№ 4
гр. Кнежа , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Антон Ц. Антонов
като разгледа докладваното от Антон Ц. Антонов Административно
наказателно дело № 20211430200015 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
М. А. Т. , с ЕГН **********, с адрес: село Д. В., ул.“Хр. См.“ № **, чрез от адвокат И.П. М.
от ПлАК, с адрес за призоваване: гр.Пл., ул.“К.П.“, № *, ет.*, офис №**, е обжалвал
Наказателно постановление № 35-0000765 от 21.10.2020 год., издадено от Директор на РД
„АА“, Пл., ул. „И. М.“ № **, ет.*, , с което за нарушение на чл.139,ал.1 , т.2 , пр.2 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл.6 , ал.1 , т.3 , б.“а“ от Наредба №
11/03.07.2001г.на МРРБ, на основание чл.177 , ал.3, т.1, предл. 2 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 1500 лева. Искането е съдът да постанови решение с което да отмени
обжалваното НП, като незаконосъобразно, или да намали размера на наложената санкция
към минимума предвиден в закона.
С придружаващото писмо на ИА „АА“ РД „Автомобилна администрация“ – Пл. се
представиха следните писмени доказателства: Заповед РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщения; Жалба; Приложения към
жалбата; Акт – оригинал; Оригинал на НП; копие иот известие за доставяне, както бяха
разпитани и свидетелите : А. А. Д. и О. И. К..
Ответната страна, редовно призована не изпрати представител, като в придружително
писмо от 09.11.2020г. е записано, че атакуваното наказателното постановление е съобразено
с материалите и процесуалните правила при издаването му и предлагат да бъде потвърдено,
както правят възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар,
в случай че същият надвишава размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и писмени,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна
страна, чрез административно-наказващия орган, който го е издал , поради което същата се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана .
От събраните по делото доказателства и разпита на свидетелите А. А. Д. и О. И. К., съдът
счита за установено следното : На 18.09.2020г. около 12,50 часа в гр.Иск. – изхода за гр. Пл.,
М. А. Т., като водач на влекач Скания Р420, с рег. № ********, собственост на фирма Катя
2011 ЕООД и полуремарке, с рег. № ********, собственост на фирма Сам 13 ЕООД,
извършва обществен превоз на товари/царевица/ с пътен лист сер.ВА №1518776/18.09.20г.,
товарителница сер.М №346800/18.09.20г. и лиценз № 10955, като при извършената от
свидетелите А. А. Д. и О. И. К., служители в РД „АА“ гр.Пл. проверка се констатирало, че
допуска следното нарушение: При максимално допустимо натоварване на товарен
автомобил с две оси и полуремарке с три оси от 40000 кг., в момента на проверката
натоварването е 45680 кг. Измерването е извършено със стационарна везна тип PWICЕ0527,
идентификационен № 110621/11г., кантарна бележка №1500/18.09.20г.
За това нарушение на основание чл.139,ал.1 , т.2 , пр.2 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/, във вр. с чл.6 , ал.1 , т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г.на МРРБ, св. А. А. Д.
съставил на М. А. Т. АУАН Серия А-2019, № 278387, в който като свидетел – очевидец ,
присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта е вписан О. И. К..
АУАН-а е подписан от нарушителя без възражения. Такива не са направени в
допълнителния 3-дневния срок .
Въз основа на този акт Директора на РД „АА“ гр.Пл. издал обжалваното НП № 35-0000765
от 21.10.2020 год., връчено на жалбоподателя на 29.10.2020г., който недоволен от него, в
срок го обжалва .
Жалбоподателя не отрича фактическата обстановка, като искането му е да се измени
обжалваното НП с което му е наложена глоба в размер на 1500 лева и да се намали размера
на така наложената му санкция към минимума, а именно в размер на 500 лева. В подкрепа
на това си искане представи писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказано с наказателното
постановление и е процесуално допустима, а разгледана по същество, съдът намира същата
за НЕОСНОВАТЕЛНА поради което атакуваното постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено при следните съображения: Изложеното в АУАН-а и
2
обжалваното НП се потвърди от обясненията на свидетелите: А. А. Д. и О. И. К., служители
в РД „АА“ гр.Пл., на които съдът дава вяра, тъй като кореспондират със събраните по
делото писмени доказателства и не се оспориха от жалбоподателя. М. А. Т. не отрича да е
извършил описаното в АУАН-а и обжалваното НП нарушение.
Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл.139, ал.1, т.2,пр.2 от ЗДвП, във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба 11/03.07.2001 г. на
МРРБ, като на 15.09.2020 година е управлявал пътно превозно средство, което е с маса и
натоварване на ос над нормите, установени в Наредба 11/03.07.2001 г. Нарушението е
извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал , че
автомобилът е с тегло над допустимото, и въпреки това съзнателно го е управлявал. Чл.139,
ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата задължава всички водачи на движещи се по
пътя пътни превозни средства да спазват изискването на нормативните актове и да не
допускат по пътищата за обществено ползване да се движат товарни автомобили с тегло над
разрешеното. Това задължение е свързано със запазване на пътната инфраструктура, която
при изграждането си е предвидена за движение на автомобили с определен тонаж. Всеки
водач на пътно превозно средство е длъжен да се съобразява с тези нормативни изисквания.
Това задължение е предвидено в ЗДвП и при неизпълнението му се налага съответна
санкция. Контролните органи са констатирали, че товарния автомобил управляван от
жалбоподателя М. А. Т. се движи по републикански път претоварен с 5680 кг.
Предвид изложеното , съдът счита , че при съставянето на акта и издаването на
наказателното постановления не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Актосъставителят и административнонаказващият орган са спазили разпоредбите,
съответно на чл.40-44 и чл.57,58 от ЗАНН.
Представените от жалбоподателя в съдебно заседание писмени доказателства, а именно:
актуално състояние на фирма „Катя 2011“ ЕООД, към дата 24.02.2021г.; пътен лист за дата
18.09.20230г.; трудов договор №8/01.07.2017г. и квитанция за платени пътни такси в
Р.България от 18.09.2020г. касаят делото, но съдът счита, че е следвало да се представят в
три дневният срок на допълнителните писмени възражения по АУАН-а. Сумата по
квитанцията за платени пътни такси в Р.България от 18.09.2020г. за превишена допустима
маса е постфактум, след извършване на нарушението посочено в обжалваното НП.
Административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер
на 1500 лева , за нарушението на чл.139, ал.1, т.2,пр.2 от ЗДвП, във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.”а”
от Наредба 11/03.07.2001 г. , който е определен под средният размер посочен в чл.177 , ал.3,
т.1, пр.2 от ЗДвП . Настоящият състав на въззивната инстанция счита, че при налагане на
административната санкция, от страна наказаващия орган е съобразена разпоредбата на чл.
27, ал.2 от ЗАНН, според която наказанието съответства на извършеното нарушение и
неговите последици, но също и на личността на извършителя, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
3
състояние на нарушителя. Определянето на наказание в размер под средният такъв от
нормата на чл. 177, ал.3 от ЗДвП, съобразно която „Който управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това
ред, се наказва с глоба от 500 лв. до 3000 лв.”, се явява съразмерно и съответстващо на
тежестта на извършеното нарушение. Претоварването на състава е с 5680 кг., като
жалбоподателят е съзнавал, че автомобилът е с тегло над допустимото, и въпреки това
съзнателно го е управлявал.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0000765 от 21.10.2020
год., издадено от Директор на РД „АА“, Пл., ул. „И. М.“ № **, ет.*, , с което на М. А. Т. , с
ЕГН **********, с адрес: село Д. В., ул.“Хр. См.“ № **, чрез от адвокат И.П. М. от ПлАК, с
адрес за призоваване: гр.Пл., ул.“К.П.“, № *, ет.*, офис №**, за нарушение на чл.139,ал.1 ,
т.2 , пр.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл.6 , ал.1 , т.3 , б.“а“ от
Наредба № 11/03.07.2001г.на МРРБ, на основание чл.177 , ал.3, т.1, предл. 2 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА М. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: село Д. В., ул.“Хр. См.“ № **, чрез от
адвокат И.П. М. от ПлАК, с адрес за призоваване: гр.Пл., ул.“К.П.“, № *, ет.*, офис №**, да
заплати сумата 5,00 лева, държавна такса за издаване на изпълнителен лист, която сума да се
приведе по сметката на КРС.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр. Пл. в 14-дневен срок , считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
4