Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 36
гр. Сливен, 09. 02. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на втори февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 381 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл.
220 от Закона за митниците /ЗМ/.
Образувано е по жалба от Р.К.Ш. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, подадена против Решение № 32-185256 от 07.06.2022 г.,
издадено от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас, с което е решено следното: На основание чл. 70, § 1 във
връзка с чл. 71, § 1, буква д) подбуква ii) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за
стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД 21BG001009006735R8,
е определена митническа стойност в размер на 11598,97 лева; На основание чл.
77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., е определена дата на възникване на
митническо задължение - 25.03.2021 г., която е датата на приемане на МД; На
основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за стоката, поставена
под режим допускане за свободно обращение с МД 21BG001009006735R8, при
прилагане на обща ставка на митото за код по КН ********* **/код по ТАРИК *********
**, съгласно КН на ЕС и основа за изчисляване, съответстваща на митническата й
стойност, е определено митническо задължение в размер на 1159,90 лева;
На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и
чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, е определено задължение за ДДС за стоката, поставена под
режим допускане за свободно обращение с МД 21BG001009006735R8, в размер на
2551,77 лева; На основание чл. 105, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за
стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД 21BG001009006735R8,
е определено за вземане под отчет вносно митническо задължение в размер на 770,68
лева; На основание чл. 56 от ЗДДС, за стоката, поставена под режим допускане за
свободно обращение с МД 21BG001009006735R8, е определено за вземане под отчет
ДДС в размер на 1695,49 лева; На основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. и чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, е определена Р.К.Ш. като длъжник за заплащане
на мито в размер на 770,68 лева и на ДДС в размер на 1695,49 лева, ведно със
задължение за лихва за забава за размера на дължимите вземания, които не са
платени в 10-дневния срок от уведомяване на длъжника за решението.
В жалбата си оспорващата твърди и излага
съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, и моли да бъде
отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В жалбата е заявено особено искане за
спиране изпълнението на оспореното решение, по което искане, след изпращането
му по подведомственост, е постановено Решение № 32-405526 от 24.11.2022 г.,
издадено от Директора на ТД Митница Бургас, с което е отказано спиране
изпълнението на Решение № 32-185256 от 07.06.2022 г. на Директора на ТД Митница
Бургас. Издаденото по искането за спиране Решение на Директора на ТД Митница
Бургас е обжалвано от Р.К.Ш. с жалба, входирана в деловодството на съда на
12.01.2023 г., по която жалба е налице произнасяне с Определение на съда от
12.01.2023 г., постановено в производство по реда на чл. 221, ал. 4 от ЗМ във
връзка с чл. 166 от АПК.
В съдебно заседание оспорващата, редовно
призована, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата и моли да бъде уважена като основателна.
Административният орган, редовно призован,
се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител,
който счита жалбата за неоснователна, моли да бъде отхвърлена, излага
съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспореното
решение, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 25.03.2021 г. с МД с MRN 21BG001009006735R8 оспорващата е
декларирала за
режим допускане за свободно обращение на стока: употребяван пътнически
автомобил - катастрофирал, марка: HYUNDAI, модел: KONA, тип: лек, бр. места: 5,
товароносимост: 2580, пьрва рег.: *********, цвят: черен, раб. обем: 2000 куб.
см, мощност: 147 hpsae, двиг. №: не се чете, шаси №: ******************. В
митническата декларация за стоката са декларирани условие на доставка „DAP -
Доставено на уговорено място“ и обща фактурна стойност 2400 USD.
На база декларираните данни, към датата на приемане на
МД размерът на митническата стойност за стоката е определен съгласно
разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база
договорната стойност- действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост. Към митническата декларация са приложени: Фактура № 3274 от 22.01.2021
г., издадена от „Г. А. Е.“ ЛЛС, ***; Свидетелство за право на собственост *********;
Товарителница № IMP/0225/01/20 L4. Митническата стойност за стоката,
определена на база декларираните за нея елементи, е 3892,20 лева /при валутен
курс 1,62175 BGN/USD/.
Определените и взети под отчет мито и ДДС, изчислени
съобразно митническата стойност, и съответно заплатени, са в размер на 389,22
лева мито и 856,28 лева ДДС.
Съгласно данните в приложената Товарителница № IMP/0225/01/20 L4, автомобилът
е с изпращач: „Г. А. Е.“ ЛЛС, ***; с п. на р. Б., Б.; с получател: Р.К.Ш.-***.
При извършена последваща проверка от митническите
органи е анализирана наличната информация за автомобил със същите
характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на електронен сайт https://autoauctions. io
била открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 05.01.2021
г. със статус „продадена“ (SOLD) за автомобил със същия VIN (номер на шаси), с
публикувана продажна цена в размер на 6700 USD, която превишавала декларираната
пред митническите органи цена в размер на 2000 USD при допускане за свободно
обращение.
Във връзка с посочената информация, възникнали
основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и
елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност,
поради което на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 84, ал.
1, т. 1 от ЗМ, с Писмо Рeг. № 32-381917/29.11.2021 г. били изискани
доказателства за потвърждение на декларираната цена, извършените плащания във
връзка със стоката (платежни документи, банкови преводи, извлечения, разписки),
както и декларация от Р.К.Ш.. В отговор, с Писмо от 08.12.2021 г.
оспорващата е изразила становище и е посочила, че търговското досие по
сделката, включващо фактура, транспортни документи и плащания към бюджета, е
представено на митническите органи в момента на деклариране на стоката.
Със Съобщение Рег. № 32-9270/11.01.2022 г. Директорът
на ТД Митница Бургас уведомил Р.К.Ш., че в изпълнение на чл. 22, § 6, от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, предстои издаване на
Решение на Директора на ТД Митница Бургас, с което ще бъде определен нов размер
на митническата стойност за стоката по МД с MRN 21BG001009006735R8/25.03.2021 г.
В съобщението са посочени мотивите, на които ще се основава решението, а
именно: описание на данните от митническата декларация и приложените към същата
документи; определената митническа стойност, съобразно декларираните данни;
определените, взети под отчет и заплатени вземания: мито 389,22 лева и ДДС
856,28 лева; данни от извършена последваща проверка, при която е анализирана
налична информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN
(номер на шаси), като е посочено, че на ел. страница https://autoauctions.io е
открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 05.01.2021 г. със
статус „продадена“ (SOLD) за автомобил със същия VIN (номер на шаси), с
публикувана продажна цена в размер на 6700 USD, която превишава декларираната
пред митническите органи цена при допускане за свободно обращение. Във връзка с
посочената информация, възникнали основателни съмнения относно действителната
цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне
на митническата стойност.
В мотивите, на които ще се основава решението,
посочени в съобщението до оспорващата, се съдържат и установявания, че: 1. В
приложения към митническата декларация „CERTIFICATE OF TITLE to a motor vehicle
*********, удостоверение на моторно превозно средство с VIN *****************,
издадено в страната на износа, е установено че същият е на името на ****; 2. С
приложената към митническата декларация фактура следва да се удостовери продажба
с купувача Р.Ш.; 3. Освен информация за продажната цена на автомобила, в
резултат от проведения аукцион са налице 2 бр. изображения, удостоверяващи
неговото състояние; Наличните изображения показват, че автомобилът е катастрофирал;
В информацията от проведения аукцион са посочени отчетени данни за действително
изминати километри 7188-miles; Съгласно данните, посочени в удостоверение за
претърпяло щета моторно превозно средство, издадено в страната на износа за
автомобил с VIN *****************, при продажбата към G. A. E. са отчетени
същите данни за реалния пробег на превозното средство в размер на 7188 miles; 4.
Съгласно информацията в приложения коносамент, издаден от FL. на 25.01.2021 г.,
автомобилът е натоварен в о. п. *** и е с п. п. Б., Б.; Обстоятелството, че
вносителят е представил фактура, издадена от G. A. E., предполага, че е
възможна последваща препродажба с купувач Р.Ш., която не е подкрепена с
доказателства или плащания и не може да послужи за митнически цели; В случай,
че е налице такава препродажба, в цената на автомобила, би следвало да са
включени, както сумите за печалба, така и разходите за посредничество и/или
такси от проведен аукцион или др. подобни, тъй като при определяне на
митническата стойност към действително платената или подлежаща на плащане цена
за внасяните стоки се прибавят в степента, в която са направени от купувача, но
не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена разходите
за комисионни и възнаграждения за посредничество; Въпреки, че тези разходи
следва да се добавят към митническата стойност на стоките, към преписката не са
налице доказателства, че са извършени, нито какъв е техният размер; На
основание чл. 71, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., всеки елемент, който се
добавя, се основава само на обективни и подлежащи на количествена оценка данни,
които в настоящата преписка не са налични.
При така изложената фактическа обстановка е прието, че
продажната цена в размер на 6700 USD е установената действително платена цена
на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата
митническа стойност, съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., към която
на основание чл. 71, § 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., следва
да се прибавят и транспортни разходи до мястото на въвеждане на митническата
територия на Съюза.
Съгласно мотивите в съобщението, митническата стойност
следва да се определи, като се вземе предвид продажната цена в размер на 6700
USD на автомобил със същия номер на шаси, увеличена с транспортните разходи;
Митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение с митническа
декларация с MRN 21BG001009006735R8/25.03.2021 г., ще бъде определена в размер
на 10865,73 лева (6700 USD х вал. курс 1 USD/1.62175 лева= 10865,73 лева +
разходи за транспорт 733,24 лева), на основание чл. 70 и чл. 71, § 1, буква д)
i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г; С оглед определения нов размер на
митническата стойност и на основание чл. 77, § 1, б. а) от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., възниква вносно митническо задължение с размер на мито 1159,90
лева, а на основание чл. 77, § 2 от Регламента, същото възниква на датата на
приемане на митническата декларация – 25.03.2021 г.; Определена е данъчна
основа в размер на 12758,87 лева и ДДС в размер на 2551,77 лева; След
сравнителен анализ на размера на вземанията, изчислен и заплатен въз основа на
данните в МД, с гореустановения, се определя за досъбиране размер на вносно
мито и ДДС за вземане под отчет и заплащане – 2466,17 лева, от които: мито 770,68
лева и ДДС 1695,49 лева. В съобщението е посочено и че: на основание чл. 114, §
2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., върху размера на неизплатените вносни мита
се начислява лихва за забава, върху и над размера на вносните мита, считано от
датата на възникване на митническото задължение - 25.03.2021 г., до датата на
уведомяването; на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, § 2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., възниква задължение за заплащане на лихва върху
ДДС. Оспорващата е уведомена, че в срок от 30 дни от получаване на писмото може
да изрази становище, а в случай, че не желае да изрази становище,
производството ще продължи с издаването на решение.
Съобщение Рег. № 32-9270/11.01.2022 г. е връчено на Р.К.Ш.
на 16.02.2022 г. Липсват данни за изразено от Ш. становище в указания срок.
С Докладна записка Рег. № 32-173970/30.05.2022 г.,
изготвена от инспектор МБ С., е предложено на Директора на ТД Митница Бургас да
бъде издаден индивидуален административен акт за определяне на нова митническа
стойност на стоката с митническа декларация с MRN 21BG001009006735R8/25.03.2021
г.
При пълно възприемане и възпроизвеждане на
фактическите и правни констатации, съдържащи се в Съобщение Рег. №
32-9270/11.01.2022 г., от Директора на
ТД Митница Бургас е издадено процесното Решение № 32-185256 от 07.06.2022 г., с
което: На основание чл. 70, § 1 във връзка с чл. 71, § 1, буква д) подбуква ii)
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за стоката, поставена под режим допускане за
свободно обращение с МД 21BG001009006735R8, е определена митническа стойност в
размер на 11598,97 лева; На основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г., е определена дата на възникване на митническо задължение - 25.03.2021 г.,
която е датата на приемане на МД; На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с
МД 21BG001009006735R8, при прилагане на обща ставка на митото за код по КН *********
**/код по ТАРИК ********* **, съгласно КН на ЕС и основа за изчисляване,
съответстваща на митническата й стойност, е определено митническо задължение в
размер на 1159,90 лева; На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 66,
ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, е определено задължение за ДДС за
стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД
21BG001009006735R8, в размер на 2551,77 лева; На основание чл. 105, § 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за стоката, поставена под режим допускане за
свободно обращение с МД 21BG001009006735R8, е определено за вземане под отчет
вносно митническо задължение в размер на 770,68 лева; На основание чл. 56 от ЗДДС, за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД
21BG001009006735R8, е определено за вземане под отчет ДДС в размер на 1695,49
лева; На основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 83, ал. 1
от ЗДДС, е определена Р.К.Ш. като длъжник за заплащане на мито в размер на
770,68 лева и на ДДС в размер на 1695,49 лева, ведно със задължение за лихва за
забава за размера на дължимите вземания, които не са платени в 10-дневния срок
от уведомяване на длъжника за решението.
С жалбата по делото е представен Договор от м.януари,
2021 г., сключен между: „Г. А. Е.“ ЛЛС /продавач/ и Р.К.Ш. /купувач/, видно от
който продавачът продава и прехвърля на купувача моторно превозно средство
марка: Хюндай, модел: Кона, с идентификационен номер: ****************, с
продажна цена: 2400 щатски долара, платими в брой, включваща транспорта до
България.
В хода на съдебното производство от административния
орган са представени в превод на български език приобщени по преписката
документи, включително и екранна разпечатка от сайт https://autoauctions.io,
видно от която лек автомобил ***************** е продаден за 6700 щ.д. на 05.01.2021
г. с продавач: Застрахователна компания.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения
срок от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен
интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспореното административно решение е постановено от
компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при
наличието на персонална, материална и териториална компетентност. Съгласно чл.
101, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., размерът на дължимите вносни или
износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където
възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87,
веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията,
дадена в чл. 5, т. 39 от същия Регламент, "решение" означава всеки
акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който
се извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за
съответното лице. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя
страна указва, че освен когато даден митнически орган действа като
правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22 § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23 § 3
и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите
органи без съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и
настоящият случай. Съобразно разписаното в чл. 19, ал. 7 от ЗМ, за целите на
прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без
предварително заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция,
където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение,
освен ако не е предвидено друго. С оглед цитираната нормативна уредба, следва
да се приеме, че в случая издаденото от Директора на ТД Митница Бургас решение
е произнесено от компетентен административен орган, в пределите на неговата
териториална, материална и персонална компетентност, съобразно предоставените
му правомощия, поради което актът е валиден.
Освен валидно, при издаване на оспореното решение не
са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, изрично
посочен в оспорения акт, за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС)
952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват
последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в
декларациите и придружаващите документи, а според т. 2 обект на проверката може
да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност,
свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи
търговски операции, включващи съответните стоки. Според разписаното в ал. 2 на
чл. 84 от ЗМ, проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 84а и чл.
84м от ЗМ. В случая съдът счита, че е налице хипотезата на последващ контрол на
декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, за който не е предвидено
нарочно производство и няма законово изискване за издаване на заповед по чл.
84в от същия закон, с която да бъде поставено неговото начало. В конкретния
казус митническият орган е извършил последващ контрол на подадената митническа
декларация по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, тъй като е взел предвид,
както представените от получателя на стоката доказателства при подаването й,
така и събраната допълнителна информация, с цел установяване истинността на
данните от декларацията и законосъобразността на действията при поставяне на
стоките под режим „допускане за свободно обращение“. При така извършения
последващ контрол на декларирането, съдът намира, че не е проверявана
материалната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока,
каквото е законовото изискване за извършване на контрол по реда на чл. 84а и на
чл. 84м от ЗМ по аргумент от чл. 84 ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗМ. Видно от
съдържанието на оспореното решение и приложените към административната преписка
документи, от страна на Директора на ТД Митница Бургас за нуждите на проверката,
на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ,
от оспорващата е изискано да представи доказателства, потвърждаващи декларираната
цена, документи за извършените плащания към доставчика от купувача по
фактурата, всякакви други данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи
цената по сделката. Следователно, в случая е извършен последващ контрол на
декларирането, при което не е проверявана счетоводната отчетност на
декларатора, свързана с операции с процесната стока и с предварителни или
последващи търговски операции, включващи съответната стока, а е извършена
проверка по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на точността и пълнотата на
информацията в декларацията и
придружаващите документи, поради което и по аргумент от чл. 84, ал. 2 от
ЗМ, проверката не е следвало да бъде извършена по реда на чл. 84а и чл. 84м от
ЗМ, за което да е било необходимо издаването на заповед по чл. 84в от ЗМ.
Спазени са и разписаните в относимата нормативна уредба други специфични
правила по издаване на административен акт от категорията на процесния.
Оспореното решение е произнесено в писмена форма, като в него, в съответствие с
чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се съдържат мотиви, в които са
посочени правните основания за издаването му с изложение на фактическите
обстоятелства, които според административния орган обосновават разпоредения от
него краен резултат.
В Дял втори, Глава трета („Стойност на стоките за
митнически цели“) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се съдържа уредбата, касаеща
определянето на митническата стойност, върху която се следват митни сборове. В
чл. 70 от Регламента е установен общият принцип за определяне на митническата
стойност въз основа на договорната стойност - въз основа на действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с
местоназначение митническата територия на Съюза. В чл. 74 от Регламент (ЕС) №
952/2013 са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност,
като те имат субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл.
70, от една страна, а от друга - по отношение на посочените в самия чл. 74
методи. В този смисъл е и практиката на СЕС, обективирана в Решение на СЕС от
16.06.2016 г. по дело С-291/15. За да се премине към субсидиарния метод за
определяне на митническата стойност на стоката, е необходимо да са налице
основателни съмнения по отношение на декларираната в митническата декларация
митническа стойност на въвеждащата се на територията на Съюза стока. Тези
съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката, което в
случая е сторено, и ако не бъдат разяснени, едва тогава ще е налице възможност
за определяне на митническата стойност на стоката, но по някои от предвидените
субсидиарни методи. Терминът „основателни съмнения“ е дефиниран в Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне
на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс
на Съюза, като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен
случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Следователно, за
да се пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност,
административният орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят
приложение правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Затова точно и ясно
трябва да бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност не
може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.,
както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се
определя митническата стойност.
В чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на
декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат
основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация
от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е даденото такова в
Решение на СЕС по дело С-291/15 година, в което съдът приема, че за да
определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид
декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи
за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално
продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната
стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата
информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на
съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно
съображенията, на които се основават посочените съмнения.
Настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания
случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват
наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447.
Според дадената там регламентация, в тежест на митническия орган е да докаже
възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска
от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време. Видно
от съдържанието на оспореното решение, митническата стойност на процесния
автомобил е определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при
завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че
действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е установената в
хода на проверката продажна цена на аукцион с дата 05.01.2021 г. на автомобил
със същия номер на шаси в страната на износа в размер на 6700 щ. д. /10865,73
лева/, увеличена с транспортни разходи в размер на 733,24 лева, и след
отхвърляне от страна на митническите органи на декларираната от оспорващата
цена на автомобила. В тази връзка следва да се отбележи, че това е допустимо
единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за
остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74, § 2
и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая от
митническите органи. Следователно е налице нарушение на законовите разпоредби
относно реда и начина, по който следва да бъде определена митническата
стойност.
Наред с изложеното, позоваването в оспореното решение
на налична на интернет адрес https://autoauctions.io информация за автомобил
със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа
с обявена продажна цена от 6700 щ. д. не е достатъчно за обосноваване на „основателни
съмнения“. Посочената информация не е част от митническите информационни
системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да
могат да се ползват с доказателствена сила. При това положение следва да се
приеме, че липсват каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода
на решаващия орган относно по-ниска цена, декларирана при първоначалното
определяне на митническата стойност, а това лишава съда от възможност да
направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия
орган. От друга страна, видно от приложената по делото административна преписка,
оспорващата е предоставила всички документи, с които е разполагала и въз основа
на които може да бъде направен категоричен извод относно декларираната
митническа стойност, като е оказала необходимото съдействие за извършване на
митническите формалности и контрол. Според разписаното в чл. 145 от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, фактурата, свързана с декларираната договорна
стойност, се изисква като придружаващ документ. Още при първоначалното
определяне на митническата стойност на стоката е представена Фактура № 3274 от
22.01.2021 г., издадена от „Г. А. Е.“ ЛЛС, ***, в която оспорващата е вписана
като получател на стоката с посочена продажна цена на процесния автомобил. Представеното
Свидетелство за право на собственост ********* съдържа данни за извършена
предходна продажба на автомобила, но не опровергава собствеността върху
превозното средство към датата на процесната фактура от 22.01.2021 г. Цитираното свидетелство не
игнорира доказателствената стойност на фактурата, чието съдържание удостоверява
покупко-продажба на процесния автомобил между доставчика „Г. А. Е.“ ЛЛС и получателя Р.К.Ш..
Независимо от това, в решението на Директора на ТД Митници Бургас не са
изложени мотиви, свързани с предоставените във връзка с вноса документи, от
който анализ да се установи по категоричен начин, че въпреки положеното от
двете страни по спора усилие, е възникнало в действителност съмнение относно
посочената от оспорващата декларирана митническа стойност на вносната стока.
Непредставянето в административното производство на договор между страните по
сделката, а само на фактура, не може да доведе до формирания от митническия
орган извод, че декларираната митническа стойност не е договорната стойност,
действително платена или подлежаща на плащане. Фактурата замества липсата на
договор и не може да бъде основание за неприемане на посочената в нея стойност,
поради което е необходима по-обстойна проверка от административния орган, за да
обоснове възникнали съмнения за декларираната стойност. Поради изложеното не
може да бъде споделен изводът на административния орган за липса на данни,
сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката, още повече
че върху митническия орган пада доказателствената тежест да докаже възникналите
у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други
идентични стоки, внесени в приблизително същото време. Кaкто бе изложено,
позоваването в митническото решение на данни от проведен на 05.01.2021 г.
аукцион, обявени на посочения в акта интернет адрес, не са достатъчни за обосноваване
на т. нар „основателни съмнения“, още повече, че тази информация не е събрана
по надлежния ред.
От изложеното се налага извод, че декларираната
митническа стойност към датата на приемане на процесната МД е договорната
стойност – тази, която е посочена в представената фактура.
От изложеното следва, че не са били налице предвидените
в закона предпоставки за определяне на нова митническа стойност на процесния
автомобил. С оглед незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност
на стоката, незаконосъобразно са и определени на оспорващата суми за досъбиране
за МИТО и ДДС, както и лихви за забава.
По изложените съображения, оспореното решение е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващата за
присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което
Агенция „Митници“ следва да бъде осъдена да заплати на оспорващата направените
от нея по делото разноски в размер на 410 лева, от които: 10 лева - внесена
държавна такса, и 400 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.К.Ш. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, Решение № 32-185256 от 07.06.2022 г., издадено от Директора
на Териториална дирекция Митница Бургас.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ да заплати на Р.К.Ш. с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: ***, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.