Протокол по дело №337/2023 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 1591
Дата: 7 ноември 2023 г.
Съдия: Георги Димитров Василев
Дело: 20232330200337
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 1591
гр. Ямбол, 02.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Василев
СъдебниН. В. Д.

заседатели:И.Ст. Х.
при участието на секретаря М. П. М.
и прокурора Н. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Д. Василев Наказателно дело
от общ характер № 20232330200337 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЯРП, редовно уведомена, налице чрез прокурор Н. Р..
Подсъдимата В. П. К., редовно призована, се явява лично и с адв. М. Г.
от АК-Я. редовно упълномощена по делото.
Ощетените ЮЛ - „***“ ЕАД и „***“ КЧТ, редовно призовани, не
изпращат представители.
На 30.05.2023 г. „**** “ ЕАД е предявил граждански иск против
подсъдимата В. К. за сумата от 25 335 лв., ведно със законната лихва, считано
от 01.09.20218 г. Посочени са отделни суми, от които се формира общата
искова претенция, но имайки предвид, че срещу подсъдимата са предявени
две обвинения - по чл.210 и чл.212 от НК, не е конкретизирано кои суми от
посочените в исковата молба, са за имуществени вреди причинени на
ощетеното ЮЛ за престъпление по чл.210 от НК и кои суми са общо за
престъплението по чл.212 от НК.
Депозирана е молба, в миналото съдебно заседание, от И. А. Т. с
приложени към нея удостоверени...е от . съобщения по изпълнително дело №
1.... г. по описа на ..., изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело... №.. С
молбата се иска делото да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на
1
допуснатите в хода на ДП съществени нарушения на процесуалните правила,
които ограничават правото на ...., който е посочил, че има качеството на
пострадал в настоящото наказателно производство.

В миналото с.з. М... – свидетел по делото, е заявил, че иска да участва
като пострадал по делото.

Прокурорът: Считам, че молбата на ощетеното ЮЛ „.... е допустима. По
отношение на другата молба на свидетеля, не е допустима, тъй като от
предявеното обвинение става ясно, че само две са ощетените ЮЛ и няма
пострадали физически лица, поради което считам, че е неоснователна. Моля,
да се даде ход на делото.

Адв. ...: Моля да дадете ход на делото. Считам, че липсват процесуални
пречки. Досежно молбата считам, че същата като подадена преди началото на
съдебното следствие е допустима, а досежно нейното основание, ще взема
отношение след разпита на всички свидетели. Досежно представената
депозирана молба от 26.09.2023 г. на И...., същият като пострадало лице да
бъде конституиран като пострадал и досежно искането за връщане на делото
на ЯРП, същата от формална гледна точка е недопустима. Само, че аз
споделям становището на И..., че молбата е основателна до някъде, тъй като
видно от молбата на „....г“ ЕАД, която е депозирана на 30.05.2023 г., сред
лицата, за които тази кредитна институция е предоставила заем на
обвиняемото лице, е И.... и същата е заплатила суми за И... на обвиняемата.
От приложените към молбата на И.... от 26.09.2023 г. финансово-счетоводни
документи, безспорно се установява, че същият е изплатил дължимото към
„....“ ЕАД. Това ме навява на мисълта, че са недобросъвестни „....г“ ЕАД и
искат от двете места да получат, хем от подсъдимата, а вече са получили
същата сума от пострадалия ..... В този смисъл самата молба е недопустима,
тъй като той няма качеството на пострадало лице в обвинителния акт, но
установявам, че „....“ ЕАД е много недобросъвестно и се опитва да осъди
подзащитната ми за нещо, което вече е платено. Моля да дадете ход на делото
и да се произнесете по Ваше усмотрение спрямо молбите на И... и М.....
Макар да е допустима, на „....“ ЕАД молбата, не считам, че следва да се
2
разглежда съвместно в наказателния процес, тъй като ще забави
наказателното производство още повече. При едни гражданскоправни
отношения и гражданско дело ще се установи, че лицата са изплатили
сумите, които се претендират от нас. Моля, да не конституирате... „.“ ЕАД в
качеството на ощетено ЮЛ и да не приемате от тях предявения граждански
иск, заедно с лихвите, за съвместно разглеждане.
Подс. К.: Поддържам това, което каза адвокатът ми.

И...: Поддържам молбата си и искането за конституиране като
пострадал.
М...: Поддържам молбата си.

Съдът се оттегля на тайно съвещание, за да обсъди направените искания
от.....

Съдът, след като обсъди доводите на страните и взе предвид
направените искания, счита, че исканията направени от И. и М.в са
недопустими. Визираните лица имат качеството на „свидетели“ по делото, но
не и качеството на „пострадали“. Съгласно константната практика на ВКС на
Република България, основанието, на което може да бъде предявен
граждански иск в наказателното производство е повдигнатото обвинение от
обвинителната власт. По делото няма, към настоящия момент, повдигнато
обвинение против подсъдимата за извършено от нея престъпление, с което да
е причинила вреди на тези две лица, макар същите да се налага да погасяват
кредити, които не са изтеглили.
Не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното
заседание с участието само на конституираните към настоящия момент
страни.
По отношение на гражданския иск предявен от „....“ ЕАД, исковата
претенция е пределно обща, имайки предвид, че срещу подсъдимата са
предявени две обвинения - по чл.210 и чл.212 от НК, в които са посочени
различни суми, с които според прокурора, е ощетено посоченото по-горе ЮЛ.
Тази искова претенция следва да бъде изрично уточнена за всяко едно от
3
двете деяния, като в този смисъл е съдебната практика на ВКС на Република
България, поради което според ВКС гражданският иск не може да бъде приет
за съвместно разглеждане.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
ОСТАВЯ без разглеждане молбите на.... . във връзка с тяхното
конституиране като пострадали в настоящото наказателно производство, като
недопустими.

Сне се самоличността на подсъдимата:
В. П. К. - родена на ....., българка, български гражданин, полувисше
образование, омъжена, месторабота ..... - гр. Я....неосъждана, ЕГН
**********.

На основание чл.247в – чл.252 от НПК и чл.274 и чл.275 от НПК, съдът
разясни на страните правата им, по повод на което искания, бележки,
възражения и отводи, не се направиха.

ДАДЕ СЕ ДУМАТА на страните за становище по въпросите от чл.248,
ал.1 от НПК.

Прокурорът: Делото е подсъдно на ЯРС, няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство, в досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемата и ощетените ЮЛ. Не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила към настоящия момент.
Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, както и
привличането на лицата по т. 5 и извършването на съдебни следствени
действия по делегация. Мярка за неотклонение не е взета и не следва да се
взема. Нямам искания за събирането на нови доказателства. Моля, делото да
се насрочи за разглеждане по реда на гл.20 от НПК. Моля, гражданският иск
4
да не се приема.

Адв. ... Моля, да приемете становището ми по въпросите визирани в
чл.248, ал.1 от НПК, а именно:
Спазвайки правилата на родовата и местна подсъдност, настоящото
дело е подсъдно на ЯРС. Считам, че на този етап няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила на този
етап. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати,
както и привличането на лицата по т.5 и извършване на съдебни следствени
действия по делегация. Няма основания за изменение на взетата мярка за
процесуална принуда на подсъдимата, тъй като същата, когато е била
призована, както в ДП, така и в съдебна фаза, винаги се е явявала на
определените дати за извършване на процесуално-следствените действия.
Искания за други доказателства на този етап нямаме.
Не споделям становището на ЯРП, че не е допуснато нарушение на
процесуалните правила. Напротив, считам, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на
подзащитната ми, тъй като с обвинителния акт/ОА/ са допуснати нормативни
неясноти и липсва необходимата информация за признаците и фактическата
обстановка на престъпленията, които са вменени на подсъдимата, като има и
непосочване на конкретни доказателства на базата, на които се правят
фактическите констатации и изводи от ЯРП. Считам, че обвинителният акт не
отговаря на задължителните реквизити, визирани в разпоредбата на чл.246 от
НПК. Съгласно ТР № 2/07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС, главното предимство
и цел на обвинителния акт е да формулира обвинението, така че да определи
предмета на доказване от гледна точка на извършените престъпления и
участието на подсъдимата в тях, като по този начин се поставят и основните
рамки на процеса на доказване, както и се осъществява правото на защита на
подсъдимата. Във визираното ТР императивно е написано, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се
посочат всички факти обуславящи обективните и субективни признаци на
престъплението, както и участието на подсъдимата в тях, т.е. трябва да бъдат
очертани фактите обуславящи престъпния състав на деянието, за което е
5
обвинена К., нейното участие в престъплението, чрез посочване на точното
време, точното място, изпълнителното деяние, конкретния механизъм на
извършване на престъплението, самият предмет на всяко едно от
престъпленията, за което тя е обвинена, както и да се представят конкретни
доказателства, подкрепящи очертаната в обвинителния акт фактическа
обстановка. Това са всички задължителни реквизити в обвинителния акт,
които в настоящия ОА на ЯРП, лично аз не установявам, а не посочването на
елементи от обективната страна на престъплението води до процесуални
нарушения, при излагането на обвинителната теза в обвинителния акт.
Считам, че неточното и неясно формулирането на обвинението не само от
фактическа, но и от юридическа страна, още от хода на ДП, както и в
заключителната част на обвинителния акт, където са използвани юридически
термини, които не са формулирани от фактическа страна на разбираем за
подсъдимата език, е недопустимо. Съгласно константната съдебна практика
на ВКС, в обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да бъдат
посочени точно и ясно всички факти, характеризиращи предявения ОА от
фактическа страна. В обвинителния акт, като фактология, не е формулирано в
какво се състои неистинността и невярното съдържание на всеки един от
документите, за които има претенция представителят на прокуратурата, че са
неистински. По какъв начин всеки един от документите е бил изготвен и не е
установен начинът, по който обвиняемата е „придала вид на документите, че
изхождат от определени лица и са подписани от тях“, т.е. какъв е механизмът
на осъществяване на инкриминираните деяния, за което подсъдимата е
привлечена към наказателна отговорност, липсва. Не е установено с какви
свои действия и бездействия подсъдимата К. е придала вид на тези документи
по делото, че изхождат от други лица и че са подписани от тях. Не е ясно и
точно посочено по какъв начин подсъдимата си е набавила личните данни от
личните документи на ощетените лица, по какъв начин и с какви действия и
бездействия са били изготвени неистинските частни документи, както че са
били представени, за да получи същата чуждото движимо имущество. Всички
тези неясноти и неточности от фактическа и правна страна правят така
предявеното обвинение неясно, а това според НПК и трайната съдебна
практика на ВКС и константната практика, води до ограничаване правото на
защита на подсъдимата, тъй като при неточно и неясно, а на места
противоречиво обвинение от фактическа и правна стана, подсъдимата няма
6
как да организира своята защита в процеса. Считам, че нарушението на
правото на защита на подсъдимата е съществено, тъй като от една страна тя се
поставя в положение да не знае точно в какво е обвинена, а по този начин не
знае и как да осигури своята пълна и ефективна защита, и от друга страна
липсата води до затрудняване на съда, който разглежда делото.
Освен, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила
при изготвяне на ОА, считам, че точно това процесуално нарушение е от
категорията на отстранимите, тъй като тези пороци могат да се санират чрез
изготвяне на нов такъв, след като делото бъде върнато на ЯРП. Ако съдът
прецени даже може да даде допълнителни указания да се върне в ДП или
прокуратурата, лично и сама, да санира тези пороци. Ограничаването на
правото на защита на подсъдимата считам, че води и до ограничаване правото
на защита и на пострадалите ЮЛ, тъй като те ще се ползват от обвиненията и
доказателствата по делото. Тези две ЮЛ са пострадали съобразно и точно
спрямо предявеното обвинение от ЯРП. При приемането, евентуално, на
техния граждански иск от съда, трябва да се изходи от фактологията и
касаещото процесно обвинение, което е основното за участието на тези
ощетени ЮЛ в наказателното производство.
От всичко гореизложено считам, че следва да се върне делото на ЯРП и
да се отстранят визираните нарушения, като се формира едно ново, ясно и
точно обвинение.
На основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК, считам, че на ДП е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на правото на защита на подсъдимата, поради което моля да
върнете делото на ЯРП. Моля, да не приемате гражданския иск за съвместно
разглеждане.

Подс. К.: Няма да взема самостоятелно становище по въпросите, които
се обсъждат в разпоредителното заседание. Поддържам казаното от адвоката
си.

Прокурорът: Считам, че тъй като обвинителният акт е написан на
български език, подсъдимата владее български език и смятам, че е могла да
разбере съдържанието и думите, които са използвани и няма как да се извлече
7
някакво нарушение от това. По втората конкретика, че не става ясно как са
извършени деянията считам, че са описани пределно ясно чрез какви свои
действия е осъществила състава на престъпленията при изготвянето на
документите. Едва ли е необходимо всяко деяние да бъде описано като в
теорията, че деянието е съзнателен волев акт, който обединява в
психофизично еднинство неговата вътрешна и външна страна за постигането
на конкретна цел. Не са налице процесуални нарушения. Да не се приема
гражданският иск за съвместно разглеждане.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Съдът, след съвещание и след като взе становището на страните на
основание чл.248, ал.1 от НПК
ПРИЕМА, че делото е подсъдно на настоящия съд, няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила към този
момент. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
друг защитник, вещо лице, преводач или преводач от български жестов език и
извършването на съдебни следствени действия по делегация. Към настоящия
момент не са налице основания за взимане на мярка за неотклонение на
подсъдимата, поради което НЕ ВЗЕМА мярка за неотклонение. Към
настоящия момент не се налага събирането на нови доказателства.
Според настоящия съдебен състав, в хода на ДП са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемата и на ощетените ЮЛ.
Конкретно за престъпленията по чл.210 и чл.212 от НК, посочени в
обстоятелствената част на обвинението, по пунктове I и IV в
обстоятелствената част на обвинението, е посочено, че на определена дата,
месец и година, са изготвени съответните частни документи и са изпратени
на съответните ЮЛ. В последния абзац, касаещ всяко едно от деянията по
пунктове I и IV, е посочено, че ощетеното ЮЛ е превело сумата по сметката
на търговеца ***“ ЕООД, като е извършена продажба на съответната вещ на
съответната стойност, като стоката, предмет на договора, не е предадена на
8
лицето посочено в договора. В обстоятелствената част на обвинението в ОА
не е посочено кога е станало имущественото разпореждане с визираните суми
по I и IV, за всички деяния, които са елементи от т.н. „продължавано
престъпление“ по чл.210 и чл.212 от НК. Съгласно съдебната практика на
ВКС на Република България, престъпленията по чл.210 и чл.212 от НК,
започват с въвеждане в заблуждение на определено лице или лица, след което
въз основа на това заблуждение, съответното лице прави имуществено
разпореждане, като деянието по чл.210 и чл.212 от НК е окончателно
довършено след извършване на имущественото разпореждане. От този
момент нататък ВКС счита, че настъпва имуществена вреда за пострадалото
лице, съответно и следва да бъде уточнено, ако е възможно да бъде уточнено,
кой се е обогатил със сумата, с която е станало разпореждането. В
обстоятелствената част на обвинението в ОА това е казано от прокурора, но
не е посочен денят, в който е станало разпореждането с визираните суми,
защото според повдигнатото обвинение от ДП, за такава дата е посочена
датата, на която са изпратени на съответните ощетени ЮЛ посочените в ОА
частни документи, и в ДП така, както е повдигнато обвинението, става ясно,
че имущественото разпореждане е станало към този момент, но при
фактическото формулиране на обвинението в ОА не е посочена датата на
разпореждането. Тя може да бъде същата дата, на която са изпратени
документите, но може и да е друга, съответно това трябва да се установи при
преглед на съответните преводи, направени от ощетените ЮЛ по сметката на
....“ ЕООД. В обстоятелствената част на обвинението в ОА и диспозитава на
същия акт в пункт IV.2 е посочено, че са ползвани личните данни на ....“, като
те са били въведени в информационната система на „..... Посочено е, че има
изготвяне на такива неистински документи, като видно от стр. 17 на ОА, като
получател на вещта, която трябва да бъде получена е посочена фамилия на
друго лице, а не на „....“, докато в диспозитива на ОА и обвинението
повдигнато в ДП, на пункт IV.2 е посочено, че ощетеното ЮЛ е „.....“ ЕАД.
За деянието по чл.210 от НК, I.11 и I.12 в диспозитивите на ОА и в ДП е
посочено, че на документите е придаден вид, че са подписани от „....“, докато
по-долу е посочено, че ощетеното ЮЛ е въведено в заблуждение и че „....“ е
подписала тези документи.
За деянието по чл.309, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, в „шапката“ на
диспозитива в ОА и в ДП не е посочена „декларация за информиране относно
9
правата на субекта на данните…“, докато по-късно в т.н. „дипозитиви на
престъпленията“ като елемент на деянието по чл.26 от НК, е посочена тази
декларация. Между т.н. „шапка“ на диспозитива и отделните престъпления в
ОА, за които е повдигнато обвинение би следвало да съществува пълна
кореспонденция.
Допуснатите нарушения ограничават правото на защита на подсъдимата
и обвиняема в ДП, както и на ощетените ЮЛ, тъй като от фактическа страна с
обвинението, което е предявено, не става ясно кога е извършено
имущественото разпореждане със сумите, касаещи деянията по чл.210 и
чл.212 от НК и в диспозитивите не са ясни имената на лицата, за които са
сключени договорите. Както бе посочено по-горе, това може да е същата
дата, на която са изпратени частните документи, може да бъде и друга дата.
По отношение на предявения граждански иск, съдът счита, че същият е
допустим, но тъй като не е уточнено какви претенции има ощетеното ЮЛ във
връзка със сумите, посочени в обвинителния акт за деянията по чл.210 и
чл.212 от НК, гражданският иск не следва да бъде приеман за съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство, като ще затрудни и
процеса.
Съобразно гореизложеното, съдебното производство следва да бъде
прекратено, а делото върнато на ЯРП за отстраняване на визираните
нарушения, съобразно установените факти от разследващия орган, както и
при изготвянето на нов обвинителен акт, който ЯРП може да внесе отново в
съда.
Предвид изложеното и по чл.248, ал.1, т.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 337/2023 г. по
описа на ЯРС и връща делото на ЯРП.
ОТКАЗВА да приеме за съвместно разглеждане в процеса предявения
граждански иск от „....“ ЕАД против подсъдимата В. П. К. за сумата от 25 335
лв., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2018 г.
Определението в частта му, в която съдът приема, че са допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на ДП, както и в частта относно
10
мярката за неотклонение, подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен
срок от днес пред ЯОС.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 14:35 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11