№ 3407
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110131874 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. К. Т. срещу „С. В.“ АД, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1405,18 лева
представляваща стойност на ВиК услуги за периода от 19.05.2016 г. до 18.03.2020 г. за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“ № 2, бл. 226, ет.8, ап. 6.
Ищецът твърди, че за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“ № 2, бл. 226, ет.8,
ап. 6, е открита от ответника партида с аб. № **********, за който имот за периода от
19.05.2016 г. до 18.03.2020 г. била дължима сумата от 1 405,18 лв. Твърди, че ответникът е
открил партидата без правно основание. Сочи, че липсва облигационна връзка между
страните. Поддържа, че отчитането на общия и индивидуалните водомери на адреса е
извършено в нарушение на чл. 32, ал. 3, както и на чл. 30 и следващите от Наредба № 4.
Сочи, че не е спазен и чл. 21, ал. 1 от общите условия на дружеството, съобразно който
показанията на водомерите се отчитат за период не по-дълъг от един месец за общия
водомер, като отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява
най-малко веднъж на три месеца до 24 часа след отчитане на общия водомер, както и на чл.
21, ал. 5 от ОУ според който датата на отчитане на водомерите се обявява с писмено
уведомление в срок не по-кратък от 3 работни дни. Оспорва методиката, по която е
определен размерът на задължението. Сочи, че няма качеството потребител. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност, като излага подробни съображения в тази
насока. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
признава основателността на исковата претенция. Излага подробни съображения в насока,
че с поведението си не е станал повод за образуване на делото, поради което моли съда да
приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си
интерес от предявяване на иска за недължимост на посочената сума. В доказателствена
тежест на ответника е да докаже, че през процесния период между страните е съществувало
валидно облигационно отношение по договор за доставка на ВиК услуги, по силата на което
е доставил на ищеца определено количество вода, както и обема на реално доставените на
ищеца ВиК услуги в размер на процесната стойност, както и че след настъпване на
изискуемостта на вземанията и преди изтичане на три години от настъпването са се
осъществили факти, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че „С. В.“ АД е начислила на ищеца сумата от 1405,18 лв., представляваща
стойност на предоставени ВиК услуги за периода от 19.05.2016 г. до 18.03.2020 г. за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“ № 2, бл. 226, ет.8, ап. 6, както и че вземането към
датата на исковата молба е недължимо с оглед релевираните доводи от страна на ищеца, в
това число и че вземането е погасено по давност.
Съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребители са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги, а според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., потребители на
услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Тоест
страни по неформалния договор за доставка на В и К услуги при общи условия са конкретно
така посочените лица – собственици, вещни ползватели или суперфициарни собственици на
присъединените обекти в сградата.
В настоящата хипотеза, въпреки релевираното с исковата молба възражение за липса
на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на ВиК услуги за
процесния имот и период, ответникът не е представил доказателства за право на собственост
или вещно право на ползване на ищеца върху имота. Ето защо, предявеният отрицателен
установителен иск е основателен поради липса на облигационно правоотношение между
страните.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Искането на
ответника за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК е неоснователно. Както беше посочено по-горе,
ответникът е признал изтичането на давността, но искът не е основан единствено на изтекла
погасителна давност, а на първо място на липса на материалноправна легитимация на
ответника по договор за доставка на ВиК услуги при общи условия. С оглед на това и
доколкото ответникът е завел счетоводно процесното вземане, видно от изготвената
справка, въпреки липсата на правоотношение с ищеца, не са налице предпоставките за
възлагане на разноските по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК. В настоящото производство ищецът е
сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева, които следва да му бъдат присъдени.
На следващо място, видно от представения договор за правна защита и съдействие, ищецът е
бил представляван по делото безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв от адв. В. Ф. С..
Съдът определи размера на адвокатското възнаграждение на адв. С. въз основа на следните
критерии: 1. Фактическа и правна сложност на делото /в случая такава липсва/; 2.
Извършени от адвоката действия по защита /подаване на искова молба и явяване в едно
открито съдебно заседание/; 3. Материален интерес /1405,18 лева/; 4. Обичаен размер в
практиката на адвокатското възнаграждение по подобен вид искове, възприет от съда като
ориентир за икономическа адекватност /около 400 лева/; 5. Отклонения от обичайното
развитие на гражданското производство – насрещни искове, обратни искове, инцидентни
искове, привлечени/встъпили лица и пр. /липсват/. Въз основа на тази преценка съдът
2
определи адвокатското възнаграждение на 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД, че М. К. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас,
комплекс „Зорница“, бл. 72, вх. 1, ет. 1, ап. 3, не дължи на „С. В.“ АД, с ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III‘ № 159, Бизнес център
Интерпред Цар Борис, ет. 2 и 3, сумата от 1405,18 лева представляваща стойност на ВиК
услуги за периода от 19.05.2016 г. до 18.03.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Дружба“ № 2, бл. 226, ет.8, ап. 6.
ОСЪЖДА „С. В.“ АД да заплати на М. К. Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 50 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „С. В.“ АД да заплати на адв. В. Ф. С., с ЕГН: **********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, офис-партер, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за безплатна защита
по делото на М. К. Т..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3