Р Е Ш Е Н И Е № 81
/неприсъствено/
гр.Видин, 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на единадесети февруари две хиляди двадесети първа година в състав:
Председател: Даниел Димитров
Членове:
при секретаря О. Велизарова и в присъствието на
прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело №
2139 по описа за 2020 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова
молба от “БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А, Париж” чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, с която против Т.В.Т. ***, ЕГН ********** е предявен
иск с правно основание по чл. 422 ГПК.
Твърди се от
ищеца, че на 12.06.2017 г. между ищеца и ответника е сключен договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-14949005 посредством,
който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на
кредитополучателя заем в общ размер на 4000 лева за срок от 60 месеца, обхващащ
периода от подписване на договора до 05.06.2022 г. съгласно погасителния план,
включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и
размерът на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен
на 60 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 144.30 лева, като в договора
е посочена и общата стойност на плащанията по кредита.
Излага се, че
въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен
процент на разходите. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което
кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 5
от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се
заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа
сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.
Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната
дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането,
че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за
целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.
Поддържа се,
че сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка ***ена в
договора за кредит.
Сочи се, че
на основание чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за ответника възниква
задължението да погаси заема на 60 месечни вноски, всяка по 144.30 лева, като
чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата.
Излага се, че
обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 %. Лихвените
проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото
полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са
приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна
база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от
годишния размер, определен в предходното изречение.
Твърди се, че
длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS-14949005
на 05.04.2019 г., като към тази дата са погасени 21 месечни вноски.
Поддържа се,
че на основание чл. 5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска,
която в настоящия случай е 05.05.2019 г., от която дата вземането е станало
ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е
изпратено изрично уведомление до длъжника.
Твърди се, че
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1218/2020 г. по описа на ВРС, и по
което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на
чл. 47 от ГПК.
Иска се от
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 3335.29 лева -
главница, 1547.51 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.04.2019 г. до
05.06.2022 г., 212.77 лева – мораторна лихва, изчислена върху главницата за
периода от 05.05.2019 до 16.07.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на дължимите суми/23.07.2020
г./.
Иска
се ,при условие, че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в условията на евентуалност
съда да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъда прието, че същият има
характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез
връчване на препис от същия на ответната страна.
Ответникът редовно призован, не се
представлява и не взема становище по исковете. Въпреки
дадената му възможност за писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК не е постъпил
такъв. На същия са указани последиците на чл.133, чл.143 ал.3 от ГПК, както и
на чл. 238. ал.1 ГПК, а именно,
че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви
в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
С исковата молба ищецът чрез процесуалния
си представител е поискал постановяването на неприсъствено решение на основание
чл. 238 ал.1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид, че на ответника
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването й в съдебно заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239
ал. 1 и 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото,но единствено
по отношение на признатите с издадената заповед вземания.Това е така
защото следва да има идентичност в
предмета на заповедното и исковото
производство. В този смисъл, всеки иск по чл. 422 от ГПК, който по
основание или размер се различава от заявеното пред съда по заповедното
производство, би се оказал недопустим, поради липса на правен интерес.
В конкретния случай това е така по
отношение вземането за сумата от 1547.51 лв./възнаградителна лихва/,което видно
от издадената заповед е отхвърлено и не е уважено от съда.Заявителят не е
атакувал и обжалвал в тази част издадената заповед.При това положение и във връзка с изложеното следва да се приеме,че претенцията,в
частта на посочената сума е
недопустима,поради липса на правен
интерес,за който се следи служебно,като с оглед недопустимостта на посоченото
искане,производството,в тази му част,следва да бъде прекратено.
По отношение на останалата част на
исковата претенция Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение- чл.239 ал.2 ГПК,като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК,
ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се
постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК
поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства.
В случая съвкупността от
фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са
достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като
истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е
оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по
делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Със
заповед за изпълнение на парично задължение № 1218/2020 г. на РС-Видин, е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: 3335.29 лева -
главница, 212.77 лева – мораторна лихва за периода от 05.05.2019 г. до
16.07.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда – 23.07.2020 г. до изплащане на вземането, както и разноски
в размер на 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 70.96
лева за държавна такса.
От заповедта е видно, че заявлението е отхвърлено в
следните части, а именно: за сумата от 1547.51 лева,представляваща възнаградителна
лихва,включително и за държавна такса за сумата над 70.96 лв..
В
случая в срока по 413 ал. 2 ГПК заявителя не е подал жалба срещу разпореждането/получено
на 19.08.2020 г.,видно от приложената разписка/ , в частта, в която се отхвърля
заявлението и същото е породило законните си обвързващи последици . Заповедта е
връчена на длъжника ,при условията на чл.47 ал.5 ГПК, и на заявителя е указана
възможността да предяви искове против длъжника за установяване на вземанията си
по Заповед № 1181-РЗ от 28.07.2020 г. по
чл. 410 от ГПК.
Във връзка с
изложеното исковата претенция следва да бъде уважена единствено по отношение на
признатите с издадената заповед вземания, а именно: за сумата в размер от 3335.29 лева - главница, 212.77 лева – мораторна
лихва, изчислена върху главницата за периода от 05.05.2019 до 16.07.2020 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /23.07.2020 г./ до окончателното изплащане на
дължимите суми, а производството, в частта на претенцията за сумата от 1547.51 лева-възнаградителна лихва за периода от
05.04.2019 г. до 05.06.2022 г.,и както бе посочено по-горе , следва да се прекрати, поради
недопустимост на иска, като постановеното решение, в тази си част, има характер на определение.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответникът
следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ищецът
е направил искане за присъждане на разноски. Видно от представения списък в исковото
производство, ищецът е сторил следните разноски: внесена държавна такса в
размер на 143.40 лева,като се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00
лева.
Съобразявайки
тежестта на делото и съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с
чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100.00 лева.
В
случая, но съобразно уважената част от исковете, на ищеца ще следва да се
присъдят разноските в исковото производство за платена държавна такса и за юрисконсултското възнаграждение , в общ размер 169.48 лв.,като в
останалата част да пълния размер искането се отхвърли.
Направените в заповедното производство разноски, в общ размер
на 120.96 лв. /70.96 лв. - заплатена държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение/ следва да се присъдят като искането до пълния размер се
отхвърли.
Водим от
горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Т.В.Т. ***, ЕГН **********, че дължи на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А,
Париж” чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”,
клон България, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
“Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14 следните суми: сумата в размер от 3335.29 лева - главница, 212.77 лева – мораторна
лихва, изчислена върху главницата за периода от 05.05.2019 до 16.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК-23.07.2020 г. до окончателното изплащане.
ПРЕКРАТЯВА частично производството по
гр.д.№ 2139/2020 г., в частта на искането за сумата от 1547.51 лева,представляваща възнаградителна лихва, поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА Т.В.Т. ***, ЕГН **********да
заплати на “БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А, Париж” чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, направените в настоящото производство разноски ,но
съобразно уважената част на исковата претенция,а именно за сумата
в общ размер от 169.48 лв.,като отхвърля
искането в останалата част до пълния му
размер.
ОСЪЖДА Т.В.Т. ***, ЕГН ********** да
заплати на “БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А, Париж” чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата в общ размер от 120.96 лв.
/70.96 лв. - заплатена държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение/, представляваща направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1218/2020
г. по описа на ВдРС,като отхвърля искането останалата част до пълния
претенидиран размер.
Решението
не подлежи на обжалване.
В частта на
прекратяването решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Видин в седмодневен срок от
съобщението.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: