РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. Карлово, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20235320101647 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл.55, пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл. 26 от ЗЗД.
Ищецът - Х. Н. К. Твърди, че на 23.11.2020г. сключила с ответното
дружество договор за потребителски кредит №***, по силата на който са й
предоставени в собственост заемни средства в размер на 200.00 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 40.50 %, годишен процент на разходите –
46.08%. Съгласно договора (глава V) „Поискани от клиента допълнителни
възможности“ и е предоставена услуга „Ф.“- Право на промяна на
погасителния план на потребителския кредит. Съгласно Глава VI от договора
„Параметри по кредита“ по „Поискана и закупена допълнителна услуга“,
дължи възнаграждение на ответното дружество за закупената услуга „Ф.“
сумата в размер на 72.00 лв. Твърди, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но
не дължи плащания за процесната допълнителна услуга „Ф.“ на следните
правни основания:
За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в
чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити
въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания,
1
на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на
изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или
предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали
предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на
изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те
включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на
неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от
страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на
потребителите или заплащане на такси за различни допълнителни услуги.
Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на
такси, които те събират за осигуряване на фирми - гаранти или за
предоставяне на допълнителни услуги, небанковите финансови институции си
осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената
възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване
за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.
Преценката за действителността на клаузите за възнаграждение за закупената
допълнителна услуга „Ф.“ и за нейния обоснован размер следва да бъде
извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението и следва да се
извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС
по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка и за допълнителна услуга произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката или на
допълнителната услуга, поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като
могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии -
естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на
които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други
правни способи, вид на уговорената неустойка или допълнителна услуга и на
неизпълнението, съотношение на размера на уговорената допълнителна
услуга и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно
изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в
производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно
всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги
съотнесе към доводите на ищцата, съгласно разясненията в задължителната
2
тълкувателна практика на ВКС.
Предвиденото възнаграждение за закупената допълнителна услуга „Ф.“
в размер на 72.00лв. е източник на допълнителна печалба, доколкото тя е
близо 50% от заетата сума в размер на 200 лева, без да зависи от вредите от
неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не
кореспондира с последици от неизпълнението. Предвидено е да се кумулира
към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на
кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със
задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите
нрави. Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата
финансова институция е поставила изисквания, за да обоснове получаването
на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Възнаграждението за закупената услуга „Ф.“ е договорено в нарушение
на изискванията на добросъвестността и е излязло извън присъщата й
функция.
Твърди, че е нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата
му, би следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен
процент, чиито стойности в конкретния казус не отговарят на действителните
параметри по договора. Чрез уговореното в клаузата на Глава VI от договора
се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната
страна. От една страна, възнагражденията за закупена допълнителна услуга
„Ф.“ е включено като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга
- същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от
неизпълнението, тъй като е съизмеримо с предоставената сума по кредита.
Клаузата предвиждаща, че заемателката дължи възнаграждение за
закупена от нея допълнителна услуга „Ф.“ в размер на 72.00 лева в процесния
договор (глава VI Параметри по кредита) намира, че противоречи на добрите
търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка (чл.143, т.5 от ЗЗП). Такава разпоредба е в пряко противоречие и с
3
добрите нрави, поради което е и нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Този извод се формира от естеството на договора за кредит (потребителски с
по-слаба и уязвима страна) от съотношението на заема и таксата за закупена
услуга Ф.. Защитата на потребителите е въздигната в конституционен
принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от
основните защитни политики на Европейски съюз. Нормите, регламентиращи
потребителската защита имат характера на императивни и специални такива.
Специалните основания за недействителност на договора по смисъла на чл. 22
от ЗПК са въведени с оглед засилена защита на потребителя по договора за
предоставяне на финансови услуги, при който същият е в неравностойно
положение, предвид характера на договора като едностранен търговски и
специфичната специализирана и сложно организирана финансова материя.
Обстоятелствата по чл. 22 от ЗПК създават висок риск за средния потребител
да претърпи вреди от недобросъвестно, непълно или подвеждащо
предоставяне на информация от търговеца, или поради липсата на достатъчна
финансова грамотност на потребителя да осмисли предоставената му
информация, ако тя не е предоставена на разбираем език и подходящ
аналитичен вид.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да върне на ищцата сумата в размер на 72.00 лв., представляваща
получена без правно основание от ответника по сключен с него договор за
потребителски кредит №*** от 23.11.2020г. и обективирана в глава VI
„Параметри по кредита“ по поискана и закупена допълнителни услуги „Ф.“ -
Право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално -
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното
равноправие между страните, нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10
от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит.
Ответното дружество - „П.К.“ ЕООД признава предявения осъдителен
иск относно услуга Ф. в размер на 72.00 лв. Моли съда да се произнесе с
решение при условията на признание на иска, съгласно чл. 237 от ГПК. Моли
съда да не възлага разноски в тежест на ответника. Ищецът не е подавал до
дружеството искания, молби, претенции за неоснователно заплатени от него
4
суми. Ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е
признал иска, поради което и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските се
възлагат върху ищеца. В случай, че възложи разноски и в тежест на
ответника, с настоящото на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца, в случай че същото надвишава минималния размер,
определен съобразно изискванията на Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения, като моля да вземете предвид и
измененията на Наредба 1, направени с ДВ. бр.45 от 15 Май 2020г.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск за заплащане на сума, недължимо платена, като
неустойка по договор за потребителски кредит № *** от 23.11.2020г. сключен
с „П.К.“ ЕООД.
Доколкото ответникът не оспорва нищожността на клаузата за закупена
допълнителни услуги „Ф.“ в размер на 72.00 лв., съдът намира за установено
по делото възникването на облигационно отношение между страните по
договор за кредит, по силата на което кредитът е погасен, в това число и
процесната сума, което се установява от представената Разписка № ***г. от
И.П.. Закупена допълнителни услуги „Ф.“ се явява недължимо платена.
Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в претендирания размер.
Този факт се признава от ответника. Следва да се отчете, на основание чл.
235, ал. 3 от ГПК, че в хода на делото и до приключване на съдебното дирене,
ответникът не е представил доказателства за заплащане на претендираната
сума, въпреки признаването на иска. Ето защо, претенцията на ищеца следва
да бъде уважена в пълен размер.
Тъй като ответникът е дал повод за завеждането на делото, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът по делото има право на направените от него
разноски, в случая – за платена държавна такса в размер на 50.00 лева.
Същевременно, процесуалния представител претендира присъждане и на
адвокатско възнаграждение. Видно от представеното по делото адвокатско
пълномощно е, че Х. Н. К. е упълномощила адв. С. К. Н. да я представлява в
настоящото производство, като от Договора за правна помощ и съдействие (л.
5
9 от делото) се установява, че адвокатската правна помощ се оказва по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, т.е. безплатна адвокатска помощ на материално
затруднени лица, както по първоначалния иск, така и по насрещния такъв.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и
осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди
ответника по делото да заплати в полза на адвокат С. К. Н. адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във
вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от списъка на
разноски по чл. 80 от ГПК (л. 28), адвокатското възнаграждение по
предявения иск е 400.00 лева, който хонорар е съобразен с размерите,
предвидени в Наредба № 1/9.07.2004г., което следва да се присъди.
Неоснователно е възражението на ответника да не му се възлагат
разноски, доколкото с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
е признал иска, съответно - за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Независимо от признаването на иска, ответника не е изплатил на ищеца
процесната сума до приключване на устните състезания, поради което се
явява повод за настоящото производство. По отношение прекомерността на
сумата, същата е определена в минимален размер, определен по реда на
Наредба № 1/9.07.2004г.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., кв.М., бул. „Б.“ № ***, да заплати на Х. Н. К. от гр. Б., ул. „В.“ *** с
ЕГН **********, на основание признатия по реда на чл. 237 от ГПК, иск с
правно основание чл.55, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 26 от ЗЗД, сумата от 72.00
(седемдесет и два) лева, представляваща получена без правно основание от
ответника - „П.К.“ ЕООД, ЕИК *** по сключен с него договор за
потребителски кредит № *** от 23.11.2020г. и обективирана в глава VI
„Параметри по кредита“ по поискана и закупена допълнителни услуги „Ф.“,
6
като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално
- правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното
равноправие между страните, нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10
от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „П.К.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С., кв.М., бул. „Б.“ № ***, да заплати
на Х. Н. К. от гр. Б., ул. „В.“ *** с ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 50.00 лева.
ОСЪЖДА „П.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., кв.М., бул. „Б.“ № *** да заплати на АДВ. С. К. Н., с адрес на
упражняване на дейността: гр. Пловдив, ул. „Й.Г.“ № ***, адвокатско
възнаграждение за осъществено на ищеца - Х. Н. К. от гр. Б., ул. „В.“ *** с
ЕГН ********** - безплатно процесуално представителство по делото, в
размер на 400.00 лева, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7