Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 11.06.2020
година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА Х ГРАЖДАНСКИ състав
На 02
юни 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА К.
Секретар:
ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА К.
гр.дело №
3888 по описа за 2019 година и
за да се произнесе, съобрази:
Предявени
са субективно съединени, при условията на евентуалност, искове с правно
основание чл.49 във с чл.45 ЗЗД.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ЕООД твърди в исковата си молба, че е еднолично дружество с ограничена
отговорност, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, първоначално
вписано в регистъра на търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по
ф.дело № 4492/1991г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Същият
осъществявал основно дейностите по водоснабдяване, канализация, пречистване на
битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и
управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и
пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община
Тополовград. Същият бил потребител на ел. енергия относно притежавания обект
с ИТ № 2939033 – Помпена станция
„Капитан Петко Войвода”, Община Тополовград, който обект бил присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „Венеция” 20 кV, собственост на
дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвала със
съоръжения собственост на
дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществявала посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско
напрежение /НН/.
Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ” ЕАД, със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” ЕАД бил
еднолично акционерно дружество, със седалище и адрес на управление: 4000 гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, притежавал Лицензия за разпределяне на електрическа енергия № 140-07/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН ЕР, и осъществявал дейност по
разпределяне на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. По
силата на чл. 41 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от
10.05.2008г., всеки ползвател дължал на това дружество цена за пренос на
пренесената му електрическа енергия.
Ответникът „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: 4000 гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, вписано в
Търговския регистър с ЕИК *********, притежавал
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществявал дейност по
снабдяване на потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на
чл.42 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от
10.05.2008г., клиентът заплащал изчислената за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД.
През периода от 23.08.2014г. до 22.09.2014г.
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД заплатила на ответното дружество следната сума,
представляваща цена на ел. енергия по ел.разпределителната мрежа до обект на
ниско напрежение, собственост на ищеца – Помпена станция „Капитан Петко
войвода”, намиращ се в общ. Тополовград:
- за
м. 09.2014г. била заплатена сумата 11492,47 лева по фактура № **********/30.09.2014г., представляваща начислена от
ответника във фактурата цена на ел. енергия
по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение;
Следвало изрично
да се отбележи, че по всички посочени по-горе фактури ищецът заплатил на ответника
и други начислени суми, за които към момента ищецът нямал претенции и същите не
били предмет на настоящата искова молба.
Посочената по-горе в исковата молба
суми, били измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия, от страна
на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ
20 кV /киловолта/ в
Помпена станция „Капитан Петко войвода". Ищцовото дружество считат, че
измерването по този начин, и конкретно на това място, водило до увреждане на
ищеца, изразяващо се до начисляване за заплащане на по-големи суми.
Съгласно чл. 14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване
било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя (ако имало такава трансформация) или в мястото на присъединяване на
потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 29,
ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните
електрически мрежи, когато
електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за
търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.
Мрежовите услуги
се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия,
в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност
в местата за измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдени от КЕВР цени.
Съгласно чл. 14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване
било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя (ако имало такава трансформация) или в мястото на присъединяване на
потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 29,
ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните
електрически мрежи, когато
електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за
търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.
В конкретния
случай границата на собственост между преносното или съответното
разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „Тополовград” 20 кV, след която
подстанция започвал собствения на ищеца Електропровод „Венеция” 20 кV. Този
електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал от Подстанцията, и
достигал до ЗРУ 20 кV /киловолта/ на
Помпена станция „Капитан Петко Войвода", като от същия електропровод имало
отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 кV /киловолта/ на
Помпена станция „Орешник”. И електропровода „Венеция” 20 кV, и посочените две
ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помпените станции, в които се намирали
ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД.
С оглед на това,
измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия,
следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция
„Тополовград” 20 кV и Електропровод
„Венеция” 20 кV, в електрическата
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво
ниско напрежение, в самите ЗРУ на Помпена станция „Орешник” и Помпена станция
„Кап. Петко Войвода”.
Във връзка с
изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа
енергия, „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД отправяло няколкократни писмени
искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД с искане за промяна на
мястото и нивото на измерване.
С писмо с изх. №
1748/23.10.2018г., в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, ищцовото дружество изпратило писмо за
промяна на мястото на измерване, ведно с приложени документи, за следните
обекти:
- Подстанция
„Тополовград” - извод „Венеция” /т.е. за електропровод „Венеция”/;
- Извод „Рила”;
- ВиК – Зимница;
- Помпена станция
Ханчето.
Следвало да се
отбележи, че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД по отношение на всички останали обекти, посочени
в Писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като
енергията се измервала на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод
„Венеция” това не било сторено.
Във връзка с това
ищцовото дружество изпратило и следващо писмо с изх. № 2013/05.12.2008г., с
което отново изрично посочили, че желаели да бъде изместено мястото и нивото за
измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в
Подстанция - гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки
за двата обекта, за които се изисквало промяната:
- ИТ № 2939032 -
Помпена станция „Орешник” - с. Орешник;
- ИТ № 2939033
„ВиК” - с. Капитан Петко Войвода /сега с
наименование Помпена станция „Кап. Петко Войвода” - с. Кап. Петко Войвода/.
На това искане от
ищцовото дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД изпратило писмо
с изх. № 01/09.01.2009г., с което ги уведомило, че следвало да им предоставят
документи за собственост на Електропровод 20 кV, извод „Венеция”.
Това искане било необосновано, тъй като още с писмо с изх. № 1748/23.10.2008г.,
ищцовото дружество изпратило по отношение на електропровод „Венеция” всички
необходими документи.
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД били собственик на Електропровод „Венеция” 20 кV, на Помпена
станция „Орешник” - с.Орешник, на Помпена станция „Кап. Петко Войвода”, и на
намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните
документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.
Независимо, че ищцовото дружество било собственик на имотите и съоръженията,
даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на Ст.Н, първият
ответник не изпълнявал задълженията си и продължавал да измерва ел. енергия на
ниво ниско напрежение за целия процесен период.
Ищцовото дружество
намират за безспорно, че те били собственик на Електропровод „Венеция” 20 кV, на Помпена
станция „Кап. Петко Войвода”, и на намиращите се в тях ЗРУ.
Същите били
собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на
дружеството. Включването в капитала на дружеството ставало по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на
Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се
предоставяло на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на
основни средства, с който тези активи били предадени на дружеството
им.
За тези обекти бил
подписан Акт обр.16 и било издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
Пазарът на електроенергия в Република България
се състоял от два сегмента - сегмент с регулирани цени и сегмент със свободно
договорени цени или т.нар. свободен пазар.
На регулирания сегмент цените на
електроенергията се определяли от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР), а потребителите се обслужвали от крайните снабдители (дъщерни дружества
на електроразпеделителните компании) разпределени на териториален принцип. На
свободния сегмент клиентите можели да сменят своя доставчик на електроенергия
без географското им местоположение да влияело на това. На свободния пазар КЕВР
не определял цената на електроенергията. Комисията имала единствено роля на
регулатор, който осъществявал контрол над пазарните участници. Тя имала правомощията
да определя Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), размера на
мрежовите такси и цена „Задължения към обществото”. Енергията за свободен
пазар, се закупувала от търговците и крайните индустриални потребители по
свободно договорени цени или от платформите на Българска независима енергийна
борса.
Съгласно промените в Закона за
енергетиката от 17.07.2012г. КЕВР не определял цени за електроенергия за
клиенти, чиито обекти били присъединени на ниво средно напрежение. Тези клиенти
следвало да изберат доставчик на свободния пазар в срок до 01.10.2013г. В
случай, че клиентите, снабдявани на регулиран пазар от ЕВН България
Електроснабдяяване като краен снабдител, не били се възползвали от правото си
на избор, след тази дата се снабдявали от дружеството в качеството му на
Доставчик от последна инстанция.
На свободния
пазар цените на електрическата енергия се определяли на пазарен принцип и се
договаряли между клиента и неговия доставчик. КЕВР регулирал само цените на
мрежовите услуги, които били едни и същи, както за свободен така и за регулиран
пазар.
Във връзка с промените в Закона за
енергетиката от 17.07.2012г. КЕВР и чл.6 и чл.7 от Правилата за условията и
реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи ВИК между
страните започвало да се води кореспонденция за излизане на обектите на средно
напрежение на ищеца на свободния пазар от 01.07.2013г. ВИК ЕООД подало
заявление за регистрация на пазара на балансиращата енергия до Електроенергиен
системен оператор ЕАД, с което ВИК желаел да прехвърли отговорността за
балансиране на обекти: ВИК ЕООД КЕЦ 40 ИТН 2117011, с. Зимница ИТН 2008261,
ИЗВОД Рила гр. Казанлък с ИТН 2008237, Пречиствателна станция въвод Ръжена с.
Овощник с ИТН 2011685, Пречиствателна станция въвод Черганово с. Овощник с ИТН
2008269, Пречиствателна станция за отпадни води изв. Антена с ИТН 4097528,
Пречиствателна станция за отпадни води изв. Радио с ИТН 4097535, Помпена
станция Марица с ИТН 2012118 и ЕИ ПС Ханчето с ИТН 2939127.
С Писмо с изх. № 2867/05.06.2013г. на
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ВИК било уведомено, че ВИК ЕООД отговаряли
на изискванията за регистрация на балансиращия пазар по отношение на чл. 7, ал.
1, т. 2 от Правилата за условията и реда за достъп до електро преносната и
електроразпределителните мрежи.
Вследствие на излизане на обектите на
ищеца на балансирания пазар между ВИК, в качеството си на Възложител и
Енергийна финансова група АД в качеството си на Изпълнител на 28.05.2013г. бил
сключен Договор № ДЗ-14/28.05.2013г. за възлагане на обществена поръчка,
съгласно който Възложителят възлагал, а Изпълнителят приемал да извършва
доставка на определени, съгласно чл. 2 количества нетна активна ел. енергия по
цена в размера и при условията уговорени в договора. С Писмо с изх. № ЦУ-788-3/21.06.2013г.
ВИК изпратил писмо до първия ответник ЕВН България Електроразпределение ЕАД, с
което ги уведомило, че считано от 01.07.2013г. щели да регистрират график на
обектите за достъп и пренос на ел. енергия, като ги уведомили, че новия
доставчик на ел. енергия и координатор на балансиращата група бил „Енергийна
финансова група” АД.
Следвало изрично да се отбележи, че от
страна на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, по отношение на всички
останали обекти, посочени в Писмото за признаване на собствеността, а именно
извод Рила, ВИК Зимница и ПС Ханчето, била извършена промяна на мястото и
нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, вследствие на което за тези обекти ВИК ЕООД заплащал
цена на ел. енергия по цени на свободния пазар, съгласно сключения с „Енергийна
финансова група” АД договор.
Предвид гореизложеното било безспорно
доказано, че по отношение на всички останали обекти на ВИК ЕООД на средно
напрежение били регистрирани на балансиращия пазар и за тях ВИК ЕООД заплащал
цена на ел. енергия по цени на свободния пазар, като съгласно сключения договор
между ВИК ЕООД и „Енергийна финансова група” АД от 28.05.2013г. цената на ел.
енергия била 73,85 лева/MWh.
В случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД изпълнил законовите си задължения и уважил искането им
за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво
ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода”, на ниво средно
напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград” 20 kV, ВиК ЕООД и за
този обект ВИК ЕООД щяло да премине на балансирания пазар и да заплащал и за
тях цена на ел. енергия по цени на свободния пазар въз основа на сключения с
„Енергийна финансова група АД” от 28.05.2013г. По този начин ВИК ЕООД щяло да
заплаща цени за ел. енергия по цени на свободния пазар, като за процесния
период дължимата от ВИК за цена на ел. енергията за процесния период за
процесния обект щяла да бъде в размер на 8165,22 лева и платената цена на ел.
енергията над тази сума се явявала за ВИК имуществена вреда. В този случай
сумата 3327,25 лева, представлявала за ВИК ЕООД имуществена вреда.
В случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД изпълнил законовите си задължения и уважил искането им
за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво
ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода”, на ниво средно
напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград” 20 kV, заплатената от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД цена на ел. енергията до обект на ниско
напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Капитан Петко войвода” , ИТ
№ 2939033 нямало да бъде дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да
бъде цената на ел. енергията до обект средно напрежение по цени на свободния
пазар, съгласно сключения между ВИК ЕООД и „Енергийна ефективност” АД договор
от 28.05.2013г., като за процесния период тази сума била в размер на 8165,22
лева.
Ако се установяло, че мястото на
измерване на електрическата енергия за процесния период не следвало да бъде на
ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, разликата между стойността
на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение до втория ответник и ниво
средно напрежение по цени на свободния пазар, съгласно сключения между ВИК ЕООД
и „Енергийна ефективност” АД договор от 28.05.2013г. се явявало недължимо
платена, като тази сума била в размер на 3327,25 лева. Тази сума за ВИК ЕООД
представлявала имуществена вреда, тъй като с тази сума ищеца бил увреден.
Съгласно съдебната практика, съда
приемал за безспорно, че мястото на измерване на електрическата енергия за
процесния период не следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно
напрежение /в този см. Решение № 922/07.08.2018г. по гр. дело № 499/2018г. по
описа на Районен съд Стара Загора и съгласно Решение № 30 от 14.01.2019г.
постановено по т. дело №1327/2018г. по описа на Окръжен съд Стара Загора/.
В случай, че първият ответник изпълнил
законовите си задължения и уважил искането им за промяна на мястото и нивото на
мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС
Кап Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на
Подстанция „Тополовград” 20 kV, заплатената
от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО
ВОЙВОДА”, ИТН № 2939033,
нямала да бъде дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да бъде
цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение
по цени на свободния пазар, собственост на ищеца - Помпена станция „КАПИТАН
ПЕТКО ВОЙВОДА”, ИТ № 2939033, съгласно сключения между ВИК ЕООД и
„Енергийна ефективност” АД договор от 28 05 2013г.
Посочената сума в размер на 3327,25
лева безспорно представлявала претърпяна от ВИК ЕООД имуществена вреда в
резултат на неизпълнение на законовите си задължения и не уважаване на искането
им за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво
ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода” на ниво средно
напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград” 20 kV, като по този
начин ВИК ЕООД било лишено от възможността да премине на свободния пазар и да
заплащал по ниски цени на ел. енергия.
С оглед на горното ищецът намира за
безспорно, че било налице непозволено увреждане по смисъла на чл.45 и сл. от ЗЗД:
-налице било противоправно поведение -
неизпълнение на законови задължения от страна на първия ответник;
-налице било увреждане - в резултат на
неизпълнение на задълженията си от страна на първия ответник ВИК ЕООД заплащал
по високи цени на ел. енергия;
-налице била и причинната връзка между
противоправното поведение и уврежданията, тъй като било безспорно, че в случай,
че първият ответник изпълнил законовите си задължения и уважил искането им за
промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско
напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап Петко Войвода”, на ниво средно напрежение в
електрическата уредба на Подстанция „Тополовград” 20 kV, съгласно промените в Закона за
енергетиката от 17.07.2013г., КЕВР не определял цени за електроенергия за
клиенти, чиито обекти били присъединени на ниво средно напрежение и ВИК ЕООД
щяло да заплаща цена на ел. енергия по цени на свободния пазар, които било
установено, че били в по-малки стойности;
- налице била и вина, доколкото същата
се предполагала до доказване на противното.
При това положение за дружеството
възниквал правен интерес да предяви против първия ответник иск за заплащане на
платените суми, представляваща нанесена на ищеца имуществена вреда.
Тъй като всички процесни суми били
заплащани от ищеца на втория ответник, в случай че съда отхвърли иска против
първия ответник, за тях възниквал правен интерес да иска втория ответник „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, да бъдел осъден да заплати /да върнел/
платените му суми, представляваща нанесени на ищеца имуществени вреди, които
получил от ищеца, като иска против втория ответник да предяви при условията на
евентуалност - ако бъдело отхвърлен иска им против първия ответник.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД с ЕИК *********, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, сумата 3327,25 лева, представляваща
платена цена на ел. енергия по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - Помпена станция „Капитан Петко Войвода”, ИТН № 2939033, за периода
23.08.2014г. - 22.09.2014г., по фактура № **********/30.09.2014г.,
представляваща претърпени от ВИК ЕООД имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата. Евентуално, в случай, че съда отхвърли иска, моли да осъди
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, сумата 3327,25 лева, представляваща
платена цена на ел. енергия по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - Помпена станция „Капитан Петко Войвода”, ИТН № 2939033, за периода
23.08.2014г. - 22.09.2014г., по фактура № **********/30.09.2014г.,
представляваща претърпени от ВИК ЕООД имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата. Моли съда да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Заявяват, че дължимите суми могат да бъдат платени по следната сметка на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД: IBAN: ***, Банка ДСК ЕАД.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответните дружества „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, в който
считат, че исковете са допустими, но неоснователни и поради това, заявяват, че
ги оспорват, както по основание, така и по размер.
Считат, че
сумите, предмет на исковата претенция били дължими, както и, че обстоятелствата
и фактите, изложени в исковата молба не правили сумите недължими.
„ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи
условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004
г. и дружеството извършвало дейността „снабдяване с електрическа енергия"
(чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в
Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗЕ за една
обособена територия се издавало само една лицензия за снабдяване с електрическа
енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ (обн.
ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012) и чл.
104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). „Крайните клиенти
използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към
която са присъединени, при публично известни общи условия.”, а според ал. 4 на
същия член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти без
изрично писмено приемане.”.
По силата на чл.
7, т. 1 от общите условия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД поело задължение
да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, с кл.№ ********** и
няколко места на потребление (ИТН), едно от които било измервателната точка,
посочена в исковата молба.. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от
общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и
чл.18 от договора при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на
задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
доставило в обекта на ищеца за процесния период електроенергия, пренесена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и
предоставените мрежови услуги издало фактура, представена към исковата молба, стойността на
част, от която съставлявала исковата сума.
Действително
ищецът бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, явяващ се краен
снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бил
снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни
общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД
по силата на общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия
през разпределителната мрежа.
Доставената
електрическа енергия, описана в процесната фактура, била остойностена съгласно
действащото в процесния период решение на КЕВР и съобразно нивото на напрежение
и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 17, ал. 1 и 2 от ОУ на договора за
продажба на електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД фактурирало
ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като
издавало обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените
от КЕВР цени. В ал.З било посочено съдържанието на фактурите и от приложената
към делото фактура, било видно, че тя отговаряла на изискванията на ОУ или процесната сума
била дължима, тъй като обектът на ищеца бил присъединен на ниво ниско напрежение,
ползвал електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана и
разпределена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД и „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД. След като сключил договор и приел ОУ, ответникът имал
правата и задълженията по тях.
Аналогично на издадените от КЕВР лицензни, мрежовият
оператор и крайният снабдител изпълнявали одобрените им от КЕВР общи условия.
Дейностите на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ”
ЕАД били лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която
изисквала да спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия
оператор, и на крайния снабдител били съобразени с логиката, по която бил
изграден и функционира т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на
електрическа енергия. Чрез „Правилата за търговия с електрическа енергия”
(ПТЕЕ) КЕВР създала задължителни за лицензиантите норми на поведение, съобразно
които те били задължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения -
както между самите тях, така и в договорните отношения с техните
клиенти-потребители. Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл. 25 от
отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвеждали и утвърждавали правилото, че:
• потребителите на крайните
снабдители,
които използвали разпределителните мрежи при публично известни общи условия,
заплащали всички мрежови услуги на крайния снабдител, а Крайният снабдител събирал и заплащал на
оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други
мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано
от крайния снабдител количество електрическа енергия.
Ответното
дружество твърди,
че обектът на ищеца бил присъединен към електроразпределителната мрежа,
собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД на ниво ниско напрежение.
Присъединяването на обекта било извършено преди влизане в сила на Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за електростопанството,
обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975г., отм., бр. 64 от 16.07.1999г. и Правилник за
прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976г., обн.,
ДВ, бр. 72 от 7.09.1976г., отм., бр. 31 от 14.04.2000г. и разбира се преди
влизане в сила на чл. 16, ал. 1 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия. Начинът на
присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, нивото на
присъединяване и мястото на измерване на електрическата енергия се определяли
към момента на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа по
посочения в цитираните нормативни актове ред или в договора за присъединяване,
ако присъединяването било извършено след влизане в сила на Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000г., отм., бр. 34 от
19.04.2005г., аналогично на действащата в момента уредба в Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване
на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 04.04.2014г., а бил
безспорен фактът, че процесните обекти били присъединени през 1995г.
Видно било, че принципа
залегнал, както в отменените, така и в сега действащите нормативни актове бил,
че нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия се
определяли/дотоваряли към момента на присъединяване на обекта. Еднократно към
момента на присъединяване на обекта.
Ответното дружество оспорва
твърдението на ищеца, че по въпроса къде следвало да бъде мястото на измерване
в процесния обект се произнесъл в мотивите си PC И ОС - Стара Загора в решенията,
постановени по воденото между ищеца и „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД съдебно
производство по гр.д.№ 449/2018г. на PC - Стара Загора и в.гр.д.№ 1327/2018г. на ОС -
Стара Загора, с предмет - дължимостта на цена за пренос за периода 06.02.2013г.
- 13.08.2013г. Твърдят, че коментираното съдебно производство не само, че
касаело друг период - 23.07.2014г. - 22.08.2014г., които нямали нищо общо с
процесния, но било и за друго място на измерване - обект с ИТН 2939032 -
помпена станция „Орешник”.
Считат, че независимо от становището
на страните, а и на съда, по въпроса къде следвало да бъде мястото на измерване
на електрическата енергия за процесния период, предявените в настоящото
производство искове оставали неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени, тъй
като къде било мястото на измерване на електрическата енергия в обекта нямало отношение
към цената на електрическата енергия в контекста, в който ищецът произвел
претенцията си - разлика между регулирани цени и свободно договорени цени. Ето
защо:
Чл. 5. (1) При строеж, разширение и
реконструкция на промишлени, жилищни и други обекти преди започване на
проектирането, трябвало да се поиска разрешение от съответните
електроснабдителни организации за начина на електрозахранване, както и за
необходимата мощност за строителството.
Чл. 7. Когато за електроснабдяване на
нови обекти на организациите-потребители или за преустройство на съществуващи
техни обекти се налагало разширяване на разпределителните уредби, увеличаване
на трансформаторната мощност или други работи по съоръженията за пренос и
разпределение на електрическата енергия, това се правело за сметка на тези
потребители.
Чл. 24. (1) В договора за
присъединяване се включвали клаузи за:
- ниво на напрежение и брой на
фазите в мястото на присъединяване;
-
вид, технически параметри, брой и
място на монтиране на средствата за търговско измерване, на управляващите и комуникационни устройства към тях, както и тарифи за
измерване на електрическата енергия;
Чл. 19. (1) В договора за
присъединяване се включвали клаузи за:
- нивото на напрежение и броя на
фазите на границата на собственост;
-
вида, техническите параметри, броя и
мястото на монтиране на средствата за търговско измерване, на управляващите и комуникационни устройства към тях, както и тарифите за
измерване на електрическата енергия;
Ответното дружество считаме за
абсолютно правилна информацията, изложена в т. II. 5 от исковата молба свързана
с пазара на електроенергия в Република България. Не оспорва фактите така, както
били изложени от ищеца, но не били съгласни и оспорват, твърдението, че
действията на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ”
ЕАД били причина за настъпване на твърдените в исковата молба вреди, изразяващи
се в разлика в цената за електрическа енергия, заплатена от ищеца по цени на
регулирания пазар, вместо по свободно договорени цени. И това било така, тъй
като:
•
Не
съществувало норма в българското законодателство, касаеща пазара на
електрическа енергия, която да забранявала на потребителите, чийто обекти били
присъединени на ниво ниско напрежение, какъвто за процесния период
бил ищецът, да се регистрирали на свободния пазар на електрическа енергия в
Република България и да купували електрическа енергия по свободно договорени
цени;
•
Не
им било известно защо ищецът не предприел стъпки в тази посока, но категорично
твърдят, че нито едно от дружествата-ответници не извършвало действия, които да
препятствали регистрацията на ищеца на свободния пазар на електрическа енергия,
т.е. твърдят, че не съществувала и не съществува законова забрана или друга
пречка ищецът, чийто обект бил присъединен на ниво ниско напрежение, да сключил
договор, да купувал електрическа енергия и да я заплащал на избран от него
доставчик на свободния пазар, вкл. и на „Енергийна ефективност” АД, стигало да
пожелаел това;
•
Обстоятелството,
че клиентите, чиито обекти били присъединени на ниво средно напрежение били
задължение да изберяли доставчик на свободния пазар в определен срок, след
изтичането на който неизбралите получавали доставки от Доставчик от последна
инстанция по никакъв начин не влечало след себе си правило или извод, че
клиентите, чийто обекти били присъединени на ниско ниво на напрежение не можели
да подадат заявление за регистрация на свободния пазар и да купували енергия от
избран от тях доставчик по свободно договорени цени, каквито множество случаи
били налице. Не разбирали защо ищецът не бил между тях;
•
Не
разполагали с данни за процесния период ищецът да подавал заявление за
регистрация на свободния пазар за обект с ИТН 2939033, нито с данни Дружествата
да отказвали да извършат регистрацията;
•
Заявленията,
които ищецът правил имали за предмет единствено искане за промяна на мястото на
измерване на обект с ИТН 2939032 от ниско на средно напрежение;
•
Не
им било известно и не можели да предположат защо ищецът не предприел действия
за регистрация на свободния пазар по отношение на обект с ИТН 2939033, но
определено твърдят, че обстоятелството, че измерването на електрическата
енергия на обекта било на ниво ниско напрежение, не било пречка за настъпване
на пререгистрацията;
•
Поради
тази причина твърдят, че претендираните в исковата молба щети, представляващи
(доколкото можели да разберат) разликата между платената от ищеца цена на
електрическата енергия по регулирани цени, съгласно определената от КЕВР цена
за потребители на регулирания пазар и тази, която евентуално ищецът щял да
заплати, ако се регистрирал на свободния пазар, остойностени, съгласно сключени
от него договор от 28.05.2013г. с „Енергийна финансова група” АД, касаещ други
обекти на ищеца, била последица от собственото му поведение (непредприемане на
действия за регистрация на свободния пазар), а не поради действията на
ответниците или трети лица (отказ за регистрация или др.);
•
Твърдят,
че щетите настъпили именно поради непредприемането на действия за регистрация
на свободния пазар, а не поради факта, че измерването на електрическата енергия
било на ниско ниско напрежение, тъй като това обстоятелство не било пречка за
пререгистрация;
•
Считат,
че без значение бил и факта за колко други обекта и кога ищецът подал заявление
за регистрация на свободния пазар, както и какви цени на електрическата енергия
заплащал по договорите сключени с доставчиците на електрическа енергия в тези
обекти, тъй като те не касаели обектът, предмет на настоящия спор - помпена
станция „Орешник”, ИТН № 2939032;
•
Релевантни
за настоящия спор били единствено обстоятелствата, че по отношение на процесния
обект ищецът не подал заявление за регистрация на свободния пазар и не сключил
друг договор, както и фактът, че не получавал отказ за регистрация, вкл. и
такава поради това, че обектът бил присъединен на ниво ниско напрежение;
• В контекста
на гореизложеното не разбирали каква точно отговорност търсел ищеца от
ответниците и защо считал процесиите суми за недължими.
Считат, че изложената фактическа и
правна обстановка обосновавала неоснователността на предявените искове, поради
което моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли.
При отхвърляне на предявените искове,
моли съда да им бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски,
съгласно представените списъци по чл.80 от ГПК.
При уважаване на предявените искове -
възразяват срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, по-голям от
еднократния, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Считат, че ако бъдело претендирано възнаграждение
в такъв размер пред настоящата инстанция, то било прекомерно и моли съда да
бъде намалено до минималния размер, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В
законоустановения срок по делото е постъпило становище от трето лице помагач на
ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА“ АД, в което заявява, че оспорва
всички твърдения на ищеца, като същият следвало да проведе пълно и главно
доказване на твърдените от него факти и обстоятелства.
Същият
заявява, че поддържа всички направени от ответниците по делото твърдения,
възражения, доказателства и доказателствени искания.
Не оспорва
наличието и валидността на застрахователен Договор № 14005ZP1001, представен от ответника.
Оспорва ищецът
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД да е собственик на твърдяната
електропреносна мрежа – Електропровод „Венеция“ 20 kV на помпена
станция „Орешник“, на помпена станция „Кап. П. войвода“ и на намиращите се в
тях ЗРУ.
Видно от представената справка в
търговския регистър твърдяното имущество не е включено в капитала на ищеца.
Видно от представените от ищеца доказателства под № 4.1, 4.2,
4.3, 4.4, 4.5 и 4.6 същият не се явява собственик на твърдяната електропреносна
мрежа и ЗРУ, а само ползвател на същите. Собственик е Община Тополовград, която
единствено предоставила „безвъзмездно за експлоатация и поддържане“, съгласно
доказателство № 4.1 Заповед № 135/12.12.1985г. Съгласно същата ищецът се явява
само ползвател, но не и собственик на твърдяното имущество. Отделно от
горепосоченото цитираната Заповед не може да породи прехвърлящ ефект по отношение
на собствеността. Същото се отнася и за останалите представени от ищеца
доказателства с исковата молба.
Оспорва, че
процесното имущество е включено в капитала на дружеството „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД със заповед на Кмета на Община Тополовград от 12.12.1995г.
Оспорва, че с въпросната заповед е прехвърлена собствеността на Община
Тополовград.
Твърди, че
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД представлява търговско дружество с
ограничена отговорност, същото се учредява и се регулира по правилата на
Търговския закон. Апортирането на имущество в капитала на търговското дружество
няма характер на прехвърляне на собственост. Апортираното имущество остава
собственост на апортиращия съдружник (в случая Община Тополовград) и като част
от капитала на търговското дружество има роля и функция при определяне на
дяловете на съдружниците и отговорността им спрямо трети лица, кредитори на
търговското дружество. Апортът в капитала на търговското дружество обаче няма
характер на сделка, с която се прехвърля собствеността. Собствеността се
запазва за апортиращия съдружник. Същото се доказва и от хипотезите, в които от
търговското дружество излиза съдружника, апортирал имущество в капитала. Същите
обаче не са предмет на настоящото дело, но имат отношение към твърденията, че
собствеността не се прехвърля с апортирането. В този смисъл била и
задължителната практика на ВКС относно апортът в търговското дружество.
Предвид
гореописаното, оспорва твърдението на ищеца, че „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД е собственик на горепосочените електропреносни мрежи и съоръжения, като
твърди, че техен собственик е Община Тополовград. Поради това неоснователни са
твърденията на ищеца, че за ответника е налице задължение за инсталиране на
измервателни уреди на границата на посочената електроразпределителна мрежа.
Предвид факта,
че ищецът не предоставя на ответника документи, доказващи собствеността му
върху твърдяната електропреносна мрежа и съоръжения (Електропровод Венеция 20 kV, ПС Орешник и
ПС Кап. П.войвода), каквито документи са необходими, съгласно договора между
страните по делото, то и неинсталирането на измервателни уреди, а също и
твърдените настъпили пропуснати ползи/спестени загуби за ищеца, не могат да се
вменят във вина на ответника, тъй като ищецът (търговско дружество „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД) не е собственик на твърдяното от него имущество.
Твърди, че
искът е погасен по давност преди завеждане на исковата молба, поради което
същият се явява неоснователен.
Предвид
периодичността на задълженията, счита че в процесния случай давността следвало
да е 3 години, предвид тълкувателната съдебна практика.
Прави
възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на ищеца,
доколкото за същите са представени доказателства за реалното им плащане.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:
По
делото не е спорно, че ищецът и ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
са страни по договор за продажба на ел. енергия, като ищецът е потребител на
електрическа енергия на няколко обекта, в т.ч.
и на обект с ИТ № 2939033 – помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА”,
общ. Тополовград.
Не е спорно също така, че процесният обект на ищеца с ИТ
№ 2939033 – помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА”, общ. Тополовград, е бил
присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на другия ответник
по делото „Електроразпределение Юг” ЕАД на ниво ниско напрежение и че през 2016г.
е променено меренето на ниво средно напрежение (констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от
14.01.2016г. , който не е представен по делото, но е служебно известен на съда
от другите дела между страните).
Понастоящем не е спорно (видно и от отговора на исковата
молба и от приложените към отговора съдебни решения), че ищецът е собственик
на Електропровод „Венеция" 20 kV и на помпена
станция „КАПИТАН
ПЕТКО ВОЙВОДА”, а и това се установява от представните по делото писмени доказателства - заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община
Тополовград, акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен
опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „Орешник”, характеристика на ДМА - Трафопост „Орешник", акт обр.16 за
Електропровод „Венеция" 20 kV, на помпена станция „ОРЕШНИК" с. Орешник, на помпена
станция „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", разрешение за ползване 261 от 1995г., според
които писмени доказателства ищцовото дружество е собственик на помпената
станция и на електропровода от 29.12.1995г.
Представена е цялата кореспонденция на страните, касаеща въпроса за
собствеността на процесния трафопост и стартирането на процедура по смяна
на нивото на мерене, от която се установява: С писмо с изх. №
6053-30/24.09.2008г., „ЕВН България Електроразпределение АД“ е информирало
„ВиК“ ЕООД – Стара Загора, че предвид решение № Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на
обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за
клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява
цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР
в сила. В писмото е посочено, че „ЕВН България Електроразпределение АД“ все още
не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху
електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В
отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г. относно
идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които
обект, захранен от Подстанция Тополовград – извод „Венеция”. В писмото е
посочено, че са приложени: заповед на Община Тополовград за предоставяне за
експлоатация и поддържане на обект – ПС Дуганово – ел. провод и трафопостове на
ВиК – Стара Загора; извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка
относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел.
провода, образец 16, разрешение за ползване. С писмо до „ЕВН България
Електроразпределение“ АД с изх. № 2013/05.12.2008г., ищецът е изявил желание да
бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно
напрежение 20 kV в Подстанция гр. Тополовград на ИТ № 2939032 ПС „Орешник”, с.
Орешник и на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода /процесния/, които се
захранват от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост на „ВиК“ ЕООД, като е
посочил, че са им представили всички необходими документи за това. Видно
от писмо, с изх. № 01/09.01.2009г. „ЕВН България ЕР“ АД отново са изискали
документи за собственост на ел. провод 20 kV извод „Венеция” . Останалата част
от кореспонденцията между страните, също служебно известна на съда, не е
представена по делото, но както бе
посочено и по – горе, не е спорно, че в крайна сметка, след провелата се
кореспонденция, през 2016г. е било променено
меренето от страна на ниско напрежение на средно напрежение.
Видно
от представената по делото данъчна фактура № **********/30.09.2014г. (л.18),
издадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, е
била начислена на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД ел.енергия на стойност 18343,54
лева, заплатена от ищеца на 10.10.2014 г., видно от преводно нареждане (л.21 и
л.23).
По
делото е представена и кореспонденцията между ищеца и двамата ответници по
делото във връзка с подадено от „ВиК“ ЕООД заявление за регистрация на пазара
на балансиращата енергия до Електроенергиен системен оператор ЕАД, за
прехвърляне на отговорността за балансиране на обекти: ВиК ЕООД, КЕЦ 40, ИТН
2117011, с. Зимница ИТН 2008261; извод Рила гр. Казанлък с ИТН 2008237;
Пречиствателна станция въвод Ръжена с. Овощник с ИТН 2011685; Пречиствателна
станция въвод Черганово с. Овощник с ИТН 2008269; Пречиствателна станция за
отпадни води изв. Антена с ИТН 4097528; Пречиствателна станция за отпадни води
изв. радио с ИТН 4097535; Помпена станция Марица с ИТН 2012118 и ЕИ ПС Ханчето
с ИТН 2939127.С писмо с изх. № 2867/05.06.2013г. на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, „ВиК“ЕООД било уведомено, че отговаря на изискванията
за регистрация на балансиращия пазар по отношение на чл.7, ал.1, т.2 от
Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи. С писмо 1693/04.04.2013 г. до „ВиК“ ЕООД „ЕВН
България Електроразпределение“ ЕАД е потвърдило, че ще изпълнява всички права и
задължения на „оператор на разпределителната мрежа“ за горепосочените обекти на
„ВиК“ЕООД.
По
делото е представен и сключения между „ВиК“ ЕООД, в качеството си на Възложител
и „Енергийна финансова група“ АД, в качеството на Изпълнител, договор №
ДЗ-14/28.05.2013г. за възлагане на обществена поръчка, съгласно който договор възложителят
възлага, а изпълнителят приема да извършва доставка на определени количества
нетна активна ел. енергия по цена в размера и при условията,уговорени в
договора /л.35-37/.
За
изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно - техническата
експертиза, съгласно заключението по която през периода 23.08.2014г. – 22.09.2014г.
измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесната фактура за обект
ПС „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033 се е извършвало на ниво ниско
напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „Капитан
Петко Войвода”. Вещото лице е посочило, че ако се приеме, че електропровод
„Венеция" 20 kV, изходящ
от подстанция „Тополовград", е бил собственост на ищеца през процесния
период, границата на собствеността му са изводите на електропровод „Венеция“ в
ЗРУ на подстанция „Тополовград" на ниво средно напрежение. Ответникът е
трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно
напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на
електропровод „Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез обособяване
на отделно поле „мерене“ или в съществуваща килия. В тази част съдът кредитира
заключението като компетентно изготвено и съответно на останалите събрани по
делото доказателства. В останалата част съдът не го обсъжда и не го възприема,
тъй като вещото лице е направило правни изводи и е дало правни отговори.
По
делото е изслушана съдебно - икономическата експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира като пълно,
ясно и съответно на писмените доказателства. От заключението се установява, че
сумата по горепосочената данъчна
фактура № **********/30.09.2014г. е платена от ищеца с два банкови превода.
Вещото лице е изчислило, че дължимата стойност на ел.енергия за обекта за
процесния период по цени съгласно сключения договор № ДЗ-17/29.04.2014г. с „Мост
Енерджи“ АД, гр.София би възлязла на сумата от 8 165,22 лева. Предвид това
вещото лице е дало заключение, че се получава разлика от 3053,38 лева между
цената, платена от ищеца в размер на 11218,60 лева и стойността на
ел.енергията, изчислена на база договорените цени по договора от 29.04.2014г.
От
показанията на разпитания по делото свидетел А. Р. О., служител във „ВиК“ЕООД,
се установява, че в началото на 2013г. била стартирала процедура за избор на
доставчик на електрическа енергия на свободния пазар и избор на доставчик и
координатор на балансираща група на всички обекти, присъединени на средно напрежение. Такъв договор бил
сключен през 2013г., а от 01.07.2014г. бил сключен договор с друг
доставчик на ел.енергия. Свидетелят
разказа, че по отношение на ПС „Капитан Петко Войвода“ не е бил сключен такъв
договор, тъй като обектът бил присъединен на ниско напрежение, а законът
задължавал обектите, които били присъединени на средно напрежение да излязат на
свободния пазар и това било извършено по отношение на тези обекти. Не им била
призната собствеността по отношение на ПС „Капитан Петко Войвода“ и останал на
ниско напрежение. Ако е било признато право на собственост за този обект,
нивото на мерене е щяло да стане средно и е можело да бъде включен в списъка на
средния пазар. През годините на експлоатация на този електропровод разходите за
поддръжката му са били за сметка на ВиК. Съдът кредитира изцяло показанията на
този свидетел като кореспондиращи с представените писмени доказателства, като
не се събраха други доказателства, които да поставят под съмнение
достоверността на показанията или да ги оборват.
При така
установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
С предявения
по настоящото дело иск се търси деликтна отговорност. Съгласно
разпоредбата на чл.49 ЗЗД
възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени от изпълнителя
при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД
е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е
отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия - настъпва
в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по
повод изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да
се породи тази отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от
лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД,
е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод
на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка
между тях. Ето защо в тежест на
ищеца е да докаже претърпените вреди /вкл. характера и размера им/ и че същите
са причинени в резултат от противоправни действия или бездействия на лице,
натоварено от ответника, при или по повод на изпълнението на възложената му
работа (не е необходимо доказване на конкретното лице), изрично разпределена му
с доклада по делото.
В случая съдът
приема за безспорно установено от всички събрани по делото доказателства правото
на собственост на ищеца върху електропровод „Венеция“ и помпена станция „Капитан
Петко Войвода“ . Не е спорно, че към момента на изграждането си процесният
трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същия момент е
липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване
на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие съгласно
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/2007г. и 2013г.,
отм./, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната /електроразпределителната/ мрежа към потребител, мястото на
измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. За да
бъде присъединен един потребител към електропреносната мрежа на средно
напрежение е необходимо същият да бъде собственик на електрическа
уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на
потребителя. В хипотезата, когато съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос
са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се
извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското
напрежение. Следователно, от важно значение е къде е границата на собственост
на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ.
Съгласно чл.27
от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа,
границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното
предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от
вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл.29, ал.1, т.1 от Наредбата границата
на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на
кабелните накрайници към уредбата.
Цитираните
разпоредби налагат извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения. Тази
граница в конкретния спор се установява от заключението на вещото вещо лице по
СТЕ, според което границата на собствеността са изводите на електропровод „Венеция“
в ЗРУ на подстанция „Тополовград“ на ниво средно напрежение. Ответникът е
трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно
напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на
електропровод „Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез обособяване
на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия.
Изложеното по
– горе обаче не обосновава деликтна отговорност
на ответниците, такава, каквато се претендира в настоящото производство.
От това, че за процесния период от време измерването на потребена енергия за
обект ПС „Капитан Петко Войвода“ неправилно се е извършвало на ниво ниско
напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „Капитан
Петко Войвода“, не следва, че ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи
се в разликата между заплатената от него цена за доставена и реално потребена
ел. енергия и тази, която би заплатил, ако беше сключил договор с доставчик на
свободния пазар. Не е съществувала законова забрана и по отношение на този
обект да се избере доставчик на ел.енергия на свободния пазар. Това, че ищецът
не се е възползвал от тази си възможност не се дължи на противоправни действия,
респ. бездействия на ответниците. В този смисъл са и показанията на ангажирания
от самия ищец свидетел, служител във „ВиК“ ЕООД, че именно бившият му
ръководител е определял обектите, които да излязат на свободния пазар и че през
2014г. е стартирала такава процедура и по отношение на обектите на „ВиК“ ЕООД,
присъединени на ниско напрежение. Ищецът, въпреки вменената му доказателствена
тежест, не установи противоправно поведение на който и да е от ответниците, в
резултат на което „ВиК“ ЕООД да не е могло да избере доставчик на свободния
пазар и по отношение на ПС „Капитан Петко Войвода“ и предвид това да е
претърпял вреди. Като такова поведение не може да се цени отказа на
„Електроразпределение юг“ ЕАД да смени нивото и мястото на мерене на ел.енергия за исковия период -
от ниско на средно ниво на мерене. От обстоятелството, че в срок до
01.10.2013г. клиенти, чиито обекти са били
присъединени на ниво средно напрежение, е следвало да изберат доставчик на
свободния пазар и в случай че не са се възползвали от правото си на избор, след
тази дата са се снабдявали от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД в качеството
му на доставчик от последна инстанция, не следва извода, че е имало забрана за
клиенти с обекти, присъединени на ниско
напрежение, да направят такъв избор.
Съгласно чл.95 ЗЕ всеки клиент има
право да избира доставчик на електрическа енергия, а съгласно чл. 94а от ЗЕ крайният снабдител
осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови
крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се
снабдяват от друг доставчик. Съгласно чл.15, ал.2, т.3 от Правила за търговия с
електрическа енергия
договорите по регулирани цени се сключват
между крайните снабдители, от една страна, и битови и небитови крайни
клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво
ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.
От цитираните
разпоредби е видно, че е липсвала забрана клиент с обект, присъединен на ниско
напрежение, да избере доставчик на ел.енергия на свободния пазар. По делото не
са представени никакви доказателства ответниците да са препятствали тази
възможност на ищеца по отношение на
процесния обект. Предвид това твърдените щети, представляващи разликата
между платената от ищеца цена на електрическата енергия по регулирани цени,
съгласно определените от ДКЕВР такива за потребители на регулирания пазар и
тази, която евентуално ищецът би заплатил, ако се е бил регистрирал на
свободния пазар, остойностени съгласно сключения от него договор от 29.04.2014г.
с „Мост Енерджи“ АД, гр.София, не се дължат на противоправни действия на
ответниците. Липсва също така и причина връзка между отказа на „Електроразпределение юг“
ЕАД да промени мястото и нивото на мерене на ел.енергия и претендираните вреди,
по гореизложените съображения.
Предвид горното, предявеният иск за
вреди срещу „Електроразпределение юг“ ЕАД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. По същите съображения следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и предявеният, при условията на евентуалност, иск за същите вреди
срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответниците юрисконсултски
възнаграждения на представителите им от по 150 лева за всеки от тях, определени
на основание чл.25, ал.1 от НЗПП (арг. чл. 78, ал.8 ГПК).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо
Ботев” № 62 против „Електроразпределение
юг” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив,
ул. Христо Г. Данов № 37, иск за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3 327,25
лева, представляващи платена цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа
до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, ИТ №
2939033, за периода 23.08.2014г. - 22.09.2014г., по данъчна фактура №**********/ 30.09.2014г., вследствие бездействието на „Електроразпределение
юг” ЕАД за промяна на мястото и нивото на мерене на доставена ел.енергия за
този обект, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 25.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения, при условията на евентуалност, от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо
Ботев” № 62 против „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, иск за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 3 327,25 лева, представляващи платена
цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, ИТ № 2939033, за периода 23.08.2014г.
- 22.09.2014г., по данъчна фактура
№**********/ 30.09.2014г.,
вследствие бездействието на „Електроразпределение юг” ЕАД за промяна на мястото
и нивото на мерене на доставена ел.енергия за този обект, ведно със законната
лихва считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 25.07.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение юг”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.
Христо Г. Данов № 37, сумата в размер на 150 лева, представляваща разноски за процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо
Ботев” № 62, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, сумата
в размер на 150 лева, представляваща разноски за процесуално представителство по делото.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на
страната на ответниците „Застрахователна компания Уника“АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Тодор Александров 18.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: