Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Гр.В.Търново, 19.02.2013 г.
Великотърновският районен съд, девети състав, в публичното заседание
на четвърти февруари , през две хиляди и тринадесета
година ,
В състав: районен
съдия- Йордан Воденичаров,
При секретаря М.В. , като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2040 по описа за 2012 г. , за да
се произнесе взе предвид:
Ищцата Н.Ц. Л. твърди в исковата си молба , че на 15 май
1992г. е сключила с ответницата Й.С.В. /нейна дъщеря/ договор за прехвърляне на правото на
собственост върху недвижим имот, оформен
с нотариален акт № 26, том 4, н.д.№ 1165/1992 г. на нотариус при ВТРС, представляващ апартамент № 8 (осем), находящ се в гр.
Велико Търново, ул*** №*, вх.*, на ** етаж от ЕПЖС-3,
състоящ се от стая, кухня, баня, коридор и тераса, застроен на 40.25 кв.м. с
описани в него граници, така: изток - апартамент на Г.Ц.С.; запад
- апартамент на семейство Б.И.; север
-стълбище; Юг - двор; горе - апартамент на сем. К.; долу -апартамент № 5 -
държавен; заедно с избено помещение № 14 с площ 3.49 кв.м. с граници: изток - коридор;
запад - коридор; север - коридор; юг -изба № 13 държавна; горе - апартамент № 2
на първи етаж, собственост на семейство А.;
в едно с 0.5287 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж, срещу поето от
приобретателката задължение да й
предоставя гледане и да й дава издръжка.
Съдържанието на това задължение включва
осигуряване на спокоен и нормален живот,
покриване на битовите разходи,
доставяне на храна,
облекло и други, както и полагане на нужните грижи за здравето, хигиената и
домакинството й, като към всичко това се прибави и заплащане на данък сгради и
такса смет за имота и въобще всички разноски свързани с него. От сключването на
договора досега страните са живели и
живеят разделно- ищцата в гр.В.Търново ,
а съдоговорителката й – в гр.* , област Русе.
Правото на собственост върху
имота е придобито в режим на СИО между сключилата договора ответница и съпруга
й С.М.В. , починал на 16.08.2003 г. ,
наследодател на другите две новопривлечени ответници Д.С.В. и
Н.С.К.. Твърди, че съдоговорителката-
приобретателка
Й.С.В., както лично, така и чрез
помощта на съпруга си не е
изпълнявала поетото договорно
задължение- не е полагала всички онези
грижи , необходими за здравето , хигиената и домакинството й, дори и при
конкретни нужди и повиквания, възникнали поради напредналата й възраст и влошеното й
здравословно състояние, довело на два пъти до постъпването й в болница през 1998 г. и 2006 г. Не е поела
и съответните разноски за
лечението, не й е осигурявала редовно храна , не е заплащала обикновените битови
разноски, както и дължимия данък сгради за жилището. Твърди, че
не е получавала грижи и издръжка и от
своите внучки / другите две ответници/.
С времето е развила хипертонична
болест на сърцето, причинила й сърдечна
недостатъчност и невъзможност да се самообгрижва в
пълна степен.
Предвид гореизложеното ищцата
моли съдът да постанови решение , с което
да развали на основание чл.87, ал. 3 от ЗЗД сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане.
В с. з. определения на ищцата по реда на чл. 95 от ГПК и на основание чл.23, ал.4 от ЗПП процесуален представител – адвокат Г.Х. от ВТАК поддържа предявения иск, с доводи, изложени в писмена защита.
Ответницата Й. С.В. отрича правото – предмет на предявения иск за разваляне на договора, с възражение , почиващо на твърдяни обстоятелства да е предоставяла на своята майка/ ищцата/ всички онези грижи, от които тя е имала нужда в конкретни случаи , осигурявала й е хранителни продукти , а битовите й разходи са били покрити от получавани ваучери за отопление и винаги е разполагала с достатъчно средства за своето съществуване, а освен това е отказала да отиде да живее при нея , както и да приеме подмяна на бойлера й – действия , с които я е възпрепятствала да изпълнява задълженията си по договора. Ако съдът приеме, че договорът следва да бъде развален, то навежда възражение , че развалянето може да бъде санкционирано само за идеална част от обема на правото на собственост върху имота , съответстваща на насрещното задължение за гледане и издръжка. Този допустим правен резултат произтича от смесеното съдържание на договора - правото на собственост е прехвърлено и срещу заплащане на цена от 8 300 лева/ реалната пазарна оценка е била в 9003 лева/ , която приобретателката е заплатила и в тази му част , разкриваща белезите на покупко- продажба той не може да бъде развалян.
Новопривлечените ответници
Д.С.В. и Н.С.К.
отговор на исковата молба не са подали.
Съдът след като изслуша страните , обсъди доводите им и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Предявен е иск, имащ за предмет
преобразуващо право за разваляне на
сключен с нотариален акт договор
за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу
поето задължение за гледане и издръжка- със законова правна квалификация
, изведена от нормите на чл.87, ал.3, вр. с ал.1 от
ЗЗД.
На 15 май 1992г. между
ищцата и дъщеря й / първата
ответница/ е сключен договор, оформен с нотариален акт № 26, том 4, н.д.№
1165/1992 г. на нотариус при ВТРС, със следното съдържание : Н. Ц.Л. прехвърля на
Й. С.В. правото на собственост върху собствен недвижим имот представляващ
апартамент № 8 (осем), находящ се в гр. Велико Търново, ул*** №*, вх.*, на ** етаж от ЕПЖС-3, състоящ се от стая,
кухня, баня, коридор и тераса, застроен на 40.25 кв.м. с описани в него граници, така: изток - апартамент на Г.Ц.С.; запад
- апартамент на семейство Б.И.; север
-стълбище; юг - двор; горе - апартамент на сем. К.; долу -апартамент № 5 -
държавен; заедно с избено помещение № 14 с площ 3.49 кв.м. с граници: изток - коридор;
запад - коридор; север - коридор; юг -изба № 13 държавна; горе - апартамент № 2
на първи етаж, собственост на семейство А.;
в едно с 0.5287 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж, за сумата от 8 300
лева, заплатена на продавачката при изплащане на жилището предмет на този договор и срещу поето от
приобретателката/ наречена купувачка/ задължение да предоставя
гледане и да дава издръжка на
първата /прехвърлителката/, която си
запазва правото на обитаване и ползване, заедно с
купувачката. Прехвърлянето на правото на собственост е по време на съществуващ валиден граждански брак между
ответницата и С.М.В., който е
починал на 16.08.2003 г. и освен
преживялата го съпруга негови наследници по закон са
дъщерите му от този брак - Д.С.В.
и Н. С.К.- вж. фотокопие на
акт за женитба № 19/12.12.1963 г. на
Кметство гр.* и удостоверение за наследници
изх.№ 150/12.11.2012 г. на
Кметство гр.* Община Русе. Жилището е
закупено от ищцата за цена от 9003 лева, част от която
е изплатена със заемни средства, отпуснати на същата от Държавна спестовна каса на основание
договор за продажба на държавен
недвижим имот от 13.02.1987 г. сключен
по реда на НДИ с председателя на ИК на ОНС-В.Търново/ вж. заверено фотокопие
от едноименния договорен документ на л.9,10
и вносна бележка на л.12 от делото/. Ищцата
страда от хипертонична исхемична болест
на сърцето, развила е сърдечна недостатъчност , а за времето от 17.11.2006 г.
до 30.11.2006 г. е лекувана в Неврохирургично
отделение при МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов” АД В.Търново , където е оперирана
за отстраняване на псамоматозен менингеом- вж.
епикриза на л. 24 от делото и удостоверение № 127/16.01.2007 г. на ГППМП „Вита-2000” ООД В.Търново на л.26.
Ответницата има следното констатирано професионално заболяване- вегетативна полиневропатия
на горните крайници
II степен, както и общо заболяване- спондилозис лумбалис.Двустранна радикулопатия- вж. експертно решение № 0823/20.02.2004 г. на МОБАЛ
Русе АД на л. 79 от делото. Получава лична
пенсия за инвалидност по чл. 74 от КСО.
От сключването на договора досега , страните винаги са живяли в различни населени места: ищцата – в
гр.В.Търново , а ответницата – в гр.*. Взаимните им посещения са били редки- малко на
брой за
изтеклите години. По времето на престоя си в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД през 2006 г
. ищцата е била посетена и обгрижвана
от ответницата- факт признат от първата. През 2008-2009 г. Й.С.В. е предоставила на майка си за
битово ползване стари употребявани вещи – диван, хладилник и
пералня/ факт, признат в писмено становище от 07.11.2012 г./. Няколко пъти
ищцата е получавала от ответницата
хранителни продукти в буркани /
зимнина/- факт признат от първата. Когато
й е ходила на гости в гр.* е
изпращана с чанти, съдържащи
някаква прехрана/ показанията на
свидетелката Н. П.С.-Г. – племенница
на ищцата/. Отказала е да приеме поканата да заживее
при нея - признат и установен от показанията на
свидетелката Н. П.С.-Г. факт. Ищцата живее в оскъдица- обитавания от нея апартамент е без
бойлер и пералня и се нуждае
от ремонт, средствата от получаваната лична пенсия не й достигат
за задоволяване на насъщните
нужди от храна , лекарства ,
поддържане на домакинството и посрещане
на консумативните разноски и затова понякога
иска от близки познати пари
назаем и те я подпомагат с каквото могат- в този смисъл са показанията
на свидетелите Е.А.Р.и В.К.И..
Между ищцата и ответницата е сключен ненаименуван в закона/ но напълно
допустим и често практикуван – чл.9 от ЗЗД/, алеаторен/
неизвестност относно това дали насрещните престации
ще се окажат икономически равноценни/ , двустранен и възмезден договор за
гледане и издръжка срещу прехвърляне на право на собственост върху недвижим
имот. Договорът съдържа една
особеност – клауза за заплащане на парична сума в тежест на приобретателката,
т.е. престацията й
включва в съдържанието си два елемента:
паричен - наподобяващ
частична цена на прехвърляемото вещно право на
собственост и натурален
- полагане на грижи и даване на издръжка
на прехвърлителката. Погрешно е обаче да се мисли, че наличието на
подобен „продажбен” елемент в
съдържанието на престацията на приобретателката
разкрива смесица от два отделни договора на един нотариален документ - продажбена
плюс алеаторна сделки. Става дума за две неделимо свързани престационни части
от едно цяло, обуславящи сключването и
действието на целия договор като единен и алеаторен за
в бъдеще по намерението на страните/
чл.20, вр. с чл.128, ал.1 от ЗЗД/, тъй-като без която и
да било от тези части той не би бил сключен.
Обективен факт е, че система / непрекъснатост/ от помощни грижи / почистване, пране, готвене , помощ при лично обслужване , включително по болестни поводи и причини, човешки обноски и осигуряване на условия да ползва разни други блага / необходимо присъщи за облекчаване на битието й , ищцата не е получавала във времето, както лично от съдоговорителката си, така и от своите внучки, на които, макар и да не са поели такова договорно юридическо задължение / тъй-като договорът не ги обвързва- чл.21, ал.1 от ЗЗД/, подразбираемо втората да се счита възложила им да я „заместят” според обстоятелствата в изпълнението му и първата да е приела такова заместване / което би било напълно в естествения ред на нещата -уместно и морално/. Изключение от това трайно установено положение на изоставяне на ищцата да се самообслужва е доказания единичен факт на обгрижването й от ответницата по време на престоя на първата в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД през 2006 г. Следва безсъмнен извод за пълно неизпълнение на поетото договорно задължение в частта му „гледане”. Редките случаи, в които тя е получавала от дъщеря си хранителни продукти са абсолютно недостатъчни , за да се обоснове точно по вид, обем и непрекъсната продължителност изпълнение на договорното задължение в чисто алиментната му предметна част - осигуряване на издръжка, включваща не само прехрана в натура, но и поемане на разноски за лекарства, осветление , отопление, дрехи и други. Наистина според преобладаващите в съдебната практика разбирания, житейското обичайно естество на този вид договор по начало включва изискване между страните да бъде създадена постоянна и обща домашна среда , защото в противен случай е немислимо да се изпълнява в пълноценен обем задължението да се полагат непрекъснати/ а не епизодични, редки/ грижи за прехвърлителя- кредитор , задоволяващи докрай потребностите му, освен ако не е уговорено изрично или мълчаливо/ според обстоятелствата/ друго , т.е. преимуществено разделно живеене помежду им и / или частичен, ограничен обем на изпълнение на задължението за гледане и издръжка – например да е уговорено да се изпълнява само при възникнала конкретна лична нужда на кредитора или да се извършват само определени по вид обслужващи грижи или да се предоставя само определен вид издръжка. В случая съдържанието на договора не включва никакви подобни уговорки, а е съвсем „стандартно”, т.е. запълва го житейското обичайно естество. Това дали изпълнението на един такъв договор е съобразно изискванията на чл.63 и 79 от ЗЗД , е преценка , която не бива да се прави и абсолютизира винаги въз основа на изработения в съдебната практика догматичен критерий дали е имало или не между страните създадена постоянна домашна среда / т.е. съжителство под един покрив/, а е въпрос строго фактически според конкретните обстоятелства на всеки отделен случай . Важна е общата съгласувана воля , заложена / писана или подразбираема / в договора и извън него, обслужваща житейските навици, обичаен стандарт, манталитет и предпочитания на страните и особено на кредитора, във връзка с това къде, как и колко / в какъв текущ обем и мяра / да се предоставят и приемат грижите и издръжката. Всяка алиментна част от договорната престация според обичайния й обем трябва да включва най- малко елементите: 1/ храна; 2/ облекло; 3/ отопление и 4/ средства за лечение ; 5/ разходи за осветление и вода . Очевидно е , че щом няма нещо уговорено по различно, натуралната и парична доставка на тези блага и за осигуряване ползването на тези блага по правило е дължима и изискуема непрекъснато и постоянно във времето според конкретните нужди на прехвърлителя . Изпълнението на това разнообразно по предмет задължение за издръжка не се обуславя нито от възможностите на стария човек сам да си ги доставя, нито от обстоятелството между страните да съществува обща семейна среда, т.е. липсата на такава не е някаква обективна пречка за изпълнението/ въпреки, че би го улеснила/ на тази част от престацията.
Това създадено
фактическо състояние/ описано по- горе/ , квалифицира поведението на ответницата -длъжник като неизправно
- неизпълнение на поетото разнообразно по съдържание задължение за гледане и издръжка към ищцата по вид, трайна редовна
продължителност и в достатъчен обем, без тя да твърди и доказва някакви обстоятелства, съставляващи
обективна невъзможност за изпълнение , причинила това неизпълнение по смисъла на чл.81 от ЗЗД/ с други думи не би могло да се приеме, че е положила
грижата на добрия стопанин по смисъла на чл.63 от ЗЗД/. Неизпълнение, явяващо се неправомерен
юридически факт , пораждащ субективното преобразуващо
право на ищцата в качеството й на кредитор да развали по съдебен ред този особен двустранен
и възмезден договор- чл.87, ал.3, вр. с ал.1 от ЗЗД. Това
е така , защото неизпълнението съвсем
няма характер на незначително по см. на
чл.87, ал.4 от ЗЗД , тъй-като естеството на този вид договор означава
и друго: потребното онова , което
днес не е било дадено на кредитора , не може да му се даде утре –
потребността е останала незадоволена.
Не може да се приеме, че причината за това неизпълнение е единствено и само в поведението на ищцата заради субективния й отказ да заживее в гр.* при ответницата, т.е. , че първата не е оказала на втората нужното съдействие по смисъла на чл. 95 от ЗЗД , за да се създадат необходимите условия за пълноценно изпълнение на задължението за гледане и издръжка. Няма обаче никакви доказателства , че този отказ е бил наистина неоправдан, за да се вмени във вина на ищцата, нито, че като последица от отказа ответницата е била поставена в пълна невъзможност да изпълнява, като е била готова да изпълнява. Въобще не става ясно кога във времето ответницата е предложила на майка си да отиде да живее при нея и дали това предложение не е било безкрайно закъсняло, т.е. след като е минало продължително време на неизпълнение на договора и отношенията ми са се влошили – уронено е било доверието. Ясно е, че един такъв факт на неоправдано неоказване на съдействие за точно изпълнение от кредитора към длъжника не освобождава все пак втория от задължението , а само поставя в забава първия – чл.96, ал.1 от ЗЗД. Все пак убеждението на съда по конкретния случай е, че ако ответницата- длъжник своевременно се бе интересувала постоянно и ежеседмично от здравето и нуждите на ищцата , независимо от раздалечеността на населените места , в които живеят те, би могла да намери начин да полага грижи за нея лично или чрез съдействие на друго доверено за двете лице. Ако това бе го правила далеч назад във времето и редовно едва ли нейната майка би проявила неудовлетворение и съответно отказ да отиде да живее при нея - загубено е доверието. Обстоятелството, че в договора изрично е уговорено право на ползване на ищцата върху имота предполага вътрешно съгласувана с ответницата воля да живее именно в него до смъртта си , а не в жилището на втората, т.е. трудно може да се види тук „задължение” на кредиторката да живее в другото населено място, за да се говори за нейно виновно неоказано съдействие. Но дори да се отрече това схващане по въпроса / тъй-като онова, което го няма в един писмен формален договор не може да се предполага, че е уговорено/ и се приеме, че при липса на уговорка и друга естествена наложителност , все пак право на длъжника е да определи кое жилище ще бъде мястото на изпълнение на задължението / арг. от чл. 130, ал.1, вр. с чл. 68, б.”в” от ЗЗД/ , според възприетата трайна съдебна практика / която съдията- докладчик не споделя/ , дори и да би се приело хипотетично, че ищцата е отказала неоправдано съдействие , то за да избегне последицата разваляне на договора , ответницата е следвало да изпълнява в пари / аргумент от чл.97, ал.1 от ЗЗД/ и да предложи и поиска трансформация на задължението си в някакъв паричен еквивалент / между впрочем такова преобразуващо право за изменение на договора не съществува в закона!/ - вж. решение № 165/01.03.2010 г. по гр. д.№ 71/2009 г. , Г.К. III Г.О. на ВКС.
Договорът
въпреки смесения му характер не може да
бъде развален само в частта му на поето
задължение за гледане и издръжка, в каквато
връзка е наведеното в писмения
отговор евентуално възражение на
ответницата. Това е така, защото , както
вече бе казано по-горе става дума за две неделимо
свързани престационни
части от едно цяло/ а не два отделни договора, битуващи на един
нотариален документ - продажбена
плюс алеаторна сделки/ , обуславящи сключването и действието на целия договор
като единен и алеаторен за в бъдеще по намерението на страните- чл.20, вр. с
чл.128, ал.1 от ЗЗД, тъй-като
без която и да било от тези части
той не би бил сключен.
Щом не би бил сключен е правнологически абсурдно неизпълнението му в едната част от общата престация
да
е имплицитно предвидено от общата воля на страните като основание за частично разваляне на договора.
Освен това облигационният закон не урежда никъде преобразуващо право на частично
разваляне на договор и тъй-като преобразуващите права са изрично предвидени в
закона, съдът не може да проявява правотворчество-
арг. от чл.124, ал.3 от ГПК , санкционирайки като съществуващо
едно несъществуващо в обективния правопорядък преобразуващо право/ съблюдавайки
принципа : „щом може по-голямото, значи може и по- малкото”/. Че
съдбата на този вид смесен договор следва да бъде цялостното му разваляне е схващане , намиращо аргументирана опора в Решение
№ 1266/19.12.2008 г. по гр.д.№ 3942/2007 г. , Г.К. III Г.О. на ВКС.
Предвид горното, съдът
Р
Е Ш И :
РАЗВАЛЯ на основание чл.87,
ал.3, вр. с ал.1 от ЗЗД договора, сключен на 15.05.1992
г. между
Н.Ц.Л., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.В.Търново, ул.*** № *,
ВХ.*,ЕТ.*,АП.* и дъщеря й
Й. С. В., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** във
формата на нотариален акт № 26, том
4 нот.дело № 1165/1992
г. на нотариус при ВТРС, по силата на който първата е прехвърлила на втората правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: апартамент № 8 (осем), находящ се в гр. Велико Търново, ул***
№*, вх.*, на ** етаж от ЕПЖС-3, състоящ се от стая, кухня, баня, коридор и
тераса, застроен на 40.25 кв.м. с описани в
него граници, така: изток -
апартамент на Г.Ц.С.; запад - апартамент на семейство Б.И.; север -стълбище; юг - двор; горе -
апартамент на сем. К.; долу -апартамент № 5 - държавен; заедно с избено
помещение № 14 с площ 3.49 кв.м. с граници: изток - коридор; запад -
коридор; север - коридор; юг -изба № 13 държавна; горе - апартамент № 2 на
първи етаж, собственост на семейство А.;
заедно с 0.5287 % идеални части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, за сумата от 8 300 лева, заплатена на продавачката при
изплащане на жилището предмет на
този договор и срещу поето от приобретателката/ наречена купувачка/ задължение да предоставя
гледане и да дава издръжка на
първата /прехвърлителката/,
поради виновно неизпълнение в изискуемия пълноценен обем на задълженията по договора, по предявения
от Н.Ц.Л., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: гр.В.Търново, ул.*** № *, ВХ.*,ЕТ.*,АП.* против
Й. С. В.,
с ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** ,
Д. С.В., с ЕГН: **********,*** и Н.С.К.,
с ЕГН: **********,***-*** № 7, иск.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му .
Районен съдия: