РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Пловдив, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.ова
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Вера Ив. И.ова Въззивно търговско дело №
20255001000290 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 93/25.02.2025 г. по т.д. № 319/2023 г. на ОС-
Пловдив, с което е осъден Д. А. Б. да заплати на А. А. Л. сумите 200 000 лв.,
предявена частично от общо дължима сума в размер на 692 253 евро главница,
дължима на основание сключено между страните на 19.01.2021 г.
споразумение, както и 20 000 лв., предявени частично от общо дължима сума
в размер на 96 915,56 евро – договорна лихва съгласно т.2 от същото
споразумение върху главница от 692 253 евро за периода от 19.02.2021 г. до
датата на подаване на исковата молба 6.06.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 6.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както
и 9 700 лв. деловодни разноски.
Жалбоподателят Д. А. Б. моли решението да бъде обезсилено като
недопустимо, евентуално да бъде отменено като неправилно по съображения,
посочени във въззивната жалба с вх. № 10 125/17.03.2025 г., и делото да бъде
върнато за разглеждане на предявения иск от окръжния съд в друг състав,
1
евентуално да бъдат отхвърлени предявените срещу него искове. Като
ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените искове
като недопустими, евентуално като неоснователни. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответникът по въззивната жалбата А. А. Л. моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна по съображения, посочени в отговор с вх. № 17
959/16.05.2025 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79,ал.1 във
вр. с чл. 365, ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати сумата 200 000 лв., предявена частично от общо дължима сума в
размер на 692 253 евро - главница, дължима на основание сключено между
страните на 19.01.2021 г. споразумение, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 6.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 20 000 лв., предявена частично от общо дължима сума в размер на
96 915,56 евро – договорна лихва съгласно т.2 от същото споразумение върху
главница от 692 253 евро за периода от 19.02.2021 г. до датата на подаване на
исковата молба 6.06.2023 г.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
С подадената на 7.06.2023 г. искова молба ищецът А. Л. твърди, че през
2018 г. са сключени 4 договора за финансиране, вземанията по които са
цедирани, последно в полза на ищеца, след което той и ответникът Б. на
19.01.2021 г. са подписали едно общо споразумение, с което уреждат общ
размер на дължимите суми по договорите за кредитиране и договорите за
цесии (805 931,38 евро, от която сума главницата е 692 253 евро и натрупаната
лихва е 113 678,38 евро), ответникът признава съществуването на вземането
на ищеца спрямо него, ответникът е заявил, че встъпва в дълга на всички
длъжници (описани в преамбюла на общото споразумение) към кредитора-
ищец А. Л., ответникът се задължава да погаси на 36 равни месечни вноски от
по 24 517,99 евро всички задължения в срок до 24.01.2024 г., като в случай на
три последователни неплатени вноски всички задължения стават предсрочно
2
изискуеми, ответникът се задължава да издаде и е издал в посочения срок 6
броя записи на заповед всяка на стойност от 134 322 евро за обезпечение на
вземанията на ищеца по общото споразумение, ответникът-длъжник Б.
изрично се е съгласил, че ищецът може да пристъпи към принудително
изпълнение на претенциите си директно към длъжника по всяко време, без да
е необходимо да предявява преди това претенция към другите длъжници по
споразумението. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба нито
длъжникът Б., нито останалите две дружества-длъжници по общото
споразумение от 19.01.2021 г. „В. Е.“ЕООД и „В. к. п.“ЕООД (с ново
наименование „В. Б. ****“ЕООД) са извършвали каквито и да са погасявания
по това общо споразумение, поради което същото е станало предсрочно
изискуемо на 25.04.2021 г. В исковата молба са посочени четирите договора за
финансиране, сключени през 2018 г., както и договорите за цесии на
вземанията по тях, както следва: (1) договор за финансиране за сумата 251 000
евро от 16.05.2018 г., сключен между кредитора „А. г.“ и длъжника „В.
Е.“ЕООД; договор за цесия от 10.08.2018 г. за прехвърляне от цедента „А. г.“
на вземанията му към длъжника „В. Е.“ЕООД на цесионер „В. Е.“ООД;
договор за изменение на договор за цесия от 31.12.2018 г., съгласно който нов
кредитор е „А. к.“ООД, а Д. Б. встъпва като съдлъжник; договор за цесия от
1.11.2020 г. за прехвърляне от „А. к.“ООД на вземането му към длъжника „В.
Е.“ЕООД и съдлъжника Д. Б. на ищеца А. Л.; (2) договор за финансиране за
сумата 368 000 евро от 29.06.2018 г., сключен между кредитора „А. Ф***“,
длъжника „В. Е.“ЕООД и съдлъжника Д. Б.; договор за цесия от 10.08.2018 г.
за прехвърляне на вземането на „А. Ф***“ към длъжника „В. Е.“ЕООД и
съдлъжника Д. Б. на цесионер „В. Е.“ООД; договор за изменение на договор за
цесия от 31.12.2018 г. за встъпване като нов кредитор на „А. к.“ООД вместо
кредитора „В. Е.“ООД; договор за цесия от 1.11.2020 г. за прехвърляне на
вземането на „А. к.“ООД към длъжника „В. Е.“ЕООД и съдръжника Д. Б. на
ищеца А. Л.; (3) договор за финансиране за сумата 23 253,42 евро от
29.06.2018 г. между кредитор „А. к.“ООД и длъжник „В. к. п.“ЕООД и
съдлъжник Д. Б.; договор за цесия от 1.11.2020 г. за прехвърляне на вземането
на „А. к.“ООД към длъжника „В. к. п.“ЕООД и съдлъжника Д. Б. на А. Л. и (4)
договор за финансиране за сумата 250 000 евро от 30.11.2018 г. между „А.
к.“ООД, длъжника „В. к. п.“ЕООД и съдлъжника Д. Б.; договор за цесия от
1.11.2020 г. за прехвърляне на вземането на „А. к.“ към длъжника „В. к. п.“ и
3
съдлъжника Д. Б. на ищеца А. Л. (за сума 50 000 евро от общо платените по
договора 250 000 евро поради връщане са сумата 200 000 евро). Ищецът
твърди, че сумите са реално преведени по съответните споразумения за
финансиране и не са погасени с изключение на 200 000 евро от
предоставената сума 250 000 евро по договора от 30.11.2018 г.. Ищецът
заявява, че ответникът Б. или е първоначален съдлъжник по договорите за
финансиране, или е встъпил на по-късен етап като съдлъжник по договорите.
Заявява и че с подписването на финалното общо споразумение от 19.01.2021 г.
всички отношения между страните са новирани, като е уредена една общо
дължима сума, определени са длъжниците на кредитора, определен е срокът за
изплащане на дълга, размерът на дължимата лихва, обезпеченията на дълга,
условията за предсрочна изискуемост и начинът на удовлетворяване на
претенцията на ищеца, с което споразумение длъжниците изрично са признали
и са се съгласили с направените цесии и са поели общото задължение спрямо
ищеца. Ищецът твърди, че той е надлежният кредитор по посочените
договори и споразумения, а ответникът Д. Б. е надлежният длъжник по тези
договори и споразумения. Твърди, че с описаното в общото споразумение
встъпване в дълг, което ответникът Б. е направил, той се е задължил
солидарно с останалите длъжници до размера на цялата сума по общото
споразумение от 19.01.2021 г. Твърди, че поради липса на плащане от страна
на който и да е от длъжниците по общото споразумение от 19.01.2021 г.
сумите, описани в него, са станали предсрочно изискуеми и за ищеца е
възникнало потестативното право да претендира посочените суми чрез
предявяването на осъдителен иск спрямо избран от него длъжник по
споразумението, без да е необходимо преди това да е предявил претенцията си
към някой друг от длъжниците. Твърди, че съгласно т.2 от общото
споразумение ответникът се е задължил да заплаща на ищеца годишна лихва в
размер на 6%, изчислена върху неизплатената главница в общ размер 692 253
евро, която лихва се начислява ежемесечно, и тъй като до датата на завеждане
на исковата молба ответникът Б. не е заплатил никаква част от главницата, то
лихвата е дължима върху цялата главница, считано от 19.02.2021 г. до датата
на завеждане на исковата молба или за 28 месеца по 3 461,27 евро (6% от
главницата) сумата е 96 915,56 евро за дължима договорна лихва. Предявява
частичен иск, като моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
200 000 лв. частично от общо дължима сума 692 253 евро за главница,
4
представляваща незаплатени и дължими суми по споразумение между
страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до изплащането на сумата. Предявява и частичен иск за осъждане на
ответника да му заплати сумата 20 000 лв. частично от общо дължима сума
96 915,56 евро, представляваща договорна лихва.
С отговора на исковата молба от 15.08.2023 г. ответникът Д. Б.
възразява, на първо място, че искът е недопустим като предявен срещу
ненадлежен ответник, тъй като той не е страна в материалното
правоотношение, не носи отговорност, произтичаща от закон, поради което е
налице хипотеза, при която между ищеца и сочения ответник липсва
възникнало материално правоотношение. Заявено е, че в исковата молба дори
не се твърди той да е получил облага от сключените договори за финансиране
(заем), нито е възможно да се установи, че такива реални правоотношения
съществуват от гледна точка на заявеното – липса на представени документи,
удостоверяващи плащане по договор, а и от принципното положение за
реалност на договора за заем. Заявено е, че при преценка за допустимостта на
иска следва да се изходи от соченото от ищеца материално правоотношение,
което обаче спрямо ответника Д. Б. не съществува, тъй не е заемополучател и
не е получил парични средства от ищеца или негови праводатели и не би
могъл да има качеството на длъжник по основния документ, от който ищецът
твърди да черпи правата си, а именно споразумение от 19.01.2021 г., с което се
твърди, че ответникът е встъпил в дълга на всички съдлъжници към
кредитора, още повече, че е неясно дали въобще съществува дълг, в който да
бъде извършено встъпване. На второ място, евентуално, ответникът възразява,
че искът е неоснователен. Заявено е, че ищецът е посочил в обстоятелствената
част на исковата молба поредица от сключени договори, с които се твърди, че
е възникнало конкретно правоотношение, но по договора за финансиране от
16.05.2018 г. за сумата 251 000 евро, както и по договора за цесия от
10.08.2018 г., той не е страна, двата договори се регулират от английското
право, включват арбитражна клауза, поради която не могат да бъдат обект на
разглеждане от български съд, и са сключени на английски език, който
ответникът не владее, поради което не са относими към настоящия спор и не
могат да породят правни последици, които да обосноват договорна
отговорност за ответника, а договорът за цесия е и нищожен, тъй като не е
обвързан с цена, поради което противоречи на добрите нрави. Относно
5
договора за изменение на договора за цесия от 31.12.2018 г. е заявено, че с
него е невъзможно ответникът да придобие качеството на длъжник, защото
няма клауза и изявление от него, с което той да се е съгласил да встъпи в дълг
и по този начин да бъде съдлъжник, както и че този договор също не е
относим към спора и не може да породи правни последици, които да
обосноват договорна обвързаност за ответника, тъй като е сключен на чужд
език, който той не владее, подвластен е на чуждо право и е налице арбитражна
клауза, заради която не може да бъде обект на разглеждане от български съд.
Относно договора за цесия от 1.11.2020 г., представен в двуезичен вариант, се
възразява, че с оглед изложените пороци на предходните три договора не е
налице валидно възникнало вземане по отношение на ответника и той няма
качеството на длъжник, поради което не е било възможно да се прехвърли
вземане по отношение на него, ответникът не е получател на парични
средства и по отношение на него няма как да е възникнала облигационна
връзка, която да го задължи да върне конкретна парична сума, като този
договор е и нищожен, тъй като предхождащото го правоотношение, за което
се твърди, че е основание за сключването му, е недействително. Ответникът
оспорва подписа и съдържанието на тези четири договора. Относно договора
за финансиране от 29.06.2018 г. за сумата 368 000 евро, по който се твърди, че
ответникът Б. е страна, се възразява, че той е сключен на английски език,
който ответникът не владее, и приложимото право е английското, поради
което претенциите на ищеца неправилно са отнесени към български съд, като
ищецът не е изпълнил задължението си по договора за финансиране
(представляващ договор за заем) и не е предоставил парични средства на
ответника или на друг съдлъжник. Относно договора за цесия от 10.08.2018 г.
на вземането по договора за финансиране от 29.06.2018 г. се възразява, че той
предвижда приложение за законите на А. и затова ищецът неправилно сезира
българския съд, като той съдържа и арбитражна клауза, сключен е на чужд
език, който ответникът не владее, както и е нищожен, тъй като не е обвързан с
цена, поради което противоречи на добрите нрави. Относно договора за
изменение на договора за цесия от 31.12.2018 г. се възразява, че приложимото
право е правото на А. и е договорен арбитраж, както и че е невъзможно по
отношение на него да се извърши прехвърляне на несъществуващ за него дълг,
тъй като заемна сума в тази поредица от договори не е получена от ответника,
освен това договорът е на английски език и в него липсват подписи на
6
ответника, а той и не владее този език. Относно договора за цесия от 1.11.2020
г. за прехвърляне на вземането към ищеца също се възразява, че поради
посочените пороци на предходните договори не е налице валидно възникнало
вземане към ответника и той е нищожен, тъй като предхождащото го
правоотношение, за което се твърди, че е основание за сключване на договора,
е недействително, а и той е сключен на английски език, който език ответникът
не владее, подвластен е на английското право и не може да бъде предмет на
разглеждане от български съд. Ответникът оспорва подписа и съдържанието
на тези четири договора. Относно договора за финансиране от 29.06.2018 г. за
сумата 23 253,42 евро се възразява, че не е имало плащане по отношение на
ответника и на другия длъжник, договорът е на английски език, който език
ответникът не владее, липсва негов подпис, предвидени са приложение на
английското право и арбитражна клауза, а относно договора за цесия от
1.11.2020 г. на вземането не е било възможно да се прехвърли вземането
поради посочените пороци на договора за финансиране и също е сключен на
английски език, който ответникът не владее, подвластен е на английското
право и не може да бъде обект на разглеждане от български съд. Оспорва
подписа и съдържанието на двата договора. Относно договора за финансиране
от 30.11.2018 г. за сумата 250 000 евро е възразено, че отношение не е
възникнало, тъй като не е последвало плащане на сумата, той е на английски
език, който ответникът не владее, липсва негов подпис, договорена е
приложимост на английското право, налице е и арбитражна клауза, а относно
договора за цесия от 1.11.2020 г. се възразява, че липсват подписи на
ответника и на длъжника, както и доказателства за изпълнение на
разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД, също е сключен на английски език, подвластен
е на английското право. Оспорва подписа и съдържанието на тези два
договора. Ответникът в обобщение твърди, че той не е придобил въз основа на
посочените договори за финансиране качеството на длъжник или съдлъжник ,
не е подписвал валидно нито договорите за заем, нито последващите договори
за цесия, не е приложим българският закон по отношение на същите, липсва
договорна връзка, която да обвърже негова отговорност за сочената парична
сума, сочените договори са нищожни предвид липсата на съгласие и
изискуемата от българския закон форма, както и предвид липсата на
основание като обстоятелства съгласно чл.26,ал.2 от ЗЗД. Заявено е на
следващо място, че се твърди, че на 19.01.2021 г. е сключено споразумение,
7
което в същността си основава и претенцията на ищеца по отношение на
настоящото парична вземане, с което според ищеца се признава
съществуването на вземането спрямо всички длъжници, ответникът встъпва в
дълга на всички описани длъжници и е поето задължение за изплащане на
паричната сума при определени условия. Твърди се, че това споразумение е
нищожно, защото не материализира в себе си съгласие за встъпване в дълг,
защото такъв дълг не съществува, а ищецът, легитимирайки се като цесионер
по нищожни договори за цесии, търси признание за поет несъществуващ дълг
и търси изпълнение на такъв, не е налице съгласие между страните, тъй като
договорът има невъзможен предмет, т.е. липсва валидно възникнало
правоотношение, което да обоснове валидно встъпване в дълг, поради което е
неоснователен предявеният частичен иск.
С молба от 11.09.2023 г. ищецът заявява, че във връзка с отговора на
ответника представя банкови извлечения за извършени плащания по четирите
договора за финансиране, както и че тези дължими суми са реално преведени
и не са погасени, с изключение на погасените 200 000 евро по договора от
30.11.2018 г. от общата сума 250 000 евро.
С допълнителен писмен отговор от 29.09.2023 г. ответникът оспорва
представените банкови извлечения да установяват изплащане на суми по
договорите за финансиране.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема във връзка с
преценката какво е основанието на ищцовите претенции, че ищецът
претендира да се осъди ответника да заплати дължима главница по
споразумение от 19.01.2021 г., подписано между посочени страни, както и
законна лихва върху главницата на основание т.2 от същото споразумение,
като в обстоятелствената част на исковата молба подробно са изложени
фактите, които предшестват това споразумение, което е нормално, доколкото в
уводната част на споразумението се цитират подробно всяко едно отделно
правоотношение, страни, предмет, размер на парично задължение, но в нито
един момент ищецът не е обосновал претенцията си на друг факт или
правоотношение, освен на споразумението. Съдът не споделя възражението на
ответника, че по този начин е налице противоречие между обстоятелствената
част на исковата молба и нейния петитум, защото подробно описаните
договори за финансиране, последващите ги договори за цесия и записи на
8
заповед са основната причина и мотив за сключване на споразумението и като
такива е нормално да са изложени хронологично и подробно със страни,
предмет и т.н., като в крайна сметка ищецът е формирал твърдения за
дължимост на главница и лихви върху нея на основание сключеното
окончателно споразумение. Затова съдът намира, че правната квалификация
на тази претенция е чл.79 във вр. с чл. 365 от ЗЗД, т.е. касае се за твърдение за
неизпълнение на сключена между страните спогодба, като фактът на
хронологично и подробно посочване в исковата молба на всички
обстоятелства за правоотношенията, върху които страните са постигнали и
подписали споразумение, не променя извода на съда, че ищецът извежда
основанието на вземането си от постигната спогодба. Съдът посочва, че този
извод се подкрепя и от съдържанието на самото споразумение, което е
изключително ясно и не води до съмнения относно волята на подписалите го,
а именно да уредят финансовите отношения помежду си, като с него не се
договаря изискуемост на вземания, поради което и съдът не следва да го
изследва и кредитира единствено като косвено доказателство за признание на
отделните вземания, цитирани в него. Съдът приема, че с подписването му
възниква ново правоотношение, с което страните преуреждат и договарят
доброволно финансовите си отношения – конкретно договарят кои са
страните, обхванати от споразумението, солидарна отговорност на
длъжниците, обезпечаване на дълга, договорна лихва, приложимо право и
компетентност на съда и т.н. Затова съдът приема, че предмет на спора е
действието на спогодбата (чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 345 и сл. от ЗЗД)
поради нейното преобразуващо действие и намира за неоснователни
възраженията на ответника относно приложимото право и закон при
преценката валидността на волята на страните, подписали цитираните
договори за финансиране, както и свързаните с тях цесии. Съдът посочва, че с
подписването на споразумението ответникът Б. ясно и недвусмислено е
признал извънсъдебно фактите, посочени подробно в неговия преамбюл и
посочени от съда в мотивите на решението, а писмено направеното признание
на факт не подлежи на доказване с други доказателствени средства и по
въпрос относно значението на постигнатата между страните спогодба. Съдът
намира, че след като страните по спора с изричен договор, сключен помежду
им, извънсъдебно са признали факта, че длъжниците дължат на кредитора Л.
сумите, подробно посочени в споразумението, и не се установяват пороци на
9
волята им, съдът е длъжен да я зачете. Съдът установява въз основа на
заключението на СГЕ, че споразумението (спогодба) е подписано лично от
ответника, както и издадените на основание на споразумението записи на
заповед са подписани от него. Изводът на съда е, че със сключване на
процесното споразумение от 19.01.2021 г. ответникът Б. се е задължил в
качеството си на съдлъжник да заплати на ищеца сумата 805 931,38 евро, от
която 692 253 евро главница и 113 677,96 евро натрупана до момента лихва
върху тази главница. Съдът установява, че в чл.3 от споразумението
ответникът е поел задължение да погаси посочената сума, както и бъдещите
лихви по т.2, до 24.01.2024 г. на равни 36 месечни вноски, всяка от тях в
размер на 24 517,99 евро, а съгласно т.3 в случай на неплащане на 3
последователни вноски всички задължения стават предсрочно изискуеми,
както и че по делото не е установено ответникът да е платил каквато и да е
част от така поетото задължение. Затова съдът приема, че искът за присъждане
на сумата за главница е основателен. Съдът намира, че ответникът дължи на
ищеца и претендираната сума за лихва, тъй като съгласно чл. 2 от
споразумението ответникът Б. се е задължил да заплаща договорна годишна
лихва в размер на 6%, която се начислява месечно върху неиздължената
главница от 692 253 евро и тъй като споразумението е сключено на 19.01.2021
г., то лихва се дължи считано от 19.02.2021 г. до датата на подаване на
исковата молба 6.06.2023 г.. Съдът изчислява дължимата лихва (за 1 година
41 535,18 евро, която се начислява месечно, т.е. за 12 месеца по 3 461,27 евро
на месеца, и при забава от 28 месеца общият размер е 96 915,42 евро или)
189 550,08 лв., от които ищецът претендира частично сумата 20 000 лв., за
която сума искът следва да се уважи.
С въззивната жалба се твърди, на първо място, че решението е
недопустимо и следва да бъде обезсилено като произнесено по непредявен
иск, тъй като съдът е приел, че вземането за главницата се основава на
споразумението от 19.01.2021 г., а е видно от обстоятелствената част и
петитума на исковата молба, че ищецът заявява, че е придобил качеството на
кредитор посредством сключени няколко договори, в това число договори за
финансиране, последващи цесии и споразумения, което означава, че в
действителност ищецът е основал иска си не само на споразумение, а на
всички посочени и приложени договори, поради което възприетият от съда
иск, по който е постановено решението, не е този, който в действителност е
10
предявен от ищеца, поради което решението е недопустимо. Твърди се, на
второ място, евентуално, че решението е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и то е необосновано. Твърди се, че е налице
разминаване в дадената в доклада по чл.146 от ГПК правна квалификация на
иска – чл.79 във вр. с чл.240, вр. с чл. 99 от ЗЗД - и тази, приета в решението –
чл.79,ал.1 във вр. с чл. 365 и сл. и чл.86 от ЗЗД, - което е относимо до всички
указания към страните и разпределението на доказателствената тежест.
Твърди се, че в решението липсват мотиви, респективно произнасяне по
заявените в отговора на исковата молба възражения за нищожност на
договорите и споразумението от 19.01.2021 г. Заявено е, че във връзка с
възраженията на ответника съдът е указал на ищеца да представи в оригинал
оспорените писмени доказателства и той е представил само 6 документа, а
именно договор за цесия от 1.11.2020 г. относно сумата 251 000 евро, договор
за цесия от 1.11.2020 г. относно договор за финансиране за сумата 368 000
евро, договор за финансиране за сумата 23 253,42 евро от 29.06.2018 г.,
договор за цесия от 1.11.2020 г. за сумата 23 253,42 евро, договор за цесия от
1.11.2020 г. за сумата 250 000 евро и споразумение от 19.01.2021 г., както и 6
броя записи на заповед към споразумението. Твърди се, че доказателствата, на
които ищецът основава иска си, в една част не са представени в оригинал и
следва да бъдат ценени като непредставени доказателства, поради което
остава спорен въпросът за действителното съществуване на твърдяната за
възникнала договорна връзка, която в поредицата от сделки би могла да
доведе до ангажиране отговорността на ответника. Заявено е, че ако не
съществува вземане по договорите за финансиране (няма представени
оригинални документи по оспорването), тогава договорът за цесия е относно
практически несъществуващо вземане. Твърди се, че спогодбата сама по себе
си не изразява волята на страните да възникне конкретно задължение, а в
действителност вземането на кредитора би следвало да е възникнало по
силата на сключени договори, които следва да се определят като договори за
заем и по отношение на тях следва да се приложи разпоредбата на чл. 240 от
ЗЗД, като както и самият ищец в обстоятелствената част на иска си сочи, той е
придобил качеството на кредитор именно посредством сключените договори
за заем, поради което окръжният съд неправилно цени споразумението като
спогодба по смисъла на чл. 365от ЗЗД. Заявено е, че със сключването на
11
споразумението от 19.01.2021 г. не се декларира приключване на съществуващ
спор, нито е прокламирана воля на страните да избегнат бъдещ такъв, и
неправилно се приема, че със сключване на споразумението е възникнало ново
правоотношение. Посочено е, че в случая е възможно да се разсъждава в
насока тълкуване на клаузи от споразумението като обективна новация или,
като друга правна възможност с оглед установената фактическа обстановка, за
наличие на няколко заемни правоотношения. Заявено е, че промяната на
поетите задължения по договорите за финансиране, на свързаните с тяхното
изпълнение модалитети, в това число и сроковете на изпълнение (т.3), нови
договорки за лихви (т.2), както и всякакво други договорки (т.4,т.5,т.6) следва
да се тълкува като обективна новация, независимо от заявеното в т.10 от
споразумението, като съдът е следвало при условията на чл. 20 от ЗЗД да
тълкува волята на страните и да стигне именно до този извод. Заявено е, че
обстоятелството, че страните са постигнали съглашение по отношение на нови
условия, в т.ч. и нов срок за плащане, произтича и от обстоятелството, че
преди завеждането на иска нито ищецът-кредитор е предприел действия за
събиране на сумата преди настъпването на новия падеж, нито длъжникът е
предприел действия по пълно погашение на задължението си. Заявено е, че
съдът е следвало да прецени, че в същността си споразумението съставлява
договор за паричен заем, а при уговорка за заем, ако сумата не е предадена от
заемодателя, се счита, че договор не е сключен. Относно възможността да се
приеме наличие на няколко заемни правоотношения е заявено, че окръжният
съд е следвало да съобрази, че е необходимо да се подложи на разглеждане
всеки един от аспектите на заемните отношения, очертани от ангажираните от
ищеца договори, при което да се съобрази, че крайната преценка за
основателност на иска ще бъде в зависимост от успешното провеждане на
пълно и главно доказване от ищеца на всички обстоятелства, свързани с
претенцията му, в т.ч. и по отношение на реалното изпълнение на договорите.
Твърди се, че е неправилно становището на съда, че с подписване на
споразумението от 19.01.2021 г. ответникът е признал извънсъдебно фактите,
при което признатото не подлежи на доказване с други доказателствени
средства. Счита се, че окръжният съд не само не е съобразил фактите,
свързани с оспорването на представените писмени доказателства от ищеца, но
е пропуснал да обсъди и заключението на ССЕ, в която подробно са описани
възраженията на дружествата, които са били страна по договорите за заем,
12
сумите, които са били получени от тях и основанието за направените преводи,
а експертизата недвусмислено е показала, че разменени между страните по
договорите за заем плащания съвсем не са с основания, които да предположат
предоставяне на суми по договор за заем. Твърди се, че затова задължението
на ищеца за провеждане на пълно и главно доказване на факта на изпълнение
на реалната сделка не е осъществен. Твърди се, че е останало недоказано
възникването на правоотношението, по което е формиран дълг или вземане в
размера, описан в исковата молба, което впоследствие е станало основание за
претенцията на ищеца. Твърди се, че са неоснователни твърденията за
налични договорни връзки и тяхната обвързаност с окончателно сключеното
общо споразумение, а съставените споразумения и записи на заповед са
нищожни, защото липсва предмет, тъй като не съществува вземане, което да
бъде обект на прехвърляне. Заявено е, че съдът не е анализирал заключението
на СТЕ относно изследването на разменена имейл кореспонденция, която
трудно може да бъде вменена на ответника по делото. Твърди се, че не е
установено нито принадлежността на електронната поща, нито
автентичността на разменените съобщения между страните, нито съвпадение
на заявените факти и обстоятелства, а липсата на редовно съставен документ
препятства формиране на извод, че такъв съществува, независимо от
разменените имейл съобщения, още повече, че същите трудно могат да бъдат
адресирани до ответника. Твърди се, че не е обсъдена от окръжния съд и ССЕ
относно счетоводните записвания на юридическите лице, сочени като
участници в правоотношенията, която установява счетоводни записи,
съществено отличаващи се в своите основания от тези, заявени от ищеца.
Твърди се, че съдът е пропуснал да отбележи, че всички юридически лица, за
които се твърди реално изпълнение на договори за заем, са осчетоводили
получените плащания на съвсем различни основания във връзка с други
договорни отношения, като нито едно от тези дружества не е записало в
счетоводството си задължение към ищеца по договор за заем. Твърди се, че
според заключението няма основание да се приеме, че водените счетоводни
книги в юридическите лица, които са трети лица за процеса, не са водени
редовно или че записите в тях не са действителни, при което съдът е следвало
да съобрази, че е недоказан фактът, твърдян от ищеца, за наличие на реално
изпълнение (предоставяне на суми) по договорите за заем от негова страна.
Твърди се, че отделно от това съдът не е съобразил и не е коментирал факта,
13
че ищецът не е доказал обвързаността и приемствеността на юридическите
лице, сочени като кредитори по твърдените договорни връзки, както и
връзката на извършените плащания със сочените договори за заем и договори
за цесия, при което е невъзможно същите да се ценят като изпълнение
(предоставяне на парични средства) по договор за заем от страна на ищеца.
С отговора на въззивната жалба се заявява, че е неоснователно
оплакването за недопустимост на съдебното решение като постановено по
непредявен иск. Заявено е, че е видно от исковата молба, че в нея на няколко
места е посочено, че ищецът се явява кредитор на ответника по точно и
конкретно посочено споразумение, а именно споразумението от 19.01.2021 г.,
като в петитума й изрично е посочено, че претендираните суми са дължими
именно по споразумението между страните. Заявено е, че в доклада на
окръжния съд също са посочени това твърдение и това искане на ищеца.
Относно оплакването за неправилност на съдебното решение поради
погрешна правна квалификация в доклада по делото е заявено, че тя не води
до автоматична неправилност на съдебното решение, а въззивният съд следва
да се произнесе дали правната квалификация, въз основа на която е решено
делото, е правилна и дали са събрани всички доказателства по повод на така
приетата правна квалификация. Твърди се, че окръжният съд правилно е
преценил, че правната квалификация на иска е чл.79 във вр. с чл.365 от ЗЗД.
Заявено е, че по делото са събрани доказателства, като при посочване в
доклада на съда на тази правна квалификация на страните е щяла да бъде
разпределена същата доказателствена тежест, а дори и по-ниска за ищеца – да
докаже, че има сключено споразумение/спогодба и че тя не е изпълнена.
Заявено е, че това е доказано по безспорен начин, тъй като от заключението на
СПЕ е установено, че положеният подпис в спогодбата е на въззивника, по
делото не са представени доказателства за изпълнение на споразумението от
насрещната страна, поради което искът по така уточнения предмет е доказан,
като в случая са събрани много повече доказателства от това, което е щяло да
се събере като доказателства, ако искът е бил определен с предмета, който е
посочен в съдебното решение. Твърди се, че допуснатото нарушение не е
съществено и не е довело до неправилност на процесния акт, доколкото по
делото са събрани всички релевантни за казуса доказателства, обсъдени са
едно спрямо друго и е достигнато до краен акт, който е правилен. Заявено е, че
е неоснователно оплакването за необсъждане от съда на възражения на
14
ответника за нищожност на приложените по делото договори за финансиране
и споразумения, тъй като съдът е посочил в решението тази възражения и е
направил извод, че по делото предмет не са приложените по делото договори
за финансиране и свързаните с тях цесии, за които се правят възражения за
нищожност, а действителността на подписаното споразумение от 19.01.2021 г.,
което е приел за действително след анализ на събраните доказателства.
Заявено е, че съдът е описал, че намира за неоснователни и възраженията по
повод договорите за финансиране и свързаните с тях цесии, свързани с чл.190
и чл.193 от ГПК, тъй като те не подлежат на отделно разглеждане в процесния
спор, доколкото той касае конкретна спогодба, която не е била изпълнена.
Твърди се, че е неоснователно оплакването, че съдът е следвало да прецени, че
вземането на ищеца се основава на чл. 240 от ЗЗД, тъй като в исковата молба е
направена ретроспекция на отношенията между всички страни и е завършено
с основанието, на което предявява иска си, а именно общото споразумение от
19.01.2021 г., както правилно съдът е посочил в решението. Заявено е, че в
споразумението ясно е посочено, че страните признават съществуването на
едно вземане, насрещната страна Д. Б. изрично е заявил, че встъпва в дълг и че
занапред отношенията между страните по споразумението ще бъдат уредени
по начина, описан в него, което показва, че намерението на всички страни е
било да изчистят отношенията помежду си, които са съществували до датата
на подписване на споразумението с цел да избегнат съдебен процес, да уредят
отношенията си за в бъдеще. Заявено е, че в т.10 от споразумението изрично е
договорено, че то не представлява новация, като ако страните реално са
искали да новират едни задължения, те са щели да го уговорят, а в случая не
само не е уговорено, но и изрично е отречено от тях. Заявено е, че дори и
апелативният съд да прецени, че правната квалификация, посочено в
решението, е неправилно е следва да се приложи тази, посочена в доклада по
делото, то са събрани всички необходими и допустими доказателства по
делото и е доказано от ищеца, че сумите, описани в договорите за
финансиране, са реално заплатени, предвид на което е изпълнено изискването
за реалност на договора за заем. Заявено е относно оплакванията за това, че в
ССЕ е посочено, че част от дружествата-длъжници не са осчетоводили
получените от тях суми като заеми, а по друг начин, че счетоводните книги,
водени от длъжниците, са частни документи, които свидетелстват за факти и
обстоятелства, които са в тяхна полза и няма как ищецът да търпи негативи
15
само и единствено поради причината, че някой от длъжниците му не са си
осчетоводили правилно получените суми. Заявено е, че окръжният съд
правилно е посочил, че ответникът Б. изрично е признал наличието на
задълженията по посочените в исковата молба договори за финансиране и че
те са дължими, като доколкото сумите са предавани между юридически лица,
приложима е разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, според която дори и някой да
действа от името и за сметка на едно дружество без представителна власт, ако
търговецът не се противопостави на тези действия веднага, се счита, че те са
валидни. Посочено е, че четирите договора за финансиране са сключени с
длъжниците „В. Е.“ЕООД и „В. к. п.“ЕООД, като в годината на сключването
им 2018 г. и до 2020 г. техен управител е бил Д. Б., който е подписал
договорите. Твърди се, че в случая има представени договори за финансиране
и платежни за заплатени суми по тези договори и изрично признание от Д. Б.,
направено в споразумението от 19.01.2021 г., че тези суми са дължими по
именно тези договори, поради което е неоснователно възражението на
ответника, че не е доказано, че такива суми са платени. Заявено е, че е
доказано, че подписът на споразумението от 19.01.2021 г. е на ответника Б.,
което още веднъж доказва по несъмнен начин, че дружествата-длъжници по
описаните договори за финансиране са именно длъжници по тези договори,
както и че приложените платежни за преведени към тях суми са именно
реалните плащания по приложените по делото договори за финансиране.
Заявено е, че затова дори и апелативният съд да прецени, че е налице новация
и трябва да се докаже реалното предаване на сумите, това е доказано по
безспорен е несъмнен начин. Относно договорите за цесия е посочено, че в
споразумението от 19.01.2021 г. изрично те са посочени и страните по тях са
били надлежно уведомени за тези цесии.
Съгласно нормата на чл.365,ал.1 от ЗЗД с договора за спогодба страните
прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като
си правят взаимни отстъпки. Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а
заемателят се задължава да върне заетата сума, като заемателят дължи лихва
само ако това е уговорено писмено, както и, ако не е уговорено друго,
заемателят трябва да върне заетите пари в течение на един месец от поканата.
В случая действително в доклада по делото, изготвен като проект с
определението от 11.10.2023 г. съгласно чл. 374 във вр. с чл.140 и чл.146 от
16
ГПК, обявен за окончателен в откритото съдебно заседание на 13.11.2023 г.,
окръжният съд е посочил като правна квалификация на претенцията на ищеца
чл.79 във вр. с чл.240, вр. с чл.99 от ЗЗД, а в съдебното решение съдът е приел,
че правната квалификация на претенцията е чл.79 във вр. с чл.365 от ЗЗД.
Правилна е правната квалификация, посочено в съдебното решение, тъй като,
както е посочил в мотивите на решението си окръжният съд, действително се
касае за твърдение за неизпълнение на сключена между страните спогодба.
Тази правна квалификация съответства на заявените в исковата молба
твърдения и петитум. В исковата молба са изложени обстоятелствата относно
сключени договори за финансиране, договори за цесия, договори за изменение
на тези договори за цесия и последващи договори за цесия, след което е
посочено, че във връзка с тях е сключено между страните по делото на
19.01.2021 г. едно общо споразумение, с което са уредени посочени въпроси,
заявено е, че плащане по това споразумение не са били извършени и
вземанията са станали предсрочно изискуеми на 25.04.2021 г., заявено е,
сумите са реално преведени, не са заплатени и ищецът е кредитор за тях, като
с трансформирането на сумите по споразумението в предсрочно изискуеми за
ищеца е възникнало правото да ги претендира чрез предявяване на осъдителен
иск спрямо избран от него длъжник по споразумението. Заявено е и че
длъжникът по процесното общо споразумение Д. Б. не е заплатил на ищеца
нито една вноска по общото споразумение и затова съдът следва да го осъди
да изплати в пълен размер дължимите на ищеца суми. След това са изложени
съображения за дължимост на лихва по т.2 от общото споразумение.
Заявеният петитум е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума за
главница за неплатени и дължими суми по споразумение между страните и
сума за договорна лихва (както и законна лихва върху главницата). При така
изложените твърдения и обстоятелства и с оглед заявения петитум е ясно, че
претенциите на ищеца са основани на сключеното между страните на
19.01.2021 г. споразумение. С отговора на исковата молба от 15.08.2023 г.
ответникът изрично посочва, че той не би могъл да има качеството на
длъжник по основния документ, от който ищецът твърди да черпи правата си,
а именно споразумение от 19.01.2021 г., както и посочва, че се твърди, че на
19.01.2021 г. е сключено споразумение, което в същността си основава и
претенцията на ищеца по отношение на настоящото парично вземане.
Несъмнено е следователно, че и ответникът е възприел твърдението и
17
искането на ищеца за основаване на претенциите му за заплащане на главница
и лихви именно на споразумението от 19.01.2021 г. Неоснователно е
следователно оплакването на жалбоподателя, че ищецът е основал иска си не
само на споразумение, както съдът възприема иска, а на всички посочени и
приложени договори, поради което възприетият от съда иск, по който е
постановено решението, не е този, който в действителност е предявен от
ищеца, поради което според жалбоподателя решението е недопустимо като
произнесено по непредявен иск и следва да бъде обезсилено. Установява се, че
окръжният съд се е произнесъл именно по предявените искове, поради което
основание то да бъде обезсилено няма.
Неоснователно е затова и оплакването, че с оглед различната правна
квалификация на претенциите, посочена от окръжния съд в доклада по делото
и в съдебното решение, решението е неправилно и подлежи на отмяна. В
случая решението е постановено при дадена правилна правна квалификация
на претенциите на ищеца, като по начало и при погрешно посочена такава е от
значение дали съдът е разгледал надлежно заявените от страните искания,
правни доводи, съображения, както и дали е дал надлежни указания относно
доказателствената тежест, дали са събрани съответните доказателства и дали
те са правилно преценени от съда. С определението от 11.10.2023 г. при
изготвянето на проекта за доклада по делото, обявен за окончателен с
определението в съдебното заседание на 13.11.2023 г., окръжният съд е указал,
че е в тежест на ищеца да докаже всички свои твърдения относно
възникналите правоотношения, реалното плащане на сумите към съответния
заемополучател, представителната власт на представляващите дружествата по
приложените договори, както и тяхната правосубектност към датата на
сключване на договорите, както и всички благоприятни за него факти и
обстоятелства, като обори възраженията на ответната страна, а в тежест на
ответника е указал, че трябва да установи всички свои възражения в отговора
и допълнителния отговор на исковата молба. Тези указания са надлежните при
претенцията, основана на споразумението от 19.01.2021 г., доколкото
ответникът е твърдял, че реално плащане на суми не е било извършвано по
договорите за кредитиране, което води до нищожност поради липса на
предмет на сключена между страните спогодба, поради което ангажирането на
доказателства от ищеца за реално плащане е част от неговото задължение да
установи твърденията си относно възникналите правоотношения, както и
18
всички твърдяни от него факти и обстоятелства, част от които е именно
споразумението от 19.01.2021 г., а задължението на ответника е именно да
установи основателност на заявените от него по делото възражения.
Съответно, доказателства съобразно дадените от съда указания са ангажирани
от страните, събрани са по делото и от страните по спора не се претендира във
въззивното производство да се събират още доказателства.
При анализа на сключеното между страните на 19.01.2021 г.
споразумение, преценявано в тази насока с оглед твърденията на страните и
неговото съдържание, се установява, че то има правната характеристика
именно на спогодба по смисъла на чл. 365,ал.1 от ЗЗД, а не се касае за
подновяване на задължение по смисъла на чл. 107 от ЗЗД или за наличие на
няколко заемни правоотношения. Освен че в т.10 от споразумението страните
ясно са посочили и са се съгласили, че то не следва да се счита за новация, от
неговото съдържание е видно, че страните уреждат съществуващи
правоотношения по конкретно посочен начин, след като вече са възникнали
основанията за спор между тях. Несъмнено е, че към момента на сключването
на споразумението на 19.01.2021 г. сроковете за плащане по договорите за
финансиране отдавна са изтекли – по първия договор от 16.05.2028 г. срокът е
след изтичане на един месец от датата на сключването му („краен срок“) за
главница и лихви, по втория договор от 29.06.2018 г. и по третия договор от
29.06.2018 г. той е след изтичане на три месеца от датата на сключването
(„краен срок“), по четвъртия договор от 30.11.2018 г. той е след изтичане на 7
месеца от сключването („краен срок“), като по всички тях се дължи и плащане
на марж на печалбата в размер на 1% от сумата на финансирането месечно
(т.е. лихви). В договорите от 29.06.2028 г. и 30.11.2018 г. е посочено, че те са
сключени и от ответника Д. Б. в качеството му на физическо лице като
съдлъжник наред с длъжниците-търговски дружества, като той е посочен като
участник-съдължник и в договора за цесия от 10.08.2018 г., в договора за
изменение на договора за цесия от 31.12.2018 г. и в трите договори за цесия от
1.11.2020 г. Ответникът Б. е посочен като участник и в договора за изменение
на договора за цесия от 31.12.2018 г. към договора за финансиране от
16.05.2018 г. с договора за цесия към него от 10.08.2018 г., както и в договора
за цесия от 1.11.2020 г., наред с търговското дружество-длъжник. В
споразумението от 19.01.2021 г., сключено между ищеца, ответника и три
търговски дружества (едното кредитор-цедент, а другите две длъжници) е
19
посочено, че ищецът е придобил след цесии посочени вземания, които са за
сумите по четирите договори за финансиране – вземане от Д. Б. и „В.
Е.“ЕООД за сумата 368 000 евро ведно с всички натрупани и бъдещи лихви,
вземане от Д. Б. и „В. к. п.“ЕООД за сумата 50 000 евро (като ищецът твърди,
че това е част от сумата 250 000 евро по договора от 30.11.2018 г. след
извършено частично плащане на 200 000 евро) ведно с всички натрупани и
бъдещи лихви, вземане от Д. Б. и „В. к. п.“ЕООД за сумата 23 253 евро ведно с
всички натрупани и бъдещи лихви и вземане от „В. Е.“ЕООД за сумата
251 000 евро ведно с всички натрупани и бъдещи лихви. Посочено е, че
страните и длъжниците признават съществуването на вземанията и желаят да
определят един общ краен срок, под общи лихвени условия от този момент за
погасяване на всички вземания, както и обезпечаването ми. Посочено е, че Д.
Б. изрично встъпва в дълга на всички длъжници към кредитора. След това
страните установяват общият размер на задълженията - 805 931,38 евро, от
които 692 253 евро обща главница и 113 677,96 евро общо натрупана лихва.
Договорено е от датата на споразумението до окончателното погасяване на
цялата главница Д. Б. да заплаща годишна лихва върху неиздължената
главница 692 253 евро в размер на 6%, която се начислява месечно върху
неиздължената от него и/или длъжниците главница и е платима месечно.
Поето е задължение от Д. Б. да погаси на равни месечни вноски всички
задължения към ищеца – главница, лихви и бъдещи лихви в срок до
24.01.2024 г. на 36 месечни вноски в размер на 24 517,99 евро, като в случай
на 3 последователно неплатени вноски всички задължения стават предсрочно
изискуеми. Договорено е, че за обезпечение на всички настоящи и бъдещи
вземания на ищеца от ответника той се задължава да осигури в срок от 20 дни
6 записа на заповед в полза на ищеца, всеки за сумата 134 322 евро.
Договорено е Б. и „В. Е.“ЕООД до погасяването на всички вземания на ищеца
по това споразумение да не получават дял от печалбата на посочени
дружества, а ако такава бъде гласувана, да изплащат с него дълга към ищеца.
Освен това е договорено, че Д. Б. се съгласява, че всякакви претенции на
ищеца по отношение на всички или част от неговите вземания могат да бъдат
отправени към Б. по всяко време и ищецът може да пристъпи към
принудително изпълнение на отговорностите и задълженията на Б.,
независимо дали преди това е предявил претенции, искания или е предприел
процедури срещу двете дружества-длъжници или други длъжници, или друга
20
трета страна. Видно е следователно, че не е договорено заменяне на
задължение с друго по съглашение с кредитора, а са договорени при вече
отдавна изискуеми парични задължения нови срок и начин за плащане, нов
размер на дължима занапред лихва, ново обезпечение. При тези обстоятелства
правната характеристика на споразумението от 19.01.2021 г. е именно на
договор за спогодба, поради което и отношенията между страните следва да
бъдат прецени с оглед спецификата на този вид договор, като се прецени
основателността на конкретно заявените от страните доводи и възражения.
Ответникът е оспорил с отговора на исковата молба споразумението от
19.01.2021 г., на първо място, с твърдение, че то е нищожно, защото то
материализира в себе си съгласие за встъпване в дълг, какъвто не съществува,
като ищецът, легитимирайки се като цесионер по нищожни договори за цесии,
търси признание за поет несъществуват дълг и търси изпълнение на такъв,
както и, на второ място, с твърдение, че не е налице съгласие между страните,
тъй като договорът има невъзможен предмет, т.е. липсва валидно възникнало
правоотношение, което да обоснове валидно встъпване в дълг. В отговора на
исковата молба ответникът заявява, че оспорва всички представени писмени
доказателства по отношение на положените подписи от ответника и тяхното
съдържание. Споразумението от 19.01.2021 г. е представено в оригинал (л.161-
163 от досието на делото на окръжния съд) в съдебното заседание на
окръжния съд на 13.11.2023 г. и е прието като доказателство по делото с
определение на съда. Видно от заключението от 31.10.2024 г. на вещото лице
М. С., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 11.11.2024 г.,
подписът от името на ответника Д.Б. в това споразумение е положен от него.
Установява се следователно, че всички волеизявления, обективирани в текста
на споразумението, са направени от ответника. Налице е следователно
изрично признание на ответника, че посочените в споразумението суми са
дължими именно на ответника като кредитор след посочените договори за
цесии, което логично включва признание, че те са били преди това платени, не
са издължени и че затова вземанията за тях са придобити след цесиите от
ищеца, поради което са неоснователни възраженията на ответника, че суми по
договорите за кредитиране не са били платени. Тези четири договори за цесия
от 1.11.2020 г., както и договорът за финансиране от 29.06.2018 г. за сумата
23 253,42 евро, са представени в оригинал по делото от ищеца, като именно с
тези четири договори за цесия посочените в споразумението вземания са
21
цедирани на ищеца. Видно е от заключението от 31.10.2024 г. на вещото лице
М. С., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 11.11.2024 г., че
подписът от името на ответника Д.Б. в тези четири договора за цесия и в
договора за финансиране от 29.06.2018 г. за сумата 23 253,42 евро, е положен
от него. Във всеки един от тях ясно е посочено, че вземанията произтичат от
четирите договора за финансиране. Налице е следователно волеизявление на
ответника във всеки един от четирите договори за цесия от 1.11.2020 г., че се
касае за вземания по четирите договори за финансиране, което логично
включва признание, че тези суми са били платени, за да са те дължими като
вземания към 1.11.2020 г. Видно е освен това от заключението от 17.01.2025 г.
на вещото лице Т. Р., прието в съдебното заседание на окръжния съд на
21.01.2025 г., че на 18.05.2018 г. по сметка на „В. Е.“ЕООД е получен превод на
сумата 251 000 евро от наредител „А. г.“ с посочено основание „плащане,
както е посочено в договора“ (Payments as per the agreement) и няма
записвания при „В. Е.“ЕООД за извършени плащания по повод връщане на
сумата 251 000 евро, на 29.06.2018 г. по сметка на „В. Е.“ЕООД е получен
превод на сумата 368 000 евро от наредител „А. F**“ с посочено основание
L*** и няма записвания при „В. Е.“ЕООД за извършени плащания по повод
връщане на сумата 368 000 евро, съгласно представените документи и
регистри на „В. к. п.“ЕООД сумата 23 253,42 евро е отразена като получена по
банков път от „А. к.“ООД на 30.06.2018 г. и няма записвания при дружеството
за извършени плащания по повод връщане на сумата 23 253,42 евро, съгласно
представените документи и регистри на „В. к. п.“ЕООД е отразено получени
суми от „А. к.“ООД в общ размер 250 000 евро, съответно 150 000 евро на
30.11.2018 г. и 100 000 евро на 3.12.2018 г. и няма записвания при дружеството
за извършени плащания по повод връщане на тези суми 150 000 евро и
100 000 евро. Видно е, че тези суми съответстват на страните, сумите и датите
на сключване на договорите за финансиране от 16.05.2018 г., два от 29.06.2018
г. и от 30.11.2018 г. Обстоятелствата как дружествата, получили сумите, са
отразили в своите счетоводства получените суми и конкретно че това е
направено на основания, различни от процесните договори за финансиране, са
по начало непротивопоставими на ищеца, доколкото се касае за действия на
правни субекти извън неговия контрол, като в случая следва да се посочи още
и че от ответника нито се твърди, нито се установява наличие на други
отношения, въз основа на които да са получени сумите и конкретно такива,
22
посочени в счетоводните записвания. Не се установяват от страна на
ответника обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че договорите за
кредит с последващите договори за цесии и договори за изменение на
договори за цесии са нищожни. Видно е от заключението на СТЕ от 10.05.2024
г., изготвено от вещото лице инж. А. К., прието в съдебното заседание на
окръжния съд на 20.05.2024 г., че от електронна поща *** е изпратено
електронно писмо на 17.05.2018 г. до електронна поща *** с прикрепен файл,
който е подписан за длъжника „В. е.“ЕООД от Б. договор за финансиране от
16.05.2018 г. Видно от същото заключение, налице е и електронно писмо,
изпратено на 30.11.2018 г. от електронна поща ******** до електронна поща
*************** с копие до ******************, *********,
*************** и ************* с прикрепен файл, който е подписан за
длъжника „В. к. п.“ЕООД и за съдлъжника Б. от Б. договор за финансиране от
30.11.2018 г. Установява се следователно въз основа на изявленията на
ответника в споразумението от 19.01.2021 г. и в договорите за цесия от
1.11.2020 г. и на заключението на ССЕ, че сумите, посочени в споразумението
от 19.01.2021 г., са били преди това платени по четирите договори за заем
(договори за кредитиране), били са дължими и неиздължени, и с него се
уреждат отношения, които при липса на доброволно изпълнение се търсят по
съдебен ред и затова с него се прекратява или предотвратява този спор,
поради което спогодбата от 19.01.2021 г. е постигната при съществуващи
преди това правоотношения за плащането на тези суми с оглед тяхното
уреждане и тя не е нищожна като лишена от предмет. Установява се
следователно, че е възникнала договорна връзка между страните по
споразумението-договор за спогодба от 19.01.2021 г., съгласно която
ответникът надлежно е поел задължението да заплати посочените главница и
лихви. Част от тези дължими суми ищецът претендира да му бъдат присъдени,
няма спор, че ответникът не ги е изплатил, поради което исковете са
основателни и правилно са били уважени от окръжния съд.
Установява се, че подадената от ответника по спора въззивна жалба е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение на
окръжния съд следва да бъде потвърдено. От страна на ответника по
въззивната жалба не се претендира за присъждане на разноски, като не е
видно и такива да са направени за въззивното производство.
23
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 93/25.02.2025 г. по т.д. № 319/2023 г. на
ОС-Пловдив, с което е осъден Д. А. Б. да заплати на А. А. Л. сумите 200 000
лв., предявена частично от общо дължима сума в размер на 692 253 евро
главница, дължима на основание сключено между страните на 19.01.2021 г.
споразумение, както и 20 000 лв., предявени частично от общо дължима сума
в размер на 96 915,56 евро – договорна лихва съгласно т.2 от същото
споразумение върху главница от 692 253 евро за периода от 19.02.2021 г. до
датата на подаване на исковата молба 6.06.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 6.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както
и 9 700 лв. деловодни разноски.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24