Решение по дело №146/2020 на Административен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

град Ловеч, 06.10.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Габриела Христова

                                       ЧЛЕНОВЕ: Любомира Кръстева

                                                          Мирослав Вълков

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Кирил П., като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 146 по описа на Ловешки административен съд за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №32/07.02.2020 г. по НАХД №1110/2019 г. Ловешки районен съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление /НП/ № 817/08.10.2019 г. издадено от директора на Регионална Дирекция по горите - Ловеч, с което на основание чл.257, ал. 2 от ЗГ на Р.П.М. *** с ЕГН********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лв./ за това, че на 05.04.2019 г., в качеството му на лице по чл.108, ал.1, т.4 от ЗГ е издал позволително за сеч № 0493509/05.04.2019 г., за имот с кад.№ 69225.219.1, отдел 411, подотдел „а”, в землището на с.Стефаново, община Ловеч, без да е наличен договор, по силата на който собственикът е възложил добив в имота – в случаите по чл.186, ал.1, т.2 от ЗГ, или декларация, че не са налице обстоятелствата по чл.186, ал.1, т.1 от ЗГ, във връзка с чл.54, ал.1, т.3, предл.1-во и 2-ро от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.

Постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от Р.М..

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно. Сочат се обстоятелствата, довели до тези пороци на съдебното решение – съдът неправилно е приел, че при съставяне на АУАН не са допуснати процесуални нарушения. Отделно се твърди, че за проверката касаторът не е бил уведомен и от него не са изискани никакви документи, че същият има сключен договор за добив на дървесина със собствениците на имота от 06.07.2019 г.

 Иска се от съда да бъде отменено изцяло решението на ЛРС и да се отмени НП. Жалбата е подадена в срок, допустима е и следва да бъде разгледана.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с адв. И.. Поддържа подадената касационна жалба. Претендира възстановяване на сторените деловодни разноски.

Ответникът, редовно призован, е представлява от ю.к. Т.. Оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Ловешки административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция не изследва фактите, а правилното прилагане на закона към установените от първата инстанция факти. Касационното производство не е предвидено за отстраняване на грешките на страните, а на първо-инстанционния съд. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Пред първо-инстанционния съд са представени писмени доказателства и са събрани гласни такива.

Пред първата инстанция е представена административно-наказателната преписка.

Съгласно чл. 186, ал.1, т.2 от ЗГ Физически и юридически лица - собственици на поземлени имоти в горски територии, осъществяват дейностите в съответната територия чрез възлагане на: а) държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства; б) общински горски структури по чл. 181, ал. 1, т. 1; в) физически лица или търговци, вписани в регистрите по чл. 235 и 241.

Съгласно  чл. 54, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадена от Министъра на земеделието и храните, за издаване на позволително за сеч в горски територии, които са собственост на физически лица и/или на юридически лица, е необходимо да бъдат спазени изискванията по чл. 52, ал. 1, както и да се представи договор, по силата на който собственик е възложил добива в имота в случаите на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗГ, или декларация, че са налице обстоятелства по чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. От анализа на доказателствата се установява, че касаторът е издал позволително за сеч за процесния имот на 05.04.2019 г. /лист 44 от първо-инстанционното дело/.

Представен е Договор за възлагане на управление на горски територии от 06.07.2018 г., като изрично е посочен и процесният имот с кад.№ 69225.219.1 в землището на с.Стефаново, сключен с лице, което е пълномощник на собственика на процесния горски имот /лист 42 от първо-инстанционното дело/. Договорът е част от досието, което е предадено на 09.04.2019 г. /лист 16 от първо-инстанционното дело/.

Касационният състав не споделя становището на касатора, че с договора за управление му се възлага и добива в имота.

Съгласно легалната дефиниция в § 1, т.21 от ДР на ЗГ „добив на дървесина” е сеч и извоз на дървесина до временен склад - дейността по фактическото изрязване и транспортиране на дървесината от съответния имот. Дейностите, влизащи в понятието „лесовъдска практика”, не включват дейността „добив на дървесина”, а само „планиране и организация на добива на дървесина” (чл.233, ал.1, т.4 ЗГ), която дейност е различна от фактическото изрязване и транспортиране на дървесината от сечището.

Касаторът, като лице от регистъра по чл.235 от ЗГ, може да извършва посочените в чл.233 от ЗГ дейности, но не и „добив” на дървесина в имота. Предвид специфичния характер на тази дейност, строгата регулация и упражняване на контрол, в нормата на чл.241, ал.1 от ЗГ е предвидено, че тази дейност може да се извършва единствено от търговец и то такъв, който е вписан в съответния регистър. Чл.111, ал.2 от ЗГ изрично сочи, че ползването на дървесина от горските територии се извършва от търговци, регистрирани в публичния регистър по чл.241, като в т. 1 и т. 2 са дадени единствените изключения от това правило, в които изключения жалбоподателят не попада. 

Отделно от това в представения договор изрично се посочва, че се възлага управлението на процесния горски имот и не съдържа изрично волеизявление за възлагане добива в този имот. Управлението, извършвано от лице, вписано в регистъра по чл. 235 от ЗГ, не включва по силата на закона и дейностите по фактическото извършването на сеч и извозване на дървесина. За това е необходимо изрично възлагане на добива на дървесина, който, от гледна точка на вещното право, представлява вид разпореждане с вещта и очевидно не попада в обхвата на действията по управление на същата.

Очевидно е, че при издаването на позволителното за сеч, от страна на касатора не е била положена необходимата грижа да осигури преди това наличие на всички изискуеми по чл.54, ал.1 от Наредба № 8/2011 г. документи в досието на имота, конкретно договор за възлагане на добива по т.3, пр.първо от тази алинея.

Останалите възражения на касатора от касационната жалба са били изложени и в първоначалната жалба пред ЛРС, като в решението си съдът е обсъдил всяко от възраженията по законосъобразността на НП и е изложил подробни мотиви защо не приема възраженията за основателни. Тези мотиви се споделят напълно от касационния състав, поради което и на основание чл. 221, ал.2, изр.последно от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН съдът не следва да ги повтаря, а препраща към мотивите на първо-инстанционното решение.

Съдът счита за безспорно доказано извършеното от касатора нарушение на чл.257, ал.2 от ЗГ във вр. чл.54, ал.1, т.3 от Наредба № 8/2011 година.

Административно-наказващият орган е определил размера на глобата в минималния предвиден от закона размер.

С оглед изложеното касационният състав споделя изцяло извода на ЛРС, че издаденото НП е законосъобразно, тъй като описаното в него деяние е безспорно доказано и не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените мотиви постановеното от първо-инстанционния съд решение следва да бъде оставено в сила.

 При този изход от спора се явява основателна претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв., което е в размерите по чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 3 от ЗПП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №32/07.02.2020 г. постановено по НАХД №1110/2019 г. по описа на Ловешки районен съд, като законосъобразно.

ОСЪЖДА Р.П.М. *** с ЕГН**********, да заплати на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч сумата от 120 лв. /сто и двадесет лв./ представляваща сторени деловодни разноски.

Решението е окончателно.    

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                    

 

2.