Р Е Ш Е Н И Е
№ 75 02.03.2021г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на девети февруари две
хиляди двадесет и първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
при секретаря Ирена
Симеонова
като разгледа докладваното
от съдия Демиревски
административно
дело № 551 по описа на съда за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 40
ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация.
Адв. М.П. от САК, като пълномощник
на В.С.Б., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, обжалва Решение № РД-15-1084/27.10.2020
г. на Кмета на община Разлог, в частта по т. 2 от същото. Релевира основанията за оспорване по чл. 146
т. 2 и т. 4 от АПК. Нарушението на формата свързва с липса на мотиви в
решението относно обема на дължимата по заявлението информация и дължимите
разходи за нейното предоставяне. Нарушението на материалния закон свързва с
дължимост на информацията като обществена такава. Моли за отмяна на решението в
оспорената част и връщане на преписката на кмета на общината за ново
произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Претендира съдебни разноски.
В с.з. пълномощникът на
жалбоподателката поддържа жалбата. Допълнително сочи, че липсват каквито и да
било мотиви на органа относно формата за предоставяне на информацията.
Представя списък на разноските по делото.
В писмено становище и в с.з. ответникът
- Кмет на община Струмяни, чрез процесуалният си представител, намира жалбата
за неоснователна. Твърди, че с предоставената от органа форма на исканата
информация, се постига целта на ЗДОИ субекта да може да си състави собствено
мнение за дейността на общината. Представя и писмено становище, в което
претендира и юрисконсултско възнагражднеие.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по
спора:
Със Заявление за предоставяне на
достъп до обществена информация вх. № 94-00-3591/16.10.2020 г. до Кмета на
община Разлог, жалбоподателката е поискала предоставяне на информация, свързана
със сключените договори между общината и средствата за масово осведомяване
/вестници, телевизия, радиа, електронни информационни сайтове/ за периода
01.01.2017 г. – 01.10.2020 г. и информация за тяхното изпълнение и заплатените
от общината суми по тези договори, като желае предоставяне на следните
документи:
т. 1 – всички договори за рекламно и
информационно обслужване за посочения период;
т. 2 – всички протоколи или други
писмени документи, доказващи и установяващи изпълнението на задълженията от
страна на изпълнителите по сключените договори
за посочения период и
т. 3 – справка за изплатените от
бюджета на общината суми по договорите за посочения период за всяка година
поотделно. Посочената форма за предоставяне на информацията е чрез изпращане на
копия на посочена електронна поща.
По оспореното Решение № РД—15-1084/27.10.2020
г. на Кмета на община Разлог е предоставен достъп до информацията, както
следва:
т. 1- органът е посочил, че
предоставя пълен достъп до исканата обществена информация от заявлението за
достъп;
т. 2 – исканата обществена
информация да бъде предоставена под формата на справка, като отчетът за
изпълнението на бюджета на община Разлог е публикуван на официалния интернет
сайт на Община Разлог;
т. 3 – да бъде осигурен достъп до
исканата обществена информация по електронен път на посочения адрес;
т. 4 – да не се заплащат разходи по
предоставянето на исканата обществена информация, на оснонаие чл. 35 ал. 3 от
ЗДОИ;
Решението е изпратено на
заявителката по електронната поща на 29.10.2020 г., а жалбата по делото е
подадена по пощата на 11.11.2020 г.
С оглед така установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Оспорените от
жалбоподателката части от решението са с утежняващ за адресата характер, тъй
като не е спазена исканата в заявлението форма за предоставяне на информацията.
Жалбата е подадена пред компетентния съд по чл. 40 ал. 1 от ЗДОИ във вр. с чл. 133
ал. 1 от АПК в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е
основателна. Съображенията за това са следните:
В пределите на съдебната проверка по
чл. 168 от АПК, съдът намира решението в оспорените части за незаконосъобразно.
Подаденото заявление от 16.10.2020 г.
съдържа искане за предоставяне на информация, чиито характер се включва в
дефиницията за обществена служебна такава по чл. 2 ал. 1 и чл. 11 от ЗДОИ.
Търсената информация касае договорни отношения между общината и трети лица по
отношение рекламното и информационно обслужване на общината. Задължен субект за
предоставяне на информацията е кмета на общината като орган на изпълнителната
власт по чл. 38 ал. 1 от ЗМСМА, който попада в обхвата на чл. 3 от ЗДОИ.
Изложеното води до извод за наличие на материална, териториална и персонална
компетентност на издателя на акта.
Решението е издадено в срока по чл. 28
ал. 1 от ЗДОИ по редовно заявление.
Решението има съдържанието по чл. 34
ал. 1 от ЗДОИ, но липсват надлежни мотиви за упражненото от органа правомощие
по чл. 27 ал. 1 т. 1 - 3 от ЗДОИ. Посочените законови правила задължават органа
да се съобрази с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена
информация, освен в случаите, когато за нея няма техническа възможност или е
свързана с необосновано увеличаване на разходите за предоставянето. При наличие
на тези изключения органът има право да предостави информацията в определена от
него форма измежду посочените такива в чл. 26 ал. 1 от ЗДОИ. Предоставената от
закона оперативна самостоятелност на органа възниква при наличие на
изключенията по чл. 27 ал. 1 от ЗДОИ. В процесното решение и справката към него
органът не е обосновал приложението на хипотезите по чл. 27 ал. 1 т. 2 от ЗДОИ.
По отношение на оспорената т. 2
от решението:
Исканата от заявителката форма за
предоставяне на справка за изплатените от бюджета на общината суми по договорите
с изпълнителите е по чл. 26 ал. 1 т. 4 от ЗДОИ – предоставяне на документите по
електронен път на посочена електронна поща.
Предоставената от органа информация
е във вид на справка, съдържаща част от информацията по договорите досежно
датите на сключване, изпълнителите, предмета, срока на действие и годишната
сума. Мотивите за тази форма на достъп до информацията са свързани евентуално с
необосновано увеличаване на разходите по предоставяне на документите.
Посочената от органа форма за предоставяне на информацията
не е измежду допустимите такива по чл. 26 ал. 1 от ЗДОИ, но с оглед исканата от
жалбоподателката справка по т. 3 от заявлението е мислимо нейното предоставяне.
В този случай обаче следва да се прецени дали обемът на предоставената
информация съответства на искането, така че да постигне целта по чл. 2 ал. 1 от
ЗДОИ. Справката към решението по т. 2 не замества съдържанието на договорите, тъй
като не съдържа клаузите за правата и задълженията на страните, начина на
изпълнение на договорите, начина на плащане, отговорността на страните при
неизпълнение, забавено или неточно изпълнение, подписалите договорите лица и
др. В този вид Справката отразява волята на органа да предостави само част от
исканият достъп, като за частта от искането, по която не е предоставен достъп
липсва посочено основание за това измежду хипотезите по чл. 37 от ЗДОИ.
Недопустимо е използвайки хипотезата по същество на чл. 27 ал. 1
от ЗДОИ /непосочена като правно основание в решението/, органът да
препятства възможността за достъп до цялата информацията при отсъствие на
законовите основания за това. Законовите форми за предоставяне на информацията
не засягат обема на дължима от органа информация. В този вид Справката не позволява
на заявителката да си състави собствено мнение за пълното съдържание на
договорите.
Липсва надлежна мотивация на органа за приложение на
хипотезата по чл. 27 ал. 1 от ЗДОИ. Наличието на 23 броя договори само по себе
си, без други данни за техния обем като страници, формат и приложения, както и
за очаквания размер на разходите по предоставяне на информацията в поисканата
от заявителката форма, не може да обоснове извод за необосновано увеличение на
разходите по предоставяне на информацията, кавато е евентуалната причина
органът да предостави справка само с
част от исканата информация. Органът е длъжен да се съобрази с предпочитаната
от заявителката форма, като дори в хипотезите по чл. 27 от ЗДОИ може да
използва повече от една от възможностите по чл. 26 от ЗДОИ с цел по този начин
да се реализира максимално пълно правото на достъп в подходящата форма. Становището
на пълномощника на органа в писменото становище не може да замести липсата на
мотиви на органа за приложение на чл. 27 ал. 1 т. 1 - 3 от ЗДОИ във връзка със
задължителните указания в ППВС № 4/22.09.1976 г. по гр.д.№3/1976 г., ТР № 16/31.03.1975
г. на ОСГК на ВС, развити в т. 2 от ТР № 4/22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002
г., ОС на съдиите. Мотивите към административният акт могат да бъдат изложени
най - късно до изпращане на жалбата срещу акта на по - горестоящия
административен орган, в съобщението до
страните, в съпроводителното писмо или в друг документ към преписката, изходящ
от органа издател на акта. Мотивирането на акта е изискване за
законосъобразност на същия.
Исканата от заявителката форма за
предоставяне на договорите, протоколите и другите писмени документи във връзка
с изпълнение на договорите от изпълнителите през заявения период е по чл. 26
ал. 1 т. 4 от ЗДОИ – предоставяне на документите по електронен път на посочена електронна
поща.
Предоставената от органа информация
е такава по чл. 26 ал. 1 т. 1 от ЗДОИ, но същата е непълна. Не са предоставени
копия от исканите договори, документи или други писмени документи, предоставени
по електронен път.
Този начин на мотивиране на акта не
отговаря на изискванията за надлежно упражнено правомощие по чл. 27 ал. 1 т. 1
- 3 от ЗДОИ. Видно от обема на предоставения достъп, касае се за документи,
като няма яснота за техния обем в страници и кое би довело до разходи за
общината, които са в необоснован размер с оглед целите на ЗДОИ. Липсата на
мотиви за приложение на хипотезите по чл. 27 ал. 1 т. 1 - 3 от ЗДОИ не може да
се санира с излагането на възражения в хода на съдебното производство по делото
предвид задължителните указания в посочената по - горе практика на ВС и ВАС.
Изложеното обосновава извод, че
решението в оспорената част е издадено в нарушение на чл. 38 от ЗДОИ във вр. с
чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, изразяващо се в липса на фактически основания за
неговото издаване, което нарушение не позволява извършване на преценка от съда
за неговата законосъобразност.
На основание чл. 172 ал. 2 пр. 2 от АПК съдът ще отмени решението на органа в оспорената част.
По реда на чл. 173 ал. 2 от АПК административната преписка
ще се изпрати на органа за ново произнасяне. При новото произнасяне органът
следва се извърши нова преценка относно възможността за предоставяне на пълната
информация в исканата от заявителката форма. При наличие на хипотезите по чл. 27
ал. 1 т. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДОИ органът следва да мотивира същите от
фактическа страна с конкретни съображения, свързани с обема и вида на
информацията, техническата обезпеченост на общината и евентуалните разходи по
предоставяне в исканата форма като предостави информацията в пълен обем в една
или повече от формите по чл. 26 ал. 1 от ЗДОИ, така че да се постигне целта на
закона заявителката да може да си състави собствено мнение относно търсената
обществена информация за договорите и тяхното изпълнение.
На основание чл. 143 ал. 1 от АПК
община Разлог дължи заплащане на жалбоподателката на деловодни разноски в
размер на 510 лв., включващи 500 лв. за адвокатско
възнаграждение и 10 лв. за ДТ.
Мотивиран от горното, Кюстендилският
административен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № РД-15-1084/27.10.2020 г. на Кмета на община Разлог в частта по т.
2 от същото.
ИЗПРАЩА
административната преписка на Кмета на община Разлог за ново произнасяне по т. 2
от Заявление вх. № ЗДОИ-29/16.10.2020 г. на В.С.Б. при изпълнение на
задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА РАЗЛОГ да заплати на В.С.Б. /с посочени лични данни и адрес/ деловодни
разноски в размер на 510 лв. /петстотин и десет лева/.
Решението не подлежи на касационно
оспорване на основание чл. 40 ал. 3 от ЗДОИ.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: