Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от
младши съдия Мария Малоселска в.гр.дело № 5808 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 310254
от 30.12.2019 г., постановено по гр.д. № 656/2019 г. по описа на СРС, Гражданско
отделение, 34 състав, Столична община е осъдена да заплати на
П.С.П. на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД следните суми: сума в размер на 971,79
лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на материали и
труд за ремонт на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № *******,
ведно със законната лихва от 07.01.2019г. до окончателното плащане и сума в
размер на 200,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от настъпило на 15.08.2018г. ПТП, ведно със законната лихва
от 07.01.2019г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 144,60 лева – разноски по съразмерност за производството
пред СРС като предявеният иск за присъждане на неимуществени вреди за разликата
над сумата от 200,00 лева до пълния предявен размер от 1200,00 лева е
отхвърлен.
Със същото решение ответникът по
обратния иск „Д.“ ЕООД *** община на основание
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД следните суми: сумата от 971,79 лева, представляваща изплатено на увреденото лице П.С.П.
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.04.2019г. до
окончателното плащане на вземането и сумата от 200,00 лева, представляваща
изплатено на увреденото лице обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 04.04.2019г. до окончателното плащане на вземането, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 215,88 лева – разноски по
съразмерност за производството пред СРС, обратният иск е отхвърлен за разликата
над сумата от 200,00 лева до пълния предявен размер от 1200,00 лева.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на страната на Столична община – „Д.“ ЕООД.
Срещу решението в
частта, с която е уважен
предявеният от Столична община срещу помагача обратен иск за сумата от 971,79
лева, ведно със законната лихва от 04.04.2019 г., е подадена въззивна жалба.
Излагат се оплаквания, че решението в тази част е неправилно, постановено при
неправилен анализ на представените по делото доказателства и като такова –
необосновано. В тази връзка се обръща внимание на клаузите на чл. 1.1.1 и чл.
1.1.2 от процесния договор и на различния начин на извършване на поддръжката на
тези улици. За извършването на ремонт на улица *******“, на която било
реализирано процесното ПТП, следвало да има изрично възлагане от страна на
общината за ремонт на тази улица в зоната срещу блок 73 в кв. „*******“, а в
производството този изгоден за ищеца по обратния иск факт не бил установен.
Възлагането обхващало само и единствено направата на 4,05 кв.м. асфалтова
кръпка и запълване на пукнатини без изрязване на нарушена пътна настилка с
полагане чрез инжекционен метод. С възложените от СО дейности не можело да бъде
отсранена деформацията на пътя, станала причина за инцидента. Това следвало да
стане по описания в т. 2.2.2 от процесния договор начин и съгласно т. 18 от
Приложение № 1. Представените от Столична община по делото документи за възлагане
на ремонт били от 29.03.2017 г. и от 27.04.2017 г., т.е. година и половина
преди настъпване на инцидента и към тези дати процесният дефект не съществувал.
С протокол № 298/2017 г. работата бил приета от страна на общината, като не
последвало ново възлагане за ремонт на процесния участък. От страна на
ответника по обратния иск липсвало неизпълнение на договора, с оглед което
претенцията на общината била неоснователна и неправилно уважена от първия съд.
Заявеното искане е решението в тази част да бъде отменено, а предявеният срещу
„Д.“ ЕООД обратен иск – отхвърлен.
Въззивната жалба се
оспорва от ответника по същата и ищец по обратния иск – Столична община. С
подадения отговор се поддържа, че между страните в производството било
безспорно сключването договор № СО15-РД-55-365/18.06.2015 г., с който на
ответника било възложено поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения, вкл. изграждане, изработване и поддържане на средства за
организация на движението на база посочените режими за съответните обекти,
находящи се на територията на СО, V
зона – райони „Искър“, „Слатина“ и „Кремиковци“. Видно от редакцията на чл.
5.1, изпълнителят се задължавал да изпълнва дейности по чл. 1.1.2, попадащи в
годишни, месечни, допълнителни и извънредни задания от възложителя и правилно
първоинстанционният съд,
с
оглед което правилно според въззиваемия първоинстанционният съд приел иска за
основателен.
На следващо място с
отговора се сочи, че ответникът по обратния иск отговарял по силата на чл.
12.1.15, тъй като бил длъжен да инспектира района и да подава актуална
информация за състоянието на улиците и пътните съоръжения, за необходимите
ремонти с ежемесечна справка, което не било направено. Отговорността за
ответника произтичала и от чл. 12.1.17 от договора с оглед задължението на изпълнителя
да следи за извършване от страна на експлоатационните дружества или от други
дружества ремонтни дейности, свързани с целостта на настилката, какъвто бил и
процесният случай – пропадане на канализационна шахта на „Софийска вода“ АД и
пропадане на пътната настилка около шахтата. Съгласно чл. 12.1.19 от договора
изпълнителят нямал право да се позове на незнание или непознаване на обекта,
предмет на договора. Нещо повече – в случая било налице изрично възлагане за
извършване на ремонт на улицата в период от година и пет месеца преди
инцидента. Въззиваемият се позовава и на чл. 18.3 от договора, сключен между
страните, като обобщава, че отговорността на ответника произтича от
неизпълнението на задълженията му като изпълнител по договора, с оглед което и
правилно било решението на СРС в обжалваната от ответника по обратния иск част.
Отговор на въззивната
жалба е постъпил и от ищеца по първоначално предявения иск – П.С.П.. Същият
обаче не е страна във въззивното производство, доколкото решението се обжалва
само от ответника по обратния иск, насрещна страна по който е ищецът по същия –
Столична община, която не е обжалвала първоинстанционното решение, с оглед
което и същото е влязло в сила по отношение на предявените от ищеца П.С.П.
искове. Ето защо доводите, съдържащи се в подадения от ищеца П. отговор, не
следва да се обсъждат от въззивния съд.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна по жалбата, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната от ответника по обратния иск част. Същото като краен резултат е
правилно, макар и по различни от изложените в мотивите на съдебния акт
съображения. Във връзка с доводите във въззивната жалба и възраженията на насрещната
страна, направени с отговора, е необходимо да се посочи следното:
Между страните по
предявения от Столична община обратен иск е безспорно обстоятелството, че към
датата на настъпване на процесното ПТП – 15.08.2018 г. са били обвързани от
договор, по силата на който ответникът „Д.“ ЕООД се задължил да осъществява
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, вкл. изграждане,
изработване и поддържане на средства за организация на движението на база
посочените режими за съответните обекти, находящи се на територията на СО, райони „Искър“, „Слатина“ и „Кремиковци“. Не
е спорно също така, че улица *******“, на която е реализирано вредоносното събитие,
попада в обхвата на договора.
Видно е от чл. 1.1.1 от
договора, че за посочените в списък Приложение № 11 улици и булеварди
поддържането се осъществява на база показатели за изпълнение в зависимост от
определеното в същото приложение ниво на поддържане. Изпълнителят се е задължил
да извършва всички дейности, необходими с оглед постигане на изискуемите от
възложителя стандарти на изпълнение и качеството на състоянието на пътя,
определени от нивото на поддържане. Съгласно чл. 1.1.2 от договора за цялата
останала част от уличната мрежа, включена в обхвата на зоната и извън списъка
по Приложение № 11, изпълнителят е приел да извършва
дейностите по поддържане и текущ ремонт на база конкретните възлагания при
необходимост.
Съгласно чл. 5.1 от
договора дейностите по т.1.1.2 се възлагат от възложителя на изпълнителя с
годишни, месечни, допълнителни и извънредни задания, с които се определят
сроковете за тяхното изпълнение.
Чл. 12.1.17 предвижда,
че изпълнителят е длъжен да следи за извършване от страна на експлоатационните
дружества или други дружества на ремонтни работи, свързани с нарушаване
целостта на настилките в обхвата на района и състоянието на отводнителните съоръжения,
осигуряващи режим на нормална експлоатация на уличните платна и да контролира
съвместно с районните администрации качественото възстановяване на пътните
настилки след приключване на ремонта.
В
чл. 12.1.19 е предвидено, че изпълнителят няма право да се позове на незнание
или непознаване на обекта, предмет на договора.
В
чл. 18.3 от договора е предвидена отговорност на изпълнителя в случаи на
причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или
некачествено изпълнение предмета на договора, като изпълнителят носи пълна
имуществена отговорност за причинените вреди.
Съгласно чл. 20.3. от
сключения договор изготвянето, поддържането и актуализирането на информацията
за състоянието на всички улици, общински пътища и пътни съоръжения в съответния
район е за сметка на изпълнителя.
По делото е установено,
че на 15.08.2018 г. участник в движението е попаднал с управлявания от него
автомобил в пропаднал участък на пътното платно на ул. „*******в кв. „*******“,
в резултат от което по автомобила са възникнали щети.
Не е спорно
обстоятелството, че ул. *******“ попада в района, за който между страните е
сключен договора, съгласно чл. 1.1.2, доколкото не е включена в Приложение № 11
към договора.
От съдържанието на
протокол № 298/27.04.2017 г. се установява, че представители на страните по
договора след проверка на място са установили, че на ул. *******“ е била
направена асфалтова кръпка и запълване на пукнатини без изрязване на нарушена
пътна настилка с полагане на инжекционен метод, с оглед което извършените СМР
подлежат на заплащане.
При така установеното
от фактическа страна въззивният съд приема, че решението на СРС в обжалваната
част е правилно и следва да бъде потвърдено, като съображенията за това са
следните:
Отговорността на
ответника по обратния иск в случая е обоснована с доводи за неизпълнение на
задълженията му като изпълнител по процесния договор за изработка. Искът е за
вреди поради неизпълнение по договора за изработка с правна квалификация чл.
79, ал. 1, предл. второ, вр. чл. 82, вр. чл. 261, ал. 1 ЗЗД. Същият следва да се уважи, ако се установи договорно задължение на
ответника по обратния иск да поддържа процесния участък от общинския път в
изправно състояние; вреди, настъпили от неизпълнение на това задължение, и
причинна връзка между неизпълнението и вредите. Тежестта за доказване на
изпълнението на задълженията по договора е на ответника по обратния иск.
Както се посочи и
по-горе, ул. *******“ попада в обхвата на задължението на ответника да поддържа
и да извършва текущ ремонт на останалата част от района /извън улиците,
посочени в Приложение № 11 към договора/ на база конкретни възлагания от страна
на общината при необходимост.
За да уважи предявеният
обратен иск, решаващият състав на районния съд е приел, че от доказателствата
по делото се установявало наличието на такова конкретно възлагане, с оглед
което възраженията, наведени от ответника с отговора на исковата молба, били
неоснователни. Тези изводи, съдържащи се в мотивите на първоинстанционното
решение, не се споделят от състава на въззивния съд. Представените по делото
документи за наличие на възлагане за извършване на конкретни ремонтни дейности
касаят извършени ремонти през 2017 г., които са били изпълнени преди процесното
произшествие. От съдържанието на приетия констативен протокол е установено, че
възложителят е приел работата и за същата е одобрено извършването на плащане.
Отговорността на
изпълнителя по договора в конкретния случай обаче произтича от неизпълнение на
конкретни задължения, разписани в посочените по-горе клаузи на процесния
договор, по силата на които му е възложено да инспектира за своя сметка района,
предмет на поръчката, да набира актуална информация за състоянието на улиците и
пътните съоръжения и необходимостта от извършване на ремонти, както и да
представя на възложителя ежемесечно съответната справка /чл. 12.1.15, чл. 20.3/.
В хода на производството пред първия съд ответникът по обратния иск, чиято е
тежестта за това, не е установил да е изпълнил задължението си да следи за
текущото състояние на пътната настилка на улица *******“ и да информира в
установените в договора срокове за необходимостта от извършване на ремонт на
този пътен участък, станал причина за реализиране на процесния инцидент. Според
състава на въззивния съд с обсъжданите клаузи от договора страните са
постигнали съгласие изпълнителят да информира възложителя за необходимостта от
извършване на ремонти в целия район, попадащ в териториалния обхват на
договора. В хипотеза на изпълнение на това задължение на изпълнителя по
договора и информиране на възложителя за необходимостта от извършване на ремонт,
липсата на конкретно възлагане би обусловило за изпълнителя освобождаване от
отговорност на последния за вреди, възникнали за възложителя. Съгласно
изричната клауза на чл. 12.1.19 от процесния договор изпълнителят няма право да
се позове на незнание или непознаване на обекта, предмет на договора, т.е. не е
налице основание да се приеме, че в случая изпълнителят няма да отговаря за
вреди пред възложителя, тъй като не му е била известна необходимостта от
извършване на ремонт на пропадналия участък на улица *******“ към 15.08.2018 г.
Ето защо и с оглед предвидената в чл. 18.3 от договора изрична отговорност на
изпълнителя в случаи на причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат
на неизпълнение или некачествено изпълнение на задълженията му, включени в
предмета на договора, то и предявеният обратен иск е доказан в своето
основание.
Размерът
на иска, за който същият е основателен, е предпоставен от размера на
имуществената вреда, възникнала за ищеца, в случая сумата от 971,79 лева, за
която ищецът по обратния иск е осъден по първоначалния предявен иск.
Предвид изложеното и с
оглед съвпадението на решителния извод за основателност на предявения иск за
посочения размер, макар и по различни от изложените в мотивите на районния съд съображения решението в обжалваната от
ответника по обратния иск „Д.“ ЕООД част за сумата от 971,79 лева следва да
бъде потвърдено.
В останалата част, с
която Столична община е осъдена да заплати на ищеца по
първоначално предявения иск на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер
на 971,79 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
07.01.2019г. до окончателното плащане и сума в размер на 200,00 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
настъпило на 15.08.2018г. ПТП, ведно със законната лихва от 07.01.2019г. до
окончателното плащане, като предявеният иск за присъждане на неимуществени
вреди за разликата над сумата от 200,00 лева до пълния предявен размер от
1200,00 лева е отхвърлен, както и в частта, с която ответникът по обратния иск
е осъден да заплати на Столична община на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД сумата от 200,00
лева, представляваща изплатено на увреденото лице обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 04.04.2019г. до окончателното плащане, като
е отхвърлен предявеният обратен иск за разликата над сумата от 200,00 лева до
пълния предявен размер от 1200,00 лева, е влязло в сила като необжалвано от
страните.
По разноските:
С оглед изхода от спора
право на обезвреда за сторените в хода на въззивното производство разноски възниква
само за въззиваемата страна. Искане в този смисъл е своевременно заявено, като в
настоящото производство страната е представлявана от юрисконсулт. Ето защо и на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8, вр. НЗПП, като съобрази фактическата и
правна сложност на спора, както и обстоятелствата, че пред тази инстанция е
проведено едно открито съдебно заседание, протекло без събиране на
доказателства и без релевиране на нови доводи от страните, съдът определя
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 100
лева. Сума в посочения размер следва да се възложи в тежест на въззивника.
Неоснователна е претенцията на адвоката на
ищеца по първоначалния иск за присъждане по реда на чл. 38 ЗАдв. на адвокатско
възнаграждение за въззивното производство. С оглед влизане на решението по
първоначално предявените искове в сила, то и ищецът по същите няма процесуално
качество на страна в производството. Ето защо не е налице основание в
процесуалния закон, на което това искане да бъде удовлетворено.
Мотивиран от
изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 310254 от 30.12.2019 г., постановено по гр.д. № 656/2019 г. по описа
на СРС, Гражданско отделение, 34 състав, в частта, с която е уважен предявеният
от Столична община, ЕИК*******, срещу „Д.“ ЕООД, ЕИК *******,
иск с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. второ, вр. чл. 82, вр. чл. 261, ал. 1 ЗЗД за сумата от 971,79 лева,
представляваща присъдено на увреденото лице П.С.П., ЕГН **********, обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.04.2019г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Д.“
ЕООД, ЕИК *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на Столична
община, ЕИК*******, сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение
за производството пред СГС.
Първоинстанционното
решение е влязло в сила в частите, с които Столична община е осъдена да заплати
на П.С.П. на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер на 971,79 лева –
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на материали и
труд за ремонт на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № *******,
ведно със законната лихва от 07.01.2019г. до окончателното плащане и сума в
размер на 200,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от настъпило на 15.08.2018г. ПТП, ведно със законната лихва
от 07.01.2019г. до окончателното плащане, с която предявеният иск за присъждане
на неимуществени вреди за разликата над сумата от 200,00 лева до пълния
предявен размер от 1200,00 лева е отхвърлен, както и с която „Д.“ ЕООД ***
община на основание чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 82 ЗЗД сумата от 200,00 лева, представляваща изплатено на увреденото лице
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.04.2019г.
до окончателното плащане и с която е отхвърлен предявеният обратен иск за
разликата над сумата от 200,00 лева до пълния предявен размер от 1200,00 лева.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.