№ 22874
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110124327 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от “,3Б, представлявано от Александър
А., срещу К. К. А. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1309, обл.
София, ,5 и К. В. А. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1309, обл.
София, общ. ,5, с правно основание: чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с ч. гр. д.
№ 65959/2023г., 78 с-в.
В исковата молба се твърди, че ответниците са собственици на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, п.к. 1309, обл. София, ,5,
Аб. №: 168355/ инст.№ **********, като не са заплатили начислените суми за
процесния период.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на К. К. А. с ЕГН:********** и К. В. А. с ЕГН:**********, че
дължат на „Топлофикация София“, в условията на разделна отговорност,
сумата от 849,50 лева, от които 684,52 лева- главница, представляваща
стойност на незаилатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до
м.11.2021г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от
30.11.2023г, до изплащане на вземането, 158,04 лева -мораторна лихва за
забава от 15.09,2021г. до 13.11.2023г., както и суми за дялово разпределение
5,38 лева - главница за периода от м,08.2021г. до м.11.2021г., ведно със
законната лихва от 30.11.2023г, до окончателното изплащане на вземането, и
1,56 лева - лихва за периода от 16.12.2020г. до 13.11.2023г., както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, при квоти както следва:
1. К. К. А. с ЕГН:**********- 3/8, а именно сумата от: 424,75 лева, от
които 342,26 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.11.2021г. за реално
потребена енергия, ведно със законната лихва от 30.11.2023г. до изплащане на
1
вземането, 79,02 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до
13.11.2023г., както и суми за дялово разпределение 2,69 лева - главница за
периода от м.08.2021г. до м.11.2021г., ведно със законната лихва от
30.11,2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 0,78 лева - лихва за
периода от 16.12.2020г. до 13,11.2023г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;
2. К. В. А. с ЕГН:**********- 3/8, а именно сумата от: 424,75 лева, от
които 342,26 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.11.2021г. за реално
потребена енергия, ведно със законната лихва от 30.11.2023г. до изплащане на
вземането, 79,02 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до
13.11.2023г., както и суми за дялово разпределение 2,69 лева - главница за
периода от м.08.2021г. до м.11.2021г., ведно със законната лихва от
30.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 0,78 лева - лихва за
периода от 16.12.2020г. до 13.11.2023г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;Претендира
разноски.
Ответниците не са подали отговор на искова молба. В съдебно заседание
оспорват исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
1. Правна квалификация:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
Няма.
3. По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на
действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, следва да бъде доказано доставено количество
топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на
ответника и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество на купувача, остойностено в размер на претендираната сума.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.153, ал.1 от ЗЕ,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот е бил
топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на
етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че
ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди;
начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за
отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното
2
количество и стойностите й през исковия период. Ответникът следва да
докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1,
предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на
ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за
забава за процесния период. Ответникът следва да докаже възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
4. Съдът е обявявил за служебно известни Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за
битови нужди в гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и
тези действали след 26.06.2016г.
5. По основателността на исковата претенция:
От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим
имот (л. 15) от делото се установява, че ИВАН ДУШКОВ ИВАНОВ, К. В. А. и
К. К. А. до 23.11.2021 г. са били съсобственици на процесния апартамент №
65, при квоти: ИВАН ДУШКОВ ИВАНОВ – 2/8 ид.ч., К. В. А.- 3/8 ид.ч. и К.
К. А.- 3/8ид.ч. Видно от представените споразумения на л. 20 от делото
продавачите са се задължили спрямо купувачите на имота да заплатят всички
сметки до датата на продажбата, в който период попада и процесния.
В качеството на титуляри на правото на собственост, К. В. А. и К. К. А.
са страни по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия, като
от м.05.2020 г. до м.11.2021 г. съобразно реално доставеното количество
топлинна енергия е дължима сума в размер на 1424,03 лв.
Съобразно притежаваната ид.ч. всеки ответник дължи по 534,01 лв.
3
Предвид принципа на диспозитивното начало иска следва да се приеме
доказан за претендирания размер за ТЕ посочен в ИМ – всеки ищец дължи
424,75 лв.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата
е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, от съдебно-
техническата експертиза се установява, че услугата е извършвана в процесния
период – от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение. По делото се установява, че сумата за дялово разпределение е
в размер по 2,69 лв. за всеки ответник.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва, че
ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година, т.е.
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
Съдът намира за доказана претенцията за обезщетение за забава за
главницата за цена на топлинна енергия.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В полза на ищеца, съобразно уважената част следва да се присъдят
разноски в заповедното, така и в исковото производство - за държавна такса и
юрк. възнаграждение в размер на 100 лв. , депозит за СТЕ, ССЧЕ, особен
представител.
Съобразно отхвърлената част следва да се заплатя разноски на
ответниците. Същите не представят доказателства за сторени такива.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че К. К. А. с ЕГН:********** и К. В. А. с ЕГН:**********,
дължат на „Т,6, в условията на разделна отговорност, както следва:
1. К. К. А. с ЕГН:**********-а именно сумата от: 424,75 лева, от
които 342,26 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за имот находящ се на адрес: гр. София, п.к. 1309, обл.
София, ,5, Аб. №: 168355/ инст.№ **********, за периода м.05.2020г. до
м.11.2021г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от
30.11.2023г. до изплащане на вземането, 79,02 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 13.11.2023г., както и суми за дялово разпределение
2,69 лева - главница за периода от м.08.2021г. до м.11.2021г., ведно със
законната лихва от 30.11,2023г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
65959/2023 г. СРС, ОТХВЪРЛЯ ИСКА за 0,78 лева – лихва върху сумата за
дялово разпределение за периода от 16.12.2020г. до 13,11.2023г.
2. К. В. А. с ЕГН:**********- 3/8, а именно сумата от: 424,75 лева, от
които 342,26 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за имот находящ се на адрес: гр. София, п.к. 1309, обл.
София, ,5, Аб. №: 168355/ инст.№ **********, за периода м.05.2020г. до
м.11.2021г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от
30.11.2023г. до изплащане на вземането, 79,02 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 13.11.2023г., както и суми за дялово разпределение
2,69 лева - главница за периода от м.08.2021г. до м.11.2021г., ведно със
законната лихва от 30.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
65959/2023 г. СРС, ОТХВЪРЛЯ ИСКА за 0,78 лева – лихва върху сумата за
дялово разпределение за периода от 16.12.2020г. до 13,11.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. К. А. с ЕГН:**********,
да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ,6, сумата от 28,13 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата от 142,5
лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. В. А. с ЕГН:**********,
да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ,6, сумата от 28,13 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата от 142,5
лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на ,2 като помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6