№ 6547
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20241100512350 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Със съдебно решение № 13868 от 14.07.2024 г., постановено по гр.дело №
2578/2024 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 74 състав, е признато за установено по
предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, срещу И. И. С., с ЕГН
**********, искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че И. И. С., с ЕГН ********** и адрес гр.София, ул.“********,
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 1119,29 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр.София,
ж.к.“********, аб.№ ********, ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 216,78 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 19.10.2023 г. върху
вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, както и сумата в размер
на 19,78 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
1
от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.дело № 60184/2023 г., по
описа на СРС, 74 състав, като е отхвърлен иска за главница за цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г., иска за главница за цена
на извършена услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер от 19,78
лева до пълния предявен размер от 21,42 лева и за периода от 01.09.2020 г. до
30.09.2020 г., както и иска за сумата в размер на 5,12 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.11.2020 г. до
19.10.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение. С решението на съда е осъдена И. И. С., с ЕГН ********** и адрес
гр.София, ул.“********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец“ 23Б, на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата в размер на 474,88 лева - разноски в исковото производство и сумата
в размер на 76,87 лева - разноски в заповедното производство. С решението на съда е
осъдена „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, да заплати И. И. С., с ЕГН ********** и
адрес гр.София, ул.“********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на 1,88
лева - съдебни разноски.
Постъпила е въззивна жалба от И. И. С., подадена чрез пълномощника адв.Р. Г., с
която се обжалва постановеното решение на СРС в частта, в която са уважени
предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Жалбоподателката твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалноправни
норми на закона и поради допуснати съществени процесуални нарушения, по
съображения изложени в жалбата. Предвид изложеното се моли настоящата въззивна
инстанция да отмени решението на СРС в частта, в която исковете са уважени, и да
постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец „Топлофикация София" ЕАД, гр.София, чрез своя
процесуален представител юрк.П.Н. оспорва жалбата, по съображения изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата,
като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - потвърдено
в обжалваната от ответницата част, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД, гр.София, не взема становище по
жалбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
2
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД срещу ответницата И. И. С. по реда на чл.422, ал.1 от
ГПК, установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, в частта, в която същите са уважени. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел,
че вземанията, предмет на установителните искове са дължими поради проведено
доказване на количеството и стойността на потребената от ответницата топлоенергия,
както и че същата е изпаднала в забава, тъй като задължението за заплащане на цената
на топлинната енергия е срочно. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и
ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между
страните и разрешаването на правния спор. Противно на изложеното във въззивната
жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по
делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
В настоящия случай, противно на изложеното във въззивната жалба, безспорно
установено е обстоятелството, относно съществуването на валидно договорно
правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл.153,
ал.1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител,
респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Разпоредбата императивно установява кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
3
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване. В случая, не е имало оспорване от страна на ответницата на
обстоятелството, че с нот.акт за дарение на недвижим имот от 18.05.2007 г., нот.дело
№ 113/2007 г., И. И. С. и С.С.И. са дарили на дъщеря си Н.С. С. следния собствен
недвижим имот, а именно: апартамент № 54, с административен адрес: гр.София,
ж.к.“******** Установява се, че дарителя И. И. С. е запазила правото на ползване
върху дарявания имот до края на своя живот безвъзмездно. Съдът приема, че това
учредено в полза на ответницата И. И. С. вещно право на ползване дава изключително
право на титуляра да владее и ползва имота и юридически лишава от същите
правомощия собственика, като съгласно чл.57 от ЗС ползувателят е длъжен да плаща и
разноските, свързани с ползуването, поради което настоящият въззивен състав намира,
че при учредено вещно право на ползване “потребител на топлинна енергия” по
смисъла на цитираните разпоредби следва да е единствено титулярът на правото на
ползване. Според настоящия въззивен състав след учредяването на вещно право на
ползване “потребител на топлинна енергия” по смисъла на цитираните разпоредби е
единствено титулярът на правото на ползване. Това следва, както от изричното
разглеждане в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно
определяне на титуляра на същото като потребител на доставяната в имота топлинна
енергия, така и от общата уредба на задълженията на титуляра на вещното право на
ползване по чл.57 ЗС. Съгласно последната разпоредба, ползувателят на имота е
длъжен да плаща разноските, свързани с ползването му. Той дължи и заплащането на
данъци и такси за имота, както и да застрахова имота за своя сметка в полза на
собственика - ал.4 на чл.57 ЗС. От тези норми е ясно, че законът предвижда
ползувателят да понесе цялата тежест във връзка с ползването на имота, тъй като това
вещно право му дава изключително право да владее и ползва имота, като юридически
лишава от същите правомощия собственика, който остава притежател само на т.нар.
гола собственост, поради което не е юридически оправдано в тази хипотеза той да
бъде потребител на топлинна енергия. В конкретния случай върху процесния имот е
учредено пожизнено вещно право на ползване в полза на ответницата И. И. С.. По
делото няма данни за прекратяване на така учреденото вещно право на ползване по
силата на предвидените в закона прекратителни основания. Ето защо ответницата И.
И. С., а не собственика на процесния недвижим имот- Н.С. С., е потребител на
топлинна енергия за топлоснабдявания имот за процесния период по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ и страна по облигационното отношение с ищеца. Съгласно чл.150, ал.1
ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР, като
писмена форма на договора не е предвидена. Т.е по силата на закона /чл.150 от ЗЕ/
между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение
4
по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/. В
случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения,
нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл.150, ал.3 ЗЕ. Следователно правилно първоинстанционният съд
е приел, че между страните са възникнали договорни правоотношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди, със съдържание по общите условия, като
отношенията им в процесния период се регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007 г./.
На следващо място, съгласно тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по
тълк.дело № 2/2017 г., ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди /"битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна
свобода, регламентиран в чл.9 от ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.
Съдът приема, че източник на едно облигационно договорно отношение може
5
да бъде само един - договор, сключен между страните или техните праводатели.
Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие
за правно обвързване - чл.8, ал.1 от ЗЗД. По общите правила на облигационното право
това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично
или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи
законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на
облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия - чл.149, ал.1, т.6 от ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна
енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна
собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно - когато се касае до
топлоснабдена сграда - етажна собственост, то всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с
доставчика. Независимо как ще бъде дефинирана правната същност на подобна
хипотеза, е несъмно, че тази втора хипотеза влиза в действие, само когато не е налице
първата - обвързване чрез изричен писмен договор, което е нормалният и желан от
закона начин на уреждане на отношенията между две равнопоставени страни според
тяхната свободна воля. За наличието на такъв писмен договор не е от значение дали
писменото съгласие и на двете страни е обективирано в един общ документ,
наименован „договор“, а е достатъчно всяко от насрещните волеизявления да бъде
закрепено в отделен писмен акт и да достигне до знанието на насрещната страна.
На следващо място, като неоснователни следва да се преценят изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и
приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на
съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. От
друга страна съдът приема, че не се установява по делото постигнато съгласие за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди между ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД и С.С.И.- трето ползващо лице процесния топлоснабден
имот. Доводите на ответницата в тази насока са изцяло неоснователни. Не се
установява по делото да е било подадено от страна на С.С.И. заявление-декларация за
откриване на партида, съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ АД на потребители за битови нужди. Единственият допустим
вариант за откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество е чрез изрично искане в тази насока, обективирано в подадено заявление-
декларация от третото ползващо лице процесния недвижим имот до топлопреносното
дружество. В случая липсват доказателства това да е сторено от третото ползващо
6
лице С.С.И. процесния топлоснабден имот. Липсват по делото доказателства за
откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, по
искане на третото лице- ползвател на имота. В процесния случай не са ангажирани
доказателства по делото, С.С.И. да е страна по сключен с „Топлофикация София“ ЕАД
индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия в процесния
топлоснабден имот. Няма твърдения, нито доказателства по делото, третото ползващо
лице С.С.И. процесния топлоснабден имот да е подал заявление- декларация за
откриването на клиентска партида за абонат при ищеца. От друга страна, факта на
откриването на партида на името на третото ползващо лице при ответника, без същото
да е подало заявление- декларация за откриване на клиентска партида не е от естество
да обоснове възникването на облигационна връзка между третото ползващо лице
топлоснабдения имот и ищеца по делото.
Следователно в процесния случай, не е изразено изрично волеизявление на
С.С.И., като трето ползващо лице процесния топлоснабден имот за договорно
обвързване с ищеца. При това положение не е налице изрично сключен писмен
договор за продажба на топлинна енергия за процесния недвижим имот между С.С.И./
трето ползващо лице процесния недвижим имот/ и дружеството - ищец. В процесния
случай, представените по делото доказателства не установяват наличието на
договорно правоотношение между ищеца и С.С.И., с предмет доставка на топлинна
енергия в процесния топлоснабден недвижим имот, чието заплащане на договорно
основание се претендира от страна на ищеца. Единствения обоснован извод, който
следва да се направи с оглед ангажираните по делото доказателства е относно
съществуването на валидно договорно правоотношение между страните/ ищецът
„Топлофикация София“ ЕАД и ответницата И. И. С./ за продажба на топлинна
енергия.
По изложените съображения и с оглед на приетите по делото доказателства пред
първата инстанция настоящият въззивен състав намира, че при установеното
облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата
през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за
заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че
исковете за главница и обезщетение за забава са основателни до размерите и за
периодите, посочени в обжалваното решение.
С оглед на така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от
двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК, в обжалваната част.
По отношение на разноските за възивното производство:
7
При този изход на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за
въззивното производство. Искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна- ищец, съдът намира за основателно. С оглед
на което, на въззиваемата страна- ищец следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК, в размер на сумата от
100 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13868 от 14.07.2024 г., постановено по гр.дело №
2578/2024 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 74 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА И. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 100,00 лв. /сто лева/ представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски /юрисконсултско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Техем Сървисис”
ЕООД, гр.София, като трето лице - помагач на ищеца “Топлофикация София” ЕАД,
гр.София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8