Протокол по дело №2363/2023 на Административен съд - Варна

При спазване разпоредбите на чл. 142, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК на поименното повикване в 14,00 часа се явиха:

Ж. Г. М. Г., уведомена от предходно съдебно заседание, се явява лично и с адв. С. Н., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

ЗА ОТВЕТНАТА СТРАНА ДИРЕКТОРА НА ТП НА НОИ – ВАРНА, уведомен от предходно заседание, се явява ст. ю.к. М. К., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Д. К., се явява.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. П. М., редовно призован, не се явява.

СВИДЕТЕЛИТЕ Р. М. М. И С. Г. С. се явяват.

 

Адв. Н.: Моля да се даде ход на делото.

Ю.к. К.: Моля да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

Съдът докладва постъпила в срок съдебно-икономическа експертиза с.д. № 18509/29.12.2023 г.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Д. К. - 61 г., българка, българска гражданка, [семейно положение], неосъждана, без родство. Предупредена за отговорността по чл.291 от НК. Обеща да даде заключение по знание и съвест.

Вещото лице К.: Представила съм писмено заключение, което поддържам. Моля да направя едно уточнение. Допуснала техническа грешка на стр. 3, на ред 3, вместо „за периода 05.06.1989 г.“, да се чете „ за периода от 01.04.1990 г.“. Посочила съм проценти по периоди 35, 40, 45. По-високият процент 45 е за втора категория труд и той е за последната длъжност. В заповедите за отпуск е посочен чл. 156 от КТ, но не е уточнено по коя хипотеза едно или две.

Адв. Н.: Аз нямам въпроси към вещото лице. Моля да се приеме експертизата.

Ю.к. К.: Моето становище, което моля да отразите в протокола е, че считам, че не следва да бъде приета експертизата в част 5, т.2 от заключението на вещото лице, където е посочено, че работодателят е предоставял на жалбоподателката безплатна храна поради досег с вредни вещества и олово. Както е посочено и в самата експертиза, не се намират конкретни доказателства. Има документи, които всъщност нямат дата на издаване и не става ясно за какъв период са, предвид което заключението на вещото лице, че жалбоподателката е получавала безплатна храна поради досег с вредни вещества и олово моля да не се приема, предвид факта, че същата може да е получавала в периода, когато е била словослагател, който е зачетен за ІІ-ра категория от пенсионния орган. Относно т.5.3, искам само да уточним, че както е посочено, че е ползвала по чл. 156 от КТ допълнителен отпуск, в самата експертиза ал.1 на чл.156 е удебелена и създава усещането и се приема, че този отпуск е за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето. Не считам, че има такива информация. Още повече, че влизаме в хипотезата на ал.2, където този допълнителен отпуск се дава и просто при ненормирано работно време, каквото с оглед длъжността, която е изпълнявала жалбоподателката, е много вероятно да е имала. Моля да не се приема заключението на вещото лице и по т.5.5, относно характеристиката на работа, вредоносните условия на труд на жалбоподателката. Посочено е, че на база на документите, които вещото лице е цитирало в т.4.5 на настоящата СИЕ, че условията, в които работи жалбоподателката не отговарят на Наредба № 5 за охрана на женския труд. Искам да уточня, че не са налице такива категорични доказателства, а този извод се навява, както е посочено в т.4.5 и от молба, която е пусната от самата жалбоподателка към работодателя и. От нея не би следвало да се черпи такава информация, предвид че това не е документ, който е издаден от работодателя. По повод цитирания протокол от ХЕИ, там не се съдържат конкретни данни в какво се състоят тези вредоносни условия, за какъв период са, предвид което този извод, който аз считам за категоричен, моля да не бъде приет. Ако позволите само едно уточнение, което пропуснах - в т. 4.2 е коментирано щатно разписание за 1984 г. Искам само да обърна внимание, че жалбоподателката е започнала работа през февруари 1985 г.

Вещото лице: Само такъв документ има запазен в Държавен архив. Аз ходих в предприятието, но нищо не пазят. Не намерих документи за вредности. Те са косвени, които навеждат на такава мисъл.

 

Съдът намира, че следва да се приеме заключението на вещото лице, като му се определи окончателно възнаграждение в размер на 200 лв., което да се изплати от внесения депозит, с оглед на което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА заключението на вещото лице, като му определя окончателно възнаграждение в размер на 200 лв., което да се изплати от внесения депозит.

 

СВИДЕТЕЛЯТ Р. М. М.- [възраст], българин, български гражданин, [семейно положение], неосъждан, без родство, предупреден за отговорността по чл. 290 НК. Обеща да говори истината.

Свид. М.: П. Г. Г. от ритуалните обредни домове. Аз работих там от началото на месец април 1980 г., когато се основа стопанско предприятие „Обредни домове“ и ме назначиха за Началник производствена дейност. От там познавам Г., тя работеше в печатницата към ритуалните домове, като изпълняваше поръчки за сватбени покани и други поръчки. Аз съм поставял при нея /т.к. съм бил 10 г. рали състезател/ да изработва за ралитата във Варна и в България материалите, които се напечатваха за състезанията. Тя ги обработваше, набираше и печаташе текстовете и рекламните материали. От там я познавам, тя работеше към производствената дейност – печат. В старото гробище имаше също печатница. Изпълняваха и други дейности - цветя, в., паметници и другите дейности за траурната и сватбената дейност. Работното и място беше в „Обредни домове“, беше едно подземно помещение – маза. Дълго, тясно, без прозорци, с изкуствено осветление. Тоалетната беше в края на това помещение, нямаше врата, с едно перде беше, в много лошо състояние. След като минаха 2-3 г. направиха инсталации за прочистване на въздуха, т.к. вътре в помещението от оловните букви и кореселина, с който се почистват тези букви се получаваше неприятна миризма. В тази връзка си спомням, че им давах кисело мляко и допълнително им давахме купони за храна – като вредни. В началото, когато започна работа в това помещение, тя беше сама, т.к. нямаше възможност да се разкрият допълнителни бройки в първите години на работа. Едновременно набираше текстовете с оловните букви и след това ги отпечатваше с. текст на сватбените покани и за именуването на децата. Минаха няколко години и взехме още едно момче – Н. се казваше. Но в началото, когато започна работа, беше сама. Не помня коя година започна работа, може би 1983-1984 г. В предприятието нямахме назначен словослагател – тя изпълняваше тази дейност, т.к. бройката беше за един човек. Тя беше словослагател, тя набираше тестовете и тя отпечатваше. Когато буквите се изхабят при отпечатването и няма яснота на самият отпечатък, ходих в София, в държавната печатница, където лееха букви - Горна баня и от там вземах с кола цели сандъчета оловни букви, цялата азбуката. Когато нямаха възможност от София да ни снабдят, вземах от държавната печатница във Варна съм вземал малки количества. Производственият процес се осъществяваше в едно помещение, набирането и отпечатването беше в това помещение - долу в мазата. Компенсациите бяха освен кисело мляко и купони за храна и мисля, че на него етап се даваха 10 дни допълнително към отпуската за вредните, за работа с оловото. Когато ходих в държавната печатница казваха, че оловото при пипане влиза през пръстите в самата кожа и организма, даже влияе и на зъбите и затова давахме и киселото мляко и допълнителните 10 дни отпуск. През годините, когато аз бях ръководител, ежегодно идваха проверки от ХЕИ. Правеха проверки, замервания и почти цял ден стояха в ателието. Сутрин като дойдат, стояха до към 1-2 ч. на обяд, но от самият кореселин и букви, те не можеха да стоят от миризмата. Правеха ежегодно констативни протоколи и на базата на тях давахме допълнително тези вредни – киселото мляко и храната. По времето, когато аз бях ръководител, правехме трудови договори с всеки един работник, в който се упоменаваше точно, конкретно работата на самото място, което ще заема работника. Адресът на печатницата е [улица]. Словослагателят взима буквите по теста и ги набира. Мисля, че към регала беше отпечатването, където се нареждаха тези букви и от там се отпечатват. Ситовият печат това е съвсем друго. Едно сито, което е като плат на малки отворчета като тензуха и на него се оформяше самата снимка, където трябва да се отпечатва. Прави се рамка и след това върху тази рамка се слагаше на картоните за отпечатването и с боя с регала се дърпа наляво и надясно. След това се измиват, втори цвят се слага и пак се отпечатват. Докато словослагателят той набира самите оловни букви и ги слагаше за отпечатване. Моделиера - той оформя предварително как ще изглеждат поканите. По същият начин и на ситото - прави се едно копие, вижда се дали има някакви грешки, коригира се и след като се оформи окончателно – тогава се отпечатва. Печатар висок печат – това е пак набирането на буквите и слагането на машината. След това машината завърта печатането. По времето когато аз работих там - от общината беше отпусната само една бройка и М. заемаше тази бройка едновременно и за словослагател, и за печатар висок печат, и за моделиер. Тя оформяше първо поканите, моделира ги – дали са за сито печат или печат оловни букви и тя извършваше останалата дейност. Когато се натовари много дейността отпуснаха още една бройка. Но това след няколко години и след това взехме втори човек, мъж, Н., който извършваше ситовия печат, малко да освободим М. от тази дейност. Едновременно тя извършваше оформянето на поканите, ситовия печат и дълбокия печат. Сутрин когато дойде на работа тя преглеждаше поканите. Предварително бяха прегледани мострите за покани – имахме скицник. Тя си оформяше ситовия печат /самите покани/ и може би 2-3 часа да е отделяла за оформянето. А някой ден, когато има много покани до обяд се занимава с оформянето на поканите, а след обяд започва да печата. Няма точно определено време – зависи от бройката на поканите. През цялото време на работния ден М. работеше в това помещение, защото 3-те зали за сватби работеха и нямаше друго помещение да се осигури. По време на работа давахме на нея и на втория човек – маски за лице, заради кореселина. Имаше варел до вратата с тази течност, с неприятна миризма. Когато работеха с буквите, за да може да изтрие отпечатъка с хиксaцетлин и да не дишат тази миризма, си слагаха маски. Всяка година от ХЕИ имаше предписание какво трябва да се направи по повод на вредностите: предпазни маски, допълнителните дни, които се дават към отпуската, за киселото мляко и за храната. И последните месеци когато аз бях там, си спомням, че издействахме да им се дават и работни дрехи. Но всичко е по предписание на ХЕИ. Вземахме решение да им отпускат тези средства. Документи мисля, че имаше в счетоводството. Когато се отпускат киселото мляко, работните дрехи и допълнителните дни от отпуските се подписваха документи в счетоводството от тези работници, които получаваха тези неща. От моя страна съм следял дали се спазват предписанията от ХЕИ.

 

СВИДЕТЕЛЯТ С. Г. А. - 63г. българска гражданка, [семейно положение], неосъждана, без родство. Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК. Обеща да говори истината.

Свид. С.: С. бях преди да се омъжа. Познавам Г. Г. от Печатницата. Тя работеше при нас. Аз постъпих на работа през 1983 г. и работих като организатор венчавки, именувания и обрядчик в бюрото за комплексни услуги в „Дома на младоженеца“ /Обредния дом/. Тогава приемахме освен заявки за брак и за именуване и заявки за видовете услуги, които се предлагаха - покани в случая. Бяхме колеги. Работното й място беше в печатницата в „Дома на младоженеца“ на [улица]приземен етаж. Работното помещение беше продълговато, намираше се най-долу на приземно ниво в „Дома на младоженеца“. Не си спомням да има прозорци, мисля че нямаше, беше каменно. Там работеха трима души - Г. и още двама души. Извършваха дейностите ситопечат и словослагател – това е печатане текста на поканите, а ситопечат - с боя се прави видимата част на поканата. Тя правеше и едното и другото. Аз съм влизала и съм присъствала. Едното са буквичките избрани от младоженците, които се печатат, а другото е отпред картинката на поканата. Там се слагаше сито и се мажеше със злато, със сребро или в друг цвят. Имаше различни цветове, в зависимост от поръчката. Печатаха картинката отпред. В помещението миришеше на ацетон, на бои, на кореселин, на всичко с което работят. По него време нямаше маски. Нямам спомен маски да са слагали. Едва ли. За компенсации на вредностите им даваха по-големи отпуски, безплатен обяд и кисело мляко. Дали са идвали от ХЕИ на проверки не зная, нямам спомен. Мъчих се да си спомня кога е започнала точно работа, мисля че малко след мен /аз постъпих 1983 г./. Мисля, че малко след мен постъпи. Имаше и две момчета в помещението при нея. Те работеха само със ситото, но не зная точно. А Г. и сито правеше и печаташе текста. Може да са имали взаимозаменяемост, но не помня точно. Но винаги гледах, че Г. и текста набира и другото прави. Може би всичко еднакво са работили, не зная. Тях не съм ги виждала. Г. като жена слизах при нея от време на време да пия кафе и я виждах какво прави. Работният ден е 8 часа – не зная колко време са отделяли на различните работи. Нямам спомен те по-малко да са работили. Те не правят една поръчка на ден. Тогава имахме много сватби и именувания по него време, не като сега. Те цял ден работеха едно и също, защото имаше много поръчки. За изработването на една покана не зная колко време са отделяли, но те не работеха по една покана, а по много видове покани и те бяха различни видове. Не зная колко време отнема изработването на една покана.

 

Адв. Н.: Държа на заключението на техническата експертиза. Вещото лице М. М. ходи на оглед миналата година, заведохме го, имаше и чертежите, с които се е снабдил от Държавен архив. Моля да му бъде дадена възможност да представи заключението си. Представям и моля да приемете 4 бр. Колективни трудови договори на Обреди Варна, за 1981 г., 1982 г. и 1984 г. Единият е неподписан, но така ми го дадоха от Държавния архив – той е за 1986 г. Мога да го дам на съда за яснота. Практиката е била една и съща, доколкото става ясно от текстовете, насочена към вредните условия на труд. Нямам други доказателствени искания.

Ю.к. К.: Считам, че са недопустими представените доказателства, предвид факта, че касаят годините преди жалбоподателката да бъде назначена на работа, с изключение на последния колективен договор, който е от 1986 г. За него не се противопоставям да се приеме. За техническата експертиза - предоставям на съда да прецени. Нямам други доказателствени искания.

 

Съдът намира, че представените писмени доказателства са относими към спора и ще имат съществено значение за неговото изясняване и следва да бъдат приложени като доказателства по делото, а същото следва да бъде отложено за друга дата с оглед изготвяне заключението на вещото лице по назначената СТЕ, с оглед на което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА и ПРИЛАГА Колективни трудови договори на СП „Обредни домове“ – Варна от 1981 г., 1982 г., 1984 г. и 1986 г.

ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 12.02.2024 г. от 14,00 часа, за която дата и час страните са уведомени от днес.

Да се призове вещото лице М. П. М., като го задължава да представи заключението си най-малко една седмица преди следващото съдебното заседание, ведно със справка - декларация за направените разходи, като при неизпълнение ще му бъде наложена глоба.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14,38 часа.