Решение по дело №229/2014 на Окръжен съд - Стара Загора

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№        /   17.03.                        2015 Година                                гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 17.02.                                                                              2015 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР: Д.К.

Като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

търг.д. № 229 по описа за 2014 год.,

за да се произнесе съобрази:

 

Предявени са два обективно съединени иска  - иск с правно основание чл.125, ал. 3 от ТЗ за сумата 6 000лв. и иск с правно основание чл.133, ал.1, изр.2 от ТЗ за сумата 152 000лв.

         Ищецът С.Д.И., който в хода на производството е починал и на негово място е конституирана наследницата му по закон Х.Г.И., твърди в исковата молба, че през 1996 г. заедно със съдружниците Д.Т.Д. и К.М.К са учредили дружество “С.” ООД, като впоследствие останали съдружници само с Д.Т.Д. при дялове: 49%  за Д. и 51% за ищеца по делото. Посочва, че е бил управител на дружеството до 14.07.2006 г. и че първоначално дружеството е извършвало дейност продажба на горива, както и че през този период дружеството е закупило с наличния дялов капитал на 19.10.1999г. недвижим имот, описан подробно в исковата молба-   дворно място в гр.С.З., заедно с административна сграда в него със съответното право на строеж за посочените суми. Твърди, че по-късно в това дворно място е изградена бензиностанция, която съществува към датата на предявяване на исковете. Ищецът твърди, че с решение на ОС на съдружниците от 14.07.2006г. съдружникът С.Д.И. е бил изключен като съдружник, което е потвърдено с влязло в сила решение по т.д. № 388/2006г. по описа на СтОС. Впоследствие ответното дружество било преобразувано в ЕООД с едноличен собственик на капитала съдружника Д., а впоследствие е било  преобразувано в ЕАД. Ищецът твърди, че дружеството не му е изплатило дружествените дялове, дължимите печалби от дейността на дружеството и частта от придобитото движимо и недвижимо имущество.  Посочва, че дружествените му дялове от 51% възлизат на сумата 20 000 лв., а неразпределената печалба към 14.07.2006г. възлизала на сумата 295 861 лв., от която счита, че следва да получи сумата от 150 889 лв., както и следва да получи сумата от 20 000 лв., представляваща равностойността на дружествените му дялове от цялото движимо и недвижимо имущество на дружеството.

С исковата си молба ищецът е направил искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му изплати сумите: 150 889 лв., представляваща неразпределената печалба към 14.07.2006 г. и 20 000 лв., представляваща равностойността на дружествените му дялове, общо 170 889 лева, ведно със законната лихва от 14.07.2006г. до окончателното изплащане на сумите.

С молба от 26.02.2014г., депозирана пред ПАС, в производство по обжалване на първоначално постановеното от С. ОС решение по настоящото дело, ищецът уточнява, че с исковата молба е предявил две претенции, като първият иск е по чл.125, ал.3  от ТЗ - претенция за равностойността на дружествените дялове на наследодателя С.Д.И. в размер на 6000 лв., а втората претенция по чл.133, ал.1, изр.2 от ТЗ – претенция за част от неразпределената печалба на дружеството, към датата на прекратяване на участието, съразмерно с дела на наследодателя С.Д.И. за сумата 152 000 лв.

Моли съда да осъди ответното дружество да заплати следните суми : сумата 6000 лв., представляваща равностойност на дружествените дялове на наследодателя С.Д.И. и сумата 152 000 лв., представляваща част от неразпределената печалба на дружеството, съразмерно с дела на наследодателя, към датата на прекратяване на участието му в дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете до изплащането им /уточнение, съобразно представеното пред настоящия състав на съда писмено становище/.

 

         Ответникът “С.” ЕАД е представил отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага съображения, че ищецът е изключен с решение от 14.07.2006 г. от Общото събрание, поради нарушения на дружествените му задължения. Твърди, че същият неоснователно е получил суми в общ размер 46 976, 50 лв., които счита, че представляват пряка вреда на дружеството, причинени от действия на ищеца, ведно с лихва за забава в размер на 60 620, 69 лв. от датата на получаването им до депозиране на отговора. Твърди, че ищецът е бил канен да възстанови тези суми, но плащане не е постъпило, поради което счита, че дружеството няма задължение за заплащане стойността на дружествения дял на ищеца, както и сумата, претендирана като дял от неразпределена печалба на ответното дружество. 

С отговора в условията на евентуалност ответникът е предявил възражение за прихващане между евентуално дължимата от него сума, представляваща равностойност на дела на ищеца и част от неразпределената печалба на дружеството, съразмерно с дела на наследодателя на ищцата към датата на прекратяване на участието му в дружеството и получените от ищеца суми,  описани подробно в отговора, което възражение е прието за разглеждане с определението по чл.374 от ГПК.

        

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно установено по делото е, че първоначалният ищец С.Д.И., който в хода на производството е починал и на негово място е конституирана наследницата му Х.Г.И., е бил съдружник в “С.” ООД, учредено с учредителен дружествен договор от 27.05.1996 г. С решение № 2658/29.05.1996 г. на Окръжен съд – С.З. е регистрирано  дружеството “С.” ООД със съдружници С.Д.И., К.М.К и Д.Т.Д. с капитал 51 000 неденоминирани лева, разпределен в 51 дяла и внесен по равно от съдружниците - по 17 000 лв. (17 дяла) всеки от тях.

След деноминацията на лева, увеличаване на капитала  и прехвърляне на дялове, съгласно решение № 3810/05.11.1998 г. регистрираният капитал, разпределен между останалите двама съдружници е, както следва: С.Д.И. - 260 дяла по 10 лв. - 2 600 лв. или 51 % и Д.Т.Д. - 250 дяла по 10 лв. - 2 500 лв. или 49 %

С наличния дялов капитал и допълнителни вноски на съдружниците на 19.10.1999 г. дружеството е закупило дворно място, в което е изградена бензиностанция за продажба на петролни продукти.

Първоначалният ищец С.Д.И. е бил управител на дружеството до 14.07.2006 г. С решение на общото събрание от 14.07.2006 г. същият е изключен като съдружник от дружеството  и са прекратени правомощията му на управител на същото дружество. С решение №104/30.07.2007 г., постановено по т. д. № 388/2006 г. по описа на Окръжен съд – С.З. е отхвърлен предявеният иск от С.И. за отмяна като незаконосъобразни на взетите решения на ОС на съдружниците, проведено на 14.07.2006г. като неоснователен и недоказан.

Видно от данните по делото, впоследствие това дружество е било преобразувано в ЕООД с едноличен собственик на капитала съдружника Д., а впоследствие преобразувано в ЕАД, каквото е към настоящия момент.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.125, ал.3  от ТЗ, предявен за сумата 6000лв., съдът намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ предвижда уреждане на имуществените последици при прекратяване на участието на съдружника. Под "имуществени последици", съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ, следва да се разбира възможността съдружникът, прекратил участието си, да получи част от капитала на дружеството към момента на прекратяването. Тази част от капитала, наричана равностойност на дружествения дял, съответства на неговия дял по чл. 127 ТЗ, независимо от вида на вноската - парична или непарична и от размера й към момента на възникване на членственото правоотношение на този съдружник. За целта дружеството е длъжно да състави счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ.

С оглед изясняване на фактическите обстоятелства по делото е назначена съдебно-– икономическа експертиза, депозирала първоначално /л.191-199 от първоначално образуваното дело/  и допълнително заключение / л.217-219 от същото дело/. Заключенията не са били оспорени в хода на съдебното производство, поради което и съдът намира, че същите са обосновани, поради което ги възприема изцяло.

От първоначалното заключение на съдебно – икономическата експертиза се установява,  че по данни от представения междинен счетоводен баланс към 31.07.2006 г./месеца, през който е настъпило прекратявяне на участието на съдружника С.Д.И. в дружеството/, имуществото (собственият капитал) на “С.” ООД, определен съгласно чл. 20 от ЗСч и общите разпоредби на счетоводните стандарти е в размер на: обща сума на актива - 359 х.лв; обща сума на пасива (задълженията)- 49 х.лв. и чиста стойност на капитала - 310 х.лв. Според експерта, съгласно раздел „А" от пасива на баланса, собственият капитал е формиран от следните източници: регистриран основен капитал - 5 х.лв; резерви - 6 х.лв;  неразпрелена печалба от минали години 288 х.лв;  текуща печалба към 31.07.2006 г. - 11 х.лв. или общо : 310х.лв. Видно от експертизата,  съобразно процентното дялово участие на съдружника С.Д.И., паричната равностойност на неговия дружествен дял в собствения капитал на дружеството към 31.07.2006 г. е в следния размер: 310 х.лв. по 51%=  158 х.лв. Или паричната равностойност на дружествения дял на съдружника С.Д.И. е 158 000 лв.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ е основателен и доказан в предявения размер – 6000лв. Определянето на равностойността на дружествения дял е извършено въз основа на счетоводния  баланс на дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение на съдружника С.Д.И. и на база заключението на допуснатата в тази връзка икономическа експертиза.

Предвид уважаването на предявения иск с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, съдът следва да разгледа и да се произнесе по евентуалното възражение за прихващане по чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД на ответника “С.” ЕАД. Видно от представените по делото доказателства в края на 2005 г. и до прекратяване на членството и пълномощията му на управител през 2006 г. наследодателят на ищцата С.Д.И. е изтеглил от разплащателната сметка в ОББ, клон С.З., общо 2 690 лв. Същият е бил управител на дружеството и като представляващ дружеството е притежавал банков спесимен да борави със средствата по разплащателната сметка, т.е. да внася и тегли от нея определени суми.

Ответникът, както в отговора на исковата молба, така и в писмените бележки по делото твърди, че бившият съдружник С.Д.И. неоснователно е получил суми в общ размер 46 976, 50 лв., които, според ответника, представляват пряка вреда на дружеството, причинени от действия на И.. Също така твърди, че бившият съдружник И. е бил канен да възстанови тези суми, но плащане не било постъпило, поради което счита, че дружеството няма задължение за заплащане стойността на дружествения му дял, както и сумата, претендирана като дял от неразпределена печалба на ответното дружество. 

Съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на ответника в горепосочения смисъл, а оттам и неоснователно направеното възражение за прихващане с посочените от ответника суми.

В хода на съдебното производство ответното дружество не е представило доказателства, че сумата от 2 690 лв. е получена от бившия съдружник С.Д.И. за лични цели.

По делото са представени разходни касови ордери (РКО) на обща стойност 3 210 лв., които не са оформени надлежно с всички реквизити, съгласно изискванията на чл. 7 от ЗСЧ. В тях не са посочени основанието и предмета на стопанската операция, за която е извършено плащането (броена сумата); липсва счетоводна котировка с подпис на счетоводител; в някои от тях няма и подпис на лицето, броило сумата и не е вписано дори предприятието от името и за сметка, на което са изплатените средства (РКО от 28.11.2004 г; от 11. 12.2004 г; от 18.12.2004 г.; от 25.12.2004 г.; от 03.06.2005 г; от 17.06.2005 г.) Всичките 20 бр. РКО не са описани в хронологичната ведомост по сметка 501 каса и не е ясно от какъв регистър са получени (изведени) вписаните в тях поредни номера. Тези РКО не са осчетоводени и отразени и в съответните счетоводни регистри - оборотни ведомости и счетоводни баланси. В този смисъл са и констатациите, направени в първоначалното заключение на експертизата, които не са оспорени в хода на производството. Видно от заключението на съдебно – икономическата експертиза за горепосочената сума не са представени първични документи и счетоводни регистри, доказващи по безспорен начин получаването на тези суми от С.Д.И.. Същите не са отразени на разход по сметка 501 каса и не се водят като задължение на С.И. към дружеството.

 

Действително разпитаните по делото свидетели, посочени от ответника, установиха, че бившият съдружник С.Д.И. е посещавал бензиностанцията в извънработно време и основно през събота и неделя и е взимал различни по размер суми, но тези показания не установяват по категоричен и безспорен начин твърденията на ответното дружество, че бившият съдружник С.Д.И. неоснователно е получил суми в общ размер 46 976, 50 лв., които представляват пряка вреда на дружеството, причинена от действия на И..

Поради изложените съображения, съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на ответника, че С.И. е получил посочените в РКО суми за лични нужди, без основание, поради което намира възражението за прихващане с дължимите от ответника на ищеца суми за неоснователно.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.133, ал.1, изр.2  от ТЗ за сумата 152 000лв., съдът намира искът за неоснователен по следните съображения:

Съгласно чл. 133, ал.1 ТЗ, съдружниците не могат да искат дяловете си, докато дружеството съществува. Те имат право само на част от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено.

Съгласно разп. на чл. 137, ал.1, т.3 от ТЗ,  Общото събрание приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане.

Правото на част от печалбата на дружеството е основно имуществено право на съдружника, като то е само потенциална възможност за съдружниците и за да възникне като облигационно вземане е необходимо не само реализиране на печалба от търговското дружество за съответната година, но и вземане на изрично решение за нейното разпределение и изплащане, което е от компетентността на общото събрание на съдружниците. Правото на дивидент е имуществено субективно право на съдружника да получи част от реализираната печалба, съразмерна на участието му в капитала. Съдът намира за основателни доводите на ответника относно кумулативно необходимите  предпоставки, за да възникне правото на получаване на  част от печалбата на дружеството -  да е изтекла съответната финансова година, да е приет годишния счетоводен отчет на дружеството, заверен от дипломиран експерт-счетоводител и да е  взето  решение от общото събрание на съдружниците за начина на ползване на получената печалба и за разпределението и изплащането й. Едва след настъпването на всички посочени по-горе кумулативни предпоставки възниква  правото съдружника на  част от печалбата на дружеството.

В тежест на ищеца по делото е да установи основателността и размера на претенцията си по чл. 133, ал.1 ТЗ, съгласно доклада на съда по чл.146, ал.1 ГПК. Ищецът не установи в хода на съдебното производство съдружниците на “С.” ООД да са взели решение в горепосочения смисъл – за разпределение  на печалбата и нейното изплащане на съдружниците към края на съответната финансова година.

Предвид тези съображения, съдът намира, че искът с правно основание чл.133, ал.1, изр.2 от ТЗ за сумата 152 000лв.  е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.

Предвид изложените по-горе мотиви, съдът намира, че на ищцата следва да се присъди сумата 6000лв., представляваща равностойността на дружествения дял на бившия съдружник С.Д.И., определено въз основа на счетоводния  баланс на дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение на съдружника С.Д.И. и на база заключението на допуснатата в тази връзка икономическа експертиза.  Предявеният иск с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ е основателен и доказан в пълен размер – 6000 лв., така, както е предявен и уточнен от ищцата по делото.

Възражението за прихващане на ответника следва да бъде оставено без уважение като неоснователно, по изложените по-горе мотиви.

С оглед изхода на спора, на страните следва да се присъдят направените по делото разноски за първоначалното разглеждане на спора, за въззивната инстанция /ПАС/ и новото разглеждане на делото пред настоящия състав на съда. Разноските, направени от ищцата са, както следва:  10 870.56 лв. за първоначалното разглеждане на спора, 3000лв. разноски пред ПАС и 410лв. разноски за новото разглеждане пред настоящия състав на съда или общо 14 280.56лв.

Разноските, направени от ответника са, както следва:  4350 лв. за първоначалното разглеждане на спора, 7360 лв. разноски пред ПАС и 5730 лв. разноски за новото разглеждане пред настоящия състав на съда или общо 17440лв.

Ищцата направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред настоящия състав на съда в последното съдебно заседание.  Изчислено, съгласно приложимата разпоредба на  Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /чл.7, ал.2, т.4/, размерът на адвокатското възнаграждение  при новото разглеждане на делото пред настоящия състав на съда е 5 270 лв., поради което съдът приема, че договореният и получен размер на възнаграждението от 5 720лв. не се явява прекомерен.

При тези данни, съдът намира, че ответникът дължи на ищцата сумата 542.30лв. разноски по делото, съобразно уважената част на предявените искове. Ищецът от своя страна дължи на ответника сумата 16 777.72лв. разноски по делото съобразно отхвърлената  част на предявените искове .

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА “С.” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. *** да заплати на Х.Г.И. с ЕГН ********** ***, в качеството й на наследник на С.Д.И., б. ж. на град С.З., починал на 10.07.2012г., сумата 6000 лева /шест хиляди лв./ , представляваща равностойността на дружествения дял на бившия съдружник С.Д.И.  от капитала на “С. “ ООД по чл. 125, ал. 3 от ТЗ, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 08.06.2011 г. до окончателното изплащане на вземането.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Х.Г.И. с ЕГН ********** ***, в качеството й на наследник на С.Д.И., б. ж. на град С.З., починал на 10.07.2012г. против “С.” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. *** иск с правно основание чл.133, ал.1, изр.2 от ТЗ за сумата 152 000лв. като неоснователен.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от “С.” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. *** възражение за прихващане със сумата от 46 976.50 лева  и  законната лихва за забава върху тази сума  в размер на 60 620.69лв.

 

ОСЪЖДА “С.” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. *** да заплати на Х.Г.И. с ЕГН ********** *** сумата 542.30лв. разноски по делото, съобразно уважената част на предявените искове.

 

ОСЪЖДА Х.Г.И. с ЕГН ********** *** да заплати на“С.” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. *** сумата 16 777.72лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената  част на предявените искове.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ПАС.

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :