Р Е Ш Е Н И Е
№ 1031/8.6.2022г.
Град Пловдив, 08.06.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание
на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 288 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е във връзка с решение № 958 от 02.02.2022 г. по адм. дело №
6404/2021 г. на ВАС, І о., и по жалба на “Виктория груп корпорейшън” ЕАД срещу
ревизионен акт № Р-16001618005383-091-001 от 13.01.2020 г., издаден от Т. П., началник на сектор в ТД Пловдив на
НАП, възложил ревизията, и А. Петков, главен инспектор по приходите в ТД Варна
на НАП, ръководител на ревизията, който с решение № 150 от 06.04.2020 г. на
директора на ДОДОП Пловдив е потвърден в частта на допълнително установените
задължения за ДДС в размер на 31 449,96 лева и 25 409,76 лева лихви и
за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 301 055,55 лева и
207 548,26 лева лихви, за 2013 г. в размер на 327 547,91 лева и
192 487,72 лева лихви, за 2014 г. в размер на 313 417,02 лева и
152 335,12 лева лихви, за 2015 г. в размер на 457 565,79 лева и
175 808,08 лева лихви, за 2016 г. в размер на 388 425,59 лева и
109 846,91 лева лихви, за 2017 г. в размер на 524 354,38 лева и
94 828,34 лева лихви, и е изменен в частта на допълнително установените
задължения за лихви върху ДДС за периода м.04.2014 г. от 38 019,29 лева на
7 766,85 лева, за м.09.2014 г. от 7 800,46 лева на 2 894,73 лева
и за м.07.2018 г. от 79,63 лева на 5,53 лева.
Според дружеството-жалбоподател оспореният ревизионен акт е
незаконосъобразен поради необоснованост. Иска се неговата отмяна и присъждане
на направените по делото разноски за всички инстанции.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да
се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за
всички инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съобразявайки решение № 958 от 02.02.2022 г. по адм. дело №
6404/2021 г. на ВАС, І о., съдът намира, че жалбата е подадена в срока по
чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, адресат на акта, имаща
право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава
нови публични задължения за дружеството, като по този начин неблагоприятно
засяга неговата правна сфера, и след изчерпване на реда на задължително
административно обжалване, поради което е допустима, но разгледана по същество,
тя е неоснователна поради следните съображения:
С оглед решение № 958 от 02.02.2022 г. по адм. дело №
6404/2021 г. на ВАС, І о., съдът приема, че в хода на ревизионното производство
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това
основание. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни
органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК, съобщени
на представляващия дружеството и в срок са били обжалвани по административен
ред, т.е., на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото
си на защита в пълен обем.
При ревизията на дружеството-жалбоподател са определени
допълнителни задължения за корпоративен данък за периода 2012 г. – 2017 г. в
резултат на увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството по реда
на чл.78, във връзка с чл.15 и чл.16 ЗКПО, с реализираните приходи от наем на
недвижими имоти между свързани лица.
За установяване пазарната наемна цена в хода на ревизията е
прието експертно заключение, според което средните годишни наемни цени за
единица площ е: за хотелски комплекси – 6,06-6,24 лв./кв.м; за заведения за
обществено хранене – 10-12,30 лв./кв.м; за търговски площи, магазини – 8,01-12
лв./кв.м. Съответно въз основа на така определените от експерта цени за кв.м
ревизиращият екип е направил изчисление на месечната наемна цена на съответния
обект, диференцирано за активен и неактивен сезон, онагледено в таблици от
ревизионния доклад, и на основание чл.78 ЗКПО са извършени корекции на
счетоводния финансов резултат на дружеството за ревизираните години със сумите,
представляващи разлика между установените от експертизата пазарни цени на
отдадените под наем недвижими имоти и отчетения от дружеството приход от наем
за съответната година.
При ревизията на основание чл.78, във връзка с чл.16, ал.1 ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството с
разликата между определената от назначения в ревизията експерт пазарна цена на
продадения недвижим имот с идентификатор ****, находящ се в град Пловдив, ****,
и продажната цена, посочена в нотариалния акт от 07.08.2017 г., поради наличие
на съществена разлика между двете цени от 1 274 700 лева.
При ревизията на дружеството-жалбоподател са определени
допълнителни задължения за ДДС на основание чл.70, ал.1, т.2, във връзка с
чл.70, ал.5 ЗДДС за периода м.11.2016 г. и м.12.2016 г. в общ размер на 11 684,25
лева по фактури, издадени от „Хай билдинг груп“ АД, с предмет – аванс и СМР в
хотел „Виктория палас“, префактурирани материали и труд от подизпълнител,
„Анверс конструкт“, защото според ревизиращия екип са налице условията на
чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС – стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни
доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, поради
което и на основание чл.70, ал.5 ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит по
тези фактури.
В ревизията са начислени лихви за забава върху неправомерно
ползваното право на данъчен кредит на основание чл.72 ЗДДС и чл.1 ЗЛДТДПДВ лихви
за забава в общ размер 36 076,87 лева. Изследвайки подробно описаните в
ревизионния доклад и ревизионния акт фактури, органите по приходите са приели,
че съгласно чл.68, ал.2 и чл.25, ал.6 и 7 ЗДДС фактури, издадени през данъчен
период, предхождащ периода, през който е настъпило данъчното събитие или е
получено авансово плащане, следва съгласно чл.72, ал.1 ЗДДС да бъдат включени в
справката-декларация и дневниците за покупки за данъчния период, през който е настъпило
данъчното събитие или е получено плащането или в някой от следващите 12 данъчни
периоди.
В хода на съдебното производство е допуснато извършването на три
съдебно-оценъчна експертиза – единична и тройна, която е дала основно и
допълнително заключение.
Вещото лице от единичната експертиза, използвайки метода на
разпределената печалба и метода на сравнимите неконтролирани цени съгласно
Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. е определил пазарната цена на месечен наем за
периода 02.04.2012 г. – 31.12.2017 г. за хотел „Виктория палас“ в к.к. „Слънчев
бряг“ в размер на 3 415 117 лева без ДДС и за хотел „Чайка“ в к.к.
„Слънчев бряг“ в размер на 1 295 245 лева без ДДС; пазарната цена на
месечен наем за периода 02.02.2015 г. – 31.12.2017 г. за хотел „Атриум“ във
в.с. „Елените“ в размер на 389 955 лева без ДДС, за хотел „Андалусия“ във
в.с. „Елените“ в размер на 814 220 лева без ДДС и в хотел „Роял бей“ във
в.с. „Елените“ в размер на 601 835 лева без ДДС; пазарната цена без ДДС на
месечен наем за периода 07-09.2013 г., 07-08.2014 г. и 06-09.2016 г. за
сладкарница във в.с. „Елените“ общо в размер на 33 993,42 лева; пазарната
цена за наем на магазин № 12 във в.ж.с. „Виктория резидънс“, к.к. „Слънчев
бряг“ за периода 06-10.2014 г.; 06-10.2015 г. и 05-10.2016 г. в размер на 8 303,74
лева без ДДС; справедливата пазарна цена без ДДС към 07.08.2017 г. на поземлен
имот с идентификатор **** в размер на 784 560 лева.
Съдът не кредитира заключението на единичната
съдебно-оценъчна експертиза, защото вещото лице с оглед поставените му задачи е
работило по метода на разпределената печалба при определяне на пазарната цена
на наема, който съгласно чл.9 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за
реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени се
прилага едва тогава, когато методите, посочени в чл.7 (или това са методът на сравнимите
неконтролирани цени, методът на пазарните цени или методът на увеличената
стойност), не могат да доведат до резултат,
в съответствие с целта по чл.4 – постигане на резултат, който би бил постигнат в обичайни търговски или
финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия. В този смисъл, защото с нормативен акт е определена
последователността, в която трябва да се използват методите за определяне на
пазарните цени и защото вещото лице е ползвало метод, който в случая е бил
недопустим, съдът намира, че неоснователно и недоказано е възражението на
дружеството-жалбоподател за неправилно определяне на пазарните цени в хода на
ревизията.
Тройната съдебно-оценъчна експертиза въз основа на същия
метод на сравнимите неконтролирани цени, използван и вещото лице от единичната
съдебно-оценъчна експертиза, но въз основа на други пазарни аналози, получени
след проучване на вписаните в Службата по вписванията Пловдив сделки, е
изследвала три съпоставими сделки от 25.08.2016 г., 12.10.2016 г. и 05.12.2016
г. и е определила пазарната цена на процесния поземлен имот с идентификатор ****
в размер на 1 120 700 лева.
В допълнителното си заключение, изследвайки различни пазарни
аналози, вещите лица дават три варианта на пазарна цена без ДДС на поземлен
имот с идентификатор ****: първи вариант – изследвани два пазарни аналога от
25.08.2016 г. и от 12.10.2016 г., въз основа на които пазарната цена е
определена в размер на 1 361 100 лева; втори вариант – изследвани три
пазарни аналога от 23.03.2016 г., 08.06.2017 г. и 23.11.2018 г., въз основа на
които пазарната цена е определена в размер на 575 100 лева; трети вариант –
използвани пет пазарни аналога от 25.08.2016 г., 12.10.2016 г., 23.03.2016 г.,
08.06.2017 г. и 23.11.2018 г. определят пазарната цена в размер на 889 500
лева.
Съдът намира, че както заключението на вещото лице от
единичната съдебно-оценъчна експертиза, така и втори и трети вариант от
допълнителното заключение на тройната съдебно-оценъчна експертиза не следва да
се кредитират, тъй като в изследваните пазарни аналози са включени продажби от 25.08.2017
г., 12.09.2017 г., 14.09.2017 г., 28.09.2017 г. и 23.11.2018 г., извършени след
датата на продажба на процесния недвижим имот (07.08.2017 г.). Отделно от
това, вещото лице от единичната съдебно-оценъчна експертиза посочва, че
използваните пазарни аналози са взети от сайтове за продажби, което налага
извод, че това не са реално сключени договори за продажби, а само оферти.
Пазарните цени, дадени във вариант първи от допълнителното
заключение и в първото заключение на тройната експертиза са приблизително равни
– 1 361100 лева и 1 120 700 лева, те съответстват в голяма
степен и на пазарната цена на процесния поземлен имот, дадена от назначения
независим оценител в хода на ревизията и възлизаща на 1 274 700 лева,
поради което съдът намира, че със тези съдебни заключения се потвърждава
правилността на оценката на процесния поземлен имот с идентификатор ****,
дадена в хода на ревизията, което прави невярно и необосновано възражението на
дружеството-жалбоподател за неправилно увеличение на счетоводния финансов
резултат за 2017 г. с разликата между продажната цена, посочена в нотариалния
акт, и справедливата пазарна цена, определена от експерта и възприета от
ревизиращия екип.
В хода на съдебното производство е допуснато извършване на
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните писмени
доказателства, но намира, че с него не се опровергават установените в хода на
ревизионното производство факти и обстоятелства. Вариантите на изчисляване на
данъчния финансов резултат на дружеството за процесните от 2012 г. до 2017 г.
включително са зависими от установените приходи, реализирани от наем на хотели
и търговски обекти и от продажбата на недвижимия имот. В тази връзка съдът
намира, че заключението на вещото лице, макар да е обективно, безпристрастно и
кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, не доказва
неправилност на установените при ревизията публични задължения, защото другите
са стойностите на приходите, въз основа на които са правени изчисленията за дължимия
корпоративен данък. В този смисъл съдът намира, че със заключението на вещото
лице от съдебно-счетоводната експертиза не са оборени констатациите и изводите
на ревизиращия екип относно неотразените приходи от наем на хотели и търговски
обекти и от продажба на недвижим имот, извършеното увеличение на счетоводния
финансов резултат на дружеството-жалбоподател за ревизираните години и
определените допълнително задължения за корпоративен данък.
Съдът намира, че събраните в хода на съдебното производство
доказателства и заключенията на вещите лица не установяват нови факти, които да
са от значение за правилното определяне на публичните задължения на
дружеството-жалбоподател. Следователно обжалваният ревизионен акт е
законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна.
Съгласно чл.16, ал.1 ЗКПО, когато една или повече сделки,
включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение
води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се
вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма,
а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване
на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане
на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно
облагане. В настоящия случай по безспорен начин е доказано осъществяването на
всички предпоставки на правната норма, поради което напълно обоснован и правилен
е изводът на органите по приходите за наличие на отклонение от данъчното
облагане при отчетените приходи от наем и продажба на недвижими имоти. Както се
каза това по-горе, заключението на вещото лице Тороманов не се кредитира с
оглед използвания метод за определяне на пазарната цена, който е неприложим
предвид определената в подзаконовия нормативен акт задължителна поредност на
използваните методи и представлява изключение от общия принцип за използване на
метода на сравнимите неконтролирани цени. В този смисъл неоснователно е
възражението на дружеството-жалбоподател за необоснованост на увеличението на
счетоводния финансов резултат на основание чл.16 ЗКПО за всички ревизирани
години и по отношение всички приходи от наем.
Необосновано е също
възражението за извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат за 2017
г. с определената от експерт пазарна цена на продадения недвижим имот. Противно
на заявеното от дружеството-жалбоподател, определената във вариант трети от
допълнителното заключение на тройната експертиза пазарна цена не може да бъде
възприета, защото приетите по делото нотариални актове не покриват изискването
за пазарни аналози, тъй като е включена продажба, осъществена след датата на
продажба на процесния недвижим имот.
Съгласно чл.26, т.1 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с дейността. В този
смисъл неоснователно е възражението на дружеството-жалбоподател за неправилно
увеличение на счетоводния финансов резултат за 2012 г. и 2013 г. с разходите за
реклама по договорите, сключени с „Виктория тур“ АД и отчетени като разходи за
бъдещи периоди, защото от събраните в ревизията доказателства и писмени
обяснения от представляващите двете дружества (жалбоподателя и изпълнителя) е
установено, че „Виктория тур“ АД не е извършвало рекламни дейности през двете
години, няма изпълнение по договорите и този факт не е спорен,
дружеството-жалбоподател не доказва различен факт в съдебното производство. Следователно
при неизпълнение на договора за реклама дружеството-жалбоподателя няма как да
реализирани разходи по този неизпълнен договор, поради което неясните очаквания
за изгоди и необоснованите преценки за разсрочване нямат пряко отношение към
възникването и признаването на процесните разходи за реклама, когато такива
реално не са били извършени през ревизираните две години. Заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза установява единствено
извършените счетоводни записвания, но не доказва реалното изпълнение на
договора за реклама, поради което възраженията на дружеството-жалбоподател в
тази насока са напълно необосновани и неоснователни.
Неоснователно е също
възражението за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт в частта за
непризнат данъчен кредит за м.11 и м.12.2016 г. Органите по приходите не
оспорват реалното изпълнение на СМР в хотел „Виктория палас“, но в хода на
ревизията не са събрани доказателства къде и как са използвани изписаните
материали на стойност 58 421,24 лева, представляваща разликата между
стойностите на префактурираните от подизпълнителя „Хай билдинг груп“ АД и
закупените от „Хикови“ ООД и „Бошнаков“ ЕООД строителни материали. При
доказателствена тежест на дружеството-жалбоподател да установи влагането на
материалите в конкретни СМР такива доказателства не са били събрани в хода на
ревизията, нито в хода на съдебното производство. В този смисъл необосновано е
възражението на дружеството-жалбоподател за липса на предпоставките за
прилагане на чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС, защото негова е доказателствената тежест да
установи, че процесните строителни материали са предназначени за икономическата
дейност на дружеството.
Не се споделят
възраженията на дружеството-жалбоподател и относно начислените лихви за забава
за данъчни периоди м.04. и м.09.2014 г., м.02 и м.07.2018 г., защото лихвата за
забава се дължи заради несвоевременно разчитане с бюджета и в този смисъл от
значение е да се определи датата на данъчното събитие, съответно датата, от
която задълженото лице изпада в забава поради неизпълнение.
Съгласно чл.25, ал.2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на
собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на
разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е
извършена. Чл.25, ал.3, 4 и 5 ЗДДС съдържат специфични правила и изключения при
определяне датата на данъчното събитие за доставки с периодично и непрекъснато
изпълнение, които според настоящия съдебен състав в случая са приложени
правилно. Съответно правилно са определени датите на данъчните събития, след
които дружеството е изпаднало в забава, и размерът на лихвите. В съдебното
производство не са събрани нови доказателства, които да установяват различни
факти, а възраженията на дружеството-жалбоподател са изцяло бланкетни.
Въз основа на всичко
изложено съдът
намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С
оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно
следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на
НАП сумата 19 468 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл.8, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Виктория груп корпорейшън”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Овча
купел“, ул. „Маестро Кънев“ № 54, вх. А, ет.4, ап.30, представлявано от
изпълнителния директор Ф. И. С., срещу ревизионен акт № Р-16001618005383-091-001
от 13.01.2020 г., издаден от Т. П., началник на сектор в ТД Пловдив на НАП,
възложил ревизията, и А. П., главен инспектор по приходите в ТД Варна на НАП,
ръководител на ревизията, който с решение № 150 от 06.04.2020 г. на директора
на ДОДОП Пловдив е потвърден в частта на допълнително установените задължения
за ДДС в размер на 31 449,96 лева и 25 409,76 лева лихви и за
корпоративен данък за 2012 г. в размер на 301 055,55 лева и
207 548,26 лева лихви, за 2013 г. в размер на 327 547,91 лева и 192 487,72
лева лихви, за 2014 г. в размер на 313 417,02 лева и 152 335,12 лева
лихви, за 2015 г. в размер на 457 565,79 лева и 175 808,08 лева
лихви, за 2016 г. в размер на 388 425,59 лева и 109 846,91 лева
лихви, за 2017 г. в размер на 524 354,38 лева и 94 828,34 лева лихви,
и е изменен в частта на допълнително установените задължения за лихви върху ДДС
за периода м.04.2014 г. от 38 019,29 лева на 7 766,85 лева, за
м.09.2014 г. от 7 800,46 лева на 2 894,73 лева и за м.07.2018 г. от
79,63 лева на 5,53 лева.
ОСЪЖДА на на “Виктория груп
корпорейшън” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, район „Овча купел“, ул. „Маестро Кънев“ № 54, вх. А, ет.4, ап.30,
представлявано от изпълнителния директор Ф. И. С., да заплати на Националната агенция по
приходите сумата 19 468 (деветнадесет хиляди четиристотин шестдесет и осем)
лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: