в размер на 1174,19 лв. за данъчни периоди м.10-м.12.2011г., м.01.2012г., издадените от „ИНТЕРПЛАН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД с предишно наименование „ТАБАК ЛОГИСТИК ГРУП“ АД – 183 броя с ДО 17 597,96 лв. и ДДС в размер на 3 519,59 лв. за данъчни периоди м.04 – м.12. 2012г. и м.01 – м.08. 2013г., както и на част от фактурите, издадени от „МИГ – ДИМ“ АД – 190 броя с ДО 20 728,94 лв. и ДДС в размер на 4162,11 лв. за 2011г., 2012г. и 2013г. Въпреки че по реда на чл. 192 от ГПК от съда са изискани неосчетоводените от ЕТ фактури и липсващи или нечетливи по отношение на доставчиците „ТАБАК ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР“ ЕООД, „ИНТЕРПЛАН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД с предишно наименование „ТАБАК ЛОГИСТИК ГРУП“ АД и от „МИГ – ДИМ“ АД, такива не са представени от  „ТАБАК ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР“ ЕООД, „ИНТЕРПЛАН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД въпреки многократно изпращаните съобщения от съда. Относно доставчика „МИГ – ДИМ“ АД ООД се установява, че не са представени голяма част от процесните фактури и писмено обяснение на представителя на дружеството, дадено в ревизионното производство и в съдебното производство във вр. с изисканите копия на фактурите по реда на чл.192, ал.1 от ГПК, че поради големия брой на фактурите, недостатъчно персонал и техническа невъзможност, не могат да бъдат представени копия на процесните фактури. Назначената от съда ССчЕ в Приложение 2,4, 5 и 6 от нея, *подробно е посочило липсващите в преписката фактури от тези доставчици, а в СИЕ е изследвало въпроса дали е положен подпис в издадените от тях фактури.

Част от издадените от „ТАБАК ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР“ ЕООД фактури, освен липсващи и без подпис, са и нечетливи, а издадените от „КАРАДИ“ ООД фактури – 222 броя с ДО в размер на  26 117,53 лв. и ДДС в размер на 5 223,45 лв. са нечетливи и не могат да бъдат установени номер и дата на фактурата, стойност, предмет, получател и има ли положен подпис за получател, начин на плащане, при което за съда е неясно как приходните органи са констатирали, че всички фактури от този доставчик съдържат подпис на ЕТ „Б.В.“ или на негов представител. В някои фактури подписът за получател е четлив, но в останалата си част фактурата е нечетлива и не се установява кой е доставчикът по нея, не е видно каква е данъчната основа и начисления ДДС по нея, номер и дата на фактурата. Независимо че издадените от „ТАБАК ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР“ ЕООД и „КАРАДИ“ ООД фактури не са оспорени от жалбоподателя, нечетливите фактури препятстват възможността да бъде установено наличието на положен подпис на търговеца или на посочени от него лица, работили в обекта, поради което съдът приема, че не се доказа осъществяването на доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС към жалбоподателя и последващата им продажба по издадените фактури от „ТАБАК ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР“ ЕООД  и „КАРАДИ“ ООД.

Констатациите на органите по приходите, в така посочената част, за осъществени доставки са основани на липсващи, нечетливи или неподписани фактури. Ревизиращият орган не е събрал надлежни доказателства, от които да се установи, че стоките, описани в процесните фактури, действително са били доставени на получателя. Не са представени обичайно изискваните в хода на ревизиите от самата приходна администрация доказателства за този факт като подробни счетоводни документи за придобиването на стоките, транспортирането и съхраняването им и пр. В делото не се съдържат други писмени доказателства – двустранно подписани документи или такива, съдържащи подпис само на получателя, които по безспорен начин да установяват предаването на процесните стоки, или на някои от тях. Липсват доказателства за транспортирането на стоките до обекта на жалбоподателя, които да обвързват посочените доставки на стоките по издадените фактури, нито складови или стокови разписки, експедиционни бележки и др., които да бъдат обвързани с получателя. Позоваването от страна на приходните органи единствено на представените от доставчиците извлечения от счетоводни документи, на констатираното след извършена служебна проверка в информационната система на НАП и на писмените обяснения на доставчиците, в които е описан механизма на извършените доставки, не е достатъчно да се приеме наличието на реално осъществени доставки на стоки. Що се отнася до самите писмени обяснения на лицата, представляващи съответните доставчици, вклч. относно материалната, техническа и кадрова обезпеченост на същите да извършат спорните доставки, съдът намира, че поначало само такива обяснения не са годни да установяват факти от значение за определянето на данъчните задължения на даден субект. Като цяло принципното наличие на материална, техническа и кадрова обезпеченост на продавачите да извършат доставки от вида на фактурираните, всъщност не се спори от жалбоподателя, както не се спори и че в счетоводството на последния са отразени немалък брой доставки на стоки, действително извършени от въпросните търговци. Наличието на съответния материален и кадрови ресурс при доставчиците обаче, в случая не е относимо към установяването на факти от значение за определянето на спорните данъчни задължения на жалбоподателя. В хода на ревизията са събрани основно писмени обяснения от управляващите съответните търговци, без да е извършвана проверка в счетоводството на доставчиците от страна на данъчните органи, като освен фактурите, други доказателства, съпътстващи доставките не са ангажирани, а по отношение на голяма част от доставчиците и фактури липсват. Фактическо движение на стокови и парични потоци не е обективирано и съответно е недоказано за целите на данъчното облагане. По аналогичен начин с отказа на право на данъчен кредит по т.нар. „безстокови фактури” наличието на издадени фактури и счетоводното им отразяване при доставчиците, не се приема като достатъчно за обосноваване реалност на доставките по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС.  Кредитирането от страна на приходната администрация на дадените от доставчиците писмени обяснения или на техни служители, поради съдържанието им, включващо подробно описание на механизма на извършените доставки, съдът намира за неправилно и недостатъчно само по себе си, тъй като крайните правни изводи не могат да почиват на предположения, че се касае за трайни търговски взаимоотношения, които се развиват по аналогичен начин – при липса на съставена търговска и счетоводна документация. Посочването на фактурите в протоколите за насрещни проверки на доставчиците не им придава доказателствена сила на официални документи. Единствените доказателства, от които може да се направи обоснован извод за постъпване на стоки в търговския обект на жалбоподателя, които са продадени в последствие на негови клиенти, са фактурите, които носят подпис за получател, поради което и обективират на практика изявление на лицето, че стоките са били получени.

Съобразно казаното и наличните по делото доказателства, в крайна сметка изводите на органите по приходите за извършени, но неотчетени доставки на стоки от изброените по-горе търговци към ЕТ „Б.В.“, се явяват базирани единствено на едностранно изготвени и едностранно подписани  документи, които не са годни да установят фактическото предаване на стоките като способ за прехвърляне на собствеността, нито извършени плащания.

Съобразно процесуалните правила за разпределение на доказателствена тежест, органите по приходите следва да установят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог и определяне на различна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а едва в случай, че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, то в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации в този случай, оборващи тези по РА. Доколкото ревизията е проведена по реда на чл.122 – 124 ДОПК, в тежест на ревизиращите органи е да установят основанията по чл.122, ал.1 ДОПК. Правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса налагат съждение, че ревизираното лице по отношение на изброените 21 броя доставчици /„БОКОРОДО“ ООД, ТАБАКО ТРЕЙД ПЛЕВЕН, с предишно наименование „ТАБАКО НОРД“ ООД, „ТАБАК ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР“ АД, „ТАБАК ЛОГИСТИК ГРУП“ АД, „МИГ-ДИМ“ АД, „ТАБАК ЛОГИСТИК ГРУП ПЛЕВЕН“ АД; „МЕЛИСА“ ООД, Н.-932-НН“ ЕООД И „ХЛЕБОЗАВОД СТРАЖИЦА“ ЕООД; „ВИСТА АВТ“ АД, „АЛКС-А“ ЕООД, „ИНКОЗМЕТИКС“ АД, „ГРЕСТОКОМЕРС“ ЕООД, „ИНКОФУДС“ ООД, „КАПИНА 71“ ООД, „МИГ ДИМ“ ООД, „КАРАДИ“ ООД, „КИМ-ЛОВЕЧ“ ЕООД, ЕТ „Р.-Б. Р.“, ЕТ „А.Е.“, ЕТ „К. – Ц.К.-Г.Б.“, ПАМЕЛА КОМЕРС“ ЕООД/ не следва да докаже твърденията си, че спорните фактури, издадени от тях не обективират реални доставки. Налице са две основания доказателствената тежест за тези обстоятелства да се носи от приходната администрация – необходимостта от установяване на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК със съответните доказателства по аргумент от разпоредбата на чл.124, ал.2 ДОПК и доказателствената тежест за установяване наличието на реална доставка на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 ЗДДС като положителен факт от обективната действителност. Респективно не следва на ревизираното лице да се възлага доказателствена тежест за доказване на отрицателния факт на липса на доставка. За тези обстоятелства – дали фактурите обективират реални доставки и реални стопански операции, чрез проверка на редовността на счетоводствата на доставчиците относно данни за притежаване на стоките, транспорт и реалното им предаване на получателя, чрез използване на всички допустими доказателствени средства, процесуална активност в хода на съдебното производство следва да прояви приходната администрация.

След като ревизиращите органи са установили, че не всички включени от посочените доставчици в регистрите по ЗДДС фактури са отразени от ревизираното лице по дебита на сметка 304 „Стоки”, то същите носят доказателствената тежест в съдебното производство да докажат, че тези фактури отразяват реални стопански операции, респ. за получателя съществува задължение да ги отрази в счетоводството си и при липса на подобно отразяване, същия е укрил приходи (чл.122, ал.1, т.2 ДОПК), респ. счетоводството му не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане (чл.122, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от ДОПК). Действително,  по искане на ответник-жалба от горецитираните доставчици са изискани и са събрани допълнителни доказателства, но тези доказателства следва да се разглеждат в светлината на останалите представени доказателства, които за значителна част от доставките са недостатъчни, за да обосноват краен извод за получени от ревизираното лице стоки. Изводът на ревизиращите органи за наличието на основанието по  чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК се подкрепя от приобщения доказателствен материал, но обемът на укритите приходи, съответно размерът на дължимите данъци не е този, възприет в хода на ревизията.

В констативно-съобразителната част на назначената и приета в настоящото производство основна и допълнителна СИЕ *в табличен вид е изчислило размера на дължимия ДДС и лихви от жалбоподателя за ревизирания период 15.10.2011г. – 31.08.2013г., но в тази част съдът намира, че заключението не следва да се кредитира, тъй като при изготвянето му не са изследвани всички процесни фактури, издадени от посочените в РД доставчици, а задълженията за ДДС за периода са изчислени въз основа на фактури, издадени от част от доставчиците, за които органите по приходите са приели, че ЕТ е получил, но не е отчел по съответния ред приходите от продажба на стоки по тях.  

При така установеното, съдът приема, че жалбоподателят не е имал задължение да отрази счетоводно общо 1026 броя фактури с ДДС в размер на 22 143,19 лв., издадени от „Табак Логистик Груп Плевен“ ООД - 15 броя, „ТАБАКО НОРД“ ООД – 15 бр., „БОКОРОДО“ ООД  - 102 броя, „Хлебозавод Стражица“ ЕООД -  11 броя, от „ВИСТА АВТ“ – 50 броя, „ИНКОЗМЕТИКС“ АД – 19 броя, от „ГРЕСТОКОМЕРС“ ЕООД – 11 броя, „ИНКОФУДС“ ООД – 46 броя, „КИМ-ЛОВЕЧ“ ЕООД – 65 броя, „ПАМЕЛА КОМЕРС“ ЕООД фактури – 11 броя, от ЕТ „К.-Ц.К.-Г.Б.“ – 2 броя, от „ТАБАКО ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР“ ЕООД – 84 броя, от „ИНТЕРПЛАН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД с предишно наименование „ТАБАК ЛОГИСТИК ГРУП“ АД – 183 броя, от „МИГ – ДИМ“ АД – 190 броя и от „КАРАДИ“ ООД фактури – 222 броя за 2011г., 2012г. и 2013г.  

От друга страна, съдът приема, че жалбоподателят е следвало да отрази счетоводно общо 407 броя фактурите с ДО в размер на 75 897,68 лв. и ДДС общо в размер на 15 053,55 лв., издадени от „Табак Логистик Груп Плевен“ ООД - 197 броя, от „ТАБАКО ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР“ ООД – 34 броя, от доставчика „БОКОРОДО“ ООД общо 50 броя, от „МИГ – ДИМ“ АД - 12 броя фактури, от „Мелиса“ ООД – 8 броя, от „Н.-932-НН“ ЕООД – 28 броя, от „АЛКС-А“ ЕООД – 9 броя, от „КАПИНА 71“ ООД – 2 броя, от ЕТ „Р.-Б. Р.“ – 49 бр., от ЕТ „А.Е.“ – 18 броя за 2011г., 2012г. и 2013г., защото от страна на Д“ОДОП“ Велико Търново се доказа получаването на реални доставки на стоките – предмет на същите. Жалбата в тази част се явява неоснователна и следва да се отхвърли по мотивите, изложени по –горе.

Предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че дължимия ДДС за ревизираните периоди от 15.10.2011 г. до 31.08.2013 г.  следва да се потвърди до размера от 15 053,55 лв. и съответните лихви, а за сумата над този размер определените с РА допълнителни задължения за ДДС са незаконосъобразно определени и следва да бъдат отменени съответните главници и лихви.

В изготвената от *СИЕ съобразно резултатите от фактурите, подписани за получател, за всеки данъчен период (2011г., 2012г. и 2012г.) е изчислило реализираната печалба, като е взело предвид отчетната стойност на закупените от търговеца с подписани неосчетоводени фактури стоки и размера на неотчетените приходи от продажбата им, след прилагането на определената надценка, респ. при съобразяване на фиксираните цени на част от стоките. В резултат на което е определило данъчен резултат по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. В РА не са установени задължения по ЗДДФЛ и на основание чл.160, ал. 5 от ДОПК не е налице основание за начисляване на допълнителен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и лихви за забава. Посочената норма съдържа забрана със съдебното решение да се изменя актът във вреда на жалбоподателя.

III.По разноските:

При този изход на делото основателни са претенциите и на двете страни за присъждане на разноски по делото, съразмерно на уважената/респективно отхвърлената част от жалбата. Не се твърдят и не са налице предпоставките на чл.161, ал.3 от ДОПК.

На жалбоподателя ЕТ „Б.В.“ следва да се присъдят разноски в размер на  1442,63 лева, съобразно уважената част от жалбата, която възлиза на 22 143,19 лв. и съответните лихви.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недължимост на разноски на ответника предвид разпоредбата на чл. 161, ал.1 от ДОПК. От така претендираното ЮКВ, съразмерно на потвърдената част на РА /15 053,55 лв./, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 832,17 лв. за една инстанция.

 Воден от горните мотиви, на основание чл.160, ал.1, предложение второ от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК,  XI-ти административен състав  на Административен съд Велико Търново

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Б.Й.В. с ЕГН **********, действащ в качеството на търговец с фирма ЕТ „Б.В.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, адрес за кореспонденция:  гр. Ловеч, ж.к. „Гозница“, ул. „Юрий Гагариин“ № 22, Ревизионен акт № Р-04000417002457-091-001/24.11.2017 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в оспорената част с Решение № 38/13.02.2018 година на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при ЦУ на НАП, относно установените по реда на чл. 122 от ДОПК допълнителни задължения за ДДС общо в размер на 22 143,19 лв. за 2011г., 2012г. и 2013г., ведно със съответните на тези задължения лихви, по общо 1026 броя фактури, издадени от „Табак Логистик Груп Плевен“ ООД, „ТАБАКО НОРД“ ООД, „БОКОРОДО“ ООД, „Хлебозавод Стражица“ ЕООД, „ВИСТА АВТ“, „ИНКОЗМЕТИКС“ АД, „ГРЕСТОКОМЕРС“ ЕООД, „ИНКОФУДС“ ООД, „КИМ-ЛОВЕЧ“ ЕООД, „ПАМЕЛА КОМЕРС“ ЕООД, ЕТ „К.-Ц.К.-Г.Б.“, „ТАБАКО ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР“ ЕООД, „ИНТЕРПЛАН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД с предишно наименование „ТАБАК ЛОГИСТИК ГРУП“ АД, „МИГ – ДИМ“ АД и  „КАРАДИ“ ООД.

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователна жалбата на същият търговец срещу този РА в останалата обжалвана част, в която по ЗДДС е начислен допълнително ДДС общо в размер на 15 053,55 лв. за 2011г., 2012г. и 2013г. , ведно  със  съответните на тези задължения лихви, по общо 407 броя фактури, издадени от „Табак Логистик Груп Плевен“ ООД, „ТАБАКО ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР“ ООД, „БОКОРОДО“ ООД, „МИГ – ДИМ“ АД, „Мелиса“ ООД, „Н.-932-НН“ ЕООД, „АЛКС-А“ ЕООД, „КАПИНА 71“ ООД, ЕТ „Р.-Б. Р.“, ЕТ „А.Е.“, както и в частта по ЗДДФЛ, в която са определени нов данъчен резултат за всеки период, а именно: данъчна загуба за 2011г. – 2 204,95лв., за 2012г.- 21 768,19лв. и за 2013г.-13 438,50лв.

ОСЪЖДА  Б.Й.В. с ЕГН **********, действащ в качеството на търговец с фирма ЕТ „Б.В.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, адрес за кореспонденция:  ***, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново разноски по делото в размер на 832,17 лева (осемстотин тридесет и два лева и седемнадесет стотинки) за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП да плати на Б.Й.В. с ЕГН **********, действащ в качеството на търговец с фирма ЕТ „Б.В.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, адрес за кореспонденция:  ***, сумата от 1442,63 лева (хиляда четиристотин четиридесет и два лева и шестдесет и три стотинки), представляваща разноски за настоящето производство.

Решението подлежи обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването  на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез ВТАС.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: