Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №...
гр.Враца,01.04.2016 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 15.03.2016 год. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Х.Ц.
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N46 по описа за 2015 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба вх.№4628 от 10.06.2015 год.„ТЕХКЕРАМИК-М”ООД,ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление : гр.Мездра,ул.”Боденско шосе”,представлявано от
управителя В. П. Х. с адрес за призоваване: гр.София , бул.”Дондуков”№7А,партер
чрез адв.А.Т.-САК е предявило срещу В.Н.Х.,гражданин на САЩ,роден на ***,с постоянен адрес :**** иск за сумата 65 000.00
щатски долара в левова равностойност 113 425.00 лв.,дадена на ответника за закупуване на автомобил на тази
стойност.
Иска
се осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 65049. 27 щатски долара/с
оглед предприетото изменение на иска в с.з. на
15.03.2016 год.,съобразно заключението на вещото лице по слушаната ССЕ/,която
сума е получена от него на неосъществено
основание. Претендира законна лихва върху сумата,считано от завеждане на иска
до окончателното й изплащане.Моли при уважаване на иска да му бъдат присъдени
направените в производството разноски.
Ищецът
твърди,че с протоколно решение на ОС на съдружниците на ищеца от 10.05.2011 год.,по предложение на
съдружника В.Н.Х. е взето решение за закупуване на автомобил марка JEEP WRANGLER на стойност 65000 долара за нуждите на дружеството,който
ще домува в САЩ-Лос Анжелис –Калифорния и ще се
ползва от ответника за проучване нуждите на
американския пазар.Според решението автомобила е следвало да бъде
закупен на лизинг,като лизинговите вноски в размер на 1720 щ.д. месечно,заедно
с другите разходи са за сметка на търговеца ищец.Според изложеното , ищецът е
изплатил сумата от 65 000 щ.д. на ответника на вноски и изплащането на
лизинговите вноски за автомобила приключило през 2014 год.,но документите за
покупка на автомобила не били предадени на възложителя и той установил,че В.Х. е закупил автомобила на
свое име.С покана за извънсъдебно споразумение дружеството поканило лицето да
му възстанови сумата от 65 000 щ.д.,като получило отговор-електронно писмо
от 03.02.2015 год. и прикачен атачмънт на български и
английски език,подписан лично от него,с което потвърждавал получаването на
сумата от 65 000 щ.д.,както и обстоятелството,че е закупил и регистрирал
същия автомобил на собствено име.Поставил условия,с които търговеца не бил
съгласен,след което го поканил в САЩ да му предаде автомобила,поставяйки
условия за заплащане на разноски ,с които търговеца не бил съгласен,тъй като
липсвали доказателства за извършването им от В.Х..
Твърди,че
е последвала и втора покана,наименована като "нотариална" в писмо
доставено с куриерска служба на
24.04.2015 год.,с което ответникът отново канел ищеца в Америка,отново
определял срок от един месец,както и претендира отново сумите които твърдял,че
е извършил с "грижата на добър стопанин",по автомобила,които е
сборувал и посочил банкова сметка в Америка,на която да бъдат
преведени.Декларирал,че ще сътрудничи за предаване на автомобила,като поставял
и условие,че ако дружеството не организира заплащане на дължимите разноски и
съответно упълномощено лице не се яви на посочения адрес в Америка,то ответникът
щял да пристъпи към продажба на
автомобила веднага след изтичане на срока,от получената сума щял да си
приспадне дължимите според него разноски и остатъка да преведе по сметка на
ищеца.
Като
поддържа,че сумата е получена на неосъществено основание и следва да бъде
върната на дружеството,тъй като
ответника се е обогатил неоснователно с нея,ищецът обосновава правния си
интерес от иска.
Претендира
се връщане на даденото ,поради неосъществено основание.
Правната
квалификация е съответно чл.55 ал.1-хипотеза-връщане на даденото при
неосъществено основание.
С
отговора на исковата молба вх.№7827 от 02.10.2015 г. и дата на п.к-30.09.2015
год. ответникът чрез адв.Д.И. и адв.А.У.,членове
на САК,в качеството им на процесуални представители са взели становище,като
оспорват иска,като неоснователен,както и искането за присъждане на законна
лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на иска ,до
окончателното изплащане на сумата.
Въведено
е възражение,че не отговаря на истината твърдението на ищеца,че не е знаел ,че
автомобила е закупен на името на В.Х..Напротив,ищецът е знаел,бил е съгласен и
е приел този факт.В подкрепа на това излага следните аргументи:
Според
ответника налице е решение на ОС на съдружниците за закупуване на автомобила,за
нуждите на дружеството , посочено е,че автомобила ще се ползва от ответника и
ще домува в Лос Анжелис-Калифорния.В протокола от
10.05.2011 год. не било посочено изрично на чие име да се закупи автомобила,а
организирането на покупката му било възложено на ответника.Излагат се
съображения,че към оня момент,управител на дружеството е бил ответника и с
протокол от заседание на ОС на
съдружниците от 20.05.2011 год.,който се представя от ответника и по финансови
съображения било взето решение автомобила да се регистрира на негово име.Излага
се и аргумент,че именно поради това са превеждани на ответника месечните вноски
по договора за лизинг,по личната сметка на ответника в българска банка,а той ги
е заплащал по сключения договор за лизинг.
Обстоятелството,че
са извършени периодични плащания по договора
за лизинг на автомобила в периода 2011-2014 г.,показвало,че ищецът е
приел въпросния автомобил да е регистриран на името на ответника и да се
използва за целите на дружеството.Позовава се и
на представените с исковата молба платежни документи,от които се
установявало,че всички лизингови вноски заплащани по личната сметка на В.Х. в
българска банка,а той ги е заплащал по сключения договор за лизинг.Според
ответника,ищецът е знаел ,че автомобила е закупен на името на ответника,поради
което е превеждал на него вноските ,а не по сметка на лизинговата компания.
В
подкрепа на изложеното,посочва,че до септември 2012г.,ответникът е бил
управител и мажоритарен съдружник и е бил длъжен да се грижи за работите на
търговеца,да представлява и управлява същия,поради което било съвсем логично да
закупи автомобила на свое име,но за целите на дружеството.Позовава се и на
писмо от 20.04.2011 г. подписано от управителя В. Х.,с което той декларира,че дружеството ще заплаща лизинговите вноски,на автомобила ,който ще се
ползва за нуждите на дружеството от В.Х..
Излага
съображения,че ответникът е бил добросъвестен и след като е продал мажоритарния
си дял от дружеството и е бил поканен да уредят отношенията си, е поканил
дружеството да му предаде автомобила.
Възразява
срещу искането да бъде върната платената сума в долари.Позовава се на
платежните документи,според ,които ищецът е платил 95 523 лв.,а не 65 000
щатски долара.Позовава се на тълкувателно решение №4 /29.04.2015 г. по
т.д.№4/2014 год. на ВКС.Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен с
присъждане на деловодните разноски.
С
допълнителната искова молба ищецът чрез адв.Т.
оспорва изложените аргументи за неоснователност на иска,като поотделно
анализира всяка от защитните тези на ответника и изразява категорично
несъгласие с твърдяното и
възражението,че не отговаря на истината твърдението на ищеца,че не е
знаел ,че автомобила е закупен на името на В.Х.,а напротив,ищецът е знаел,бил е
съгласен и е приел този факт.
Изразява
несъгласие с изложеното,че в решението на ОС за закупуване на автомобила не
било посочено изрично закупуването му на името на дружеството.Според ищеца
съдържанието на протоколно решение на ОС на съдружниците от 10.05.2011 г. било
ясно.Твърди,че за Протокол на Общото събрание от 20.05.2011 год.,на което било
решено автомобила да се регистрира на името на В.Х.,ищецът е узнал с
представянето му.В протоколната книга нямало такъв документ.
Поддържа,че
е създаден за нуждите на процеса от ответника и майка му В. Х.,които към
посочената дата в протокола-20.05.2011 г. са били мажоритарни съдружници,като
ответникът до 26.09.2012 год. е бил съдружник и управител,заедно и поотделно с В.
П. Х..
Въвежда
възражение за нередовно общо събрание на съдружниците на записаната в Протокола дата 20.05.2011 год.,поради липсата
на изпратена и получена покана до съдружника В. П. Х. с посочен дневен ред и
място на провеждане на ОС за дата 20.05.2011 год. и няма валидно взети решения.
Оспорва
съдържанието на протокола,като твърди,че е съставен за нуждите на процеса.
Изразява
несъгласие с твърдяната от ответника добросъвестност,както и с възражението му
да бъде върната платената сума в долари,както и с позоваването му на платежните
документи,според ,които ищецът е платил 95 523 лв.,а не 65 000 щатски
долара.Позовава се на тълкувателно решение №4 /29.04.2015 г. по т.д.№4/2014
год. на ВКС.
Ответникът
е упражнил правото си да подаде писмен отговор,на допълнителната искова
молба.Според изложеното, фактическите твърдения на ищеца ,изложени в
допълнителната искова молба са недоказани и неверни.
Поддържа
твърденията си и доказателствата за тях,изложени в отговора на исковата молба.
Изразява
становище за недопустимост на оспорването истинността на съдържанието на Протокол на ОССС от 20.05.2011 год.,тъй като
по характер той е частен диспозитивен документ и може да се оспорят единствено
автентичността на подписите на подписалите го лица.
Относно
възраженията на ищеца за нередовно общо събрание,застъпва становище за
неоснователност,като се позовава на чл.74 ал.2 ТЗ и уредените срокове и начин
за атакуване на решение на ОС.
Изразява
се несъгласие,с твърденията на ищеца,че не било уточнено кой от двамата
управители към 2011 год. са се съгласили процесния
автомобил да бъде закупен на името на ответника.Поддържа,че е било налице
знание и съгласие на всички съдружници и управители към 2011 г.в насока,че процесния автомобил следва да бъде закупен на името на
управителя и съдружник В.Х. за ползване на целите на дружеството.
По
отношение взетото от ищеца становище по предмета на иска,поддържа възражението
си,че на връщане подлежи реално полученото,като се позовава на практика на ВКС.
Поддържа,че
искът е неоснователен,тъй като на връщане подлежи лекият автомобил ,а не
платената сума за закупуването му.Позовава се на Решение по гр.д.№1192/2008 год. на ВКС.Поддържа и
изложената в писмения си отговор теза.
Предвид
изразените в разменените книжа позиции съдът призна за безспорни и съответно
ненуждаещи се от доказване следните права и факти:
Ответникът В.Н.Х.
е получил от ищеца сумите по представените с ИМ платежни документи за
закупуване на описания в исковата молба автомобил,с получените лизингови вноски
е закупил автомобил на свое име,регистрирал го е на свое име,съдружникът в
"Техкерамик-М"ООД към 2011 г. г-жа В. Х. е
възходяща от първа степен/майка/ на г-н В.Н.Х..
Спорни са следните права и факта:налице
ли е валидно дадено съгласие от ищеца за регистриране на автомобила на негово
име,налице ли е неоснователно обогатяване за него,ако се приеме,че не е налице
основанието за което са му превеждани лизинговите вноски, какво подлежи на
връщане-сумите или придобития чрез тях автомобил.Ако се приеме ,че се дължи
връщане на сумите,как следва да бъдат присъдени - в лева или долари.
По разпределение на доказателствената
тежест
Ищецът носи доказателствената тежест да установи
фактите и обстоятелствата на които основава претендираното
право:че е извършил плащане на твърдяната сума,че тя е постъпила в патримониума на ответника и той я е получил при
неосъществено основание,поради неизпълнение от страна на обещателя.
Ответникът
чрез допустими от закона доказателствени средства следва да установи,че
основанието за получаване и задържане на извършената в негова полза престация съществува към релевантния за спора момент,както
и факта,че протокол от ОС на съдружници в
"Техкерамик-М"ООД с посочена дата 20.05.2011
год., е съставен за действително проведено събрание.
На основание чл.183 ГПК,съдът задължи В.Н.Х.,гражданин на САЩ,роден
на ***,с постоянен адрес :**** до датата
на съдебното заседание да представи по делото оригиналът на писмо от 20.04.2011
год. изходящо от "ТЕХКЕРАМИК-М”ООД,ЕИК
********* със седалище и адрес на управление : гр.Мездра,ул.”Боденско
шосе”,представлявано от управителя В. П. Х..
В
проведеното на 15.03.2016 год. съдебно заседание , оригиналът беше представен и
не се констатираха различия,при което съдът не го изключи от доказателствата и
приема,че следва да го обсъди във връзка с другите събрани в процеса
доказателства.
По делото е допусната и изслушана ССЕ,като заключението
на вещото лице не е оспорено от страните и се кредитира от съда ,като обективно
и вярно.
По делото от
фактическа страна се установява следното:
Както се установява от представения по
делото на л.116,дружествен договор от 13.07.2009 год. при учредяване на ищцовото дружество ответникът е мажоритарен съдружник с 255
дяла,а от справка в ТР се установява,че е управител на ищцовото
дружество,което се управлява от двама управители /другият е В. П. Х./.
По делото на стр.106 е представено искане
от ответника до съдружниците в ищцовото дружество,с което
ги уведомява,че след първоначално проучване на пазарните потребности в САЩ,смята,че
могат да се направят доста неща на пазара.В тази връзка обосновава необходимост
от кола за осъществяване на дейността му по проучване на пазара и ги сезира с
искане да се финансира закупуването на
автомобил джип WRANGLER.В предложението
се обосновава и нуждата от офис,като посочва , че липсата на такъв може да
доведе до усложнения по финансирането на автомобила.
На л.105 от делото е представена декларация
подписана от В. Х.,управител на ищцовото
дружество,която да послужи където е необходимо,в която"Техкерамик-М"ООД
декларира,че в продължение на 3 години ще плаща сумата от 1800 щатски долара за
обслужване на автомобил,който ще бъде използван за целите на дружеството от
съдружника В.Х..
С протоколно решение на ОС на съдружниците
на "Техкерамик-М"ООД от 10.05.2011 год.,по
предложение на съдружника В.Н.Х. е взето решение за закупуване на автомобил
марка JEEP WRANGLER на стойност
65000 долара за нуждите на дружеството,който ще домува
в САЩ-Лос Анжелис –Калифорния и ще се ползва от ответника за проучване нуждите
на американския пазар.Според решението
автомобила е следвало да бъде закупен на лизинг,като лизинговите вноски в
размер на 1720 щ.д. месечно,заедно с другите разходи са за сметка на търговеца
ищец.
С отговора на исковата молба е представен в
заверен препис протокол от 20.05.2011 год.,в който са обективирани
решения на ОС на съдружниците,като то е проведено с участието на В.Н.Х.-управляващ
съдружник и В. Х.-съдружник.Според решеното,с оглед разпоредбите на Агенция за
МПС на Калифорния ,регистрацията и правото на собственост,да бъдат на
съдружника В.Х.,поради липсата на възможност за регистрация на автомобила на името на "Техкерамик-М"ООД.Поради процедурата по регистрация
,всички документи за собственост следвало да бъдат коригирани и вписани на
името на съдружника В.Х..Взето е решение за предоставяне месечен разход за
гориво в размер на 150 щатски долара за обслужване на автомобила в САЩ.
Този документ беше оспорен от ищеца с
твърдение,че е създаден за нуждите на процеса и е антидатиран.Това
възражение има недопустим характер.Последователна и трайна е съдебната практика
по въпроса,че визираната в частния документ дата е достоверна за съставителите
и за всички други лица,с изключение на третите лица-чл.181,ал.1 ГПК.Датата на
издаване на документа е непротивопоставима единствено
на тези лица,които черпят права от лицето,подписало документа и правата,които
черпят могат да възникнат само при условие,че датата на възникване предшества
документа.Ищецът не е трето лице и при съобразяване на разпоредбата на
чл.181,ал.1 ГПК и утвърденото в трайната практика тълкуване на понятието
"трети лица" съдът приема,че датата на представения от ответника
протокол се ползва с достоверност по отношение на ищеца.Той разполага с иска по
чл.74 ТЗ,за отмяна на решенията взети с този протокол.
С оглед горното,съдът приема,че следва да
обсъжда това доказателство заедно и във връзка с другите ангажирани по делото
доказателства.
Както
вече се посочи по-горе,към посочената дата в протокола ,ответникът В.Н.Х. е бил
съдружник и управител на "Техкерамик-М"ООД,заедно
и поотделно с В. П. Х..
На 19.09.2012 год. е проведено ОС на
съдружниците и е взето решение за освобождаване на В.Н.Х. като Управител на
дружеството и да бъде заличен като такъв от Търговския регистър.С вписване
№20120926123030 в ТР,като управител е вписан
В. П. Х..
С Договор за покупко-продажба на
дружествени дялове от 24.09.2014 год.,В.Н.Х. продава на купувача собствените си
255 броя дружествени дяла от капитала на Дружеството,с номинална стойност от 10
лв. всеки,за общата цена от 1 100 000.00 щ.д.Промяната на обстоятелството е
вписана в ТР на 14.10.2014 год.
Между
страните не се спори,а това се установява и от събраните по делото
доказателства,че ищецът е изплатил сумата от 65 000 щ.д. на ответника на
вноски и изплащането на лизинговите вноски за автомобила приключило през 2014
год.Вещото лице е установило,като е проследило счетоводните записвания по дебита на сметка 159"Други заеми и
дългове/лизингови договори/",подсметка:по договор
за лизинг за периода от 01.05.2011 год. до 31.12.2014 год.,че ищецът е изплатил
на В.Н.Х. по разплащателна сметка при Райфайзенбанк за заплащане от него на
лизингови вноски сума в общ размер на 95536.93 лв.
В
счетоводните регистри на дружеството,на основание счетоводна справка №5/159 от
15.12.2011 год. с обяснителен текст"На основание Протокол на ОС на
съдружниците на "Техкерамик-М"ООД-гр.Мездра
се заприхождава л.автомобил марка JEEP
WRANGLER-USA на стойност 65 000$/стойност в лева 89 290 лв./ с 36 месечни
лизингови вноски в размер на 1720$,покупката е
осчетоводена като дълготраен материален актив и е заприходена
по дебита на сметка 205"Транспортни средства" и по кредита на сметка
159"Други заеми и дългове"/лизингови договори/,подсметка-По
договор за лизинг за сумата 89 290 лв.Разликата в размер на 6 246.93 лв. между
сумата на извършените преводи по разплащателната сметка на на В.Н.Х. в размер
на 95 536.93 лв. и стойността по която е заприходен
лекия автомобил в размер на 89 290 лв. е осчетоводена като курсови валутни
разлики по дебита на сметка 624"Разходи по валутни операции".
Лекият
автомобил е заведен в счетоводния амортизационен план през м.декември 2011 год.
под №25 с отчетна стойност-89 290 лв.Ежемесечно са начислявани амортизационни
отчисления и към 31.12.2015 год. е напълно амортизиран.
Общо
доларовата равностойност на изплатените от ищцовото
дружество на ответника лизингови вноски
в общ размер на 95536.93 лв. по обменния курс на лева спрямо щатския долар в
деня на плащанията възлиза на 65 049.27 щатски долара.
Документите
за покупка на автомобила не били предадени на възложителя и вещото лице
установява,че такива не са налични в счетоводството на ищцовото
дружество.
С
покана за извънсъдебно споразумение/л.46 от делото/ дружеството поканило ответника
да му възстанови сумата от 65 000 щ.д.,като се позовава на
обстоятелството,че автомобила е закупен
и регистриран на името на ответника,а не на дружеството,поради което
получената сума е с оглед неосъществено основание и следва да бъде върната.
С отговор-електронно
писмо от 03.02.2015 год. и прикачен атачмънт на
български и английски език,подписан лично от него/л.48 от делото/,ответникът потвърждава
получаването на сумата от 65 000 щ.д.,както и обстоятелството,че е закупил
и регистрирал същия автомобил на собствено име.
Своите
действия обосновава с факта,че към 10.05.2011 год. е бил управител на
дружеството,пребивавал е в САЩ и с оглед осъществяване на задълженията му е
закупен процесния автомобил.Регистрацията му и покупката
на негово име,обяснява с разпоредбите на Калифорнийския кодекс за превозни
средства и се позовава на секция
4000/а//1/ и секция 6702,според които за да се регистрира автомобил на
името на чуждестранно юридическо лице ,то последното следва да докаже бизнес
присъствие в щата.Като регистрирал автомобила на свое име,той спестил на
дружеството излишни разходи.
Поставил
условия,за направени разходи от него във връзка с автомобила,след което поканил ищеца в САЩ да му предаде
автомобила,поставяйки условия за заплащане на разноски ,с които търговеца не
бил съгласен,тъй като липсвали доказателства за извършването им от В.Х..
Последвала
и втора покана,наименована като "нотариална" в писмо доставено с куриерска служба на 24.04.2015 год.,с което
ответникът отново кани ищеца в Америка,отново определя срок от един месец,както
и претендира отново сумите които твърди,че е извършил с "грижата на добър
стопанин",по автомобила,които е сборувал и посочил банкова сметка в
Америка,на която да бъдат преведени.Декларира,че ще сътрудничи за предаване на
автомобила,като поставя и условие,че ако дружеството не организира заплащане на
дължимите разноски и съответно упълномощено лице не се яви на посочения адрес в
Америка,то ответникът ще пристъпи към продажба на автомобила веднага след изтичане на срока,от
получената сума ще си приспадне дължимите според него разноски и остатъка ще
преведе по сметка на ищеца.
При
така установените факти,съдът приема следните правни изводи:
С
Решение №150 ат 29.05.2015 год. по гр.д.№5272/2014 год. на ВКС,ГК,4-то
гр.о,постановено в производство по чл.290 ГПК,е прието,че договорът за
управление на търговско дружество има смесен характер и съдържа елементи от
договора за поръчка и договор за изработка-в съдържанието му се включват материални
и правни действия.
В процесния
случай ,ответникът е бивш управител на ООД,на който е било възложено именно в
това му качество да закупи автомобил за нуждите на дружеството и да го ползва
за проучване на нуждите на американския пазар,като автомобила домува в Лос Анжелис,Калифорния.
Управителят на ООД има позицията на
изпълнителен и представителен орган,комуто са поверени дружественото имущество
и дружествените дела и упражнявайки функциите си,той е овластен да взема
обвързващи решения и да извършва действия от името и за сметка на дружеството.Като
гаранция за добросъвестност законът предвижда управителят да отговаря
имуществено за причинените на дружеството вреди.Въз основа на института на
имуществената отговорност стои мандатното правоотношение,което възниква между
дружеството и неговия управител,като отношенията императивно се уреждат с договор за възлагане на управление,съдържащ
от своя страна основните характеристики на договора за поръчка по чл.280 и сл. ЗЗД.В качеството си на довереник той е длъжен да даде на доверителя сметка и да
му предаде всичко,което е получил в изпълнение на поръчката/чл.284,ал.2 ЗЗД/.
В комплекса от задължения,които има
управителя,освен да извършва представителството, управлението, контрола, организацията
и ръководството на дружеството,както и
изпълнението на решенията на ОСС,се включва и полагането на грижата на добрия
търговец към дружествените дела.
В чл.36 ал.1 т.8 от представения по делото
Дружествен договор се предвижда вземане на решение на ОС за предявяване на
исковете на дружеството срещу управителя или контрольора и назначаване на
представител за водене на процеса.
С
Решение №70 от 07.06.2012 год. на ВКС по т.д.№276/2011 год.2-ро т.о,ТК ВКС по
реда на чл.290 ГПК е приел,че макар правоотношението между дружеството с
ограничена отговорност и неговия
управител да произтича от договор за управление и да има мандатен характер,в
закона съществува специална правна норма-чл.145
ТЗ,която урежда отговорността на
управителя в случай на неизпълнение на задълженията му по договора за
управление.Предвидената в чл.145 ТЗ специална имуществена отговорност на
управителя е обусловена не само от мандатното,но и от органното
правоотношение между него и търговското дружество,и възниква при осъществяване
на специфични предпоставки-виновно и противоправно
неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на
дружеството,от което са произлезли вреди за дружеството.
Предпоставка за реализирането на тази
отговорност е наличието на взето решение
от ОС на съдружниците,като върховен орган на ЮЛ търговец,комуто
законодателят е възложил правото и задължението на единовластна преценка,дали
да търси или не имуществените последици
от договорното и органно неизпълнение задълженията на
неговия бивш управител.В този смисъл е Решение №115 от ф27.11.2012 год. на ВКС
по т.д.№61/2011 год.,2-ро т.о. ТК.Формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна
практика е в смисъл,че решението на ОС на съдружниците за предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу
управител на ТД,правно структурно обособено в ООД,след като същият е освободен,към момента на подаване на исковата молба,се
явява абсолютна процесуална предпоставка
за търсене на имуществена отговорност на управителя за причинените на
дружеството с ограничена отговорност вреди,съизмерявани
в разглеждания случай с претендиранта сума.
Имуществената отговорност на управителя има
специален характер,като вид гражданска отговорност,но произтичаща от
съществуващите между последния и ТД,правно и организационно обособено в ООД два
вида правоотношения-договорно и органно,което
позволява да се приеме,че фактическият състав обхваща виновното противоправно и вредоносно неизпълнение /действие или
бездействие/ на задълженията на
управителя,но предпоставка за реализиране на тази отговороност
е наличието на взето решение от ОС на съдружниците,като върховен орган на ЮЛ търговец,комуто
законодателят е възложил правото и задължението на единовластна преценка,дали
да търси или не имуществените последици от договорното и органно
неизпълнение задълженията на неговия бивш управител-чл.137,ал.1,т.8 ТЗ.Затова
извън правомощията на новия управител на ищцовото
дружество,като негов законен представител,е да предяви иск по чл.145 ТЗ,без
изрично взето от ОС на съдружниците решение по чл.137,ал.1,т.7 ТЗ,с което волеобразуващия за ООД орган всъщност да е отрекъл да
освободи ответника от отговорност.
В процесния случай,ответникът в периода от 10.05.2011 год. ,когато му е възложено да
закупи процесния автомобил до заличаването му като
управител с вписване №20120926123030
в ТР-26.09.2012 год.е изпълнявал възложеното му ,в качеството му на управител.След тази дата до
заличаването му като съдружник с
вписване от 14.10.2014 год. под
№20141014135005 е изпълнявал възложеното му като съдружник,а не в качеството му на
управител тоест продължил е да внася периодично лизинговите вноски за
закупуване на автомобила,но вече в качеството му на съдружник.
Възниква въпроса,отговорността на
управителя за управленски деликт по чл.145 ТЗ,включва
ли и отговорността на лицето за неоснователно обогатяване,когато действията, предизвикали
обедняването,са извършени от него след освобождаването му като управител.
Решаващият състав на съда ,прие,че
отговорността на лицето в тази хипотеза може да бъде реализирана по общия исков
ред,а не със специалния иск по чл.145 ТЗ,и прие правна квалификация според
изложените в исковата молба,твърдения от ищеца,при следните правни съображения.
На ответника е възложено закупуването на процесния автомобил на лизинг,в качеството му на
управител.При договора за лизинг до изплащане на лизинговите вноски собственик
на вещта е лизингодателя и едва с изплащане и на
последната вноска,възниква правото собствеността върху автомобила да бъде
прехвърлена.В процесния случай дължимата сума е
изцяло изплатена през м.юни 2014 год.След този момент ответникът дължи отчет на
ищцовото дружество,поради което отговорността му
следва да се ангажира по реда на чл.55,ал.1,предл.2-ро
ЗЗД.
Според заключението на вещото лице общо по
сметката на ответника са преведени 95536.93 лева по обменния курс на лева
спрямо щатския долар в деня на плащанията възлиза на 65049.27 щатски долара.
В проведеното съдебно заседание,страните не
възразиха срещу така определената от съда правна квалификация и съдът обяви за
окончателен проекта си за доклад по делото.
При изложеното по-горе ,съдът приема ,че и
за двата периода през които ответникът е изпълнявал задълженията си по
закупуване на автомобила между ищцовото дружество и
ответника са съществували облигационни отношения по договор за поръчка.
Съгласно нормата на чл.55,ал.1 предл.2-ро от ЗЗД,даденото с оглед неосъществено основание
,подлежи на връщане.Като източник на облигационни задължения,институтът на
неоснователното обогатяване има за цел защита правата и интересите на правните
субекти при получаване,придобиване или спестяване на имущество за чужда
сметка,когато такива фактически действия са лишени от правно основание.При
втория фактически състав на чл.55 ал.1 ЗЗД,основанието съществува при
получаване на престацията,но тъй като не се е
осъществило ,получилият престацията дължи
връщане.Правното значение на основанието е такова,че,ако някой е дал на другиму
нещо без основание или основанието за даване е отпаднало,той има право да си го
иска обратно.
С оглед обсъдените доказателства по-горе, решаващият
съдебен състав приема за доказано, че ОСС на „Техкерамик- М" ООД е взело две
решения за закупуване именно на процесния автомобил от името на ответника чрез
лизингов договор подписан от него в лично качество, като е било решено
лизинговите вноски да са за сметка на „Техкерамик-М" ООД и да се заплащат
по личната сметка му сметка, вместо по сметка на лизингополучателят.
„Техкерамик-М" ООД е извършило всички лизингови плащания в периода
2011-2014 г. и е заприходило процесния автомобил като дълготраен материален актив на
„Техкерамик-М" ООД,начислявало е амортизационни отчисления на процесния
автомобил до 31.12.2015 г.Ответникът с извънсъдебни покани е предложил да
прехвърли правото на собственост и владението върху заприходения процесен
автомобил на „Техкерамик-М" ООД, но това
предложение не е прието от „Техкерамик-М" ООД.Ищецът
сезира съда с искане да му бъдат присъдени 65 000 щатски долара, като
поддържа,че основанието на което са
дадени не е осъществено.
Съдът приема, че с оглед доказателствата и
фактическите изводи по-горе, се налага правният извод че искът за неоснователно
обогатяване, с оглед неосъществено основание, се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Безспорно се доказа,в процеса, че
основанието - закупуването на процесния автомобил- е осъществено и дори същият
е заприходен от ищеца като материален актив, начислявани са амортизационни
отчисления, осчетоводена е връзката между извършените лизингови плащания в
периода 2011-2014 г. и заприходяването на процесния
автомобил като актив.
Тези
действия ,ответникът е извършил в качеството му на управител на ищцовото дружество и мажоритарен съдружник в него,в
изпълнение на решенията на ОСС на ищцовото
дружество.Ответникът не се е обогатил, тъй като
е закупил процесния автомобил за нуждите и със средства на дружеството,
ползвал е същия в САЩ, съгласно решенията на ОСС на „Техкерамик-М ООД.
Съдът
след съвкупна преценка на събраните доказателства,приема ,че „Техкерамик-М" ООД е знаело и е било съгласно със
закупуването на процесния автомобил на името на ответника, като за тази цел в продължение на 3години, редовно и ежемесечно
е превеждало лизинговите вноски по лична банкова сметка на ответника и в същото време още
през 2011 г. е заприходило процесния автомобил като
дружествена собственост.След като и вещото лице установява,че това заприходяване е направено без да са представени документи
от ответника,възниква въпроса защо ищеца не е изискал такива и защо не е
оттеглил поръчката си,което съдът тълкува,че нему е било добре известно какви
са условията по закупуване на автомобила.
Съгласно
установената съдебна практика по приложението на чл.284,ал.2 ЗЗД в изпълнение
на задължението по отчетната сделка,довереникът следва да предаде на доверителя
всичко,което е получил в изпълнение на поръчката-полученото от трети лица и
това,което е получил от доверителя си във връзка с изпълнението й.Когато
договорът за поръчка обвързва валидно страните и в нарушение на задълженията си
по чл.284,ал.1 ЗЗД довереникът не е дал сметка за изпълнението на поръчката на
доверителя си последния разполага с възможносттта по
чл.282,ал.2 ЗЗД да иска прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка и
връщане на всичко получено и изразходвано при изпълнение на поръчката.
В процесния случай поканата отправена до ответникът е именно
покана ответникът да се отчете.
Безспорно се налага изводът, че
ответникът е бил добросъвестен като е предложил заприходеният от
„Техкерамик-М" ООД автомобил Jeep Wrangler да бъде прехвърлен на името на
„Техкерамик-М" ООД и да предаде владението на „Техкерамик-М" ООД,
което неоснователно е било отказано от ищцовото дружество.В процесния случай съдът приема,че
задълженията по договорът за поръчка с погасяване на вноските по лизинговия
договор са изпълнени от ответника и следва именно отчетната сделка.Договорът е
прекратен,а не развален и даденото по него не подлежи на връщане.
Ако се приеме,че отговорността на ответника следва да се ангажира по реда на чл.145 ТЗ искът срещу него ,отново следва да се отхвърли.По делото не е представено решение за ангажиране на отговорността му на бивш управител по реда на чл.137 ал.1 ,т.8 ТЗ и по реда на чл.36 ал.1 т.8 от представения по делото Дружествен договор.Съгласно цитираната по-горе практика на ВКС,формирана по реда на чл.290 ГПК ,наличието на взето решение е абсолютна процесуална предпоставка за ангажиране на отговорността на бивш управител.
С оглед изложеното
се налага правен извод, че не е налице фактическия състав на неоснователното
обогатяване при неосъществено основание.Ответникът в качеството му на управител е имал
правото да взема обвързващи дружеството решения и носи отговорност за
действията си,но по посочения по-горе ред.Липсата на осъществен фактически
състав на неосъществено основание води до неосъществяване на хипотезата на
съответната разпоредба на закона,която представлява правното основание на иска
и същият следва да бъде отхвърлен с всички произтичащи от това последици.
При този
изход на правния спор на основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника се дължи възнаграждение
за един адвокат и разноски съобразно представения списък в размер на 7 559.81
лв.Възраженията на ищеца за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на
ответника, за липсата на доказателства за изплащането му и относно това за кое
дело се отнася възнаграждението,са неоснователени.
Минималното
възнаграждение определено по реда на Наредба №1 по правилото на чл.7 ал.2,т.4
от ГПК е в размер на 3396 лв.Изплатеното възнаграждение на адвоката е в размер
на 7432.15 лв. с ДДС.,което с оглед на фактическата и правна сложност на делото
съдът не намира за прекомерно.В представената фактура за изплащане на възнаграждението
е посочен и номера на делото 46/2015 год. на ОС./стр.201 от делото/.
Така
мотивиран ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният с искова молба
вх.№4628 от 10.06.2015 год.от „ТЕХКЕРАМИК-М”ООД,ЕИК
********* със седалище и адрес на управление : гр.Мездра,ул.”Боденско
шосе”,представлявано от управителя В. П. Х. с адрес за призоваване: гр.София ,
бул.”Дондуков”№7А,партер чрез адв.А.Т.-САК,иск
основан на чл.55,ал.1 предл.3 ЗЗД, срещу В.Н.Х.,гражданин на САЩ,роден на ***,с
постоянен адрес :**** иск за сумата 65049. 27 щатски долара/с оглед предприетото изменение на иска
в с.з. на 15.03.2016 год.,съобразно заключението на вещото лице по слушаната
ССЕ/,дадена на ответника въз основа на протоколно решение на ОС на съдружниците
на "Техкерамик-М"ООД от 10.05.2011 год.,по
предложение на съдружника В.Н.Х. за закупуване на автомобил марка JEEP WRANGLER , която сума е
получена от него на неосъществено основание ,ведно със законната лихва върху
сумата считано от 10.06.2015 год. до окончателното й изплащане,като НЕОСНОВАТАЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ТЕХКЕРАМИК-М”ООД,ЕИК
********* със седалище и адрес на управление : гр.Мездра,ул.”Боденско шосе”,
представлявано от управителя В. П. Х. с адрес за призоваване: гр.София ,
бул.”Дондуков”№7А,партер чрез адв.А.Т.-САК,ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.Х.,гражданин на САЩ,роден
на ***,с постоянен адрес :**** деловодни
разноски за тази съдебна инстанция в размер на 7559.81 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД -гр.София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: