Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр. Нови пазар, 24.01.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело 92 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е искова молба с обективно съединени установителни претенции, по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с цена на иска от 201, 68 лв. и осъдителна претенция с цена на иска от 202,83 лв. от страна на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, представлявано от Д.К.К.и М.С., с пълномощник по делото адвокат В.Г., против ответника И.С.Т., с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се изнасят следните факти: Между ищцовата страна и ответника бил сключен договор за мобилни услуги на ***г., за мобилен №***, с избрана абонаментна програма „***“ за 39,99 лв. и срок на договора 24 месеца. При преференциални условия ответникът получил и мобилно устройство TELENОR модел ***, на изплащане, чрез 23 месечни вноски по 7,59 лева всяка. Потреблението било фактурирано по клиентски номер на абоната ***. Като лоялен клиент ответникът получил и втори абонаментен план с предпочетен №*** по програма „***“ 15,99 лева, сключвайки договор за мобилни услуги на ***г. със срок на действие до ***г. По този втори договор ответникът също взел мобилно устройство TELENОR модел ***, на изплащане, посредством 23 месечни лизингови вноски, всяка по 3,69 лева. Потреблението се фактурирало под същия клиентски номер. Абонатът употребил и незаплатил мобилни услуги на обща стойност 194,09 лева, фактурирани в три последователни месеца - април 2016 г., май 2016 г. и юни 2016 г. Неизпълнението ангажирало отговорността на абоната по т.11 от договора, като във вр. с чл.75 и чл.19б от общите условия мобилният оператор едностранно прекратил договорите. Била издадена крайна фактура № ********** от 15.09.2016 г. с начислена сума за плащане 1325,87 лева. Тази сума включвала и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на 921,36 лева, цената на оставащите лизингови вноски - 129,03 лева и сумата за потребени мобилни услуги за четирите отчетни периода от 275,48 лева. За мобилен №*** дължимите суми били 201,68 лева потребни мобилни услуги и 73,80 лева – дължими лизингови вноски. Абонатът ответник не спазил договореностите си с ищеца и по двата договора. В настоящото производство ищецът няма претенции за дължимата неустойка по двата договора. Поради прекратяването на договорите за мобилни услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия към лизинговите договори, месечните вноски за двете взети на лизинг мобилни устройства били обявени за предсрочно изискуеми. Била издадена крайна фактура №********** от 15.09.2016 г., като за устройство TELENОR модел *** се дължали 129,03 лева за лизингови вноски, за периода от септември 2016 г. до януари 2018 г. За мобилното устройство TELENОR модел *** се дължала сумата от 73,80 лв. за периода от септември 2016 г. до февруари 2018 г., представляваща лизнгови вноски.
Настоящият ищец подал заявление по чл.410 от ГПК и била издадена заповед за изпълнение на паричното задължение, но тя била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Затова ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата от 201,68 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №***, за периода от 15.03.2016 г. до 14.09.2016 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане. Моли също ответникът да бъде съден да заплати на ищцовото дружество 202,83 лева, представляваща сбор от лизингови вноски /129,03 лева по договор за лизинг от ***г., за периода от месец септември 2016 г. до месец януари 2018 г. и 73,80 лева по договор за лизинг от ***г. за периода от месец септември 2016 г. до месец февруари 2018г./
Ищцовата страна моли и да й бъдат присъдени и направените по исковото производство разноски.
Ответникът не е намерен на постоянния си и настоящ адрес, като на разноски на ищеца му е назначен определения от *АК особен представител –адв. Т.М.. В депозирания до съда отговор от особения представител исковете са намерени за допустими, но неоснователни. Особеният представител твърди, че липсват убедителни доказателства за липса на плащания от страна на ответника. Оспорва се дължимостта на сумите по осъдителния иск.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото от страна на ищеца в заверени копия са представени следните документи: договор за мобилни услуги от ***г. и договор за лизинг от същата дата; запис на заповед за 174,57 лв.; договор за мобилни услуги от ***г. и договор за лизинг от същата дата; запис на заповед за 84,87 лв.; приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни лица от ***г.; декларация-съгласие; фактура №********** от 15.04.2016 г.; справка общо потребление; фактура №********** от 15.05.2016 г.; фактура №********** от 15.06.2016 г.; кредитно известие; фактура №********** от 15.08.2016 г. и крайна фактура №********** от 15.09.2016 г. Приложено е към делото и ч. гр. д. №1108/2018 г. по описа на РС – Нови пазар. В хода на делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза.
На базата на взички посочени по делото доказателства съдът счита, че с категоричност се установява, че между страните по делото са били сключени посочените от ищцовата страна два договора за мобилни услуги и два договора за лизинг, съответно от дати ***г. /за мобилен №***/ и от ***г. /за мобилен №***/, с твърдяните от ищеца параметри. От приложеното ч. гр. д. №1108/2018 г. на НпРС е видно, че с подаденото от страна на ищеца заявление по чл.410 от ГПК е направено искане за дължима сума в размер на 404,51 лева и мораторна лихва към нея, само по договор за далекосъобщителна услуга от ***г., не и за дължими суми по договор от ***г. Посочено е също в заявлението, че за задължението е издадена крайна фактура №********** от 15.09.2016 г. Представена сега по настоящото установително производство, тази фактура е на стойност 1325,87 лева, като включва неустойки, вноска лизинг и задължения на абоната за предходен период.
По сключения на ***г. договор се ползва предпочетен номер ***, като договорът е срок 24 месеца. По делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, в чието заключение вещото лице посочва, че дължимите суми за периода на представените фактури по двата договора /за мобилен №*** и за мобилен №***/ са 201,68 лева. За лизинговите вноски за устройство Теленор, съгласно погасителния план на договора за лизинг от ***г. - 129,03 лева. Дължимата сума за лизингови вноски за цената на мобилно устройство по договор за лизинг от ***г. - 73,80 лв. Вещото лице не е установила при изготвянето на експертизата и при проверката на документацията, находяща се при ищцовата страна, наличие на плащания от страна на ответника в посочения период. Всъщност ищцовата страна няма задължение да доказва липса на плащане по договорите. Ако ответникът твърди такова плащане, то в негова тежест е доказването на това обстоятелство. По делото няма доказателство за извършени плащания по твърдяните от ищеца задължения.
Съдът счита, че установителната претенция на ищеца касае и следва да се разгледа за признаване за установено вземане за далекосъобщителна услуга, по договор от ***г., на който договор съответства предпочетен мобилен №***. Това е така, защото именно за вземане по този договор съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение в производство по чл.410 от ГПК. За вземания за предоставени далекосъобщителни услуги по друг договор и конкретно такъв от ***г., в заеявлението по заповедното производство няма посочени претенции. Установителното производство следва да разгледа само претенция, за която вече е издадена заповед за изпълнение, като в настоящия случай това е претенция по договор за далекосъобщителни услуги от ***г. В констативно–съобразителната част на експертизата, в табличен вид са отразени начислените от ищеца неплатени суми по този договор. Общата стойност на тези задължения без ДДС е 53,32 лева за перода от 15.03.2016 г. до 14.06.2016 г. и при сторниране на 4,47 лв. по кредитно известие от 15.07.2016 г. С ДДС тази сума възлиза на 63,99 лв. Предвид така установените факти установителната претенция за незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от ***г. с предпочетен мобилен №***, следва да се уважи до този размер, а в останалата част на претенцията до пълния размер от 201,68 лв. искът следва да се отхвърли, а именно за сумата от 137, 69 лв.
Осъдителните претенции, предявени от ищеца касаят суми за незаплатени лизингови вноски, по договор за лизинг от ***г. и договор за лизинг от ***г. Установява се от доказателствата по делото, че такива договори действително са сключени между страните и ответникът е поел задължение да заплаща лизингови вноски по двата договора. Няма данни по делото ответникът да е погасил тези си задължения. Предвид това осъдителните претенции на ищцовата страна са доказани по основание. От заключението на експертизата се установява, че размерът на лизинговите вноски, дължими за устройство по договора от ***г., след месец септември 2016 г. до месец януари 2018 г. е 129,03 лева, а размерът на лизинговите вноски, дължими за устройство по договор за лизинг от ***г., след месец септември 2016 г. до месец февруари е 73,80 лева. Следователно тези претенции са доказани и по размер.
Предвид изложеното, съдът следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 63,99 лева, представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по договор от ***г. с предпочетен мобилен №***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 08.08.2018 г. до окончателното плащане, както и да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 129,03 лева - лизингови вноски по договор за лизинг от ***г. и 73,80 лв. - лизингови вноски по договор за лизинг от 29.03.2016г.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцовата страна направените по заповедното производство разноски, съобразно уважената претенция, а именно от общо 205 лв., съразмерно предявената и уважена част от установителната претенция, той следва да плати разноски от 23, 40 лв.
Ответникът следва да заплати на ищцовата страна и разноските, направени
по настоящото дело, съобразно уважената част от исковата молба, които разноски са
170 лв. за експертизата, 180 лв. адвокатско възнаграждение, 300 лева внесен
депозит за особен представител и 25 лева доплатена државна такса. Така от общо
направени разноски от 495 лв. ответникът следва да плати на ищцовата страна
сумата от 326, 70 лв. От изплатените от бюджетните сума ни съда разноски от 30
лв., ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на НпРС съобразно
уважената част от иска сумата от 19, 80 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.Т., с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Изпълнителния директор М.П.Ф., с пълномощник по делото адв. В.Г. от *АК, сумата от 63,99 лв. (шестдесет и и три лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2018 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Изпълнителния директор М.П.Ф., с пълномощник по делото адв. В.Г. от *АК против И.С.Т., с ЕГН ********** ***, в останалата му част до пълния му размер от 201, 68 лв., а именно за сумата от 137, 69 лв. съставляваща задължение по договор за мобилни услуги от ***г.
ОСЪЖДА И.С.Т., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Изпълнителния директор М.П.Ф., с пълномощник по делото адв. В.Г. от *АК сумата от 129, 03 лв. (сто двадесет и девет лева и три стотинки), представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от ***г. за периода от месец септември 2016 г. до месец януари 2018 г.
ОСЪЖДА И.С.Т., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Изпълнителния директор М.П.Ф., с пълномощник по делото адв. В.Г. от *АК сумата от 73,80 лв. (седемдесет и три лева осемдесет стотинки), представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от ***г. за периода от месец септември 2016 г. до месец февруари 2018 г.
ОСЪЖДА И.С.Т., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Изпълнителния директор М.П.Ф., с пълномощник по делото адв. В.Г. от *АК направените разноски по частно гражданско дело №1108/2018 г. по описа на РС – Нови пазар от 23, 40 лв. (двадесет и три лева и четиридесет стотинки).
ОСЪЖДА И.С.Т., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Изпълнителния директор М.П.Ф., с пълномощник по делото адв. В.Г. от *АК направените разноски по настоящото установително производство от 326, 70 лв. (триста двадесет и шест лева и седемдесет стотинки).
ОСЪЖДА И.С.Т., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Нови пазар разноски от 19, 80 лв. (деветнадесет лева и осемдесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: