Р Е Ш Е Н И Е
№ 260033 гр.
Пазарджик, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Кирякова
като
разгледа докладваното от съдията Трънджиева В
гр. д. № 852 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик ,
постановено по гр.д.№ 3421 по описа на съда за 2018 година е осъдено на основание чл. 141, ал. 7 ТЗ, вр. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД „Г.Ф.“
ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: с. К., общ. Л., п.к. 4462,
представлявано от управителя И.В.Ш., да заплати на А.Е.П., ЕГН ********** ***
сумата от 10 690,38 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по договор за възлагане на управление от 20.02.1999 г. за 125
работни дни за периода от 2012 г. до 2017 г., както и сумата от 746,85 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.12.2017
г. до 20.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от деня на
подаване на исковата молба – 20.08.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Осъдена е на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД А.Е.П., ЕГН ********** *** да заплати
на „Г.Ф.“ ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: с. К., общ. Л.,
п.к. 4462, представлявано от управителя И.В.Ш., сумата от 11 687 лв.,
представляваща получени от А.Е.П. без правно основание допълнително начислени
възнаграждения в качеството й на управител на „Г.Ф.“ ООД за периода от
01.01.2015 г. до 30.11.2017 г., както и сумата от 1 090,65 лв., представляваща
получено от А.Е.П. без правно основание недължимо възнаграждение в резултат от
неправилно изчисляване на гласуваното от Общото събрание на дружеството
възнаграждение на управителя за периода от 01.03.2015 г. до 31.10.2017 г.,
ведно със законната лихва от деня на подаване на насрещната искова молба –
19.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлен предявения от „Г.Ф.“ ООД иск за заплащане на
полученото без правно основание недължимо възнаграждение в резултат от
неправилно изчисляване на гласуваното от Общото събрание на дружеството
възнаграждение на управителя за периода от 01.03.2015 г. до 31.10.2017 г. за
горницата над 1 090,65 лв. до пълния предявен размер от 2 000 лв.,
както и исковете за присъждане на законна лихва върху главницата от 11 687
лв. за периода от 01.01.2016 г. до 16.10.2018 г. в размер на 2 140 лв. и на
законна лихва върху главницата от 2 000 лв. за периода от 01.01.2018 г. до
16.10.2018 г. в размер на 160 лв.
Присъдени са разноски.
С решение от 20.07.2020 година по същото дело , след
произнасяне на въззивната инстанция ,“Г.Ф.“ ООД е осъдено да заплати на А.П. 5972,96 – обезщетение за неизползван отпуск и
415,05 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 13.12.2017 –
20.08.2018 година.
Първоначалното решение е обжалвано от А.П. Жалбата не
отговаря на всички изисквания на процесуалния закон , тъй като ясно не е
посочено какъв е предмета на обжалване. От съдържанието и става ясно ,че
решението се обжалва , поради това , че
съдът не е допуснал изменение на предявения иск. С определение на въззивния съд
е отменено определението на първоинстанционният и е допуснато исканото
изменение на иска.При съобразяване с това произнасяне , първоинстанционният съд
е постановил решението от 20.07.2020
година.
По този начин всъщност жалбата на П. е лишена от
предмет,поради което е и оттеглена от страната и производството по делото –
прекратено.
Първоначално постановеното решение на 26.06.2019
година е обжалвано от „Г.Ф.“ ООД в частта , с която е уважен предявеният от А.П.
срещу жалбоподателя иск. Оплакванията са
за неправилност , необоснованост и противоречие с материалния закон.
Направено е искане за отмяна на решението и отхвърляне
на предявения иск.
Жалбоподателят не оспорва ,че в посочения в исковата
молба период от време ищцата е била избрана и е изпълнявала функциите на
законен представител на дружеството,както и ,че е получавала възнаграждение в
размер на 3,5 средни за дружеството работни заплати.
Оспорен е представения договор за управление от 1999
година , който следвало да бъде в писмена форма.
Съгласно решение на ОС ищцата е вписана като управител
на дружеството и е гласувано
възнаграждение в размер на 3,5 средни работни заплати за дружеството.
Липсвало решение за учредяване на представителна власт
за сключване на договор за управление на дружеството , както и допълнителни
условия , както се твърдяло да са договорени между страните.
От заключението на експерта било видно , че договора ,
на който ищцата се позовава технически е изготвен по различно време , отпечатан
на различни принтери, първата страница била с различно графично оформление,
подписите били положени само на последната страница.
Съдът приел че този договор е действителен, като този
извод бил неправилен.Обстоятелството , че на ищцата било изплащано уговореното
в договора възнаграждение , не водело до изводи за неговата действителност ,
тъй като това бил определения размер с решение на ОС. Останалите клаузи на договора
– т..20 , въз основа на които били предявени претенциите не се подкрепяли от
събраните по делото доказателства.
Договорът бил отпечатан с различен шрифт , с различно
графично оформление , на различни устройства и съответно нямал достоверна дата.
Съдържанието му не било възпроизведено в друг документ. Не било ясно дали
лицата положили подписи са разполагали с представителна власт към датата , на
която се сочи да е сключен.
ОС не било взело решение за сключване на договор и не
било овластило лице за неговото сключване.
Подписи били положени само на последната страница, а
идентификацията на страните била само на първата страница.
В самия договор имало и смислови несъответствия.
Сключен бил като безсрочен , пък било уговорено обезщетение при предсрочно прекратяване.
Нямало реципрочност на предвиденото в полза на управителя при прекратяване на
договора с правата на възлагащия управлението.Клаузата на чл.20 от договора
също била вътрешно противоречива.
Не били изпълнявани клаузите в договора при отсъствие
управителят да сочи лице , което да го замества.
Видно било от данните поделото , че и самия ищец не е
наясно и не
може да бъде контролирано колко дни отпуск е ползвала.
Установено било от свидетелските показания , че ищцата
е отсъствала и нейните отсъствия не са били отразявани.
Ако договора бил действителен , то ищцата следвало да
укаже на ответника периода , съгласно чл.20 от договора , поради което и
дружеството не било изпаднало в забава.
Дружеството – ответник е обжалвало в срок и решението
по делото , постановено на 15.07.2020 година.
Молят решението да бъде отменено , като излагат доводи
относно размера ,въз основа заключението на експерта .Доводите по същество са
идентични с изложените в жалбата против първото решение.
В срок е постъпил писмен отговор на тази жалба от А.П..
Оспорват жалбата , като твърдят че ищцата е вписана
като управител много по-рано от твърдяното в жалбата. Оспорват и доводите за
недействителност на договора.Разликата в оформлението на странните не могла за
обоснове извод за недействителност на договора.
Правилно бил изчислен размера на обезщетението от
експерта и решението на първоинстанционният съд било правилно.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид
следното:
В исковата си молба против „Г.Ф.“ ООД ищцата А.П.
твърди, че от 20.02.1999 година до 13.11.2017 година изпълнявала длъжността
„управител“ на ответното дружество.
Управлението било осъществявано въз основа на сключен
с дружеството договор от 20.02.1999 година.
В този договор – чл.7.5 било уговорено правото на 30
дневен платен годищшен отпуск, а в чл.20 било въведено задължение на
дружеството в едномесечен срок от прекратяване на договора да изплати
обезщетения за неползвания отпуск.
Твърди ,че има неползван отпуск ,конкретизиран по
години ,общо в размер на 125 работни дни/впоследствие е направено изменение на
иска , като е конкретизиран броя на дните ,след приемане заключение по делото и
е увеличена претенцията по размер/.
Дължало се и обезщетение за забава за периода месец
след прекратяване на договора до предявяване на иска.
Претенциите си ищцата заявява в размер на 10,690,38
лева – обезщетение за неползван отпуск и 746,85 лева – лихва за забава за
периода 13.12.2017-20.08.2018 година.
Допуснато е увеличение на иска в размер общо на
16 663,34 лева за първата претенция и 1161,90 за втората претенция.
Претендира се законна лихва и разноски.
В срок е постъпил
писмен отговор. Ответникът оспорва иска.Сочи ,че ищцата е вписана като управител
с решение от 3.11.1998 година , като е взето решение и за възнаграждението и.
Твърдят, че договор за възлагане на управление не е
сключван и такъв не се съхранява в дружеството.
Оспорили са датата и автентичността на представения
такъв,като твърдят , че лицето подписало договора няма представителна власт и ,
че е налице договаряне сам със себе си.
Доводите ,които са излагат по отношение представения договор
са идентични с тези ,които са изложени и във въззивната жалба.
Отделно от това твърдят, че ищцата е получила повече
от следващото и се възнаграждение за връщането на което предявяват насрещен иск
, приет за съвместно разглеждане.
В исковата молба , с която е предявен иска твърдят
,че ищцата е получавала допълнително над
уговореното възнаграждение суми .Общата претенция е в размер на 2000 лева ,
претендира се и мораторна лихва. Постъпил
е и писмен отговор на тази искова
молба.
Претенциите по насрещния иск са уважени частично и
решението по този иск не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните , прие за установено следното:
Правоотношението, което се създава между управителя и
управляваното от него дружество/ООД, ЕООД/ възниква от избора на управителя. То
не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на
гражданското и търговското право. Отношенията между управителя и дружеството се
уреждат с договор за възлагане на управлението, който следва да е писмен. Този
договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е
равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма
качеството на работник или служител на дружеството .
Споровете по този договор следва да се квалифицират
като гражданскоправни ,в конкретния случай иска е облигационен - с правно
основание чл. 79, ал.
1, предл. 1, във вр.
с чл. 286 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че в периода , посочен в
исковата молба ищцата е била управител на дружеството – ответник.
Ответникът е оспорил договора за възлагане на
управление от 20.02.1999 г., на който ищцата основава претенцията си за
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, тъй като в него
е уговорен както размера на отпуска ,така и дължимостта на обезщетение в едномесечен срок от
прекратяването му.
Страни по този договор са ищцата и дружеството ,
представлявано от М. П. , в качеството и на представител на двамата съдружници.
В чл.7.5 е предвидено правото на управителя на платен годишен отпуск в размер
на 30 дни ,който може да ползва през целия срок на договора ,като договора е
безсрочен.В чл.20 на договора е предвидено също право на управителя при
прекратяване на договора на каквото и да е основание в едномесечен срок да получи
обезщетение за неизползвания отпуск.
Решението на ОС , с което ищцата е избрана за
управител е вписано на 3.11.1998 година.
С решение от 31.10.2017 година ищцата е освободена
като управител на дружеството.
По повод направеното оспорване на договора е прието заключение на експерт , който е
установил следното: първата страница на договора е оформена със същия шрифт
като останалите, но е форматирана по различен начин – без подравняване в дясно
и с различно по размер бяло поле в ляво. Първата страница е отпечатана на
лазерен принтер, а останалите – на мастиленоструен.Подписите под договора не са
оспорени. Оспорването се свежда до твърдението ,че в решението , с което ищцата
е избрана за управител не е оправомощено лице
и не е предвидено сключване на договор
за възлагане на управление. Останалите доводи касаят анализ на съдържанието на
текстовете в договора ,които дори да бъдат приети изцяло в никакъв случай не
може да обоснове неоснователност на претенциите.
Събраните по искане на ответника доказателства не позволяват
да се направи извод за недействителност на договора .От установеното , че
страниците са разпечатани на различен принтер и първата има различно оформление
не следва несъществуване на такъв договор. Всъщност това е тезата на ответника
– че такъв договор не е сключван.
За да приеме и цени договора , съдът е осъдил и
останалите събрани доказателства – по делото е представена справка , включваща
и неползван отпуск ,която въобще не е обсъдена от ответника. От показанията на
св.П. , както и от представената ведомост , в която е начислявано и
възнаграждение за платен отпуск ,макар и косвено могат да се направят изводи, че
между старините са налице уговорки за тези взаимоотношения. Нещо повече -
именно свидетелката М. П. ,в качеството си на представляващ съдружниците е
посочена като подписала този договор. Относно тези обстоятелства ,въпреки
разпита и ,представителят на ответника не е поставил въпрос.
Договорът за възлагане на управление е подписан за
възложителя „Г.Ф.“ ООД от съдружниците в него – „Г.Ф. П.“ АД, представляван от
изпълнителния директор М. Д. П., и останалите съдружници – лица по чл. 5, ал. 2
ЗППДОП, представлявани от А.Е. Г. (понастоящем П.). За управителя договорът е
подписан от ищцата. Доколкото страни по процесния договор за възлагане на
управление са търговското дружество и управителя, то сключването му от
съдружниците в дружеството от една страна и от управителя от друга страна, го
прави сключен от името на дружеството и поражда действие за него.
Обстоятелството, че върху договора е поставен печат на „Г.Ф. П.“ АД не се
отразява на валидността на договора, тъй като печатът не е необходим реквизит
на договора, а и печатът не е на трето лице, а на един от съдружниците в
дружеството, страна по договора за възлагане на управление. Така е приел
първоинстанционният съд и въззивната инстанция се присъединява изцяло към
съображенията му.
Прието е още от съда ,че сключването на договора
четири месеца след провеждане на общото събрание, на което ищцата е избрана за
управител на дружеството, липсата на решение за упълномощаване на лице, което
да сключи договора за възлагане на управление и смисловите противоречия в
договора са без правно значение за валидността на договора и пораждането на
правните му последици.
Договора е сключен през 1999 година , преди приемането
на разпоредбата на чл.141 ал.7 от КТ,което няма никакво отражение върху
действителността му.
Съдебната практика в този период е била насочена към
изясняване природата на такъв договор,тъй като договори с такъв предмет са
сключвани и като трудови.
По изложените съображения съдът намира, че
представеният по делото договор за възлагане на управление е валидно сключен,
породил е правни последици и обвързва страните по него със силата на закон.
Следователно ищцата ,в качеството си на управител за
посочения период е имала право да ползва 30 дни платен отпуск годишно.По делото
са събрани доказателства за реално ползвания от нея такъв.Ответникът не твърди
и не е представил доказателства ,че всъщност ищцата е ползвала отпуск и няма
остатък или има по-малък такъв.Такива изводи от показанията на св.П. не могат
да се направят.
По делото е приета експертиза , като по аналогия на чл.
177 КТ е определен размера на дължимото обезщетение .
Съдът изцяло възприема заключението на експерта и съобразно с него
претенцията за обезщетение е изцяло основателна , като се съобрази и
допуснатото изменение на иска.Съответно основателна е и акцесорната претенция в
размера , установен от експерта.
Ответникът е изпаднал в забава считано от 13.12.2017
г. (един месец след прекратяване на договора за възлагане на управление
съгласно т. 20 от същия) до 20.08.2018 г. (датата на предявяване на исковата
молба в съда) .
Като е уважил исковете изцяло , първоинстанционният съд е постановил едно правилно
решение , което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответницата по жалбата се
дължат сторените по делото разноски в размер на 1000 лева.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пазарджик ,
постановено по гр.д.№ 3421 по описа на съда за 2018 година е осъдено на основание чл. 141, ал. 7 ТЗ, вр. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД „Г.Ф.“
ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: с. К., общ. Л., п.к. 4462,
представлявано от управителя И.В.Ш., да заплати на А.Е.П., ЕГН ********** ***
сумата от 10 690,38 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по договор за възлагане на управление от 20.02.1999 г. за 125
работни дни за периода от 2012 г. до 2017 г., както и сумата от 746,85 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.12.2017
г. до 20.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от деня на
подаване на исковата молба – 20.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата
и Решение от 20.07.2020 година по същото дело , с което “Г.Ф.“ ООД е осъдено да
заплати на А.П. 5972,96 – обезщетение за
неизползван отпуск и 415,05 лева – обезщетение за забава върху главницата за
периода 13.12.2017 – 20.08.2018 година.
Осъжда „Г.Ф.“ ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление: с. К., общ. Л., п.к. 4462, представлявано от управителя И.В.Ш., да
заплати на А.Е.П., ЕГН ********** *** сумата 1000 лева разноски пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.