№ 33551
гр. София, 20.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110154337 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Първоинстанционното производство е завършило с постановяването на решение №
*** от 13. 06. 2024 г., с което първостепенният съд отхвърли изцяло предявените искове и
осъди ищеца Н. Б. Н. да заплати в полза на ответницата И. Я. К. сторените от нея разноски.
В законоустановения срок е постъпило искане от адв. М. Л. като процесуален представител
на ответницата за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Адв. Л.
твърди, че е предоставял безвъзмездна адвокатска помощ в полза на ответницата и е взел
дейно участие в проведените открити съдебни заседания. Цитираната от първостепенния съд
съдебна практика не опровергавала основанието за присъждане на адвокатско
възнаграждение за безвъзмездна правна помощ, защото съдът бил обвързан от изявлението
на страните за наличието на конкретно основание по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като нямало
задължение това конкретно изявление да бъде направено в договора за правна защита и
съдействие, нито пък имало ограничение за неговата форма. В писмената защита изрично е
посочено и конкретното основание на оказаната безплатна защита. Намира, че това
конкретно основание било изводимо и от обстоятелствата по делото. Излага доводи във
връзка с мотивите към постановеното съдебно решение. Формулира искане за допълване на
решението в частта за разноските, доколкото предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. са били
налице.
В законоустановения срок е постъпило становище на искането от ищеца Н. Б. Н., с
което оспорва същото като недопустимо, напълно неоснователно и напълно необосновано.
Счита, че то следва да бъде оставено без разглеждане или без уважение. Счита, че са налице
и предпоставките на чл. 100а ГПК с произтичащите от това правни последици. Въпрос на
лична преценка на съдията и като представител на съдебната власт било да сезира
компетентните органи за предприемане на действия по случая.
След като съобрази доводите на страните, Софийският районен съд направи
следните изводи.
Искането по чл. 248 ГПК е направено от заинтересован участник в процеса в
законоустановения срок. Действително, искането съдържа редица словесни изразни
средства, съставляващи лични нападки към съдията и разкриващи неуважението на адв. М.
Л. към съда. Председателят на настоящия съдебен състав обаче е достигнал високо равнище
на нравствено развитие, при което е невъзможно да бъде обиден. Затова доводът на ищеца за
нередовност на процесуалното действие на основание чл. 100а ГПК в конкретния случай е
1
неоснователен.
Разгледано по същество, искането е неоснователно. Както вече съдът подробно
изложи в мотивите към първоинстанционното решение, за да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за безвъзмездна правна помощ, необходимо е в договора за правна помощ
страните да са посочили конкретното основание, на което се оказва правната помощ. В този
смисъл е вече цитираната съдебна практика. Действително, както излага адв. Л., според
съдебната практика самото изявление на страните е достатъчно, за да обвърже съда, че е
налице съответното основание за предоставяне на правна помощ (стига това изявление да не
бъде оспорено от насрещната страна, за което ще стане дума по-долу). Очевидно съдебната
практика обаче има предвид изявлението на страните, съдържащо се в договора за правна
помощ. Договорът за правна помощ, както всеки един договор, е Ю.дически факт на
материалното право, макар и по изключение ГПК да му придава определени
процесуалноправни последици. Този Ю.дически факт поражда материално правоотношение
между два равнопоставени правни субекта. Той може да бъде изменяван или допълван само
с друг договор между същите страни или в изрично предвидените от закона случаи (т.е. с
предявяването на преобразуващ иск) на основание чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Договорът не може да
бъде допълван с писмената защита, която съставлява едно само процесуално действие на
страната и Ю.дически факт на процесуалното право, който се реализира в рамките на
коренно различно процесуално правоотношение на власт и подчинение между страната и
съда.
Освен тези формални Ю.дически съображения трябва да бъде добавено и следното.
Изискването в договора за правна защита да е посочено конкретното основание по чл. 38, ал.
1 ЗАдв, на което се предоставя безвъзмездна правна помощ, произтича и от необходимостта
да бъде гарантирано правото на защита на насрещната страна в гражданския процес. Това е
така, защото насрещната страна има право и законен интерес да оспори наличието на
основанието, на което се предоставя безвъзмездната правна помощ. Да се приеме тезата на
адв. Л., че конкретното основание може да бъде въведено с писмената защита, би означавало
да се ограничи правото на насрещната страна да се запознае с въпросното конкретно
основание и да прецени дали да го оспори, защото писмената защита се представя след
последното открито съдебно заседание и съдът не разменява между страните представените
от тях писмени защити.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М. Л., процесуален представител на
ответницата И. Я. К., за изменение на постановеното по настоящото дело решение № *** от
13. 06. 2024 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2