№ 423
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Райна Мартинова
Членове:Нели С. Маринова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100505923 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20274829/12.12.2020 г. по гр.д. № 5202/2019 г. по описа на СРС, 88
състав е признато за установено, че „У.Е.У.я Црт“ (У.) чрез У.Е.У.я Црт – клон
България дължи на М. Г. ИЛ. сумата от 250 евро и на М. СТ. СТ. сумата от 250 евро,
представляваща обезщетение за закъснял полет W6 4356 с маршрут Рим (Фиумичино)
– София, който е следвало да бъде изпълнен на 18.08.2018г. с час на излитане 13.05.
UTC (15:05 – местно време в Рим) и който полет е препланиран и осъществен на
19.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на
подаване на заявление до съда – 09.11.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума
е издадена заповед за изпълнение от 23.11.2018 г. по ч.гр.д. № 71756/2018 г. по описа
на СРС, 88 състав, като предявените от М. Г. ИЛ. и М. СТ. СТ. искове са отхвърлени за
сумата от 250 до 500 евро или по 250 евро – обезщетение за закъснял полет W6 4356 с
маршрут Рим (Фиумичино) – София.
Срещу решението, в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата от по
250 евро за всяка от ищците - обезщетение за закъснял полет W6 4356 с маршрут Рим
(Фиумичино) – София, който е следвало да бъде изпълнен на 18.08.2018г. с час на
излитане 13.05. UTC (15:05 – местно време в Рим) и който полет е препланиран и
осъществен на 19.08.2018 г., е постъпила въззивна жалба вх. № 25010996/22.01.2021 г.
(пощенско клеймо от 19.01.2021 г.), подадена от „У.Е.У.я“ Лтд, в която са изложени
1
съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът – ответник в
първоинстанционното производство посочва, че неправилно първоинстанционният съд
е приел, че времето, в което е бил планиран процесният полет не е имало закъснение на
въздушното движение. По делото били представени доказателства, че е била
регистрирана неизправност на кулата в периодите от 12.15 до 12.40 часа и от 14.05 до
14.41 часа координирано универсално време на 18.08.2018 г., което не означавало, че
има закъснение на полети, а е имало неизправност на кулата, което наложило промяна
във времето на заминаване на самолетите. Твърди, че от доказателства се установява,
че ръководството на въздушното движение е наложило мерки, засягащи капацитета на
летището в 12.15 часа, преди обявения час на процесния полет, като нямало данни, че
те са отменени до 14.31 часа. Не било взето предвид и съобщение от службата за
контрол на летище Фиумичино, в което било посочено, че поради отказ на кулата на
ръководство на въздушното движение имало дълго изчакване за всички полети, като
това съобщение било изпратено в 14.57 часа координирано универсално време на
18.08.2018 г. Поддържа, че наложените мерки от ръководството на въздушното
движение за краткосрочен период е засегнало времето за излитане на полет W6 4356.
Твърди, че самолетът е бил готов да излети до 14.30 часа без да наруши ограничението
на работното време на екипажа. Поддържа, че изтеклото работно време на екипажа
също било в причинна връзка със забавяне на полета. По изложените съображения
счита, че е налице извънредно обстоятелство, което изключва отговорността на
превозвача. Предприети били мерки за осигуряване на почивка на екипажа, за да бъде
извършен закъснелия полет, като не е било възможно да бъде осигурен резервен
екипаж. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
25039049/04.03.2021 г от въззиваемите М. Г. ИЛ. и М. СТ. СТ..
Против решението в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Г. ИЛ. и
М. СТ. СТ. искове за заплащане на 250 евро – обезщетение за закъснял полет W6 4356
с маршрут Рим (Фиумичино) – София на 19.08.2018 г. е постъпила въззивна жалба вх.
№ 25000383/04.01.2021 г., в която са изложени доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Въззивниците М. Г. ИЛ. и М. СТ.
СТ. поддържат, че съдът неправилно е приел, че не е налице отмяна на полета, тъй като
било налице твърде дълго закъснение. Без значение било, че вторият полет формално е
с нов номер или се разглежда като продължение на първия. От значение било, че
полетът е осъществен с голямо закъснение и то на следващия ден. Моли решението да
бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което
претенцията да бъде уважена в пълен размер. Претендира направените разноски.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
25039049/04.03.2021 г., подаден от въззиваемия „У.Е.У.я“ Лтд, с който заявява, че
оспорва въззивната жалба. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно
първоинстанционният съд е приел, че няма закъснение на два полета. Моли жалбата да
бъде отхвърлена. Претендира направените разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 5202/2019 г. по описа на СРС, 88 състав е образувано
по искова молба, подадена от М. Г. ИЛ. и М. СТ. СТ. против „У.Е.У.я“ Лтд, с която е
предявен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване
на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.
Ищците твърдят, че имали резервация за полет на WIZZAIR № W6 4356 на
18.08.2018 г. от 15.15 часа от летище Фиумичино, Рим до Терминал 1 на летище
София. Твърдят, че след преминаване на летищния контрол на летище Фиумичино и
след като чакали два часа за излитане, полетът бил отменен, а в самолета се качили
летищни власти и полицейски органи, поради това, че екипажът е пресрочил
максималното полетно време. Твърдят, че без да им е предоставена официална
информация, били свалени от самолета, върнати на летището. Бил осигурен хотел от
летищните власти. Полетът бил отменен и обявен за 19.08.2018 г. от 07.40 часа.
Отишли на летището в 5.00 часа и след преминаване на контрол отново били оставени
да чакат полета, който бил отменен за втори път за 8.40, а после за 9.30 часа. Твърдят,
че не получили официално информация за причината за отмяна на полета, но разбрали,
че не бил дошъл навреме транспорт за екипажа. Поддържат, че е налице една отмяна на
полет и едно закъснение, поради което за всеки от полетите е дължимо отделно
обезщетение от 250 евро. Поради отказ на ответника да заплати обезщетение ищците
подали заявление за издаване на заповед за изпълнение и по гр.д. № 71756/2018 г. била
издадена заповед. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи да
заплати на всяка от ищците сумата от по 250 евро за отменен или закъснял полет на
18.08.2018 до 19.08.2018 г. от Фиумичино Рим до летище София, както и по 250 евро
обезщетение за закъснял полет на 19.08.2018 г. от 07.40 до 9.30 часа, ведно със
законната лихва върху главниците от завеждане на заявлението до изплащане на
вземането. Претендира направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „У.Е.У.я“ Лтд, с
който оспорва предявения иск. Заявява, че не оспорва твърдението, че между страните
е бил сключен договор за въздушен превоз за редовен полет W6 4356 на въздушния
3
превозвач У.Е.У.я от летище Фиумичино, Рим до летище София, който следвало да се
осъществи по разписание в 13.05 часа координирано универсално време на 18.08.2018
г., т. е. 15.05 часа местно време. Твърди, че полетът бил осъществен на 19.08.2018 г.,
като същият е бил забавен при излитането и съответно е пристигнал със закъснение на
летище София, поради извънредни обстоятелства, а именно отказ на системата на
кулата за ръководство на въздушното движение на летище Фиумичино, Рим в деня на
планирания полет. Твърди, че пистите за рулиране между NG и ЕG са били затворени
за операции от 04.30 часа до 18.00 часа, като за отказът на системата на кулата за
ръководство на въздушното движение на летище Фиумичино било удостоверено в
съобщение на 18.08.2018 г. в 15.45 часа от Aeroporti di Roma до всички въздушни
превозвачи, опериращи на летище Фиумичино. Поддържа, че това закъснение е довело
до изтичане на дежурството на екипажа на полет W6 4356 и той е бил репланиран за
19.08.2018 г. Твърди, че процесният полет е бил изпълнен на 19.08.2018 г. като
закъснението било 18.35 часа. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира направените разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е
прието заключение на съдебно техническа експертиза, от които се установява
следното:
Не е спорно между страните, а и се установява, че между У.Е.У.я Лтд и М. Г.
ИЛ. и М. СТ. СТ. е сключен договор за въздушен превоз, като са закупени билети за
полет W6 4356 от летище Фиумичино, Рим до летище София на 18.08.2018 г. 15.05
часа. Не е спорно, че ищците са се явили в установеното време преди полета на летище
Фиумичино, Рим
Не е спорно между страните, че полет W6 4356 не е осъществен в планираното
време, като на 19.08.2018 г. е осъществен полет с W6 5356, с който М. Г. ИЛ. и М. СТ.
СТ. са били превозени до летище София.
Във връзка с установяване на твърденията на ответника, че закъснението на
полета се дължи на извънредни обстоятелства, които го освобождават от отговорност
са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза.
Установява се от прието по делото извлечение от информационна система на
ответното дружество, че полет W6 4356 е следвало да бъде осъществен със самолет с
рег. № HA-LXG като планираното време за заминаване е било 13.05 часа, а планирано
15.05 часа на 18.08.2018 г., а очакваното време за заминаване е вписано 7.50 часа на
19.08.2018 г. и очаквано кацане в 09.42 часа. Отразено е, че действителното време на
заминаване е 07.49 часа (излитане 08.02) и действително време на кацане 09.33 часа
(пристигане 09.40 часа), като общата продължителност на полета е 1.31 часа. Отразено
4
е, че общата продължителност на закъснението при пристигане е 18,35 часа.
Установява се, че на 18.08.2018 г. в 15:54 часа ръководител движение на летище
Фиумичино е уведомил превозвачите, че поради отказ на системата на кулата има
дълго изчакване на ръководството на въздушното движение на всички полети. Във
връзка с това съобщение дежурен ръководител полет при Уиз Еър се установява, че той
е отразил, че причина за закъснение на процесния полет е отказ на системата за
ръководство на въздушно движение във Фиумичино, като дежурството на екипажа е
изтекло, поради огромното закъснение и е посочено, че очакваното заминаване е
планирано за 19.08.2018 г. Дежурният ръководител на полета е уведомил в 17,45 часа и
наземното обслужване на летище Фиумичино, че поради ограничения във времето на
дежурство на екипажа на полет W6 4356 е препланиран за 19 август с очакван час на
заминаване 05.40 часа. Направено е и искане за разрешение на слот съобразно новото
разписание на полета.
В Писмо Ръководство на въздушно движение ЕНАВ – Италия, прието в съдебно
заседание, проведено на 17.11.2020 г. е посочено, че неизправност на кулата е била
регистрирана на 18.08.2018 г. в 12.15 часа до 12.40 часа и от 14.05 часа до 14.31 часа
координирано универсално време и засегнало по-специално неефективността на
обработка на полетни данни. През тези периоди от време не били издадени
ограничения, а били приети само специфични мерки за краткосрочен поток на
въздушното движение и мерки, засягащи капацитета на летището (STAM), състоящи се
главно в промяна на времето на заминаване, в резултат на приемане на по – дълъг
интервал между последователните заминавания. Посочено е, че и в двата случая тези
мерки са тактически и имат малко въздействие по отношение на закъсненията, които
мерки по никакъв начин не може да обосноват отмяната на полет. Посочено е също, че
на съответната дата не е имало издадени рестрикции или ограничения на контрола на
въздушното движение. Нямало и закъснение в контрола на въздушното движение.
Временно били затворени някои маршрути, следвани от самолетите по пистата на
летището, без влияние върху капацитета на летището. Като заключение е посочено, че
решението на авиокомпанията да не изпълни полет W6 4356 на 18.08.2018 г. не можело
да е приписано на доставчика на услуги.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено
въз основа на приетите по делото доказателства, се установява, че от активните записи
в аеронавигационна информация, която е публично достъпна, има 36 записа за
18.08.2018 г. за летище Фиумичино само един е обявен за тази датата и той не включва
отказ на системата на кулата за ръководство на въздушното движение. NOTAM
известието, представено като доказателство към отговора на исковата молба
установявало, че на летището на 18.08.2018 г. между 04.30 часа и 06.00 часа
координирано универсално време е затворена пътека за рулиране „G“ в участъка между
5
перонни пътеки за рулиране „NG” и „ЕG“, без да са включени за всички видове
операции поради провеждани дейности. Вещото лице е установило, че в отговора на
оператора на летище Фиумичино за причина за анулиране на полет W6 4356 е посочена
„почивка на екипажа“ и не става дума за отказ на РВД. В отговора на ДП РВД не били
посочени причини за закъснението и отмяна на полет на 18.08.2018 г. Вещото лице
посочва, че въз основа на представените по делото доказателства не можело да се
направи извод за пълен отказ на кулата и затваряне на летището, като предполага
възможност около 14.00 UTС да е имало забавяне при обслужване на полетите от РВД.
Дава заключение, че дежурството на екипажа на полет W6 4356 е започнало от 03.20
часа и е приключило в 16.30 часа UTC на 18.08.2018 г. и е продължило 13 часа и 10
минути, като почивката е следвало да е със същата продължителност, удължена с два
часа. Установява, че ограниченията във времето за полети са регламентирани и са
задължителни.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от
ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, пътниците получават обезщетение
в размер на 250 евро за всички полети до 1500 километра. Основателността на
предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за
въздушен превоз, в съдържанието на което е включено задължение за ответника да
изпълни полет с № W6 4356 на 18.08.2018 г. от летище Фиумичино, Рим до летище
София, явяване на пътниците - ищци поне 45 минути преди обявения му час за полет,
закъснение на полета от повече от два часа. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от
ГПК установяването на посочените обстоятелства е възложено като задължение на
ищците. В тежест на ответника е било да установи, че забавянето на полета се е
дължало на непредвидени обстоятелства, посочени в отговора на исковата молба.
Не е спорно между страните, а и се установява, че между тях е възникнало
облигационно правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание. Спорът
6
между тях е относно това дали в полза на ищците е възникнало право, предвидено в
разпоредбата на чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. да получат обезщетение за
закъснение на полета предмет на договора.
На първо място, и с оглед разпоредбата на чл. 3 Регламент № 261/2004 г. се
прилага за пътници заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-
членка, към която договорът се прилага. Не е спорно между страните, а и се установява
от събраните по делото доказателства, че летището, от което е следвало да започне
полетът се намира на територията на държава – членка на ЕС. Предвидено е, че
пътниците следва да имат потвърдена резервация за съответния полет и се представят
на гишето за регистрация в посочения предварително от превозвача час или ако не е
предвидено – не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане. Посоченото
обстоятелство не е спорно в производството по делото, поради което и Регламент №
261/2004 г. може да се приложи при разрешаване на спора между страните относно
основанието и размера на обезщетяване на вредите от забавен полет.
Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото доказателства, че
процесният полет не е изпълнен в предварително определения час, а на следващия ден.
Следователно е налице забавяне на полета по смисъла на чл. 6, §1, б. „а“, а именно
забавя не продължило повече от два или повече часа при полети до 1500 км.
Закъснението се определя спрямо времето на излитането, т.е. ако действителното
време за излитане е по-късно от времето за излитане по разписание. В разпоредбата на
чл. 5, §1 от Регламент 261/2004 г. е посочено, че при отмяна на полет съответните
пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач при условията
и в размерите на чл. 7 от Регламента. В разпоредбата на чл. 6, обаче, подобна норма не
е включена. Независимо от това и с оглед целите на уредбата, а именно да се
предоставят права на въздушните пътници, правото на обезщетение следва да се
приеме, че възниква и за пътниците от закъснели полети, а не само от отменени.
Вредата, която възниква за пътниците на отменени и на закъснели полети се изразява в
загуба на време, което следва да бъде компенсирано чрез предвиденото в регламента
обезщетение (В този смисъл и тълкуването на общностната норма с Решение на Съда
(четвърти състав) от 19 ноември 2009 година по Съединени дела C-402/07 и C-32/07
(Christopher Sturgeon и др. срещу Condor Flugdienst GmbH и Stefan Böck и Cornelia
Lepuschitz срещу Air France SA).
Неоснователни се явяват доводите на въззивниците-ищци в
първоинстанционното производство, че в конкретния случай имало отмяна на полета, а
впоследствие и закъснение на втория планиран полет. В чл. 2, б. „л“ от Регламент
261/2004 г. е посочено, че отмяна означава неексплоатация на полет, който
предварително е планиран и за който има поне едно резервирано място. В раздел 3 от
Тълкувателни насоки за Регламент № 261/2004, публикувани в Официалния вестник на
7
ЕС, бр. от 15.06.2016 г. т. 3.2.1 се посочва, че отмяна настъпва при неосъществяване на
първоначално планиран полет, като пътниците от него се присъединяват към
пътниците на друг полет, който също е планиран и то независимо от първоначалния.
Посочено е също така, че е възможно полетът да е с такова голямо закъснение, че да се
осъществи в деня след датата, за която е бил заплануван, поради което може да бъде
даден анотиран номер, за да се разграничи от номер на полет на следващия ден, т.е.
промяната в номера също не е определяща, за да се разграничи закъснял от отменен
полет (т.3.2.2). В конкретния случай, правилно първоинстанционният съд, като е
съобразил събраните по делото доказателства, е стигнал до изводът, че полет W6 4356
не е отменен (номерът на полета е анотиран като е с номер W6 5356, но е изпълнен със
същия самолет и екипаж), а е отложен и изпълнен на следващия ден с голямо
закъснение от 18.35 часа, както и че е дължимо едно обезщетение.
Неоснователни са и доводите на въззивника – ответник в първоинстационното
производство, че забавянето на полета се дължи на извънредни обстоятелства –
проблем с контролната кула на летище Фиумичино, което е довело до приключване на
дежурството на определения екипаж.
Основанието превозвачът да се освободи от задължението за плащане възниква
и той трябва да го докаже, при наличие на извънредни обстоятелства и връзката им със
закъснението или отмяната и че въпросното закъснение или отмяна не са могли да
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от Регламента могат
да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са
присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач
и се намират извън ефективния му контрол (вж. в този смисъл решения от 22 декември
2008 г., Wallentin-Hermann, C‑549/07, EU:C:2008:771, т. 23, от 31 януари 2013 г.,
McDonagh, C‑12/11, EU:C:2013:43, т. 29 и от 17 септември 2015 г., van der Lans,
C‑257/14, EU:C:2015:618, т. 36). Тъй като не всички извънредни обстоятелства
освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи,
че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със
ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези
извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически
условия, поносими за съответния въздушен превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г.,
Eglītis и Ratnieks, C‑294/10, EU:C:2011:303, т. 25 и цитираната съдебна практика). В
този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или
материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл —
освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към
дадения момент — да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да
доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или
8
повече часа (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C‑402/07
и C‑432/07, EU:C:2009:716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglītis и Ratnieks, C‑294/10,
EU:C:2011:303, т. 25). Съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на
опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в
случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива
обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност,
метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет,
рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и
стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 18.08.2018 г. е била
регистрирана неизправност на контролната кула в 12.15 часа до 12.40 часа и от 14.05
часа до 14.31 часа координирано универсално време и засегнало по-специално
неефективността на обработка на полетни данни, както и че през тези периоди от
време не били издадени ограничения, а били приети само специфични мерки за
краткосрочен поток на въздушното движение и мерки, засягащи капацитета на
летището (STAM), състоящи се главно в промяна на времето на заминаване, в резултат
на приемане на по – дълъг интервал между последователните заминавания.
Установява се, че проблемите с контролната кула не са причина полет W6 4356 да не
бъде изпълнен в установеното време. Причина за отлагането на полета е
обстоятелството, че дежурството на екипажа на определения за извършването му
екипаж е приключило. Това обстоятелство не е извънредно по смисъла на член 5, § 3
от Регламента, доколкото планирането на дежурствата на екипажите са присъщи на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират
в ефективния му контрол. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел,
че не са налице извънредни обстоятелства, които да освободят превозвача от
отговорност за закъснението на полет W6 4356
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 88 състав, решението следва да бъде потвърдено
изцяло.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената иска настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20274829/12.12.2020 г. по гр.д. №
9
5202/2019 г. по описа на СРС, 88 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10