№ 319
гр. Шумен, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20213630102476 по описа за 2021 година
С исковата молба са предявени два иска – с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба вх. № 4667 от 12.07.2021 г., подадена от „***,
със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от Я.Д. и П.С.С. – членове на
управителния съвет, с пълномощник юрк. М.М., срещу Б. Х.. Х. с ЕГН ********** от гр.
***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. №
1354 по описа на ШРС за 2021 г. Вземането на дружеството за продажба на електроенергия
касаело неплатени главница и лихва за забава по фактура от м. септември 2019 г. относно
неплатена ел. енергия от абоната за обект с абонатен № ***, находящ се в с. ***, в размер на
205,84 лв. главница, 30,65 лв. мораторна лихва за периода от 25.10.2019 г. до 10.05.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и
направените разноски по делото в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но заповедта
била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК
съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на
вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с
указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено
спрямо ответника, че дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично
вземане. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но е подадено писмено
становище, в което юрк. Манолова заявява, че в хода на настоящото производство
1
ответникът е направил плащане на дължимите суми за консумирана ел. енергия. Ответникът
не заплатил само направените разноски в заповедното и настоящото исково производство,
затова моли съда да отхвърли исковете, но да присъди направените разноски.
В предоставения на ответника срок е постъпил отговор от особения представител на
ответника, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. В отговора особения
представител е заявил, че ще изкаже становище по допустимостта след събиране на всички
доказателства по делото.
В съдебно заседание особеният представител се явява и заявява, че след като
вземането е погасено преди приключване на съдебното дирене, то съдът следва да съобрази
това обстоятелство и да отхвърли предявените искове, а относно разноските да съобрази т.
11 от Тълкувателно решение по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представените по делото като писмени доказателства се установява, че ответникът
Б. Х.. Х. е потребител на ел. енергия и съответно клиент на *** с кл. № *** във връзка с
доставка на ел. енергия в обект с абонатен номер № ***, намиращ се на адрес с. ***.
В периода от 22.07.2019 г. до 21.08.2019 г. ответникът е ползвал електро енергия,
която е останала неплатена. За ползваната ел. енергия била издадени фактура за
консумирана и незаплатена електрическа енергия № ********** от 13.09.2019 г. Тя
възлизала на обща стойност 205,84 лв. Сумата не била заплатена от потребителят в срок.
Натрупала се и мораторна лихва в общ размер на 30,65 лв. за периода от 25.10.2019 г.
до 10.05.2021 г.
Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 1354/2021 г.
на ШРС. Съдът издал заповед за изпълнение № 349 на 25.05.2021 г., за посочените суми –
главница и мораторна лихва, както и за разноските по заповедното производство. Заповедта
за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Видно е, както от становището на представителя на ищеца по делото, така и от
приложеното по делото извлечение за фактури и плащания по клиентския номер на
ответника, че задължението по търсената главница и мораторна лихва е било погасено в
хода на настоящото установително производство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Правния интерес от завеждането на установителен иск по чл. 422 от ГПК вместо
осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило
се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия
процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1354/2021 г. на ШРС. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
2
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. С
оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Този иск е
акцесорен и разглеждането и уважаването му зависи от уважаването на иска досежно
главницата.
От доказателствата по делото се установи, че ответникът е потребител на ел. енергия
– абонат на *** до продажбата на обекта касателно който е сключен договорът за доставка
на електрическа енергия, а именно обект с абонатен № ***, намиращ се на адрес с. ***.
Установява се също, че задължението за главница и мораторна лихва в претендираните от
ищеца размери е заплатено от ответното дружество в хода на установителното
производство.
Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и с оглед разрешението
на ВКС по т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4 по описа за
2013 г. на ОСГТК, установителният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът с поведението си е станал причина за завеждането, както на ч.гр.д. №
1354/2021 г. на ШРС, така и на настоящото установително производство. Поради това
следва да отговаря за направените от ищеца разноски в двете производства. Наистина
буквалният прочит на разпоредбата на чл. 78 от ГПК предполага тълкуването, че във всички
случаи на отхвърлен иск, ищецът няма право да получи направените по делото разноски.
Когато съдът прилага законовите разпоредби обаче следва да се води не само от буквата на
закона, но и от неговия дух. Идеята на целия текст на чл. 78 от ГПК е страната, която
неоснователно с поведението си е довела до това другата страна да направи разноски за
водене на съдебен спор, да поеме отговорността за тези разноски. Затова в случаите. Когато
делото е образувано въз основа на виновно поведение на едната страна, ако иска бъде
отхвърлен само заради изпълнение в хода на процеса, то страната, която виновно е
причинила завеждането на делото, следва да понесе и отговорността за разноските, ако ще и
решението да е в нейна полза като краен резултат. Това е основният смисъл на закона и
друго тълкуване би представлявало твърде буквалистичен подход към закона и би
противоречало на неговия смисъл.
В заповедното производство направените по делото разноски са 25 лв. - държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В настоящото исково производство
ищецът е заплатил държавна такса в размер на 75 лева и следва да му се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева. Освен това е направил разноски за
особен представител в размер на 300 лв. С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът по
делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по
дължимостта да разноските и по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите
от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в
исковото, така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и
3
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от
мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013
г. на ОСГТК на ВКС. Предвид това по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК той следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумите за водене на заповедното и на исковото производство в
общ размер на 550 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД, предявен от ***, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление – гр. *** представлявано от Управителите П.С. и Г.К., с пълномощник по делото
юрк. Е.М., с който се иска да бъде установено, че Б. Х.. Х. с ЕГН ********** от гр. ***,
ДЪЛЖИ на ищеца СУМАТА от 205,84 лв. (двеста и пет лева и осемдесет и четири
стотинки) главница 30,65 лв. (тридесет лева и шестдесет и пет стотинки) мораторна
лихва за периода от 25.10.2019 г. до 10.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.05.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед
за изпълнение № 349 на 25.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1354/2021 г. на ШРС, поради изпълнение
на ответника в хода на производството.
ОСЪЖДА Б. Х.. Х. с ЕГН ********** от гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от Управителите П.С. и Г.К.,
направените по заповедното и исковото производство деловодни разноски в общ размер на
550 лв. (петстотин и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4