Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осми март през две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Божидар Стаевски
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 4911 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.10.2020
г. по гр.д. № 54735/17 г., СРС, ГО, 69 с-в е признал за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, че Л.З.С.-А., ЕГН
**********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********,
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение но чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№57398/2014г. по описа на СРС, 69-ти състав, както следва: на основание чл.79, ал. 1, rip. 1 ЗЗД, вр.чл. 149 ЗЕ - сумата от 405,09 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия
за топлоснабден имот апартамент №51, находящ се в гр.София, ********аб.№205571,
за периода от 01.09.2011 г. до 30.04.2013 г., ведно със законна лихва от 22.10.2014г.
до погасяването; на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД-сумата от 67,35 лв., представляваща лихва за забава в плащането на
главницата за топлинна енергия, начислена за периода от 31.10.2011г. до
25.09.2014г.,като е отхвърлил иска
по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ до пълния предявен размер от 668,20 лв.
и за периода от 01.04.2010г. до 31.08.2011г., както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД
до пълния предявен размер от 166,98 лв. и за периода от 01.06.2010г. до
30.10.2011 г. Признал за установено на основание
чл.422, ал.1 ГПК, че Е.Ц.Б.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, сумите, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №57398/2014г. по
описа на СРС, 69-ти състав, както следва: на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,вр.чл.149 ЗЕ - сумата от 624,80 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия
за топлоснабден имот апартамент № 51, находящ се в гр. София, ********,
аб.№205571, за периода от 01.04.2010г. до 30.04.2013г., ведно със законна лихва
от 22.10.2014г. до погасяването;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД -
сумата от 161,43 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за топлинна
енергия, начислена за периода от 01.06.20Юг. до 25.09.2014г., като е отхвърлил иска по чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД,вр.чл. 149 ЗЕ до пълния предявен размер от 668,20 лв., както и
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД до пълния предявен размер от 166,98 лв. Отхвърлил е предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК********, срещу В. З.С.-Б., ЕГН **********, искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. З.С.-Б., ЕГН
**********, дължи на „Т.С.’’ ЕАД, ЕИК********, сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ТПК по ч.гр.д. №57398/2014г. по описа на СРС,
69-ти състав, както следва: сумата от 1014,68 лв., представляваща
цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот апартамент № 51,
находящ се в гр. София, ********, аб.№205571, за периода от 01.04.20Юг. до
30.04.2013г., както и за сумата от 336,10 лв., представляваща
лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия, начислена за
периода от 01.06.2010г. до 25.09.2014г. Осъдил е на основание
чл.78, ал.1 ГГ1К Л.З.С.- А., ЕГН **********, да заплати
на „Т.С." ЕАД, ЕИК********, сумата от 14,16 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл. 410
ТПК по ч.гр.д. № 57398/2014г. по описа на СРС, 69-ти състав, както и сумата от 74,45 лв., представляваща разноски в исковото производство. Осъдил е на основание чл.78,
ал.1 I ГТК Е.Ц.Б., ЕГН **********, да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК********,
сумата от 23,56 лв., представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
57398/2014г. по описа на СРС, 69-ти състав, както и сумата от 123,91 лв., представляваща разноски в исковото производство. Осъдил е на основание чл.78, ал.3 ГПК „Т.С.” ЕАД, Е;ИК******** да заплати на Л.З.С.-А., ЕГН
**********, сумата от 130,29 лв. разноски в исковото производство. Осъдил е на основание чл.78, ал.3 ITIK „Т.С." ЕАД, ЕИК********, да заплати на В. З.С.-Б., ЕГН
**********, разноски в заповедното производство по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57398/2014г. по описа на СРС, 69-ти състав, в размер
от 464 лв. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.
38, ал. 2 ЗА „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, да заплати на адв.Л.С.Г., адвокатско
възнаграждение в размер на 324,55
лв. в исковото производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника
Л.З.С.-А., ЕГН **********,
чрез пълномогщника по делото адвокат в.В. от САК, със служебен адрес: ***, пл.
„********офис 15 в частта, в която съдът е признал а установено на основание
чл.422, ал.1 ГПК, че Л.З.С.-А.,
ЕГН ********** дължи
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
но чл.410 ГПК по ч.гр.д. №57398/2014г. по описа на СРС, 69-ти състав, както
следва: на основание чл.79, ал. 1, rip. 1 ЗЗД, вр.чл. 149 ЗЕ - сумата от 405,09 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот
апартамент №51, находящ се в гр.София, ********, аб.№205571, за периода от
01.09.2011 г. до 30.04.2013 г., ведно със законна лихва от 22.10.2014г. до
погасяването; на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД-сумата от 67,35 лв., представляваща лихва за забава в плащането на
главницата за топлинна енергия, начислена за периода от 31.10.2011г. до
25.09.2014г., сумата от 14,16 лв., представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 74,45 лв., представляваща разноски в исковото
производство с мотиви, изложени в жалбата. Развиват се
доводи, че претендираните суми не се дължат, защото липсва валидна облигационна
връзка между страните, тъй като ответницата нито е живяла в апартамента, нито е
ползвала ТЕ за процесния период, а
собственик и ползвател е била В. З.. Развиват се и доводи за приложение разпоредбата на чл.62
ЗЗП. В производството не е доказано каква част от общата дължима цена на ЕС
представлява дела на ответниците, нито какъв е размерът на действащите през
процесния период цени на ТЕ. В този снмисъл приетите по делото СТЕ и ССЕ са
формално изготвени. Сочи се още, че ищецът не е представил всички доказателства
на които основава вземането си, като по делото не са представени данъчни
фастури, дори и съобщения към данъчни фактури, за да може ответната страна да
се запознае с тяхното съдържание и да прецени дали са оформени в
съответствие със Закона за
счетеводството и евентуално да ги оспори.
Моли процесното решение
да бъде отменено в обжалваната му част и предявените срещу тази ответница
искове да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни. Претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително
адвокатски хонорар.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД оспорва въззивната
жалба.
Третото
лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното решение е валидно и
допустимо, а по същество правилно и законосъобразно.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл. чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 от ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. с
чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу Л.З.С.- А., Е.Ц.Б. и В. З.С.-Б. за заплащане на сумите,
както следва: Л.З.С.-А. - сумата от 668,20 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.20Юг. до
30.04.201 Зг., ведно със законна лихва от 22.10.2014г. до изплащане на
вземането, лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на
166,98 лв. за периода от 01.06.2010г. до 25.09.2014г.; Е.Ц.Б. - сумата от
668,20 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.04.20Юг. до 30.04.201 Зг., ведно със законна лихва от
22.10.2014г. до изплащане на вземането, лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия в размер на 166,98 лв. за периода от 01.06.20 Юг. до
25.09.2014г.; В. З.С.-Б. - сумата от 2672,81 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.20Юг. до
30.04.201 Зг., ведно със законна лихва от 22.10.2014г. до изплащане на
вземането, лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на
667,95 лв. за периода от 01.06.20Юг. до 25.09.2014г. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГГТК са
предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение по отношение на Л.З.С.-А. и Е.Ц.Б.. По отношение на В. З.С.-Б., с
оглед постъпилото възражение срещу част от сумите по заповедта, са предявени
установителни искове за сумата от
1014,68 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2010г. до
30.04.2013г., ведно със законна лихва от 22.10.2014г. до изплащане на
вземането, лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на
336,10 лв. за периода от 01.06.2010г. до 25.09.2014г.
Ищецът твърди, че ответниците
са потребители на топлинна енергия за процесния имот, като не са изпълнили
задължението си да заплатят стойността й. Обосновава правния си интерес от
предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и
издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 57398/2014г. по описа на
СРС, 69 състав, срещу която ответниците възразили.
Ответниците В. З.С.-Б. и Л. З.С. в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали писмен отговор, с който са оспорили
предявените исскове. Релевирали са възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът Е.Ц.Б. не е депозирала отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК.
Третото лице помагач не
взема становище по исковете.
От правна страна:
От събраните по делото писмени
доказателства може да се направи извод, че
ответникът Л.З.С.-А., ЕГН **********
се явява потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Съгласно чл.153
от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди, т.е. налице е облигационно отношение между
страните по спора.
По делото са представени
следните писмени доказателства:
Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 102, том V, нот. дело №
902/1988г., с който А.В. С. е призната за собственик на процесния недвижим
имот: апартамент № 51, находящ се в гр. София, ********. С договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане, обективиран в
нотариален акт № 86, том LXVII1, дело № 13427 от 24.07.1995г., А.В. С. е прехвърлила
4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот на ответника В. З.С.-Б.. От удостоверение
за наследници се установява, че А.В. С. е починала на 15.1 1.2003г., като е
оставила за наследници по закон двете си дъщери - В. З.С.-Б. и Л.З.С.-А..
По делото е депозирана искова молба, подадена от Л.З.С.-А.
срещу В. З.С.-Б. и Е.Ц.Б. за делба на процесния недвижим имот, по която молба е
образувано гр.д. №32643/2010 г. по описа на СРС, 77-ми състав. Видно от
представеното по делото съдебно решение от 02.10.2017г., постановено по гр.д.
№32643/2010г. по описа на СРС, 77-ми състав, производството по допускане на
делбата е приключило с влязло в сила на 20.11.2015г. решение, с което е установено, че В. З.С.-Б. е
собственик на 4/6 ид.ч. от процесния имот, а Л.З.С.-А. и Е.Ц.Б. са собственици
на по 1/6 ид.ч. от същия. Влязлото в сила решение по първата фаза на делбата
има установително действие по отношение правото на собственост върху процесния
недвижим имот. Ето защо, настоящият състав също приема, че ответниците,
включително настоящата въззивница, са собственици на процесния недвижим имот
при посочените квоти. Следователно купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик, какъвто е
настоящия казус или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за
доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество по силата на закона, без да е необходимо
негово изрично волеизяление в този смисъл. Правилото е, че собственикът на
толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за
доставената в имота топлинна енергия и това правило е приложимо винаги, когато
собственикът е носител на всичките три елемента от сложното вещно право на
собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. В
качеството на титуляри на правото на собственост ответниците са и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до тогшоснабдения
имот, като договорът касае обект с абонатен № 205571. Правноирелевантно е
обстоятелството дали собствениците са ползвали реално процесния имот през
исковия период, тъй като законът ангажира тяхната отговорност поради
притежаването на правото на собственост, без да се интересува по-нататък дали
това право е било ефективно упражнявано или не. Облигационното правоотношение
възниква с придобиване правото на собственост на топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал.
1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с
Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за
топлоснабдяването /отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Като страна по облигационното правоотношение, потребителите дължат
заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия
от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните
тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на
топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер
монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл.156 ЗЕ
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия
при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите
на ТЕ в сграда - етажна собственост.
Няма данни по делото
ответниците да са се възползвали от предвиденото рекламационно
производство и да са оспорили изготвените от
третото лице-помагач изравнителни сметки под формата на дялови разпределения в
установените срокове. Освен това, няма данни ответниците да са заявил надлежно възраженията си срещу начисленията и
отчетите съгласно чл. 32,
ал.3 от Общите условия, които имат
силата на закон за страните - в 45-дневен срок след периода, за който се
отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по
чл. 70, ал.6 от Наредбата за
топлоснабдяването.
Относно
довода, че е налице хипотезата на чл.62 от ЗЗП за непоръчана доставка, то този
довод се излага за пръв път във въззивната жалба. Ето защо, като въведен за
първи път едва във възивната жалба, се явяват преклудиран по смисъла на т.4 от
Т.Р. № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която
„възраженията
на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока
за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред
въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна
давност.“ По силата на изричната разпоредба на чл.133 във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичането на срока за
отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения,
основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на
концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната
инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в
първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би означавало да се
обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване
на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на
действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по
установяване на релевантните за спора факти.
За
установяване факта на предоставяне на ТЕ в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на СТЕ,
съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената
сграда, се измерва чрез т.н. общ топломер, монтиран в абонатната станция.
Показанията се отчитат ежемесечно. На ответниците била начислявана сума за доставена топлинна енергия единствено за сградна инсталация иа
база пълен отопляем обем и за топла вода
на база брой обитатели
за периода ог 01.04.2010г. до 30.04.2011г. и въз основа на извършен реален
отчет за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013г. Технологичните разходи са
приспаднати за сметка на ищеца. Отчетените стойности са потвърждавани от
потребителите чрез подписване на документите за главен отчет. Фактът на предоставяне на топлинна
енергия се установява от индивидуални справки от ФДР, документи за главни
отчети, извлечение от сметки за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни
сметки.
Изводът е, че за
процесния имот на ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Съдът правилно е
изчислил количеството потребена ТЕ, като е взел предвид своевременното
релевираното от ответника, настоящ въззивник Л.З.С.-А. и ответника В. С.-Б.
възражение за изтекла погасителна давност, противно на твърдението във
въззивната жалба.
Относно доводите свързани с непредставяне
от страна на ищеца на данъчните фактури или съобщенията към тях, съдът намира,
че това непредставяне е без
значение за дължимостта на сумите. След като е установена доставката на топлоенергия,
ответникът/ците дължи заплащането й, без значение
дали ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки, доколкото вземанията
на ищеца не са доказани само чрез счетоводните му записвания; без значение е
дали ответната страна е получавала издаваните от ищеца фактури-задължението за
плащане на топлинната енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот,
а не от фактурирането й.
Ето защо, процесното решение се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
В необжалваната част,
същото е влязло в сила.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.10.2020 г. по гр.дело № 54735/17г.
на СРС, ГО, 69 състав в обжалваната му част.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на ищеца „Н.И.“ ООД, ***.
Решението
е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.