№ 4418
гр. София, 27.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110140660 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
Гражданското дело е образувано по повод установителни искове Н. Г. Н. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД за сумите, по които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19288/2024г. по описа на СРС, 55 състав,
както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал. 1, пр. 3 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 1072.99 лева, представляваща получена
на отпаднало основание сума в производство по принудително изпълнение по изп. д.
№ 3724/2023г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 838 на КЧСИ, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 01.04.2024г., до
окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 155.37 лева, представляваща имуществени вреди, от които: сума
в размер на 31.82 лева- обикновени такси по Тарифата за таксите и разноските към
Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) и сумата от 123.55 лева -
пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, преведени в полза на ЧСИ Милен
Бъзински с рег. № 838 на КЧСИ, претърпени вследствие материалната
незаконосъобразност на изпълнителния процес по изп. д. № 3724/2023г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 01.04.2024г., до
окончателното изплащане.
Производството по делото е приключило с решение № 23100 от 19.12.2024г., с което
предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
е отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса, а искът по чл.422, ал.1 вр.чл.415,
ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД е уважен изцяло. С решението в тежест на ответника са
1
възложени разноски, както следва:
да заплати на Н. Г. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“,
бл.44, вх. Б, офис - партер, сумата в общ размер на 50.00 лева, от които: 25.00 лева по
ч.гр.д. № 19288/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 25.00 лева в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
да заплати на адв. Р. К. Р., ЕГН **********, член на САК, адвокатско възнаграждение
в общ размер на 845.66 лева, от които: 422.83 лева по ч.гр.д. № 19288/2024г. по описа
на СРС, 55 състав, и в размер на 422.83 лева в настоящото производство, на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА.
По делото е постъпила молба от ответника с искане да се измени посоченото по-горе
решение в частта на разноските, присъдени на адвоката на ищеца. Искането е обосновано с
довод, че съдебният състав при определяне на размера на разноските не е съобразил
отхвърлянето на единия от обективно кумулативно предявените искове, както и с липсата на
правна и фактическа сложност на делото, от което следвало определянето на
възнаграждение в по-нисък размер.
В срок е постъпило становище от ищеца, в което моли искането да се остави без
уважение. Твърди, че разноски се дължат, тъй като плащането е в хода на процеса, както и
че следва да са в този размер, тъй като не е било ясно дали ще се плати в хода на процеса и
защото определеното възнаграждение съответства на правната и фактическа сложност на
делото и е в минимален размер.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните,
намира следното:
Искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо /страната иска
изменение на разноските на другата страна, в който случай не се изисква списък по чл. 80
ГПК/. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца, както е посочено и в крайния
съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Изводът, че разноски се дължат на
ищеца, се обосновава с приетото в мотивите на акта за основателност на предявения иск
въпреки отхвърлянето му, тъй като е от значение мотива за това – отхвърляне поради
плащане на задължението след като вземането е било вече изискуемо преди подаване на
исковата молба, а плащането е сторено след тази дата.
По общото правило на чл. 78 ГПК, което намира приложение и в заповедното
производство, присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Казано по друг начин, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този
смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Противно на въведеното от ответника възражение, в мотивите на решението са
2
установени наличието на предпоставките по основание за присъждане на вземането,
въпреки което един от исковете е отхвърлен поради постъпило доброволно плащане в хода
на процеса. По правило, при този изход на спора, съдът изследва причината за отхвърляне
на иска, след което се произнася по дължимостта на разноските. В казуса, както се посочи,
един от исковете е отхвърлен поради плащане от ответника, в който случай и по правило
разноски се дължат на ищеца. Предпоставки за изключване на тази отговорност според
текста на чл. 78, ал. 2 ГПК не са налице – ответникът е оспорил вземането с отговора на
исковата молба, вземането е било изискуемо преди завеждането на исковата молба, няма
признание на иска към датата на подаването на претенцията и отговора по нея. При тези
съображения, разноски на ищеца се дължат, независимо от отхвърляне на един от исковете.
Както е посочено, ищецът своевременно е поискал присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение за оказано процесуално представителство по чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата (ЗА), поради което в полза на адв. Р. К. Р., ЕГН **********, член на
САК, разноски следва да се присъдят.
По размера на тези разноски, съдът съобрази следното
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, за оказаната безплатна адвокатска помощ съдът присъжда на
адвоката възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер в Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Предвид констатираното с
решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС несъответствие на цитирания подзаконов
нормативен акт с правото на ЕС, посочените в него размери нямат обвързващ характер за
съда, а следва единствено да бъдат съобразени като ориентир при определянето на размера
на адвокатското възнаграждение. При извършването на преценката за определяне на
конкретния размер съдът взема под внимание вида на спора, интереса, вида и количеството
на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай
минималният предвиден размер за оказаната правна помощ в заповедното производство
възлиза на 400 лева (чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 НМРАВ). Според настоящия съдебен състав така
предвиденият ориентировъчен размер следва да бъде намален наполовина, тъй като делото
не се отличава с фактическа и правна сложност - в производството не се събират
доказателства и не се провеждат открити съдебни заседания, а правната помощ се изразява в
попълване и подаване на заявление по образец. Следва да се отчете също така, че стойността
на претендираните вземания е ниска. С оглед това въззивният съд намира, че справедливото
възнаграждение в случая възлиза на 200 лева за оказаната безплатна помощ от адв. Р. Р. за
заявителя.
Дължимите за исковото производство разноски се определят в размер на 422.83 лева,
като възнаграждение в този размер съответства на правната и фактическа сложност на
делото, което не се отличава с такива, тъй като е протекло в едно о.с.з. и без доказателствени
искания от страните и при съобразяване цената на иска и текстът на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ,
който служи като ориентир.
Изложеното дава основание постановеното по делото решение да бъде изменено в
частта за разноските, като се намалят разноските, които „Топлофикация София“ ЕАД е
3
осъдено да заплати на адв. Р. до размера на сумата от 622.83 лева, от които: 200.00 лева по
ч.гр.д. № 19288/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и в размер на 422.83 лева в настоящото
производство, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 23100/19.12.2024г., постановено по гр.д. № 40660/2024г. по описа
на СРС, 55 състав, в частта на разноските, като:
НАМАЛЯВА разноските, които „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, е
осъдено да заплати на адвокат адв. Р. К. Р., ЕГН **********, член на САК, до размера на
сумата от 622.83 лева, от които: 200.00 лева по ч.гр.д. № 19288/2024г. по описа на СРС, 55
състав, и в размер на 422.83 лева в настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след изтичане на срока за обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4