Решение по дело №1946/2020 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 1528

 

гр. Бургас, 9 ноември 2020г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                                 АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар С.А. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 1946/2020 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ОД на МВР Бургас  против решение № 260069/17.08.2020г., постановено по анд № 2410/2020г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е отменено наказателно постановление № 19-0769-006684/11.02.2020г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 КЗ на основание чл. 638, ал.1, т.1, вр. с чл. 461, т.1 КЗ на Н.Д.З., с ЕГН: **********, е наложено наказание – „глоба” в размер на 250 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че за същото нарушение е издаден електронен фиш Серия Г № 12152/ 16.12.2019г. 

 В съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира касационната жалба за основателна. Според него,  доводът на съда, че няма как да бъде санкционирано лицето повторно за същото деяние, е неправилен. Аргументира се с нормата на чл. 638 от Кодекса на застраховането, която предвижда лицата, несключващи задължителна застраховка, да бъдат санкционирани и при евентуална повторност на деянието. Счита, че при управление на моторно превозно средство във всеки един момент, в който то е без сключена застраховка, деянието осъществява самостоятелно нарушение..

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е установил значимите за спора, факти и е преценил, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила- нарушение на принципа non bis in idem.

Настоящият състав на съда намира този извод за съответен на закона, макар и по други съображения.

По делото няма спор, че с електронен фиш Серия Г № 12152 Н.Д.З. е бил санкциониран за извършено, на 16.12.2019г., нарушение по чл.638, ал.1 т.1 във вр. с чл.483, ал.1, т.1 от КЗ- „ управлява МПС без валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

За това деяние няма издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка.

С отмененото от съда наказателно постановление санкция е наложена за същото нарушение, извършено на 17.12.2019г.- „ управлява МПС, като за него няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на управление.

За последното, на 18.12.2019г. е издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 19-0769-002715- „временно спиране от движение на пътно превозно средство“.

И двата санкционни акта, по същество, наказват неизпълнение на задължението за сключване на застраховка, а не управлението на МПС без сключена застраховка.

Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, това задължение възниква или в момента, в който дадено лице придобие МПС, което няма застраховка или в момента, в който изтече предходната застраховка,  при положение, че автомобилът не е спрян от движение.

Според  представената по делото информация от Гаранционен фонд, сключената за процесното МПС застраховка на 26.06.2019г. е била прекратена на 11.10.2019г.

При това положение задължението за сключване на застраховка възниква на 12.10.2019г., защото възниква нов едногодишен срок, за който се изисква сключена застраховка.

Неизпълнението на задължението на тази дата поставя началото на извършване на продълженото нарушение, чрез бездействие, по чл.638, ал.1 т.1 във вр. с чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Характерно за това деяние е, че субектът на нарушението осъществява непрекъснато състава му през определен период от време, който период започва с възникване, респ. неизпълнение на задължението за дееца да извърши определено действие (да сключи договор за ЗЗ „Гражданска отговорност“) и продължава докато не бъде изпълнено това задължение или когато трайното състояние на административно нарушение не се прекрати поради независещи от дееца обстоятелства- установяването му от контролен орган. С извършване на последното действие нарушението е довършено.

В случая датата на довършване на нарушението, е датата на издаване на електронния фиш- 16.12.2019г.

Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 КЗ задължава собствениците на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключат договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите, тоест в този случай законодателят не се интересува дали собственикът на автомобила е установен да го управлява или в момента не го ползва и автомобилът е в покой. И в двете хипотези собственикът носи отговорност по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Затова и в тези случаи ПАМ, която следва веднага да бъде наложена, е на основание чл.171, т.2, буква „в“ от ЗДвП и се изразява във временно спиране от движение на въпросното МПС до сключването на такава застраховка.

След електронния фиш няма данни на лицето да е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл.171, т.2, буква „в“ от ЗДвП, която би препятствала възможността на това лице да продължи да управлява собственото си моторно превозно средство без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

След като се касае за продължено административно нарушение, в рамките на периода, за който собственикът на МПС е следвало да сключи застраховка „Гражданска отговорност“, субектът на нарушението може да бъде санкциониран само веднъж.

Именно по тази причина законодателят е регламентирал в чл.171 от ЗДвП две възможности за налагане на ПАМ (според това дали субектът е собственик на автомобила или само го управлява), които категорично препятстват възможността този субект да продължи да управлява моторното превозно средство без да има за него сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

По този начин е следвало да действа и наказващият орган, притежаващ и компетентност по см. на чл.172 от ЗДвП, като е следвало да издаде заповед за налагане на ПАМ, с която ще бъде гарантирано, че автомобилът няма да се движи по пътищата без сключена задължителна застраховка.

В рамките на целия период (12.10.2019г.- 12.10.2020г.) , за който лицето е длъжно да сключи застраховка „Гражданска отговорност“, наказващият орган не може да налага повторно наказание за същото нарушение, предвид забраната на чл.17 от ЗАНН.

С оглед горните съображения съдът намира, че не са налице сочените в жалбата касационни основания.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260069/17.08.2020г., постановено по анд № 2410/2020г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    

 

ЧЛЕНОВЕ: