№ 12571
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110142865 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 266
ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът ЕТ Е С....................... с ЕИК 111111111111111111 е предявил иск за установяване по
реда на чл. 422 ГПК против „В Х................ ЕАД, ЕИК 1111111111111111 на задължение по
чл. 266 ЗЗД в размер на 12 461,43 лв., което се твърди като дължимо по договор за
изработка № 1104/2020/04.03.2020 г., ведно със законна лихва от 11.02.2021 г. до изплащане
на вземането, както и задължение в размер на 1246,14 лв., претендирано като неустойка по
т. 8 от договора. Твърди се, че ответникът му възложил изработването, със собствени на
изпълнителя материали и средства, както и ремонтиране на обзавеждане на Вила Амброзия
в Черноморец, което ищецът следвало да извърши до 24.04.2020г., при уговорено
възнаграждение общо в размер на 62 307,14 лева, платимо на 3 вноски. Твърди да е свършил
възложената работа, както и че крайният срок бил продължен до 30.4.2020г. Издадени били
3 фактури, като се твърди, фактура № 1377/05.05.2020г. за финалното плащане не е платена,
като сочи, че от нея са приспаднати авансовите плащания, извършени от ответника. Счита,
че според договора в 3-дневен срок от завършването на поръчката цялото възнаграждение е
следвало да бъде платено, поради което и претендира на основание чл.8 от договора,
неустойка за просрочие в размер на 10 % от остатъка неплатено възнаграждение, за период
01.05.2020г.- 09.02.2021г.
Ответникът в срока за отговор, не оспорва сключването на договора за изработка, но сочи,
че:
изпълнителят не e спазил посочения в договора срок за изпълнение, не e предал
предмета по договора, не e поканил поръчващия за приемане на работата;
1
ответникът е извършил двете авансови плащания по договора преди доставката и
монтирането на стоката;
оспорва твърдението на ищеца, че стоката е приета (за което ищецът сочи, че е
представил приемо - предавателни протоколи), като сочи, че представените документи
не са подписани от представител на ответника. Сочи, че в протоколите, като лице,
което е приело стоката, е посочен Виктор Серов, като оспорва подписът да е положен
от него. Прави изявление, че се противопоставя, на основание чл.301 ТЗ на действията
на лицата, които, без представителна власт за ответника, са приели работата;
невярно е твърдението на ищеца, че възложителят се е съгласил с продължаване срока
на договора, във връзка с което ответникът сочи, че електронният адрес за
комуникация не е негов, а по договора е посочен пощенски адрес. Оспорва да е
получил уведомлението от 30.4.2020г., не го е получавал, и сочи, че същото е
едностранно. Твърди, че ищецът не го е поканил да приеме работата, не е налице
приемане. Счита, че не е в забава, затова не дължи и неустойка.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 04.03.2020г са сключили писмен договор за изработка и ремонт на
мебелно обзавеждане на Вила Амброзия по оферта от 20.01.2020г, при уговорката работата
да се свърши от ищеца с негови материали и средства, и уговорено общо възнаграждение от
62 307,14 лева с ДДС, платимо на 3 вноски – 31 153,57 авансово при потвърждение на
поръчката, 18 692,14 лева при изработени изделия, платимо преди извършване на монтаж и
12 461,43 лева - остатък, финално плащане в срок 3 работни дни след извършване на
монтажа и приемане на работата. Не се оспорва и фактът, че ответникът е заплатил първите
две възнаграждения по фактури с № 1352/09.03.2020 г. и № 1369/16.04.2020 г.
Основният спорен между страните въпрос е дали ответникът е приел изработеното,
респективно възникнало ли е задължението му за заплащане на сумата от 12 461,43 лева –
остатък, дължим при извършване на монтаж и приемане на работата.
В чл.264, ал.1 ЗЗД е предвидено, че поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа. Следователно приемането на извършената работа е не само право, но и
задължение на възложителя. Приемането на работата обхваща както едно фактическо
действие – реалното получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно
действие – одобрение на изработеното, т.е. признание, че то действително съответства на
възложеното с договора. Приемане на извършената работа по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД е
налице както когато възложителят е направил изрично изявление, че счита изработеното за
съобразено с договора, така и когато такова одобрение е изразено с конклудентни действия.
Съгласно чл. 5 от договора след приключване на работата, последната бива приета от
възложителя или негов представител, за което страните задължително изготвят и подписват
приемо-предавателен протокол. В тази връзка по делото са представени приемо-
2
предавателни протоколи към поръчка №1104 от 20.03.2020 г., 24.02.2020 г., 23.03.2020 г.,
13.04.2020 г., и 22.04.2020 г., подписани в графа възложител от Михаил Пеев. Посочените
протоколи са оспорени от ответника с твърдения, че лицето което е подписало същите е
действало без представителна власт. В тази връзка по делото е приета имейл
кореспонденция, неоспорена от ответника между следните електронни адреси -
*************@***.**, ****@**********.***, *************@******.**,
***********@*****.***.
Установява се, че ответникът е изпращал съобщенията си до ищеца с копие до Михаил Пеев,
с електронен адрес *************@***.** още при водената между страните кореспонденция
преди сключването на договора, а и след това, като посоченото лице се е легитимирало като
мениджър на вила Амброзия. Съгласно чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не
се противопостави веднага след узнаването. От изпратен на 26.05.2020 г. имейл от
управителя на ответното дружество с адрес ****@**********.***, се установява, че работата е
приета без забележки и възражения, с изключение на дамаската върху столовете,
фотьойлите и диваните. Посоченият имейл е изпратен в отговор на имейл от ищеца, в който
са били прикачени представените по делото приемо-предавателно протоколи. Най-късно в
този момент ответникът е бил запознат с действията на лицето Михаил Пеев, което е
подписало протоколите и е приело работата без възражения, респективно не е оспорил
същите след узнаването за тях. В случая, при съвкупния анализ на приобщената
доказателствена съвкупност се установява, че първият момент, в който ищецът е узнал за
извършеното от негово име без представителна власт получаване на предмета на договора,
предхожда в темпорално отношение образуването на настоящото производство, поради
което противопоставянето по смисъла на чл. 301 ТЗ с отговора на исковата молба е
неоснователно.
Относно възражението на ответника, че ищецът не е изпълнил договорената работа в срок.
В тази връзка в исковата молба са изложени твърдения, че поради извънредното положение
в страната и временната невъзможност за извършване на ремонтни дейности във вила
Амброзия на ответника е изпратено уведомление за удължаване срока на договора до
30.04.2020 г. Посоченото уведомление е изпратено до електронната поща на адвокат З. Н.,
който представлява ответника и в настоящото производство, но не е установено, че
изявлението е стигнало до възложителя, като отговор не е получен. При всички положения
изменението в параметрите на договора следва да се извършва при постигане на съгласие и
от двете страни. Изключение е предвидено в чл. 306, ал. 3 ТЗ, съгласно който длъжникът,
който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок
уведомява писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните
последици от нея за изпълнението на договора. По делото обаче не са представени никакви
доказателства за твърдения факт, че вилата е била затворена и не е била подготвена за
монтаж, което е възпрепятствало ищеца да изпълни задълженията си по договора, както и че
това обстоятелство се дължи на непреодолима сила. Предвид изложеното следва да се
3
приеме, че договорът не е бил продължен до 30.04.2020 г. Предвид уговорения срок за
изпълнение на възложената работа – 24.04.2020 г. и признанието на ищеца, че същата е
завършена на 30.04.2020 г., то е налице забавено изпълнение. Противно на изложеното от
ответника обаче, това не го освобождава от задължението му да заплати договореното
възнаграждение. За възложителят възниква възможност да претендира обезщетение за
забава или да развали договора при наличието на предпоставките, предвидени в чл. 87, ал. 2
ЗЗД. Същото се отнася и за възражението на ответника за наличието на недостатъци по
отношение на поръчката, което не се доказа в хода на производството, но дори и в този
случай, това не води до недължимост на уговореното между страните възнаграждение, като
на възложителя са предоставени алтернативно няколко възможности, посочени в чл. 265
ЗЗД.
В заключение на горното съдът намира, че са налице всички предпоставки за уважане на
претенцията на ищеца за заплащане на дължимото по чл. 3, ал. 2, т. 3 от договора
възнаграждение в размер на 12 461,43 лева – част от задължението по фактура №
1377/05.05.2020 г.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД.
По посочения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуем дълг за ответника
да плати възнаграждение по договора, наличието на валидна неустоечна клауза по договора
в случай на забава, обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава (с настъпване на
уговорения падеж, а при липса на такъв – с отправяне на покана за плащане) и размер на
уговорената неустойка.
По делото се установи, че ответното дружество не е изпълнило задължението си за
заплащане на остатъка от уговореното възнаграждение, дължим в срок до три работни дни
след приключване на монтажа и приемане на работата. В чл. 8 от представения по делото
договор за изработка № 1104/04.03.2020 г. страните са уговорили, че възложителят дължи
неустойка в размер на 100 лева за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от общата
сума. Претендираната от ищеца неустойка в размер на 1 246,14 лева е за периода от
01.05.2020 г. до 09.02.2021 г., като независимо дали ще се приеме, че същата е дължима от
тази дата или в срок от три работни дни, считано от 26.05.2020 г. – датата, на която
ответникът е изрично е приел работата, посредством изпратено електронно съобщение до
ищеца, то размерът на неустойката не се променя, тъй като същата възлиза на 10 % от
общата сума или 1 246,14 лева, каквато е и претенцията на ищеца. Не се установи по делото
ответното дружество да е изпълнило задължението си за заплащане на дължимото
възнаграждение по чл. 3, ал. 2, т. 3 от договора, поради което предявеният иск следва да се
уважи за пълния предявен размер.
По направеното от ответника възражение за съдебно прихващане.
Предвид сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие, под което е предявено, следва да
4
бъде разгледано своевременно направеното от ответника евентуално възражение за съдебно
прихващане. Ответникът твърди, че ищецът не е изпълнил възложената работа в срок, с
оглед на което претендира мораторна неустойка, предвидена в чл. 7 от договора, съгласно
който изпълнителят дължи неустойка в размер на 100 лева за всеки просрочен ден от
договорения срок по чл. 2.1, но не повече от 10 % от общата сума. Както беше посочено по-
горе, ищецът-изпълнител признава, че е изпълнил задълженията си по договора на
30.04.2020 г. или шест дни след уговорения срок. Страните са уговорили размерът на
неустойката да е 100 лева на ден или в настоящия случай – 600 лева. Възражението за
прихващане над този размер до пълния заявен от 6 230,71 лева е неоснователно. Предвид
изложеното за ответника е възникнало вземане за мораторна неустойка в посочения размер,
което е еднородно и насрещно на вземането на ищеца за възнаграждение, поради което са
налице предпоставките за извършване на съдебно прихващане до размера на по–малкото. Не
са били налице предпоставките за извършване на извънсъдебно прихващане. Следователно,
следва да се извърши съдебно прихващане на вземането за неустойка с вземането за
възнаграждение в размер на 12 461,43 лв. до размера на по – малката сума като се присъди
възнаграждение в размер на 11 861,43 лв., до който размер искът е основателен и следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, съответно следва да бъде отхвърлен за пълния предявен размер от 12
461,43 лв. като погасен чрез прихващане.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 2437,50 лева, пропорционално на уважената част от иска.
Ответникът не е представил доказателства за сторени по делото разноски, поради което
такива не следва да му се присъждат.
Възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение в исковото и в заповедното производство е неоснователно, предвид
обстоятелството, тъй като отговаря на минималните размери по чл.7, ал.2, т.3 и ал. 7 от
НМРАВ възнаграждение към 08.02.2021 г., респективно 30.06.2021 г., когато са сключени
договорите на ищеца за правна помощ.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца ЕТ Е С....................... с ЕИК
111111111111111111, че ответникът „В Х................ ЕАД с ЕИК 1111111111111111 му дължи
на основание чл. 266 ЗЗД сумата 11 861,43 лева, представляваща възнаграждение по договор
за изработка № 1104/2020 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 11.02.2021
г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 12 461,43 лева, поради ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 600 лева.,
представляваща насрещно вземане по чл.92 ЗЗД.
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца ЕТ Е С....................... с ЕИК
111111111111111111, че ответникът „В Х................ ЕАД с ЕИК 1111111111111111 му дължи
на основание чл. 92 ЗЗД сумата 1 246,14 лева - неустойка за забава по чл. 8 от договора.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЕТ Е С......................., ЕИК 111111111111111111
да заплати на „В Х................ ЕАД, ЕИК 1111111111111111 сумата 2437,50 лева разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6