Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 01.02.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в
публичното заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Административен
съдия: М. Стергиовска
при секретаря Ив. Велчева, като
разгледа докладваното от административния съдия адм.д. №316 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.
118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, вр. чл. 145
и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от М.И.Б. с ЕГН ********** ***, против
Решение № 2153-27-24/30.08.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Шумен, с
което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №24/прот. 01240 от 27.06.2018
г.
В жалбата се изразява несъгласие с така
постановеното решение, като оспорващата излага подробни съображения, досежно
незаконосъобразността му. Сочи, че е упражнила правото си да поиска отпускане
на пенсия, депозирайки заявление на 02.10.2017 г. по повод което е било
издадено разпореждане, и въз основа на
което е отказано изплащането на добавка – професионален учителски фонд.
На следващо място оспорващата сочи, че в края
на м. април 2018 г. е получила ново Разпореждане
№ 1012-27-10#2/17.04.2018 г., с което е признат учителския стаж от 25
г. 08 м. и 20 д., но отново без право на полагащата й се добавка от
Професионалния Учителски фонд. Заявява, че на
28.07.2018 г. е получила разпореждане, с което се преизчислява размера на
отпуснатата й пенсия, което отново обективира отказ за изплащане на добавка от
Професионалния Учителски фонд, поради липса на изискуемия по чл. 69в, ал. 3 от КСО
учителски стаж. Оспорващата твърди, че през това време е работила и е подала Заявление за
пенсиониране на 02.10.2017 г.
Заявява, че се е пенсионирала при условията на чл.68, ал.1 и ал. 2, като не се
е възползвала от възможността за ранно пенсиониране при учителите по чл. 69в,
ал. 3 от КСО, но, счита, че отговаря на изискванията за изплащане на добавка
към пенсията от Професионалния Учителски фонд.
Твърди се, че
отпусната и пенсия е неправилно определена/изменена, т.к. не е изчислена и
отпусната добавка по чл. 69в КСО, предвид това, че отговаря на изискуемите по КСО условия. Иска отмяна
на процесното решение, съответно потвърденото с него разпореждане, с което е
отказано да му бъде отпусната добавка от УПФ. В съдебно заседание оспорващата
поддържа жалбата.
Ответникът-
Директорът на ТП на НОИ, чрез процесуалния си представител юрк. И. излага
съображения, че на оспорващата е отпусната пенсия по чл.
68, ал.1 и ал.2
от КСО, поради което не отговаря на изискванията на чл.
69в ал.3 от КСО. Не претендира разноски. Иска се отхвърляне на жалбата като
неоснователна.
Съдът, въз основа
на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното: Със заявление вх.
№ 2113-27-1478 от 02.10.2017 г. М.И.Б. е поискала да и бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С разпореждане № 10/прот.
№Y01456/29.11.2017 г. на М.И.Б. е отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст и добавка от лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване по чл.74 от КСО.
С цитираното
разпореждане е зачетен осигурителен стаж от трета категория 39 години 2 месеца
и 16 дни. Началната дата на пенсията е определена, считано от 02.10.2017
г./датата на подаденото заявление/. В това заявление не е посочен учителският
осигурителен стаж, придобит до момента от оспорващата. Видно от приложен Опис
на осигурителен стаж /л.26-31/, Б. към 02.10.2017 г. е навършила 62 г. 4 м. и
13 дни, осигурителен стаж от трета категория 39 г. 02 м. и 11 дни и учителски
осигурителен стаж 18 г. 10 м. и 19 дни. По делото липсват данни за обжалване на
разпореждането, поради което съдът приема, че е влязло в законна сила.
С разпореждане
№1012-27-10 #2 от 17.04.2018 г., постановено
по повод подадено последващо заявление от Б. с представени нови доказателства е
прието, че от 02.10.2017 г. е отпусната пенсия по чл.68 ал.1 и 2 от КСО при
осигурителен стаж от 39 г. 03 месеца и 09 дни, от които 18 г. 10 месеца и 19
дни учителски стаж по смисъла на чл.19 ал.1 от НПОС.
Прието е, че на
осн. чл.99 ал.3 от КСО са налице предпоставките за изменение на пенсията за
ОСВ, считано от датата на отпускането й, като зачетеният учителски стаж до
датата на отпускане на пенсията /02.10.2017 г./ е 25 години 08 месеца и 20 дни.
Прието е, че не отговаря на изискванията на чл.69 в от КСО, независимо, че има
20 дни над изискването за учителски осигурителен стаж и добавка от Учителския
пенсионен фон не следва да се изплаща.
С последващо разпореждане №24/прот.01240
от 27.06.2018 г. е преизчислена пенсията на Б. за ОСВ. Срещу това разпореждане
е подадена жалба вх. № 1012-27-38/01.08.2018 г., във връзка с която е
постановено Решение № 2153-27-24/30.08.2018
г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Шумен, с което е отхвърлена жалбата й срещу
Разпореждане №24/прот. 01240 от 27.06.2018 г., издадено от ръководите „ПО“.
За да постанови
този резултат, административният орган е изложил, че оспорващата е навършила възрастта по чл.
68, ал.1 и 2
от КСО на 19.03.2016 г., когато е навършила 60 години и 10 месеца, осигурителен
стаж 35 години и 02 месеца и към тази дата е зачетен учителски стаж 24 години
02 месеца и 07 дни, което означава, че правото на ранно пенсиониране за нея би
се породило от 19.03.2013 г., ако към тази дата жалбоподателката е отговаряла
едновременно и на двете предпоставки на чл.
69в, ал.3 от КСО за навършена възраст и изискуем учителски осигурителен
стаж - 25 години. Учителски стаж от 25 години и 08 месеца Б. е придобила след придобиване
право на пенсия по чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО.
В конкретния
случай М.Б. не е придобила право на ранно пенсиониране, тъй като при навършване
на възраст, 3 години по-ниска от възрастта по чл.
68, ал.1,2
от КСО не е имала изискуемия учителски осигурителен стаж. В тази връзка
липсва правно основание за определяне на добавка от Учителския пенсионен фонд
към отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата
е подадена в преклузивния срок по чл.
118, ал. 2 от КСО – оспореният акт е получен от Б. на 17.09.2018 г., видно
от известие за доставяне, а жалбата е депозирана до административния съд чрез
ТП на НОИ на 27.09.2018 г. и от надлежна страна по чл.
118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на оспорване административен акт, с оглед
на което е процесуално допустима.
При
разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по
реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема
жалбата за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно като
краен резултат, но по различни от изложените съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО -
ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът.
Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален
административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са
фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение.
При издаването на акта не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила.
В рамките на законоустановена компетентност ръководителят
по пенсионно осигуряване, съобразно фактите, установени въз основа на
представените от лицето документи, е постановил разпореждане №24/прот.01240
от 27.06.2018 г., с което е преизчислена пенсията на Б. за ОСВ. Срещу това
разпореждане е подадена жалба вх. № 1012-27-38/01.08.2018 г., във връзка с
която е постановено Решение №
2153-27-24/30.08.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Шумен, с което е
отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №24/прот. 01240 от 27.06.2018 г.,
издадено от ръководите „ПО“.
Предвид горното
съдът приема, че Решение №
2153-27-24/30.08.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Шумен е валиден акт,
издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните
правила.
По съществото
на спора, съдът счита, че обжалваното решение е издадено в съответствие с
материалния закон и неговата цел, предвид следното:
Правният спор се
свежда до преценка наличието на материално –правните предпоставки на
разпоредбата на чл.
69в ал.4 от КСО.
Съгласно чл.
69в ал.1от КСО учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и
10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за
жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: до
31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка
календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна
година до достигане на 62-годишна възраст; до 31 декември 2017 г. възрастта за
мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари
2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 62-годишна
възраст.
Цитираната правна
норма предвижда по –благоприятни условия за пенсиониране на учители по
отношение на изискуемата възраст в сравнение с общия случай по чл.
68, ал.1 от КСО. Законодателят е въвел изискване за наличие на две
кумулативни предпоставки, за да бъде придобито правото на ранно пенсиониране от
учители по чл.
69в ал.1 от КСО. Те са свързани с настъпила възраст и определен брой години
осигурителен учителски стаж. Конкретно за жените, за да бъде придобито правото
на ранно пенсиониране е необходимо при навършена възраст от 57 години и 10
месеца, към който момент лицето да има и учителски осигурителен стаж от 25
години и 8 месеца, като след 31.12.2016 г., стажът се увеличава за всяка година
с по 2 месеца. до 31.декември 2029 година.
Несъмнено правото
на ранно пенсиониране за учителите се придобива преди да се придобие правото на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68, ал.1, ал.2
от КСО. Нормата на чл. 69в
от КСО е влязла в сила от 01.01.2016 г. и е приложима в конкретният случай,
а преди тази дата е действала разпоредбата на параграф
5, ал.1 от ПЗР на КСО /отменена/. Заявлението на оспорващата е подадено до
компетентният орган на 02.10.2017 г., към който момент действа разпоредбата на
чл. 69 в от КСО и доколкото материалноправните норми нямат обратно действие,
позоваването на оспорващата на параграф
5 от ПЗР на КСО е неоснователно.
В оспорения акт е
прието, че оспорващата е навършила възрастта по чл.
68, ал.1,2
от КСО на 19.03.2016 г., когато е навършила 60 години и 10 месеца, което
означава, че правото на ранно пенсиониране за нея би се е породило от 19.03.2013
г., ако към тази дата жалбоподателката е отговаряла едновременно и на двете
предпоставки на чл. 69в, ал.З от КСО за навършена
възраст и изискуем учителски осигурителен стаж - 25 години.
Няма спор по
делото, че жалбоподателката Б. е придобила правото на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.
68, ал.1, ал.2
от КСО на 19.03.2016 г., но е упражнила правото да се пенсионира на 02.10.2017
г., от която дата е разпоредено да и бъде изплащана пенсия с разпореждане №
10/прот. №Y01456/29.11.2017 г. на
ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – гр. Шумен.
Разпоредбата на чл. 69в ал.1 от КСО
разписва специален ред за ранно придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст - при навършване на
възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и
учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8
месеца за мъжете. Съгласно ал.4, на учителите, които имат изискуемия по ал. 1
учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл.
68, ал. 1, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до
навършване на възрастта по чл.
68, ал. 3. След навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 пенсията се
изплаща за сметка на фонд "Пенсии".
Следователно, за
да бъде изплатена добавка от Учителския пенсионен фонд лицето следва да
отговаря на две комулативни предпоставки: 1/изискуем стаж по ал.1 – 25 години и
осем месеца, който стаж следва да притежава и удостовери към момента на
пенсионирането – 02.10.2017 г. В конкретният случай оспорващата е упражнила
правото си на пенсиониране по реда на чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО на 02.10.2017 г.
при навършена възраст 62 г. 4 м. и 13 дни, осигурителен стаж от трета категория
39 г. 02 м. и 11 дни и учителски осигурителен стаж 18 г. 10 м. и 19 дни.
От
административната преписка се установява, че М.Б. е подала заявление за
отпускане на ЛПОСВ и е представила необходимите документи, удостоверяващи
притежавания осигурителен стаж и доход. След извършени проверки, от пенсионните
органи относно зачитане на учителски стаж по представени Удостоверения за
пенсиониране от различни учебни заведения в страната, е зачетен учителски стаж
от 18 г. 10 м. и 19 дни.
Жалбоподателката,
различно от твърденията й в последващи молби и жалби до директора на ТП на НОИ,
е знаела за зачетения учителски осигурителен стаж и не е оспорила своевременно разпореждане
№ 10/прот. №Y01456/29.11.2017 г. на
ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – гр. Шумен, с което е определен размера на ПОСВ
по подадено заявление за пенсиониране от 02.10.2017 г. Едва със заявление от 26.02.2018
г. е поискала да се преизчисли трудовия педагогически стаж, като се признае
допълнително педагогически стаж, който на база допълнително представени
документи, на осн. чл.99 ал.3 от КСО е зачетен учителски осигурителен стаж 25
години 08 месеца и 20 дни. Правилно е прието, че Б. не отговаря на изискванията
на чл.69 в от КСО, към момента на подаване на заявлението за отпускане на
пенсия по чл.68 ал.1 и 2 от КСО, респ. отпускане на пенсията -02.10.2017 г.,
тъй като към този момент са били представени доказателства за учителски
осигурителен стаж от 18 г. 10 м. и 19 дни.
Следователно, към
момента на подаване на заявление за отпускане на пенсия по чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО, респ. отпускането й от 02.10.2017 г., Б. не е отговаряла на изискванията
по чл.69в ал.1 от КСО – навършена възраст 57 години и 10 месеца от жените и
учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца.
Обстоятелството,
че изискуемият учителски стаж е положен и придобит след придобиване правото на
пенсиониране, но преди упражняването му, е ирелевантно за отпускането на
добавката. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен
съд изразена в Решение № 7801 от 12.06.2018 г. по адм. дело № 7922 от 2017 г.,
шесто отделение.
Възражението дали
правилно е бил зачетен този осигурителен стаж, съответно дали са съществували
основанията по чл.41, ал.2 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите
(отм.) във вр. с чл. 19 от НПОС, е следвало да се предяви в производството по
отпускане на ЛПОСВ, започнало по подадено заявление от 02.10.2017 г. Тъй като
това не е направено административният акт, с който е отпусната пенсия е влязъл
в сила и законосъобразността му не може да се преценява в това съдебно
производство.
Съгласно установената фактическа
обстановка, а именно – отпусната ЛПОСВ по чл.68, ал.1 от КСО не съществуват
основанията да се получава исканата добавка по §5, ал.3 от ПЗРКСО (в редакцията
от 01.01.2014 г.).
Съгласно § 5, ал. 3 ПЗР КСО (редакция, ДВ,
бр. 27 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г.) на учителите, които са придобили
право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл.
68, ал. 1, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд
"Пенсии" и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто
от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след
навършване на възрастта по ал. 1. От значение за правото на добавка към
пенсията са следните кумулативни условия – да е придобито право на пенсия по
реда на § 5, ал. 1; лицето да се е пенсионирало при условията на чл. 68, ал. 1 КСО. Граматическото тълкуване на нормата (съюзът "и", различните
глаголни времена - "са придобили", "се пенсионират")
показва, че персоналният й обхват включва учители, които са имали право на
ранно пенсиониране, но не са се ползвали от него (а се пенсионират при
навършване на възрастта по чл. 68, ал.1 КСО). Това изискване не е изпълнено
спрямо жалбоподателката, тъй като към датата на заявлението за отпускане на
пенсия тя няма учителски стаж по § 5, ал.1 от КСО – 25 години и 8 месеца.
Изводът се подкрепя от логическото тълкуване на разпоредбата – месечната
добавка от 0,33 % е платима за месеците, за които за сметка на лицето са
правени осигурителни вноски в учителския пенсионен фонд след навършване на
възрастта по § 5, ал. 1 – последният израз е относим именно към възрастта (3
години по рано от тази по чл. 68, ал. 1 КСО), а не към осигурителния стаж,
положен на учителска длъжност. При този анализ се налага извод, че последващото
придобиване на учителски осигурителен стаж не рефлектира върху правото на
спорната добавка.
Въпросът съответства ли разглежданата
регламентация на принципа на справедливостта – лицата, които не са отговаряли
на изискванията по § 5, ал. 1 от ПЗРКСО към датата на отпускане на пенсията да
бъдат лишени от добавката за периода след придобиване на изискуемия учителски
стаж, не може да бъде разрешен в рамките на настоящето производство.
Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му – чл. 142, ал. 1 от АПК, във вр. чл. 14 от ЗНА.
В този смисъл е
решение № 7801/12.06.2018 г., постановено по АД № № 7922/2017 г. по описа на ВАС.
По изложените съображения съдът приема, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В
обобщение на гореизложеното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема,
че като краен резултат оспореното решение е правилно и законосъобразно, съобразено
с материалния закон и неговата цел.
Събраните по преписката доказателства сочат наличието на
всички елементи от фактическия състав, съставляващ основание за издаване на
разпореждане, с което е отказано изплащането на добавка от Учителския пенсионен
фонд, като преценката на административния орган е формирана при цялостно
изясняване на фактите и липса на процесуални нарушения, поради което Решение № 2153-27-24/30.08.2018 г.
на Директора на ТП на НОИ - гр.Шумен, с което е отхвърлена жалбата й срещу
Разпореждане №24/прот. 01240 от 27.06.2018 г. е правилно и законосъобразно, а
подадената срещу него жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид
липсата на своевременно заявено искане за присъждане на разноски по делото, не
се присъждат.
Водим от
горното, Шуменският административен съд,
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на от М.И.Б. с ЕГН ********** ***, против
Решение № 2153-27-24/30.08.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Шумен, с
което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №24/прот. 01240 от 27.06.2018
г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – гр. Шумен.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на касационно
обжалване чрез
Административен съд - Шумен пред Върховен административен съд на РБ - София в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание
чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: