№ 5951
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100508609 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 8728 от 26.05.2023 г. по гр.д. № 49566/2022 г. по описа на СРС, 36
с-в, са отхвърлени предявените по реда на чл. 415, т. 3 ГПК осъдителни искове с
правно основание с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от
„Топлофикация - София“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. ****, срещу М. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** , за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1577,27 лв.
главница за топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 13.07.2022 г.,
до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 188,77 лв. - мораторна лихва за
забава от 16.10.2020 г. до 20.06.2022 г., сумата от 26,33 лв. главница за дялово
разпределение от м. 06.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 13.07.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 5,22 лв. - мораторна лихва за
забава за периода от 31.07.2019 г. до 20.06.2022 г.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана в срока по чл.259, ал.1
ГПК въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Излага съображения, че
обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.
1
Позовава се на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката съгласно, която "потребител
на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице – собственик или
ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си. Сочи, че с представените пред първата
инстанция доказателства е установено, че ответникът е собственик на имота, за който
са били доставяни количества ТЕ съответни на исковата стойност, която не е била
заплатена. Отправя искане за отмяна на решението и уважаване на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника М. А. Г., в който е изложено становище за нейната неоснователност.
Заявява, че не са представени доказателства за собственост и право на ползване върху
топлоснабдения обект за исковия период, поради което фактическите констатации и
правни изводи в постановеното от СРС решение са правилни. Моли съда да потвърди
обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач на ищеца -„Бруната България“ ООД, не е депозирало в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК становище по въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът
намира следното:
Основният спорен въпрос в производството по делото е дали през процесния
период между страните по делото е съществувало валидно договорно правоотношение
за продажба на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
2
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия".
С оглед това в производството е установено, че ответникът притежава право на
собственост върху процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т.
2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. /потребител, респ. битов клиент
на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка
на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот,
под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба
на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото
събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за
да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в
сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответника на потребител на топлинна енергия за
битови нужди с качеството му на собственик на топлоснабден имот. Това
обстоятелство е спорно в отношенията между страните, доколкото ответника
своевременно е оспорил качеството си на потребител на топлинна енергия на
топлоснабдения имот
Ангажираните по делото доказателства не обосноват извода, че през исковия
период ответника М. А. Г. е собственик или носител на вещно право на ползване по
3
отношение на топлоснабдения имот, представляващ ап. 25, находящ се гр. София, жк.
Овча купел2, бл. 18 с аб. № 300338. Доводите на въззивника – ищец в обратен смисъл,
съдът намира за недоказани и неоснователни.
Чрез ангажираните пред първата инстанция писмени доказателства е установено
единствено, че по силата на нотариален акт № 76, том 1, per. ном.867, дело 49/2006 г.
собственик на топлоснабдения имот е лицето Р.Г.Г., на което е открито и
индивидуална партида за имота. Поддържаните от въззивника – ищец доводи, че
притежаваната от ответника собственост върху същия имот се установява от
представеното постановление на ЧСИ за възлагане на имота от 19.07.2021 г., съдът
намира за неоснователни. В последното, като купувач на имота се сочи различно от
ответника лице - И.С.С.. Удостовереното обстоятелство, че съсобственик на имота е и
ответника М. А. Г., съдът намира за недостатъчно да обоснове категоричен извод, че
последния притежава конкретна квота от съсобствеността през исковия период, в т.ч.
че носи задължение да погаси дълга за нея за доставена ТЕ в имота. При спазване
указанията на чл.154 ГПК поддържаното от ищеца фактическо и правно твърдение, че
ответникът е собственик на имота е следвало да бъде доказано при пълно и главно
доказване, т.е. без съмнение.
По изложените съображения следва да се приеме, че ищецът не е изпълнил
доказателствената си тежест да проведе пълно и главно доказване на обстоятелството,
че ответникът М. А. Г. е собственик или носител на вещно право на ползване по
отношение на топлоснабдения имот през исковия период и съответно, че има
качеството на клиент на топлинна енергия през този период.
Ето защо ответникът не е надлежно пасивно материално -правно легитимиран да
отговаря по предявените срещу него искове, поради което същите се явяват
неоснователни. Поради това и не следва да се обсъжда въпроса относно стойността на
реално доставената топлинна енергия през исковия период за процесния топлоснабден
имот за претендираните от ответника задължения.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно на основание чл.271, ал. 1, пр. 1 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА в полза на
адв.Д. следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 450.00
лв. за осъществено безплатно процесуално представителство.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8728 от 26.05.2023 г. по гр.д. № 49566/2022 г. по
4
описа на СРС, 36 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Р. Л. Д. сумата от 450.00 лв.-
разноски за настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца:
-„Бруната България“ ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5