№ 162
гр. София , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000503582 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 4627/20.07.2020г, постановено по гр.д.№ 6548/2019г по описа на СГС, I
ГО, 15 с-в, е осъдена ЗК „Кооперативна посистовна, а.с. Виена Иншурънс Груп”, с адрес
РСловакия, гр.Братислава, 81623, ул.”“Щефановичова” №4, булстат 00585441, да заплати на
М. В. К., с ЕГН **********, на основание чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за вреди по
застраховка „Гражданска отговорност-Зелена карта” на автомобилистите за вреди от ПТП,
осъществено на 5.07.2017г сумата от 25000, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 31.01.2018г до окончателното плащане, като е
отхвърлен иска за разликата до пълния размер от 80 000лв. и на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 265.00лв.-разноски за пред първата инстанция. Осъдена е ЗК „Кооперативна
посистовна, а.с. Виена Иншурънс Груп” да заплати на Адвокатско дружество „Г. и
партньори”, булстат *********, на основание чл.38 ЗАдв., сумата от 1089.96лв. –адвокатско
възнаграждение. Осъден е М. В. К. да заплати на „Кооперативна посистовна, а.с. Виена
Иншурънс Груп” на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 2 160.94лв за разноски пред
първата инстанция.
Решението е обжалвано от М. В. К., чрез адв.Св.С., в частта му, с която е отхвърлена
исковата претенция за разликата над присъдените 25 000лв. до размера от 80 000лв, ведно
със законната лихва върху тази сума. Сочи, че съдът е занижил размера на обезщетението,
като не е съобразил получените травматични увреждания, периода на лечение, нуждата от
чужда помощ, болките и страданията, остатъчните последици, икономическата конюктура в
страната, съдебната практика. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и
да се уважи исковата претенция за сумата от 80 000лв., ведно със законната лихва върху нея
от 31.01.2018г до окончателното изплащане.
Въззивната жалба е оспорена от ЗК „Кооперативна посистовна, а.с. Виена Иншурънс
1
Груп”, представлявана от адв.Д.М. от САК. Депозирала е въззивна жалба срещу решението
в частта му, с която исковата претенция е уважена за сумата от 25 000лв., ведно със
законната лихва от 31.01.2018г до окончателното изплащане, и в частта за присъдените
разноски. Сочи, че съдът неправилно е приел, че са доказани предпоставките за ангажиране
на отговорността на дружеството, тъй като не е доказано противоправното поведение на
водача Д. Б., който е управлявал МПС „Скания” с рег. № ***, както и, че уврежданията са
настъпили в резултат на удар на автобуса в управлявания от ищеца т.а. „Ситроен”, модел
„Джъмпер”. Поддържа, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е
завишен, като не е съобразено, че възстановителният период е настъпил в рамките на 2-3
месеца след инцидента. Възразява, че не е прието за разглеждане направеното възражение за
съпричиняване, тъй като е въведено извън срока за отговор. В исковата молба не са
посочени твърдения за механизма на настъпване на ПТП, участниците в него, поведението
им, поради което е допустимо обстоятелствата, на които се основава възражението по чл.51,
ал.2 ЗЗД, да се наведат до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция.
Счита, че е доказано възражението за съпричиняване-за непоставен предпазен колан на
пострадалото лице. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е оспорена от М. В. К. с доводи, че е неоснователна. Сочи, че от
заключението на вещото лице по САТЕ се установява противоправното поведение на
водача на застрахованото МПС, че размерът на обезщетението не е завишен, като
претърпените вреди-болки и страдания се установяват от свидетелските показания и
съдебно-медицинската експертиза. По възражението за съпричиняване сочи, че правилно
съдът не е разгледал същото, тъй като ответникът не е представил отговор на исковата
молба в срок, като впоследствие наведеното с последваща молба не е конкретизирано.
Алтернативно сочи, че възражението не е доказано, тъй като вещите лица са заявили, че
телесните увреждания е възможно да се получат и при поставен предпазен колан.
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни и
против обжалваем съдебен акт, поради което са допустими.
Ищецът по делото- М. В. К. е посочил в исковата молба, че на 5.07.2017г, около
6.30часа, на АМ „Тракия”, км 45+630, в полуплатното за движение от гр.София към
гр.Пловдив, е настъпило ПТП между МПС марка „Ситроен”, модел „Джъмпер”, с рег. №
***, управляван от М. В. К. и МПС марка „Скания”, модел „Irazar”, с рег. № ***,
управлявано от Д. Б.. Виновен за ПТП е водачът на МПС марка „Скания”, модел „Irazar”,
който е бил застрахован в ответното дружество. Вследствие на удара е получил травматични
увреждания: фрактура на черепната основа, фрактура на X-то и XI-то ребра в ляво, фрактура
на гръдната кост, голяма разкъсно-контузна рана в лява букална област, контузия на дясна
раменна става, контузия на дясна лакетна става. Престоял в болнично заведение за период
от 10 дни, като след изписването му е продължил възстановяването си в домашни условия.
Изпитвал е силни болки при всяко вдишване/издишване, както и при движение на горната
част на тялото му, главоболие, загуба на координация, причернявало му. Има ограничения
на движенията на дясна раменна става и дясна лакътна става. Бил е затруднен да се
самообслужва през времето на възстановяването си, което е наложило да разчита на
помощта на близките си. Има останал белег на лицето от получената разкъсно-контузна
рана. Изпитва тревожност и има нарушения на съня. Претендирал е да бъде осъдено
ответното дружество да заплати сумата от 80 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди
за болки и страдания от ПТП от 5.07.2017г. В допълнителна молба-уточнение е посочено,
че ПТП е настъпило при следния механизъм: на 5.07.2017г, около 6.30ч, по АМ „Тракия”, в
полуплатното за движение от гр.София към гр.Пловдив, се е движил МПС марка „Ситроен”,
модел „ Джъмпер” с рег. № ***, управлявано от М. В. К., като в същото време, по същия път
и в същата посока, се е движило МПС марка „Скания”, модел „Irazar”, с рег. № ***,
2
управлявано от Д. Б.. Поради наличие на вече катастрофирали автомобили и мъгла/дим на
пътното платно водачът М.К. намалил значително скоростта си на движение, а другият
водач не е успял да реагира и е ударил с предната си част на своето МПС задната част на
МПС-то на водача М.К.. Водачът на автобуса с марка „Скания”, модел „Иризар”, с рег. №
*** се движел с несъобразена скорост и не е спазвал достатъчна дистанция-нарушения по
чл.20, ал.1 ЗДвП, с неподходяща скорост на движение, съобразена с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да спре пред всяко
предвидимо препятствие.
Ответникът по делото- ЗК „Кооперативна посистовна, а.с. Виена Иншурънс Груп”,
представляван от адв. Б.К., е оспорил исковата претенция с доводи, че не е налице виновно
поведение на застрахования водач. Посочил е, че виновен за настъпилото ПТП е ищецът,
тъй като въпреки, че е забелязал наличието на мъгла и/или дим, ограничаващи видимостта
на магистралата, е продължил движението си и е навлязъл в участък с намалена видимост,
не е подал сигнализация, пътувал е без поставен предпазен колан, поради което е
допринесъл за настъпилите увреждания.
С решението първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 25 000лв., ведно със законната лихва от
31.01.2018г до окончателното изплащане, като е отхвърлил същата до разликата от 80 000лв.
Приел е, че възражението за съпричиняване не е въведено със срока за отговор на исковата
молба и не го е разгледал.
Не се спори между страните по делото, че МПС марка „Скания”, модел „Irazar”, с рег.
№ ***, управлявано от Д. Б., е било застраховано при ответното дружество.
Спори се между страните по делото относно механизма на настъпване на ПТП,
размера на обезщетението за неимуществени вреди, дали е налице съпричиняване от страна
на пострадалия.
От представените по делото Протокол за ПТП от 16.08.2017г и заключението по
САТЕ, изготвено от инж. Д., се установява, че е настъпило ПТП в светлата част на
денонощието, при суха пътна настилка, намалена видимост. Ищецът М. В. К. е управлявал
товарен автомобил „Ситроен“ на автомагистрала „Тракия“ с посока от гр. София към гр.
Пловдив, като в района на 45-ти километър водачът е спрял автомобила в активната лента за
движение поради наличие на препятствие по пътя. В същото време зад товарния автомобил
се е движел автобус „Скания“, като последният е достигнал товарния автомобил и с
предната си част го е ударил в задната. От удара товарният автомобил се е преместил напред
с ротация около вертикалната си ос по посока, обратна на часовниковата стрелка и се
установил на мястото, отразено в протокола за оглед. Според експерта няма данни за
настъпване на ПТП по технически причини. Водачът на автобус „Скания“ е имал
техническа възможност да управлява със скорост, при която да спре в зоната на ограничена
видимост поради наличие на мъгла. Водачът на автобуса най-вероятно е предприел маневра
за спиране и след удара и изразходване на пълната кинетична енергия се е установил в
покой в активната лента за движение, на мястото, отразено в протокола за оглед. В съдебно
заседание експертът е уточнил, че видимостта на автобуса е била 25 метра, като е била
ограничена от пожар и гъст дим.
От заключението по СМЕ, изготвено от в.л. Ц. Г., се установява, че в резултат на
процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: ЧМТ, изразяваща се
в контузия на главата и КТ данни за счупване на кости от черепната основа в областта на
дясна средна черепна ямка на нивото на мастовидния израстък на черепа, лицева травма с
3
контузия и разкъсно-контузна рана на лявата буза, гръдна травма, изразяваща се в хематом в
зоната на гръдната кост и ребрените дъги, многофрагментарно счупване на тялото на
гръдната кост и счупване на леви ребра 10 и 11, контузия на бял дроб с КТ данни за
контузионни промени в лявата белодробна основа и малки реактивни плеврални изливи
двустранно, травма на опорно-двигателния апарат с контузии на дясна раменна и лакетна
стави и множество хематоми и охлузвания по крайниците. Пострадалият е изпитвал силни
болки, налагащи медикаментозно обезболяване за период от няколко седмици и е страдал
продължително време. След изписването на ищеца от болница на 10.07.2017 г. до изготвяне
на заключението няма данни за следстационарно проследяване и проведени контролни
прегледи. Счупването на гръдната кост и двете ребра са довели до трайно затруднение на
снагата, като съпътстващите травмата болки са се усилвали и са персистирали през
оздравителния период. Възстановяването настъпва обичайно за около 2-3 месеца след
инцидента. Контузиите и охлузванията са отшумели до 2-3 седмици след травмата. При
извършен от експерта преглед ищецът споменава за оплаквания от болки в дясната раменна
и лакътна става, водещо до ограничение на активните и болезнени пасивни движения на
тези стави. Според експерта се касае за недиагностицирано по-тежко увреждане, но за
изясняване на диагнозата е необходимо обзорно изследване. ЧМТ е протекла с данни за
усложнение и развитие на церебрастенна симптоматика – главоболие, намалена
работоспособност, липса на концентрация, залитания. Липсата на проведени контролни
обзорни изследвания не позволява точно да се определи причината за персистирането на
тези оплаквания и по категоричен начин да се изведе връзка с получената травма. На лявата
буза на ищеца е останал белег, който според експерта с времето ще се поизглади, но няма
да изчезне без специална козметична намеса. В допълнително заключение експертът сочи,
че теоретично е възможно констатираните болки и функционални смущения да се обяснят
само с едно по-дълбоко мекотъканно травмиране и навяхване на ставата, което поради
нелекуване е довело до втвърдяване на ставата и промени в ставните и околоставните
структури. Тези промени могат да се установят само с ЯМР, каквото изследване не е
проведено, поради което не може да се каже дали увреждането е мускулно или ставно.
Теоретично е възможно състоянието да е причинено от последваща травма или болестен
процес, както и от обездвижване. При постъпване в болница на 05.07.2017г. у ищеца са
установени данни за стари промени в областта на десен лакът, които вещото лице обяснява с
промени в индивидуалното развитие. Прави се извод, че е напълно възможно именно от
това да е настъпило и болестното хронично увреждане, довело до промени в раменната
става.
В комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза е посочено, че
ЧМТ у ищеца е причинена при първи удар назад, от което поемайки голямата кинетична
енергия се причиняват с по-голяма травмираща сила по-тежки увреждания. Този удар не би
могъл да се предотврати от поставен колан. Впоследствие тялото е отхвърлено напред, като
е достигнало и се е травмирало с удар във волана и таблото, от което е счупената гръдна
кост и ребрата, а лицето е достигнало до предното стъкло с причиняване на рана на бузата
вляво. Тези травми с категоричност биха били предотвратени и не биха били с тази тежест
при наличие на поставен колан. Травмата на дясна раменна става е причинена по
индиректен механизъм от въздействие на травмираща сила, придадена по оста на ръката.
Т.е. коланът не предпазва от травми на крайниците и на дясна раменна става. Посочено е, че
теоретично е било възможно да се причини счупване на гръдната кост от колона. Част от
коланната травма е счупване на гръдна кост. Това счупване е характерно при челни удари,
когато векторната сила е напред и има движение на тялото напред, а не както в процесното
ПТП, при което ударът е бил отзад.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. М. К.,
син на пострадалия, който е дал показания, че е отишъл на мястото на инцидента и е видял
4
баща си в кръв. Помогнал му да се придвижи до неговия автомобил и го е закарал в УМБАЛ
„Софиямед”. Направили му снимки и го приели за болнично лечение. След изписването му,
около 2 месеца е престоял в дома си. Дал е показания, че ръката на ищеца не е напълно
възстановена, тъй като когато я вдига, застава накриво. Има проблеми с говора. Върнал се е
на същата работа 4-5 месеца след инцидента, но се оплаква, че докато шофира, ръката го
боли.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен,
може да иска обезщетение пряко от застрахователя, като съдът приема, че се установява, че
водачът на МПС „Скания” е шофирал с несъобразена скорост с атмосферните условия,
характера и интензивността на движението-чл.20, ал.2 ЗДвП, не е спазил дистанция-чл.20,
ал.1 ЗДвП, които са довели до невъзможност за своевременно намаляване на скоростта и
спиране, при възникване на опасност за движението-чл.23 ЗДвП, от което е последвало
настъпването на процесното ПТП. Възраженията във въззивната жалба, че не е доказано
противоправното деяние на застрахования водач са неоснователни, тъй като от обсъдените
по-горе заключения на САТЕ и КСАТЕ се установява, че в резултат на неговите действия е
настъпило ПТП.
Относно възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, същото е
наведено от ответника след уточняване на механизма на ПТП с допълнителна уточняваща
молба. Възражението за съпричиняване не е направено с отговора на исковата молба, тъй
като такъв не е бил подаден, а едва след уточняване на механизма на ПТП, но в исковата
молба е било посочено, че виновен за настъпването на ПТП е бил водачът на МПС , марка
„Скания”, поради което може да се приеме, че е било възможно да се релевира възражение за
съпричиняване, а дори и да не е било възможно да се направи това, то след изготвяне на
заключенията по САТЕ и КСАТЕ, то е бил изяснен механизма на настъпване на ПТП,
поради което е било възможно да се конкретизира възражението за съпричиняване.
Доводите, че застрахователят не е могъл да узнае за тях преди изтичане на срока за отговор
на исковата молба, са недоказани, като обстоятелството дали е бил посочен в исковата молба
механизма на ПТП е ирелевантно, тъй като същият е бил изяснен от вещите лица, поради
което са били изяснени фактите и обстоятелствата, което е и определящо за узнаването на
застрахователя за приноса на пострадалия. Същият не е навел това възражение не само в
срока за отговор, но и след като вече е бил изяснен механизма на ПТП от изслушаните
заключения по съдебните експертизи на вещите лица по делото.
С решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. на I т. о. на ВКС, по реда на чл.
290 ГПК е постановено, че приносът на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде
надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния
съд. С решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на I т. о. на ВКС, а в последствие и
с решение № 66/01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на I т. о. на ВКС, е прието, че надлежно
възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното производство
може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице
хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава
възражението. Подчертано е, че приносът на пострадалия трябва да е конкретен - да се
изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, съответно
обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал.
2 ЗЗД, също трябва да са конкретни. Ако застрахователят не е могъл да узнае за тях преди
изтичане на срока за отговор на исковата молба, те могат да бъдат наведени в
първоинстанционното производство и след изтичането на този срок, тъй като съгласно чл.
147, т. 1 ГПК до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, страните могат
да твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства, ако не са могли
да ги узнаят, посочат и представят своевременно. След като възражението за принос на
5
пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД може да се основава само на конкретни факти, страната не
може да го направи преди да е могла да узнае за тях. В тази насока е и даденото разяснение в
мотивационната част на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС, според което общото правило за преклузия по чл. 133 вр. чл. 131, ал. 2,
т. 5 ГПК с изтичане на срока за отговор на исковата молба се отнася само за възражения,
основани на факти, съществуващи и узнати към този момент. /Така Решение № 134 от
18.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1422/2019 г., II т. о., ТК./
По спорният въпрос за размера на обезщетението съдът съобрази Постановление
№4/23.12.1968г.на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр.
решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., № Т.О., решение №151/12.11.2013г.
на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д.
№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О се
приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при
деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение,
а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
Следва да се отчете, че пострадалато лице е било на 64 години към датата на
настъпване на ПТП, били са му причинени следните увреждания: контузия на главата и
счупване на кости от черепната основа в областта на дясна средна черепна ямка на нивото
на мастовидния израстък на черепа, лицева травма с контузия и разкъсно-контузна рана на
лявата буза, гръдна травма, изразяваща се в хематом в зоната на гръдната кост и ребрените
дъги, многофрагментарно счупване на тялото на гръдната кост и счупване на леви ребра 10
и 11, контузия на бял дроб с КТ данни за контузионни промени в лявата белодробна основа
и малки реактивни плеврални изливи двустранно, травма на опорно-двигателния апарат с
контузии на дясна раменна и лакетна стави и множество хематоми и охлузвания по
крайниците. Престоял е за много кратък период в болнично заведение-5 дни, а впоследствие
е провел домашно лечение. ЧМТ е протекла с данни за усложнение и развитие на
церебрастенна симптоматика – главоболие, намалена работоспособност, липса на
концентрация, залитания. Счупването на гръдната кост и двете ребра са довели до трайно
затруднение на снагата, като съпътстващите травмата болки са се усилвали и са
персистирали през оздравителния период. Възстановяването настъпва обичайно за около 2-3
месеца след инцидента. Контузиите и охлузванията са отшумели до 2-3 седмици след
травмата.
Следва да се отчете, че е било налице мекотъканно травмиране и навяхване на
ставата, което поради нелекуване е довело до втвърдяване на ставата и промени в ставните и
околоставните структури. Тези промени могат да се установят само с ЯМР, каквото
изследване не е проведено, поради което не може да се каже дали увреждането е мускулно
или ставно. Теоретично е възможно състоянието да е причинено от последваща травма или
болестен процес, както и от обездвижване. състоянието да е причинено от последваща
травма или болестен процес, както и от обездвижване, поради което не е доказана връзката
на това увреждане с ПТП. При постъпване в болница на 05.07.2017г. у ищеца са установени
данни за стари промени в областта на десен лакът, които вещото лице обяснява с промени в
индивидуалното развитие. Прави се извод, че е напълно възможно именно от това да е
настъпило и болестното хронично увреждане, довело до промени в раменната става. Има
остатъчен козметичен белег на лявата буза, като за пълното му отстраняване е необходима
козметична намеса.
6
При отчитане на тези обстоятелства, следва да се определи обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 35 000лв., ведно със законната лихва върху сумата от
31.01.2018г до окончателното изплащане.
Решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в частта му, в която е
отхвърлена исковата претенция за разликата от 25 000лв. до 35 000лв., ведно със законната
лихва от 31.01.2018г до окончателното изплащане, като вместо това се постанови, че се
осъжда ЗК „Кооперативна посистовна, а.с. Виена Иншурънс Груп”, с адрес РСловакия,
гр.Братислава, 81623, булстат 00585441, да заплати на М. В. К., с ЕГН **********, на
основание чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за вреди по застраховка „Гражданска отговорност-
Зелена карта” на автомобилистите за вреди от ПТП, осъществено на 5.07.2017г сумата за
разликата от 25 000лв. до 35 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 31.01.2018г до окончателното плащане. Решението следва да се
потвърди в частта му, с която е уважена исковата претенция за сумата от 25 000лв. и е
отхвърлена за разликата от 35 000лв. до 80 000лв., ведно със законната лихва върху сумите
от 31.01.2018г до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да бъде осъдена ЗК
„Кооперативна посистовна, а.с. Виена Иншурънс Груп”, с адрес РСловакия, гр.Братислава,
81623, булстат 00585441 да заплати на АД „Г. и партньори“, представлявано от адв.Св.С. от
САК, сумата от 470.88лв. с вкл. ДДС за разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция и допълнително за пред първата инстанция сумата за разликата от
1089.96лв. до 1547.04лв. с вкл. ДДС.
Следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК М. В. К. с ЕГН ********** да
заплати на ЗК „Кооперативна посистовна, а.с. Виена Иншурънс Груп”, с адрес РСловакия,
гр.Братислава, 81623, булстат 00585441, сумата от 1389.987лв за разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция с оглед изхода на спора.
Следва да се отмени решението в частта му, в която е осъден М. В. К. с ЕГН
********** да заплати на ЗК „Кооперативна посистовна, а.с. Виена Иниърунс Груп”, с адрес
РСловакия, гр.Братислава, 81623, булстат 00585441 сумата за разликата от 2 129.62лв. до
2 160.94лв. за разноски пред първата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4627/20.07.2020г, постановено по гр.д.№ 6548/2019г по описа
на СГС, I ГО, 15 с-в, В ЧАСТТА му с която е отхвърлена исковата претенция по чл.432, ал.1
КЗ от М. В. К., с ЕГН ********** срещу ЗК „Кооперативна посистовна, а.с. Виена
Иншурънс Груп”, булстат 00585441 за заплащане на обезщетение за вреди по застраховка
„Гражданска отговорност-Зелена карта” на автомобилистите за вреди от ПТП, осъществено
на 5.07.2017 за разликата от 25 000лв. до 35 000лв., ведно със законната лихва от 31.01.2018г
до окончателното плащане, В ЧАСТТА МУ, в която е осъден М. В. К. с ЕГН ********** да
заплати на ЗК „Кооперативна посистовна, а.с. Виена Иншурънс Груп”, сумата за разликата
от 2 129.62лв. до 2 160.94лв. за разноски пред първата инстанция, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 КЗ ЗК „Кооперативна посистовна, а.с. Виена
Иншурънс Груп”, с адрес РСловакия, гр.Братислава, 81623, булстат 00585441 ДА
ЗАПЛАТИ на М. В. К., с ЕГН ********** обезщетение за вреди по застраховка „Гражданска
7
отговорност-Зелена карта” на автомобилистите за вреди от ПТП, осъществено на 5.07.2017
сумата –разликата от 25 000лв. до 35 000лв. /допълнително 10 000лв./, ведно със законната
лихва от 31.01.2018г до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ЗК „Кооперативна посистовна, а.с. Виена
Иниърунс Груп”, булстат 00585441, ДА ЗАПЛАТИ на АД „Г. и партньори“, представлявано
от адв.Св.С. от САК, сумата от 470.88лв. с вкл. ДДС за разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция и допълнително за пред първата инстанция
сумата за разликата от 1089.96лв. до 1547.04лв. с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК М. В. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗК „Кооперативна посистовна, а.с. Виена Иниърунс Груп”, булстат 00585441 сумата от
1389.987лв за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция с оглед
изхода на спора.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8