№ 715
гр. Варна, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Михаил М.
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Михаил М. Гражданско дело №
20233100101266 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени обективно и кумулативно
съединени искове от „Параходство Български морски флот“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. *********** срещу П. Е. М., ЕГН ********** от
гр. ********* за осъждане на ответника да заплати сумата от 214259,99 лева –
главница представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие
умишлени действия на ответника в качеството му на служител на ищеца, причинени за
периода 19.05.2022г.-24.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда – 16.06.2023г. до окончателно
изплащане на задължението, като и сумата от 15800,26 лева – мораторна лихва върху
дължимата главница за периода 24.06.2022г. – 15.06.2023г., на осн. чл. 45 ЗЗД вр. чл.
203, ал.2 вр. чл. 211 КТ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е служител на ищеца,
който е негов работодател. На 16.03.2023г. работодателят е установил, че ответникът в
качеството му на длъжностно лице – „отговорен счетоводител“, умишлено е причинил
вреди, като е осъществявал за процесния период действия изразяващи се в превеждане
на парични средства на работодателя по негова банкова сметка. Действията са
осъществявани посредством манипулиране данни относно работните заплати на
служители на ищеца, както и действия изразяващи се в посочване основание на превод
на работна заплата по отношение на лице, което не се е намирало в трудово
правоотношение с ищеца в качеството му на работодател.
По отношение на акцесорната си претенция посочва, че претендира лихва за
забава считано от момента на увреждането, което увреждане е свързано с реализиране
1
на всеки един отделен превод на парични средства, считано от 24.06.2022г. до
депозиране на исковата молба в съда.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител юрисконсулт
К. желае да бъдат уважени предявените искове, като доказани по основание и размер,
както и да бъдат присъдени разноски.
Ответникът се явява в съдебно заседание лично, като заявява своето съгласие с
изложените доводи по същество от ищеца.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е трудов договор № 4223/02.07.1996г., от който се
установява, че между ответникът в качеството му на служител и ищеца в качество на
работодател е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ответникът М.
е заемал длъжността „Счетоводител“. Представени са и допълнителни споразумения
към трудовия договор, от които се установява заеманата длъжност „счетоводител,
отговорен по „Разчет с персонала“.
Представена е длъжностна характеристика за длъжността „счетоводител,
отговорен по „Разчет на персонала““, от която се установява, че служителят по
посочената длъжност има задължение да осъществява правилно разходване на средства
по начисляван и отчитане на средства при изплащане на трудови възнаграждения по
индивидуални трудови договори, колективни трудови договори, разходи при
командировка и пр.
Със заповед № 30/24.03.2023г. на изпълнителния директор на „Параходство
БМФ“ АД на ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ във връзка
със заеманата от него заеманата длъжност „счетоводител, отговорен по „Разчет с
персонала“.
Със заповед № ZО0000209263/03.04.2023г. на изпълнителния директор на
„Параходство БМФ“ АД трудовото правоотношение с ответника е прекратено, като на
същия са признати дължимите обезщетения по чл. 224, ал.1 КТ, както и по чл. 221, ал.2
КТ.
Представена по делото е декларация от ответника, с която на осн. чл. 272 КТ
същия се е съгласил да бъде осъществено удържане на недобросъвестно получените от
него суми и дължимото му обезщетение за не спазен срок за предизвестие по чл. 221,
ал.1 КТ, както и такова по чл. 224 КТ.
Прието по делото е заключение по съдебно – счетоводна експертиза на вещото
лице Е. Т., в която се посочва, че общия размер на получените от ответника суми
2
възлизат на 214259,99 лева, същите преведени по четири банкови сметки, както следва:
сметка с титуляр П. М. – 74659,62 лева, с титуляр П. П. – 94563,03 лева, с титуляр П.
М. - 42035,84 лева и с титуляр Т.М. – 3001,50 лева. По отношение на сумата от
94563,03 лева посочва, че същата се формира след приспадане на сумата от 4120,26
лева – дължими на ответника обезщетения от общия размер на получената сума от
98683,29 лева. В съдебно заседание пояснява, че сумата от 4120,26 лева представлява
част от сумата от 21555,02 лева /формирана от дължими трудови възнаграждения/, като
със сумата явяваща се разлика между процесната суми са прихванати други
задължения на ответника към ищеца, които не са предмет на предявения иск. Общия
размер на лихвата върху надвнесените суми възлиза на 15810,05 лева.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Основателността на иска за присъждане на обезвреда с оглед ангажиране на
пълната имуществена отговорност на служителя или работника, предпоставя
необходимостта да се установят всички елементи от фактическия състав на деликта, а
именно да се установи наличието на деяние, чийто автор е ответникът; деянието да е
противоправно; да е причинен вредоносен резултат и да е налице причинна връзка
между деянието и вредата. Следва да се установят и специфичните елементи от
фактическия състав на чл. 203, ал. 2 КТ, а именно деянието да е осъществено при или
по повод на възложената работа и съответно деецът да е действал виновно, но само при
условията на умисъл, доколкото при небрежна форма на вина отговорността му може
да бъде само ограничена (чл. 203, ал. 1 КТ) и съответно би могла да бъде реализирана
само по реда на Раздел втори на Глава десета, а не по общия ред.
Не се спори в настоящото производство, че ответникът е бивш служител на
ищеца, като към момента на настъпване на посочените в исковата молба вреди
нанесени на имущество на работодателя между страните е била налице трудово
правоотношение, по силата на което ответникът М. е заемал длъжността
„счетоводител, отговорен по „Разчет с персонала“. Не се спори, че възникналото
трудово правоотношение между страните по спора е прекратено, като на ответника е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. От представената по делото заповед
за налагане на дисциплинарно наказание, съдът приема, че ответникът М. умишлено е
причинил вреди на ищцовото дружество, като е осъществявал за процесния период
действия изразяващи се в превеждане на парични средства собственост на
работодателя по негова банкова сметка. Тези си действия той е извършвал посредством
осъществяване на манипулация на данни свързани с работните заплати на служители
на ищцовото дружество, както и действия изразяващи се в посочване основание на
превод на работна заплата по отношение на лице, което не се е намирало в трудово
правоотношение с ищеца в качеството му на работодател. От изложеното следва, че
ищецът е извършил виновно, противоправно и вредоносно деяние, от което за ищеца в
качеството му на негов работодател към момента на реализиране на деянието са
3
настъпили вреди. Размерът на тези вреди се установява от приетото и не оспорено от
страните заключение по съдебно – счетоводна експертиза на вещото лица Е. Т., което
напълно се кредитира от съда, като обективно и компетентно дадено. От същото съдът
приема за доказано, че размерът на реализираната вреда за ищеца в качеството му на
работодател на ответника възлиза на 214259,99 лева.
Предвид основателност на главния иск, то се явява доказан по основание и размер
акцесорния такъв за заплащане на мораторна лихва, който също следва да бъде уважен
в предявения в исковата молба размер от 15810,05 лева.
По изложените съображения предявените искове се явяват основателни, като
доказани по своето основание и размер, поради което следва да бъдат уважени, като
ответникът М. бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 214259,99 лева – главница
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие умишлени
действия на ответника в качеството му на служител на ищеца, причинени за периода
19.05.2022г.-24.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на исковата молба в съда – 16.06.2023г. до окончателно изплащане на
задължението, като и сумата от 15800,26 лева – мораторна лихва върху дължимата
главница за периода 24.06.2022г. – 15.06.2023г., на осн. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 203, ал.2 вр.
чл. 211 КТ и чл. 86 ЗЗД.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца се дължат разноски в размер на
10982,41 лева, от които 1080 лева определено от съда юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство, на осн. чл. 37 ЗА вр. чл.25, ал.1 вр. ал.2 НЗПП вр.
чл. 78, ал.8 ГПК и сумата от 9902,41 лева съдебно – деловодни разноски формирани от
заплатената по делото държавна такса, както и възнаграждение за вещо лице по
приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Е. М., ЕГН ********** от гр. ********* ДА ЗАПЛАТИ на
„Параходство Български морски флот“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. *********** сумата от 214259,99 /двеста и четиринадесет хиляди
двеста петдесет и девет лева и 99 ст./ лева – главница представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди вследствие умишлени действия на ответника в
качеството му на служител на ищеца, причинени за периода 19.05.2022г.-24.02.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата
молба в съда – 16.06.2023г. до окончателно изплащане на задължението, като и сумата
от 15800,26 /петнадесет хиляди и осемстотин лева и 26 ст./ лева – мораторна лихва
4
върху дължимата главница за периода 24.06.2022г. – 15.06.2023г., на осн. чл. 45 ЗЗД
вр. чл. 203, ал.2 вр. чл. 211 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА П. Е. М., ЕГН ********** от гр. ********* ДА ЗАПЛАТИ на
„Параходство Български морски флот“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. *********** сумата от 10982,41 /десет хиляди деветстотин осемдесет
и два лева и 41 ст./ лева, от които 1080 лева определено от съда юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 37 ЗА вр. чл.25, ал.1 вр.
ал.2 НЗПП вр. чл. 78, ал.8 ГПК и сумата от 9902,41 лева съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
БАНКОВА СМЕТКА, по която ответникът може да заплати задължението си към
ищеца:IBAN BG 26 BPBI 7945 1045 0862 01.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5