Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София, ………..януари, 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XІI-ти
въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
2. ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря Светослава Матеева, като разгледа докладваното от съдията
Кехайова ВНЧХД № 4761/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХХІ от НПК.
С присъда от 12.09.2019 г. по НЧХД №
15304/2018 г. на СРС, НО, 96-ти състав подсъдимият Б.Я.С. е признат за виновен
в това, че на 10.03.2018 г., около 17.00 часа, в гр. София, кв. „Враждебна“,
ул. „*******чрез нанасяне на юмручни удари в областта на главата на С.И.М. и
чрез нанасяне на един удар с дървена цепеница в областта на главата на Х.С.М. е
причинил леки телесни повреди по чл. 130, ал. 1 НК на повече от едно лице - на С.И.М.,
изразяваща се в контузия на лявата очна ябълка, изразена със зачервяване и
сълзене, контузии на лявата скулово-орбитална област, на долния лицев етаж
вляво, на двете долночелюстни стави, кръвонасядане и охлузвания по лигавицата
на долната устна вляво, причинили му „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“ и на Х.С.М., изразяваща се в сътресение на мозъка;
контузия, оток и разкъсно-контузна рана в дясната челно-теменна област на
главата, хирургично зашита, причинили му „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“, престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. чл. 130,
ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляда) лева, като е
признат за невиновен в това да е извършил престъплението в съучастие като
съизвършител, в това да е нанесъл юмручен удар, както и повече от един удар с
дървена цепеница в областта на главата на Х.С.М. и да е причинил контузия на лявата
китка на С.И.М. и кръвонасядане на дясната мишница на Х.С.М.. Оправдан e и по
първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Осъден
е на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати в полза на С.И.М. сумата от 812
(осемстотин и дванадесет) лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение, държавна такса за завеждане на делото и внесен депозит за
изготвяне на експертиза, както и да заплати в полза на Х.С.М. сумата от 612
(шестстотин и дванадесет) лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса за завеждане на делото. На същото основание и
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийския
районен съд и сума в общ размер на 228.08 лева (двеста двадесет и осем лева и
осем стотинки), представляваща направени разноски за изготвяне на експертизи.
Срещу съдебния акт на районния съд е
постъпила жалба от защитника на подс. Б.Я.С., в лицето на адв. Д.Б.. В
сезиращия въззивния съд документ се твърди, че обжалваният съдебен акт е
неправилен, незаконосъобразен и явно несправедлив. Излага се становище за
допуснати от първостепенния съд пропуски при извършване на доказателствения
анализ и практически за отказ да бъдат обсъдени данните, подкрепящи
обвинителната теза. Твърди се, че горното е станало причина за постановяване на
осъдителна присъда без деянието и неговото авторство да са били доказани по
несъмнен начин. Изтъква се недоказаност на обстоятелства, свързани с
обективната и субективната съставомерност на деянието, както и такива,
установяващи възможното му извършване при условията на неизбежна отбрана или в
състояние на афект. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване
на подсъдимия. Отправя се алтернативно искане за намаляване на наложеното му
наказание.
В разпоредително заседание на 27.11.2019
г. въззивният съдебен състав, по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага преразпит на подсъдимия и на
вече разпитаните пред първия съд свидетели или изслушване на допълнителни
експертизи.
В открито заседание пред въззивната
инстанция подсъдимият Б.С. не се явява след редовна процедура по призоваване. Представлява
се от адв. Ива С.- упълномощен защитник.
В дадения ход по същество адв. С.моли
първоинстанционната присъда да бъде отменена изцяло като неправилна. Преповтаря
подробните доводи от въззивната жалба, като подчертава, че фактическата
обстановка е била възприета от първата инстанция неправилно поради кредитиране
на гласни доказателствени средства, депозирани от свидетели, които са явно
заинтересовани и без да бъдат съпоставени с останалите събрани по делото доказателства.
Отправя искане съда за оправдаване на подзащитния й.
Процесуалният представител на частните тъжители - адв. Б. моли
да бъде постановено решение, с което присъдата на СРС да бъде потвърдена, като
правилна, законосъобразна и обоснована. Претендира присъждане на направените по
делото разноски, включително за явяване в съдебно заседание пред въззивната
инстанция. Счита, че мотивите на първостепенния съд са подробни и детайлни,
като са прецизно коментирани всички събрани по делото доказателства.
Частният тъжител - С.М.,
поддържа казаното от адв. Б. и изразява благодарност, че синът му е оцелял след
инцидента.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, XІI-ти
въззивен състав, след като обсъди доводите в
жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира следното:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите
на присъдата. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани
необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства.
Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд,
след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото,
не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни
изводи относно фактите по делото, поради което, споделя фактическите
констатации на СРС. Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.Я.С. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, работи
в охранителна фирма „Алфа Комерс“ ООД, с постоянен адрес:***, ЕГН **********.
Подс. Б.С. живеел в къща, находяща
се в гр. София, кв. „Враждебна“, ул. „*****, заедно със синовете си А.С. и Е.С..
В съседния двор и в отделна къща живеела св. Й.С., баба на частния тъжител Х.М..
Често се случвало в двора й да идват, за да й помагат частният тъжител С.М. и
синът му - тъжителят Х.М.. Между семейството на Б.С. и това на С.М. съществували
спорове във връзка с подялбата и ползването на горепосочения недвижим имот.
На 10.03.2018 г., около 17.00 часа,
двамата тъжители С.М. и Х.М. отишли отново на горепосочения адрес, за да
помогнат с работата по поддръжката на двора. Намирали се в навеса на границата
между двата имота, когато към тях се приближил Е.С., който започнал да се кара
с тъжителя С.М.. Твърдял, че тъжителят няма право да идва в имота, тъй като е
нежелан от семейството им. Двамата се скарали, което привлякло вниманието на
подс. Б.С., който се намесил в спора и ударил няколко пъти с юмрук С.М. в
областта на главата му. Това станало повод за реакция от страна на тъжителя Х.М.,
който на висок тон казал да не бият баща му и се опитал да ги разтърве, при
което подс. Б.С. взел една от намиращите се в близост дървени цепеници и с нея
ударил Х.М. в областта на главата. Вследствие на нанесения удар потекло
значително количество кръв от окосмената част на главата на Х.М.. Тъжителят С.М.
отвърнал на нападението на Б.С. като го ударил няколко пъти с юмрук в лицето. В
този момент се намесил и св. А.С., който разтървал лицата и конфликтът бил
прекратен.
Още по време на инцидента св. Й.С. видяла
кръвта по главата на Х.М., се обадила на тел. 112 и подала сигнал за нанесен
побой над внука й. Докато говорела със служител от Дирекция „Национална система
112“, св. Й.С. предала телефона на С.М., който обяснил, че синът му Х.М. е
ударен с камък или дърво, посочил още, че не е успял да види с какво е бил
нанесен ударът.
На място били изпратени свидетелите Н.К.и
В.Й.– служители на 05 РУ СДВР, които снели обяснения от двете групи участници в
инцидента. На място пристигнала и майката на Х.М., както и свидетелите М.Й.-
дъщеря на С.М., и съпругът й - св. Ю.Й., които възприели първоначално разказа за
случилото се на тъжителя С.М., а впоследствие и този на Х.М..
Х.М. бил откаран по спешност от екип
на ЦСМП-гр. София в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, откъдето бил изписан няколко дни
по-късно.
На 11.03.2018 г. С.М. се явил в КСМД
към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където бил освидетелстван и му било издадено
СМУ № 78.03/2018 г.
На 12.03.2018 г. подс. Б.С. също се
явил в КСМД към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където бил освидетелстван и му било
издадено СМУ № 184/2018 г.
На 17.03.2018 г. същото направил и
тъжителят Х.М., който бил освидетелстван в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД и му било
издадено СМУ № 85.03/2018 г.
От заключението на изготвената в
хода на съдебното производство съдебномедицинска експертиза, находяща се на л.
276-286 от делото, се установява, че на С.И.М. са били причинени следните
травматични увреждания: зачервявания на лявото око, сълзотечение; ограничен
оток и дифузно кръвонасядане на лявата скула и по хода на долния орбитален ръб;
добре изразен оток и кръвонасядане по кожата в областта между лявата трета на
долната устна и ръба на долната челюст вляво, с подлежащо лигавични
кръвонасядание и охлузвания, кореспондиращи е долната зъбна редица и ограничен
оток и кръвонасядане по лакътния ръб, а долния край на лявата предмишница и
китката, които по своята медикобиологичната характеристика са довели до
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Експертите уточняват,
че посочените травми са резултат от действието на твърди тъпи предмети с
неохлузваща контактуваща повърхност, като по механизъм добре отговарят да са
получени чрез нанасяне на удари с части от човешкото тяло - юмруци. Съгласно
заключението на същата експертиза, на Х.М. са причинени следните травматични
увреждания - мозъчно сътресение, оток и разкъсно-контузна рана в дясната
челно-теменна област на главата и дифузно кръвонасядане по задната повърхност
на дясната мишница, на 3-4 см над лакътя, като травмата на главата е резултат
от дейстивето на твърд тъпоръбест предмет, травмата на дясната ръка - от
действието на твърд тъп предмет е неохлузваща повърхност. Закритата
черепно-мозъчна травма - мозъчно сътресение, и мекотъканната травма на главата
- разкъсно-контузна рана, са причнили на Х.М. поотделно „временно разстройство
на здравето, неопасно за живота“, а травмата на дясната ръка - болка и
страдание.
От заключението на изготвената по
делото съдебномедицинска експертиза, приложена на л. 333-336 от делото, се
установява, че на подс. Б.С. са причинени следните травматични увреждания:
множество единични охлузвания и кръвонасядане в челната област, срединно,
непосредствено над вътрешния ъгъл на лявата вежда; охлузване и ограничен оток в
лявата слепоочна област, непосредствено над външния ъгъл на лявата вежда;
охлузване и кръвонасядане в горната трета на носната пирамида, по лявата й
странична повърхност, които са причинили на подс. С. болка и страдание и травмите са резултат от действието на твърди
тъпи предмети с неохлузваща контактуваща повърхност и отговарят да са получени
чрез нанасяне на удари с части от човешкото тяло – напр. юмруци.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за
установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства - обясненията на подсъдимия Б.С., показанията
на свидетелите Н.К., В.Й., М.Й., Ю.Й., Н.А., Й.С., А.С. и И.А.; СМУ №
78.03/2018 г.; СМУ № 85.03/2018 г.; СМУ № 184/2018 г.; справка от Дирекция
„Национална система 112“; заключението на съдебномедицинска експертиза на С.М.
и Х.М.; заключението на съдебномедицинска експертиза на Б.С.; заключението на съдебно-
техническа експертиза, справката за съдимост на подсъдимия, както и другите
писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по
реда на чл. 293 от НПК.
Възприетите от първата инстанция фактически отношения
относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на
събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът
прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на
които е дал вяра на едни части от тях и не е кредитирал други. Липсват
основания, които да мотивират въззивният съд да приеме съществено различни
фактически констатации от направените в първоинстанционния съдебен акт, тъй
като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и
не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се
отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
/р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Във връзка с горното е необходимо да бъдат изследвани показанията
на свидетелите М.Й., Ю.Й., Н.А. и Й.С., които първоинстанционният съд е
поставил в центъра на фактическите си изводи и на които защитата твърди, че районният
съдия се е предоверил. Правилна е оценката, която са получили показанията на посочените
свидетели. Независимо, че последните не са очевидци на самия инцидент, с оглед
което разкриват информация за факти, които са им били препредадени от членовете
на семейството им и такива, които са възприели лично, но известно време след
скандала, но доколкото изложеното от тях е взаимно кореспондиращо, а
съответства и на заключенията на изготвените поделото експертизи – СТЕ и СМЕ,
съдът не намира основания да не им се довери. От своя страна констатираните в
показанията на тези свидетели противоречия (относно това дали веднага след
удара тъжителят Х.М. е паднал и кога е пристигнал автомобилът на Спешна помощ) и
настоящият състав на СГС намира за несъществени от гледна точна основните за
предмета на делото факти и обстоятелства.
Така св. Й.С., се е намирала в непосредствена близост до
мястото на инцидента, възприела е не само виковете и шума от двора на къщата, но
и участниците в него. Преценката й за сериозността на ситуацията е станала причина
да позвъни на тел. 112, което не й е попречило да възприеме при връщането й на
двора тъжителя С.М., който бил с разбита устна, както и че окосмената част на
главата на Х.М. кървяла обилно. Тази свидетлека възпроизвежда и възприетата от
нея информация, пресъздадена от тъжителя С.М. непосредствено след приключването
на инцидента, който й споделил, че именно подс. Б.С. го е ударил, след което с
дърво е нанесъл удар и на сина му - Х.М.. Показанията на св. Й.С. кореспондират
със заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, от която
се установява съдържанието на подадения непосредствено след инцидента сигнал на
тел. 112. Ето защо този съдебен състав приема, че показанията й са били
правилно кредитирани с доверие от районния съд. От своя страна съдържанието на експертното
заключение установява, че при подаването на сигнала, св. Субева е заявила, че
са „счупили главата на детето“, а впоследствие това е било потвърдено от тъжителя
С.М., който след като продължил разговора с оператора на тел. 112 е заявил, че
са ударили детето му с камък или дърво в главата, без да може да изрази
сигурност за обекта, с който е нанесен ударът. Следва да се подчертае, че при
това първоначално възпроизвеждане на ситуацията от тъжителя – С.М., същият е
имал колебание единствено относно предмета, с който е бил нанесен удара в
областта на главата на сина му, но не и досежно механизма на причиняване на
увреждането.
Разказът, възпроизведен в показанията на св. Й.С. кореспондира
напълно с показанията на св. М.Й., дъщеря на тъжителя С.М., пристигнала малко
след инцидента на процесното място, където била повикана по телефона от баща си
и тези на св. Н.А., леля на тъжителя Х.М., която веднага след случилото се получила
обаждане именно от св. Й.С., от която разбрала, че са „разбили“ главата на Х.М..
Този механизъм на увреждането е бил потвърден впоследствие и при разговорите на
двете свидетелки с тъжителите С.М. и Х.М., след изписването на последния от
болницата, като двамата са посочили авторът на деянието, а именно подс. Б.С.,
който нанесъл удари на тъжителя С.М. с юмруци в областта на главата, а тъжителят
Х.М. е ударил по главата с дървена цепеница. В този смисъл са и показанията на
св. Ю.Й., съпруг на св. М.Й., който пристигнал заедно с нея на мястото на
извършване на деянието.
На следващо място напълно резонно показанията на
горепосочените свидетели са поставени в
основата на възприетите от съда факти, касаещи механизма на причиняване на
телесните увреждания на двамата пострадали и техния автор, тъй като същите
намират опора в показанията на полицейските служители от 05 РУ-СДВР -
свидетелите Н.К.и В.Й., които също посочват, че са били изпратени във връзка с
получен сигнал за нанесен удар в областта на главата на младо момче. Възприетите
от контролирания съд факти получават доказателстевна
опора и в заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза по
отношение на двамата тъжители, както и от разпита на експерта в хода на
съдебното следствие пред първата инстанция. Същият установява, че механизмът на
получаване на телесните увреждания е именно този, описан в частната тъжба и
потвърден от свидетелите Н.А., Й.С., М.Й.и Ю.Й..
На следващо място, настоящият съдебен състав намира за
обективно и логично съдържащото се в мотивите към присъдата доказателствено изследване
на дадените от подс. С. обяснения. Въззивният съд също дава само отчасти вяра
на изложеното посредством обясненията на подсъдимия и ги приема в останалата им
част за опит за изграждани на защитна версия, която обаче се опровергава от
останалите събрани по делото доказателства. В тези обяснения прозира двояката
им правна природа на основно гласно доказателствено средство, но така също и на
такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази
насока, достоверността им следва да бъде установена при спазване на общите
правила относно гласните доказателствени средства и при съблюдаване на
дефинитивните правила за оценка на доказателствата. Подобно на районния съд и
въззивният не ги приема за достоверни в частта им, в която Б.С. заявява, че телесното
увреждане на Х.М. е получено при залитане на подсъдимия, хващане за рамената на
Х.М. и издърпването му, при което последният е претърпял удар в областта на
главата от „дирека“, върху който е паднал, доколкото тази им част не
съответства на събраните по делото и кредитирани гласни доказателства, както и
на писмените такива, а и на заключението по назначената, извършена и приета по
делото СМЕ. Във връзка с последното съвсем уместно районният съдия не е
кредитирал в посочените части и показанията на свидетелките А.С., като е
обяснил и евентуалната негова заинтересованост с факта, че е син на подсъдимия.
Ето защо е и неоснователно твърдението на защитата, че показанията на св. А.С. са
най-обективните по делото.
Правилно не са били подложени на детайлен анализ показанията
на св. И.А., които не допринасят
съществено за изясняване на обективната истина по делото, тъй като не
възпроизвеждат конкретни факти относно това как е започнал конфликтът, както и
кой на кого, с какво и какви удари е нанесъл, същевременно не внасят
противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за
изясняване на фактическата обстановка по делото са и приобщените и надлежно
изготвени в процеса писмени доказателства. При служебната проверка на
изброените по-горе такива, съдът не откри да са допуснати съществени
процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават
изключването им от доказателствения материал по делото. Освен това, те
съответстват изцяло на кредитираните свидетелски показания и служат за тяхна
доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите досежно
стеклите се събития.
Въззивният съд приема за обективни и компетентни заключенията на изготвените
по делото СМЕ и СТЕ. Въз основа на същите се изяснява какви са причинените на
тъжителите и на подс. С. травматични наранявания, както и какво е било
съдържанието на подадения от св. Й.С. и тъжителя С.М. сигнал след обаждането на
тел. 112. СГС кредитира заключенията на експертизите, като обосновани,
изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с необходимата
прецизност на поставените въпроси. Уместно заключенията са били възприети от
СРС при формирането на фактическите и правни изводи по делото.
Във връзка с възражението на защитата за неправилен и тенденциозен
доказателствен анализ, настоящият състав отбелязва следното. До категоричния
отговор на въпроса за произхода на нараняванията районният съдия е достигнал
след съвкупната оценката на целия доказателствен материал по делото, т.е. след
съпоставка на заключението по СМЕ, свидетелските показания и писмените
доказателства. Твърдението за случайно залитане и падане от страна на тъжителя Х.М.
не намира подкрепа в нито едно от наличните доказателства и доказателствени
средства, а и противоречи на всяка житейска логика. Правилата на справедливия
процес по отношение на всяка от страните при обсъждане на отделните версии за
случилото се в обективната действителност не само не изключват, но и
предполагат съобразяване с нормалната житейска логика и натрупания социален
опит /р. № 431 от 16.06.2003 г. по н. д. № 206/2003 г., II н.о. на ВКС/.
Тук е и мястото да се изтъкне, че по изложените съображения
въззивния съд намери за неоснователни твърденията на защитата, че в хода на производството не е доказано извършването на деянието, че СРС не е
следвало да се доверява на показанията на свидетелите, които са близки на двамата
тъжители, както и че са налице редица съмнения за механизма на получаване
уврежданията и дали не се касае за случайно падане или действия, извършени при
условията на неизбежна отбрана. Извършеният от въззивния съд самостоятелен
анализ на доказателствената съвкупност доведе до категоричния извод, че
визираното в тъжбата деяние е осъществено именно от подсъдимия Б.С. и точно по
посочения в тъжбата начин, като не са събрани доказателства за противоправни
действия, извършени от починалия Е.С..
Констатация за необремененото съдебно минало на подсъдимия Б.С.
съдът направи въз основа на наличната по делото, като писмено доказателство,
справка за съдимост.
Солидаризирайки се с
доказателствените изводи на районния съдия и на основата
на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
Подсъдимият Б.Я.С. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК, тъй като е нанесъл няколко удара с юмрук в областта на главата на С.М. и му е причинил травматични увреждания, изразяващи се в контузия на лявата очна ябълка, изразена със зачервяване и сълзене, контузии на лявата скулово-орбитална област, на долния лицев етаж вляво, на двете долночелюстни стави, кръвонасядане и охлузвания по лигавицата на долната устна вляво, които по своята медикобиологична характериситка са довели до „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ и е нанесъл удар с дървена цепеница в областта на главата на тъжителя Х.М., с което му е причинил сътресение на мозъка; контузия, оток и разкъсно-контузна рана в дясната челно-теменна област на главата, хирургично зашита. По този начин на тъжителите са били причинени леки телесни повреди. С оглед вида на констатираните от съдебния лекар при освидетелстването на последните, увреждания, съдът приема, че на С.М. и на Х.М. е било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Съдът стига до този извод, защото лека телесна повреда с разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.1 от НК е налице, когато на пострадалите са били причинени анатомични увреждания или функционални смушения извън тези, визирани в чл.128, ал.2 и чл.129, ал.2 от НК. Такива са всички увреждания, които не са завинаги, постоянни, продължителни, трайни или временно опасни за живота. Или, под леки телесни повреди, с разстройство на здравето, законодателят има предвид всички одрасквания, охлузвания, прорезни рани на кожата, контузни рани, които причиняват отток и посиняване и др. подобни. За да бъде преценена телесната повреда по критерия „временно разстройство на здравето, неопасно за живота” трябва да е налице, поне единия от двата критерия- анатомично или функционално разстройство на физиологични функции /зрителна, дъвкателна, затрудняване на фините хватателни движения и др./. В настоящият случай, се установява, че на тъжителите са причинени увреждания, които са достатъчни, за да се определят, като лека телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Или правилно, съобразявайки се със съдържанието на ППВС № 3/1979 г. първостепенният съд е преценил, че уврежданията са причинили на пострадалите лица временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Налице е и квалифициращия признак на чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 НК - причиняване лека телесна повреда „на повече от едно лице“, тъй като с поведението си на инкриминираната дата и място подс. С. е нанесъл удари, респ. е причинил телесни увреждания на две лица – С.М. и Х.М..
В случая е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия С. - нанасяне удари и такива с дървен предмет респ. на С.М. и на Х.М. и получените от последните увреждания, тъй като видно от изготвената по делото СМЕ, приложените по делото писмени доказателства и кредитираните показания на разпитаните свидетели, нараняванията на пострадалите са били причинени вследствие именно на противоправните действия от страна на подсъдимия С..
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия С. умишлено, при форма на вина пряк умисъл. Съдът приема, че С., нанасяйки удари на С.М. и такива с дървен предмет на Х.М., е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици. Същият пряко е целял причиняването на лека телесна повреда. У него е съществувала представа за противоправността и обществената укоримост на увреждането на телесната цялост на човешкия организъм. Всички действия на С. сочат на наличието на пряк умисъл за извършване на деянието, съзнаване на съставомерните му обстоятелства, предвиждане на престъпния резултат /увреждане телесната неприкосновеност/, както и желание този резултат да бъде причинен. Умисълът на подсъдимия е обхващал и квалифициращия признак по чл. 131, ал. 1 , т. 4 НК, тъй като е съзнавал и целял причиняването на телесни увреждания на повече от едно лице, а именно, както на пострадалия С.М., така и на пострадалия Х.М..
По така изложените съображения настоящият съдебен състав счете, че подсъдимият Б.С. правилно е признат за виновен в това, че на 10.03.2018 г., около 17.00 часа, в гр. София, кв. „Враждебна“, ул. „*******чрез нанасяне на юмручни удари в областта на главата на С.И.М. и чрез нанасяне на един удар с дървена цепеница в областта на главата на Х.С.М. им е причинил разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. В резултат на нанесените удари от С. на С.И.М. е била причинено телесно увреждане, изразяваща се в контузия на лявата очна ябълка, изразена със зачервяване и сълзене, контузии на лявата скулово-орбитална област, на долния лицев етаж вляво, на двете долночелюстни стави, кръвонасядане и охлузвания по лигавицата на долната устна вляво, а на Х.С.М. – телесно увреждане, изразяващо се в сътресение на мозъка; контузия, оток и разкъсно-контузна рана в дясната челно-теменна област на главата, която е била хирургично зашита.
Обоснован е изводът на районната инстанция, че липсват събрани по
делото доказателства, установяващи по безспорен начин, че Е.С. заедно с подс. Б.С.
е нанасял удари на някой от тъжителите, поради което в съответствие със
процесуалния закон подс. Б.С. е бил признат за невиновен и оправдан в това да е
извършил престъпното деяние в съучастие като съизвършител с Е.С., както и по повдигнатото
с тъжбата обвинение за извършване на престъплението при условията на чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 НК. Отново в съответствие с доказателствен материал по делото най-вече
със заключението на изготвената по делото СМЕ, установяващи, че подс. Б.С. не е
удрял с юмрук Х.М., както и че е имало само един удар е дървена цепеница в
областта на главата му, резонно подс. Б.С. е бил оправдан за това, да е нанесъл
удар с юмрук, както и повече от един удар с дървена цепеница в областта на главата на Х.М..
Относно становището на защитата,
в което се твърди, че по делото са налице данни, че деянието е извършено от
подс. С. при условията на неизбежна отбрана, доколкото при освидетелстването му
са били установени телесни увреждания, съдът намира за необходимо да отбележи,
че от събраните по делото доказателства се установява, че подс. Б.С. първи е
нанесъл удари на С.М., след което и на Х.М., което е станало причина и за
нанесените му впоследствие удари от тъжителя С.М., за които свидетелства
заключението на приетата съдебномедицинска експертиза, приложена на л. 333-335
от делото. Не се установява обаче, нанесените от подс. С. удари на двамата
пострадали да са били насочени към отблъскването на непосредствено
противоправно нападение от страна на пострадалите лица, което изключва развитата от защитника теза за ответен
характер на нанесените удари. Предвид обстоятелството, че по делото не се
установява спрямо подс. С. да е реализирано непосредствено и противоправно
нападение от страна на пострадалите лица, в това число и предвид
обстоятелството, че не се установява осъществените от него действия да са били
насочени към отблъскване на нападение от страна на пострадалите, не може да се
приеме, че осъществените от подс. С. действия се явяват извършени в условията
на неизбежна отбрана, т.е. и този правен институт е неприложим в конкретния
наказателен казус.
Нужно е да се отбележи още, че в
настоящия случай е налице невъзможност за приложение и на института на
реторсията. В случая съгласно установената съдебна практика реторсията винаги
предполага две противоправни деяния, когато на противоправното деяние, което е
извършил деецът отговори с друго противоправно деяние. Следователно, когато
телесната повреда е причинена при непреустановено нападение, не са налице
основания за приложение на института на реторсията, тъй като второто деяние не
се явява противоправно. По делото по несъмнен начин се доказа, че когато ЧТ С.М.
е нанесъл удари на подсъдимия С., нападението по отношение на тъжителя Х.М. не
е било преустановено. В този смисъл деянието на тъжителя С.М. не е
противоправно и не е основание за приложение на чл. 130, ал. 3 от НК.
Във връзка индивидуализацията на
наказанието, въззивната
инстанция противно на първата, отчита, че чистото съдебно минало на обвиняемия
не следва да бъде взето предвид, като смекчаващо отговорността обстоятелство,
доколкото липсата на предишни осъждания за престъпления от общ характер и на
наложени наказания по реда на глава VІІІ от НК е отчетена от законодателя като
предпоставка за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, поради което не може да бъде едновременно и
смекчаващо обстоятелство при определяне на отговорността на дееца, тъй като
противното би означавало един и същ факт да бъде взет предвид два пъти в полза
на извършителя, каквато не е целта на закона. Извършвайки преценка на
релевантните фактори, и СГС възприе като смекчаващо отговорността обстоятелство
факта, че поведението на подсъдимия С. е било до известна степен продиктувано
от продължителните влошени отношения с семейството на частните тъжители. При
определяне на размера на административното наказание „глоба“ следва да се вземе
предвид и доброто процесуално поведение на подсъдимия, демонстрирано по време
на наказателното производство пред двете съдебни инстанции. Резонно, като
отегчаващо отговорността обстоятелство, районният съд е отчел, че обществената
опасност на самото деяние е значителна, предвид използваните средства и начина
на нанасяне на телесните увреждания, съдържащи в себе си опасност от
причиняване на по-тежки увреждания.
Санкционната
норма на чл.78а, ал.1 НК предвижда административно наказание „глоба“ в размер
от 1000 лв. до 5000 лв. Според въззивната инстанция определеното към законовия
минимум наказание - глоба в размер на 2000 лева, ще окаже нужния
възпитателно-поправителен и възпиращ ефект, не само върху личността на
подсъдимия, но и върху другите неустойчиви членове на обществото, в каквато
насока е и основният смисъл на генералната и специална превенция по чл. 36 НК.
В същото време, ще се даде възможност на С. да се поправи и превъзпита, без да
бъде демотивиран от едно ненужно тежко наказание.
Първоинстанционната
присъда е правилна и следва да се потвърди в частта й, с която подсъдимият е
бил осъден да заплати в полза на частните тъжители направените от тях по делото
разноски пред първата инстанция, а в полза на СРС - сумата 228,08 лв. -
разноски в хода на делото. Пред настоящата инстанция частните тъжители представят
доказателство за извършени разноски - заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер общо на 500 лв., които също следва да бъдат възложени в тежест на
подсъдимото лице.
Така мотивиран и на основание чл. 334,
ал. 1, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XІI-ти въззивен състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от
12.09.2019 г. по НЧХД № 15304/2018 г. на СРС, НО, 96-ти състав.
ОСЪЖДА
на основание
чл. 189, ал. 3 НПК подс. Б.Я.С., ЕГН **********, да заплати в полза на С.И.М.,
ЕГН ********** сумата от 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща направени
от него разноски по делото пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
на основание
чл. 189, ал. 3 НПК подс. Б.Я.С., ЕГН **********, да заплати в полза на Х.С.М., ЕГН **********
сумата от 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща направени от него
разноски по делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.