РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
13.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 13 май през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7512 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение
искове са с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Община Ветово с ЕИК: ********* твърди, че ответника П.И.П. в качеството си на общински съветник в Община Ветово,
обл.Русе, получил без правно основание сума в общ размер на 797.89 лева, представляваща изплатено в повече от номративно установения размер на възнаграждение на общински съветник за
работа в Общинския съвет за 2017г., за следните месеци: - април - 164,58 лева, юни -
156,77 лева, юли - 156,77 лева, септември - 157,54 лева и ноември
- 162,23 лева. Претендира
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда – 22.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както
и разноските по заповедното производство и настоящото дело. Твърди, че за
претендираните суми се снабдил със Заповед
за изпълнение №3253/29.08.2018г.
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5842/2018г. по описа на РС-Русе.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Твърди, че правоотношението
му като общински съветник се приравнява на трудово правоотношение, а според
нормата на чл.271, ал.1 от КТ добросъвестно получени суми за възнаграждение не
подлежат на връщане.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното:
Между страните няма спор, че на
ответника е изплатена парична сума от общо 797,89 лева, представляваща възнаграждение за работата му, като общински съветник в Общински съвет Ветово през 2017г., за месеците: април - 164,58
лева, юни - 156,77 лева, юли - 156,77 лева, септември - 157,54 лева и
ноември - 162,23 лева.
За
претендираните суми ищецът Община Ветово се снабдил със Заповед за изпълнение №3253/29.08.2018г.
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5842/2018г. по описа на РС-Русе.
Видно от приетата по делото, като писмено доказателство Заповед №657/18.12.2017г. на кмета на Община
Ветово се установява, че
е била определена
комисия, която да извърши проверка
относно законосъобразното определяне и изплащане на възнагражденията на
общинските съветници през 2017г.
От приобщения към делото
доклад на комисията с вх. № 06-02-413 от
19.12.2017г. за констатациите от извършената проверка, се установява, че е
налице нарушение при определяне на общия размер на възнагражденията на
общинските съветници за месеците април, юни, юли, септември и ноември 2017г.
Възнагражденията за посочените месеци са начислени неправомерно в размери
надвишаващи законоопределния максимум от 70% от средната месечна брутна заплата
за общинската администрация. Изплатени са възнаграждения в размери над
регламентираните в Правилника за организацията и дейността на Общински съвет -
Ветово, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация
/Правилника/ и чл. 34, ал. 2 от ЗМСМА.
От приетата по делото и неоспорена от
страните експертиза се установиха се установиха следните обстоятелства:
На поставения въпрос, какъв е дължимия размер на
възнаграждението на ответника в качеството му на общински съветник, определен
съгласно чл. 34, ал. 2, т. 2 ЗМСМА и чл. 26, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Правилника
за 2017г. за процесиите месеци на база средномесечната брутна заплата в
общинската администрация за всеки месец. Вещото лице е определило, че дължимото
възнаграждение на ответника в нетен размер общо за процесиите месеци възлиза на
1708,07 лева, а разликата между така
определеното възнаграждение и фактически изплатеното /2505.96 лева/ на
ответника за процесиите месеци е в нетен размер от общо 797.89 лева.
Установен е начина на
формиране на възнаграждението на ответника. Размерът на възнагражденията
на общинската администрация по щат /по трудово правоотношение и държавни
служители/ се определя в брутен размер общо за всеки месец. Определят се ежемесечно
присъствените човеко-часове на служителите общо, които се разделят на броя на работните
дни в месеца и се получава средно-списъчния брой. Общия брутен размер на възнагражденията
на цялата община за съответния месец се разделя на средно-списъчния
брой за месеца и се получава средната работна заплата за месеца на Община
Ветово. Брутното възнаграждение на общинския съветник се изчислява съгласно
чл.26, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Правилника- 70% от така определената средна брутна
заплата на служителите на Община Ветово за съответния месец, като полученото
възнаграждение се разпределя пропорционално по 50% за участие в заседание на
Общинския съвет и 50% за участие в постоянните комисии. Независимо от начина на разпределение на сумите, формиращи
възнаграждението на общинските съветници, неговият общ размер не може да надвишава 70% от средномесечната брутна заплата в
общинската администрация за съответния месец. Този фиксиран размер е
регламентиран в чл.34 ал.2 от ЗМСМА. В нарушение на тази норма и на нормата в
Правилника, на ответника е изплащан по-висок размер възнаграждение в посочените
в исковата молба месеци.
Установено е, че претендираната
сума е нетната сума и от нея са приспаднати ДОД и осигуровки, които са за
сметка на общинския съветник, и същите не са претендирани за възстановяване.
Установено е, че към възнаграждението на ответника не се включват други
суми за пътни и други разноски. Това е така, тъй като съгласно ЗМСМА и Правилника, при
формиране на възнаграждението не се включват тези разноски. Същите се изплащат
допълнително при представени доклад и разходно-оправдателни
документи.
Основния въпрос който следва да бъде
решен по делото е дали длъжността
"общински съветник" представлява приравнено на трудово правоотношение
като възникнало от избор. Съдът споделя
становището на ищеца, че е неоснователно
е позоваването на чл. 271 от КТ, тъй като в случая не е налице трудово
правоотношение. Това е така, тъй
като приравняването на граждански отношения за целите на осигуряването, не ги
превръщат в трудови, като например договорите за управление и
контрол на търговски дружества. Длъжността
„общински съветник" е регламентирана
в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Действително едно
лице се счита за избрано за общински съветник в резултат на проведени местни
избори за съответния общински съвет - чл.27 от ЗМСМА, като пълномощията му възникват от деня на полагането
на клетвата по чл.32 ал.1 от ЗМСМА. Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗМСМА общинският съветник получава възнаграждение за
участието си в заседанията на Общинския съвет и на неговите комисии, като
възнаграждението се определя с решение на общинския съвет прието със
съответното мнозинство. В чл.35 ал.1 от ЗМСМА изрично е отбелязано, че трудовото правоотношение с общинския
съветник не може да бъде прекратявано по време на мандата му в случаите на
чл.328 ал.1 т.2, 3, 4 от КТ. Посочените
норми разгледани в своята съвкупност налагат извода, че законодателят не приравнява работата на общинския
съветник, като това по
трудовото правоотношение. Няма спор, че и
общинският съветник полага труд, участвайки в заседанието на общинския съвет и
в неговите комисии и за този труд получава възнаграждение, което обаче
няма характеристиките и белезите на трудово възнаграждение по смисъла на КТ.
Работата на общинския съветник по изборното правоотношение не е свързана с
постигане на краен резултат за разлика от работата по трудовото правоотношение.
По трудовото правоотношение работникът престира своята работна сила. Трудовото
правоотношение има точно и конкретно посочено съдържание, регламентирано в КТ-
чл. 61, чл. 62, чл. 63, чл. 66 и следващите от КТ.
Взаимоотношенията между общинския
съветник, общинския съвет и общината не са гражданско правни, а административно
правни, като претенцията за заплащане на възнаграждение за дейност като
общински съветник не е равностойна на претенция за заплащане на работна заплата
по Кодекса на труда. Трудовите правоотношения се пораждат при предоставяне и
използване на отдаваната под наем работна сила от едно физическо лице-работник
или служител на друго лице-работодател, докато обект
на трудовите правоотношения е живия труд, работната сила на работника или
служителя, което го поставя в икономическа и
лична зависимост от работодателя, да бъде на негово разположение и да му се
подчинява и да изпълнява неговите нареждания при извършване на определена
работа и да постига определен резултат. Тези признаци не са присъщи на изборното правоотношение на
общинския съветник, тъй като то съществено се отличава по своето
естество и характер и по своите отличителни черти от трудовото правоотношение.
Не случайно в ЗМСМА няма изрична разпоредба която да приравнява изборното
правоотношение на редовия общински съветник на трудово правоотношение.
Независимо, че възнаграждението на
общинския съветник се измерва с размера на брутното трудово възнаграждение - чл. 34, ал. 2 от ЗМСМА, това не
означава, че това възнаграждение представлява по своята си същност трудово
възнаграждение или приравнено на него такова. Ето защо съдът приема, че в конкретния случай полученото
без правно основание подлежи на връщане,
независимо дали получилият го ответник е бил добросъвестен или не.
При така установените по делото
доказателства, съдът формулира извод, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
деловодни разноски в размер на 525,00 лева в хода на исковото производство, както и сумата от 125,00
лева разноски по заповедното производство.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.И.П. с ЕГН: ********** *** да заплати на Община Ветово с ЕИК: ********* с адрес
гр.Ветово, УЛ.“T.M.“ *, представлявана от кмета Г.Г., сума в общ размер на 797.89 лева, представляваща изплатено в повече от номративно установения размер на възнаграждение на общински съветник за
работа в Общинския съвет за 2017г., за месеци: април
- 164,58 лева, юни - 156,77 лева, юли - 156,77 лева,
септември - 157,54 лева и ноември - 162,23 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 22.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение №3253/29.08.2018г. по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5842/2018г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА П.И.П. с ЕГН: ********** *** с ЕИК: ********* с адрес гр.Ветово, УЛ.“T.M.“ *,
представлявана от кмета Г.Г.,
сумата от 125,00 лева, представляваща направените в заповедното производство
разноски, както и сумата от 525,00 лева, представляваща сторените в настоящото производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: