РЕШЕНИЕ
№ 2258
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д Л Д
при участието на секретаря А И. И.
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20241110204264 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на И. Е. Т. против Наказателно постановление № 23-4332-
027390/13.11.2023 г., издадено от началник на сектор в Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 30
лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДП.
НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата
си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за липса на годен субект на
отговорност и за недоказаност на административното обвинение. Моли се за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се представлява.
Поддържа жалбата, о изложените в нея съображения. Поддържа, че се е намирал на шофьорското
място, но с цел – различна от управление. Навежда доводи за противоречия в събраните гласни
доказателства и за процесуални нарушения (невписване на свидетели-очевидци в АУАН). Намира
обвинителната теза за неподкрепена от доказателствата. Пледира за отмяна на атакуваното НП.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. Със
становище в писмен вид намира жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на деловодни
разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 27.09.2023 г., около 13:15 ч. екип на 08 РУ-СДВР, в състав – Р. А. и Б. К. бил изпратен
1
по сигнал от ОДЧ за неправомерно движещ се автомобил по пешеходна алея в района на с. , ВЕЦ
– при ресторант „
Екипът, който по това време извършвал обход на маршрута, се отзовал на сигнала и при
паркинга на ресторант установил движещ се лек автомобил „ ДК № с водач – И. Т. и пътник на
предна пасажерска седалка – Н. А.. При спирането и установяването му, Т. възразил: „Хапнахме и
тръгваме“, но въпреки това спрямо него били извършени действия по проверка.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Р. А., Б. К. и Н. А.; АУАН; НП; възражение; картон на водач; заповеди за
компетентност.
В конкретния случай, спорът между страните касае основно релевантната фактология,
като водеща роля за изясняването й имат гласните доказателства.
Относително малката времева отдалеченост на инкриминираните събития позволи
разпитаният актосъставител да изложи ясен и последователен спомен за хода на събитията, дори с
детайли, нямащи отношение към предмета на спора (отправена конкретна реплика към
проверяващия екип). Действително, в показанията му не се съдържат конкретни времеви
параметри (дата и час) на проверката, но тези обстоятелства биха могли да бъдат изведени и от
писмените материали по преписката, без, на собствено основание, да попадат в центъра на спора
между страните. Тук е мястото да се отбележи, също така, че макар и със занижена степен на
конкретика (пълно смислово, словесно и дори пунктуационно препокриване на показания на двама
полицейски служители нееднократно е било обект на критика и повод за съмнения, от страна на
настоящия състав), казаното от св. А. намира опора и в показанията на св. Коибарски, който
свидетелства и за забранителния режим за навлизане, касателно пешеходната алея в района.
В хода по същество повереникът подлага на критичен анализ казаното от коментираните
по горе двама свидетели, подчертавайки длъжностното им качество. Действително, и от техните
показания, и от материалите по преписката то се установява по еднозначен начин. Същевременно,
обаче, от него не произтичат автоматично нито позитиви, нито негативи за едната или другата
страна с пора (в този смисъл Р 2530/2011 АССГ X кас с-в). Коректно е да се отбележи (а твърдения
в диаметрална насока не се и отправят) липсата на данни за служебни, икономически или лични
отношения и/или зависимости, които да обосноват теза за реална или дори потенциална
заинтересованост у двамата полицейски служители – да предприемат действия по нобосновано
ангажиране на отговорността на Т. и под страх от наказателна отговорност да поддържат и пред
съда теза за наличие на противоправно поведение.
От друга страна, от страна на жалбоподателя се навеждат доводи за противоречия в
показанията на разпитаните свидетели. Цитираните несъответствия, според настоящия съдебен
състав, обаче, са само привидни. Докато св. А. съобщава, че автомобилът бил установен и
проверката била извършена на „алея на и били изпратени там от ОДЧ, св. К. разказва, че
непосредствено преди проверката полицейският екип извършвал обход на района, а автомобилът
бил установен „на паркинга на ВЕЦ-Кокаляне, вътре – при ресторант Тези твърдения, макар да не
се отразяват върху съставомерността (при забранено навлизане по пешеходна алея, водеща до
ресторанта, неправомерно би било както преминаването по нея, така и маневрирането на паркинга
пред търговския обект), не касаят взаимоизключващи се твърдения: първо – доколкото
предхождащо извършване на обход на район съставлява иманентна част от дейността по
2
патрулиране, независимо от последвалото отзоваване на предаден от дежурната част сигнал, и на
следващо място – доколкото непредубеден прочит на показанията на св. К. налага извод, че
местонахождението на процесния автомобил. В момента на първоначалното му установяване, е
отнесено към паркинга на търговския обект, но без в нито един момент свидетелят да твърди –
статично положение на превозното средство. В този смисъл и съдът е склонен да застъпи теза за
нюанси в изказа на разпитаните лица, но не и за изложени несъвместими спомени за случая,
компрометиращи административно обвинителната теза.
В подкрепа на доводите си, жалбоподателят ангажира гласни доказателства. Пред скоби
следва да се направи едно важно уточнение – изложението в жалбата няма доказателствена
стойност (не попада в приложното поле на чл. 104 и чл. 105 НПК), но очертава кръга на
подлежащите на доказване твърдения, с които се обосновават възраженията за недоказаност и
несъставомерност. С така направените уточнения и без да се спира подробно върху данните за
близки отношения между жалбоподателя и свидетеля (които, сами по себе си, не се отразяват
върху свидетелската годност и не правят a priori казаното от свидетеля недостоверно), съдът
намира, че се касае за изграждане на защитна версия. Това е така, на първо и формално основание,
доколкото, макар добросъвестно св. А. да декларира близки отношения с жалбоподателя и
принципно неизгодно за него обстоятелство (че към момента на проверката той се е намирал на
седалката на водача), тя твърди, че автомобилът не е бил в движение – нещо, което противоречи на
показанията на другите свидетели. Нещо повече – пред съда свидетелят заявява, че автомобилът
бил съвсем нов и нямала понятие от светлинните индикации на таблото, а това наложило
съдействието на жалбоподателя, което не кореспондира в изложеното в жалбата – че автомобилът
бил управляван от нея от около месец, а жалбоподателят искал „да се убеди в удобството на този
вид автомобил“. Тук е мястото да се отбележи, в чисто логически план, че светлинните индикации
на таблата на превозните средства са силно стандартизиран елемент, а нерядко са съпроводени и с
текстови индикации и/или предупреждения, което поставя под сериозен въпрос –твърдяната
неспособност както на собственика – да разтълкува значението на евентуална светлинна индикация
на таблото, така и на спътника му (по негови твърдения) – да помогне с разчитането им, без да се
наложи да разменят местата си. Нещо повече – тезата от жалбата, с която е сезиран съдът, не
кореспондира и с изложеното в подаденото срещу АУАН възражение – доколкото в него се
твърди, че „Н. А. му разяснявала функциите на автомобила“ – данни, която са в противовес на
заявеното пред съда – за евентуално оказано съдействие, във връзка с техническа неизправност. В
този смисъл и съдът намира цитираните непоследователности за силно дискусионни – в степен,
непозволяваща тезата на жалбоподателя да бъде споделена, но и без да обосновават упражняване
на правомощие на съда по чл. 205 НПК.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
3
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възраженията за допуснати процесуални нарушения са неоснователни. Пред скоби, в
принципен план, разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДП има бланкетен характер и препращане към
подзаконова нормативна уредба (чл. 47, ал. 2 ППЗДП) би било уместно. Липсата на подобно
препращане, обаче, в настоящия случай не би могла да се коментира, в контекста на съществените
процесуални нарушения (т. е. такива, не просто ограничаващи, а отнемащи възможността за
организиране на адекватна защита), доколкото и в АУАН, и в НП е надлежно индивидуализиран
по вид пътният знак, при несъобразяване с изискванията на който се твърди да е реализиран
съставът на административното нарушение.
По повод конкретното възражение за невписване на всички очевидци в АУАН, същото не
би могло да бъде коментирани, в контекста на отменителните основания. Действително, това е
повелята на закона, както и въпрос, коментиран нееднократно в константната съдебна практика -
трябва да се впишат всички свидетели-очевидци, един не е достатъчен (Р от 09.06.2008 по а.д.
2233/2008 I кас с-в; Р от 16.06.20089 по а.д. 2156/2008 АССГ I кас с-в; Р от 09.06.2008 по а.д.
2226/2008 I кас с-в), като приоритет над свидетелите на съставяне на АУАН имат очевидците (Р от
08.04.2008 г. по а.д. 916/2008 АССГ, X кас с-в; Р 20.03.3009 по а.д. 152/2009 VII кас с-в). Тук,
обаче, жалбоподателят удобно не отбелязва обстоятелството, че и А., и К. са свидетели на самото
нарушение (на управлението), без данни за лицето, чийто сигнал им е бил предаден от дежурната
част, поради което и вписването им в атакуваното постановление носи признаците на достатъчност
(респективно – вписванието им в АУАН като съставител и свидетел на установяването – в този
смисъл Р от 06.04.2009 по а.д. 460/2009 X кас с-в; Р от 13.02.2009 по а.д. 7009/2008 АССГ X кас с-
в; Р 25.04.2008 по а.д. 1228/2008 I кас с-в и др).
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 27.09.2023 г., около 13:15 ч. жалбоподателят Т.
управлявал лек автомобил - „“, ДК № по пешеходна алея в района на с. ВЕЦ – , при ресторант “,
въпреки наличието на забранителен пътен знак В2, забраняващ навлизането на ППС.
Нарушението е на просто извършване, като за неговата съставомерност законодателят не
е поставил изискване за настъпване на определени съставомерни имуществени или
неимуществени вреди, нито – наличието на пряк умисъл или непредпазливост (теза за последната
би била трудно защитима, при наличие на пътен знак и преминат изпит за водаческа
правоспособност, независимо от отнетото впоследствие СУМПС).
Едновременно с това, изпълнителното деяние не носи признаци, отличаващи го от
4
класическия случай на водаческо несъобразяване с пътен знак (в конкретния случай – граничещо с
откровена наглост, доколкото ограничава както възможността за безпрепятствена разходка на
потенциално неограничен брой граждани, поставяйки ги и в потенциална опасност – поради
преминаващо ППС), поради което и не са налице основания, които да квалифицират случая, като
маловажен.
По наказанието
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 ЗДП, наказва се с глоба 30 лв. водач,
който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство.
Санкцията е фиксирана, поради което всякакви разсъждения по индивидуализацията й са
безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно –
80 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и правилно и, като
такова, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-027390/13.11.2023 г., издадено
от началник на сектор в Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1
ЗДП, на И. Е. Т. била наложена глоба, в размер на 30 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, И. Е. Т., ЕГН ********** да заплати на
СДВР сумата от 80 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5