Номер 58211.09.2020 г.Град
Окръжен съд – СливенПърви въззивен граждански състав
На 11.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Юлиана И. Толева
като разгледа докладваното от Мартин Ц. Сандулов Въззивно частно гражданско дело №
20202200500568 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалба против определение с което е
отхвърлена молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение на бъдещи
искове и е с правно основание чл.396 ал.2 от ГПК.
С обжалваното определение от 31.07.2020г. по гр.дело № 2310/2020г. на
Районен съд Сливен е оставена без уважение като неоснователна молбата на
„ТОМЧЕВИ ИНВЕСТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******* чрез адв. Е.П. от АК- Сливен за допускане на
обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 17 от Конвенцията за
международен превоз на стоки /ЧМР/ във вр. с чл. 373 от ТЗ и чл. 66 и сл. от
Закона за автомобилните превози, с който ще се претендира ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 9534,17 лв. или 4874,82 евро,
съставляваща стойността на откраднат товар и акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД за
лихвата за забава, считано от изтичане на срока за доброволното изпълнение
съгласно поканата за доброволно плащане-05.06.2020 г. до датата на подаване
на исковата молба срещу „Алог” ООД, ЕИК 20886662, със седалище и адрес
на управление: ********** чрез налагане на обезпечителна мярка -запор
върху две банкови сметки на дружеството в Прокредит Банк /България/.
Частният жалбоподател атакува определението чрез пълномощник, като
се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, развива
съображения. На първо място твърди, че заявената от молителя щета е в
размер на фактурираната стойност, която е в размер на 6920 евро. От
приложените към молбата писмени доказателства в т.ч. и електронната поща
от 08.04.2020г. в 15.49ч. между страните, ответното дружество не само е
заявило, че ще бъде възстановена пълната стойност на липсващите инвертори,
1
но също е направило официална рекламация към италианските си партньори.
така както е предявена към тях, в пълен размер. Това от своя страна безспорно
установява, че е налице договореност между страните за пълното
възстановяване на сумата по фактурата издадена за тези 4-ри броя инвертори
за производство на ток чрез фотоволтаични панели. Ищецът претендира
отговорност от ответника - превозвач, на основание чл.17 пар.1 от Конвенция
CMR, във вр. с чл.367 от ТЗ и чл.66 и сл. от Закона за автомобилните превози,
съгласно които превозвачът отговаря за цялостна или частична липса или
повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на
доставянето й, както и за забавата в доставянето й. Според чл.18 пар.1 от
Конвенцията, доказването, че липсата, повредата или забавата са причинени
от един от фактите, предвидени в чл.17 параграф 2, е в тежест на превозвача.
Следователно, позовавайки се на чл.17 пар.1 от Конвенцията, товародателят и
правоимащ за обезщетението за вреди от превоза, ще предяви иск ,само като
предполага едно от предвидените в същата разпоредба основания - наложило
се от бездействието на превозвача, по удостоверяване причината за
недоставянето на товара - с което не се размества изначално възложената с
чл.18 пар.1 от Конвенцията тежест за превозвача - в тази хипотеза да обори
презумпцията за липса или ако товарът е унищожен, погинал или повреден -
да установи действително настъпилите вреди и причинна връзка в
настъпването им със събитие, квалифицируемо като „непреодолима сила,, или
друго основание за освобождаване от отговорност, по смисъла на чл.17 пар.2
от Конвенцията. Обжалваното определение е постановено в противоречие с
чл.18 пар.1 вр. с чл.20 пар.1 от Конвенцията и практически обезсмисля
предвидената в последната разпоредба защита за правоимащия,
санкционирайки го, че при недоставен му от превозвача товар, не е улучил
причината, за да би претендирал обезщетението си в съответствие със същата.
Недоказването от ответника в едно исковото производство на вида и обхвата
на вредите и причинната връзка на същите с иначе доказано неизпълнение на
договорно задължение по смисъла на чл.17 пар.2 от Конвенцията, предпоставя
уважаването на молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иска в
предявения, установим като стойност на товара към момента и на мястото , на
което е приет за превоз / чл.23.1 / размер - 6 920 евро, от които са
възстановени само 2 045,18 евро, като ще се търси, ведно с 5 % годишна лихва
върху остатъка от главницата,от предявяване на иска до окончателното й
изплащане, на основание чл.27 пар. 1 от Конвенцията. В обобщение се иска да
бъде отменено обжалваното определение.
Постъпил е писмен отговор на частната жалба, но доколкото районният
съд е допуснал опущение и я е връчил на другата страна, в противоречие с
разпоредбата на чл.396 ал.2 изр.2 от ГПК, то писменият отговор не следва да
се има предвид от настоящата инстанция.
Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима –
подадена в предвидения срок от процесуално легитимиран субект, но
неоснователна. Правилно и законосъобразно е приетото от съда, че
приложените към молбата писмени доказателства не се явяват вероятно
основателни. От доказателствата се установява, че е налице договор за
международен превоз на товар на стоки, по силата на който ответното
2
дружество спедитор се било задължило да превози товар представляващ 4 бр.
инвертори за производство на ток, чрез фотоволтаични панели от Италия до
гр. Сливен. Превозвачът е превъзложил на трето лице да извърши превоза на
товара, като стоката била натоварена на камион на това дружество и била
доставена в неговия разпределителен склад, като след това била изчезнала.
Молителят е претърпял вреда, тъй като сключения между него договор за
възлагане с трето лице „Джоди Енерджи” ЕООД за закупуване на инвертори
бил прекратен поради неговото неизпълнение и на 28.04.2020 г. Била
възстановена платената сума, представляваща стойността на стоката.
Молителят бил изпратил уведомление до насрещната страна, което съдържало
покана за доброволно изпълнение и било получено от „Алог” ООД на
21.05.2020 г. Ответното дружество е възстановило на молителя към настоящия
момент единствено сумата от 2045,18 евро от общо дължимата сума от 6920
евро.
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR) урежда отношенията между изпращача, превозвача и
товарополучателя във връзка с международния автомобилен превоз на товари,
отговорността на превозвача за вреди при загубване, повреждане или
закъснение при доставянето на товара, както и отговорността на изпращача за
вреди от непълното, неправилното или неточното посочване на товара и
неговото естество, от липсата, непълнотата или неточността на
придружаващите го митнически документи и от недостатък на опаковката.
Спедиционният договор урежда отношенията между доверителя
(товародател) и спедитора във връзка със сключването и изпълнението на
договор за превоз на товар от името на спедитора и за сметка на товародателя.
Когато договорът за превоз е сключен от спедитор, страни по него са
спедиторът (който действа от свое име) и превозвача независимо от това, кой е
посочен в товарителницата като изпращач (така решение № 38 от 02.03.2017 г.
по гр. д. № 60030/2016 г., ГК, ІV ГО на ВКС). Доколкото от представените
писмени доказателства, не може да се изведе категоричен извод за
действителните отношения между страните, то обосновано съдът се е
фокусирал върху отговорността на превозвача и е приел обосновано, че
отговорността на превозвача за липса е ограничена от нормата на § 3, на чл.23
3
от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
/ЧМР/, като установеният в нея максимален размер на отговорността на
превозвача за липса представлява горна граница на отговорността му за пълна
или частична липса или повреда на превозвания товар. Необходимо е страните
по превозния договор да са постигнали изрично съгласие за разширяване
обема на отговорността на превозвача до размер на обявената стойност и да са
уговорили отделно възнаграждение за това, каквото в случая не е налице.
Ответното дружество е заплатило на молителя сумата от сумата от 2045,18
евро, като е обезщетило напълно в рамките на посочения лимит в § 3, на чл.23
от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
/ЧМР/ съответно чл. 71 ал.3 от ЗАП.
С оглед на изложеното жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ТОМЧЕВИ ИНВЕСТ”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******* чрез адв.
Е.П. от АК- Сливен против определение от 31.07.2020г. по гр.дело №
2310/2020г. на Районен съд Сливен НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4