О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../…...01.2019г.
гр.В
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
търговско
дело №1790 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от “Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19, представлявана от
В М С и Д Н Н, действащи чрез юрисконсулт М.С.Б.,***, против М. А Ц., с ЛНЧ **********,
с адрес: ***, с която e предявен иск с правно основание чл.415, ал.3 от ГПК във
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати сумата, за която по ч.гр.д.№12107/2018г. по описа на PC В, е отказано издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължени въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а именно сумата от 34185.17 евро, представляваща общо задължение по
Договор за жилищен и ипотечен кредит от 03.09.2009г., от която 29105.38
евро-главница, 4264.18 евро-договорна /възнаградителна/ лихва-за периода от
21.07.2017г. до 19.09.2018г., 477.81 евро-такса управление, 266.96
евро-застраховка обезпечение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на искова молба. Претендират се деловодни
разноски.
Исковата молба
отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,
поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал
писмен отговор на исковата молба, в който е обективирано волеизявление за признание на иска.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищеца писмени доказателства се явяват допустими, относими
и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва
да бъдат допуснати до събиране по делото.
С оглед
изявлението на ищеца, че оттегля искането си за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, съдът не дължи произнасяне по посоченото искане.
На основание
чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към
спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските
в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова
молба от “Банка ДСК“ ЕАД, против М. А Ц., с която e предявен иск с правно
основание чл.415, ал.3 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата, за която
по ч.гр.д.№12107/2018г. по
описа на PC В, е отказано издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължени въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а именно сумата от 34185.17
евро, представляваща общо задължение по Договор за жилищен и ипотечен кредит от
03.09.2009г., от която 29105.38 евро-главница, 4264.18 евро-договорна
/възнаградителна/ лихва-за периода от 21.07.2017г. до 19.09.2018г., 477.81
евро-такса управление, 266.96 евро-застраховка обезпечение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на искова молба.
Претендират се деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца е
поискал от Районен съд В издаването на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, срещу кредитополучателите Д Д Ц и М. А Ц., за вземането си
по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 03.09.2009г. с договорен размер от
32000 евро. Твърди се, че за въпросното вземане, е образувано ч.гр.д.№12107/2018г. на
Районен съд В, като с Разпореждане №31951/13.08.2018г. съдът е разпоредил
издаване на Заповед за незабавно изпълнение по отношение на длъжника Д Д Ц и
отказ издаването на такава срещу длъжника М. А Ц., респективно на основание
чл.415, ал.1, т.3 от ГПК е указал на ищеца възможността да предяви осъдителен
иск втория длъжник. Ето защо се поддържа, че за ищеца е налице интерес от
предявяване на настоящият иск.
В подкрепа на основателността на претенциите се сочи, че на 03.09.2009г.
банката, в качеството на кредитор е сключила Договор за жилищен и ипотечен
кредит с Д Д Ц и М. А Ц., в качеството им на кредитополучатели, по силата на
който договор ищеца е предоставил на кредитополучателите, сумата от 32000 евро, която те следва да върната за срок от
300 месеца, чрез месечни вноски, включващи дължимите месечни плащания за лихва
и главница. Твърди се, че за
обезпечаване на вземането на банката по договора за кредит е вписана законна
ипотека с рег.№17769/03.09.2009г., акт 276, том I на СВ-гр.В върху собствения
на кредитополучателя недвижим имот-Търговски обект №2, находящ се на партерния
етаж в жилищна сграда в гр. В, ул.“К.Д.“ №*, с площ **** кв.м., заедно с
принадлежащото му избено помещение под търговския обект, с площ от 45кв.м.,
както и 9.7803% ид.ч. от общите части и от правото на строеж. Твърди се, че дължимата лихва за
получения кредит се формира от базов лихвен процент за този вид
кредит, определян периодично от кредитора и стандартна надбавка. Сочи се, че
към датата на сключване на договора базовия лихвен процент е 4.69 %, а стандартната
надбавка е в размер на 7.30 процентни пункта, или лихвения процент по кредита
възлиза на 11.99 %. Твърди се,
че при изпълнение на изискванията на програма “ДСК Уют“,
кредитополучателят има право на преференциална лихвена надбавка съгласно условия
за ползване на преференциален лихвен процент по програма “Уют“, като в случай
на неизпълнение на някое от условията по програмата, губи правото да я ползва и
от датата на неизпълнението заплаща лихвата, договорена по т.7 от договора за
кредит. Поддържа се, че плащанията
по кредита са преустановени, като с последната внесена сума е погасена част от
дължимата вноска за месец юли на 2017г. Поддържа
се, че невнасянето на договорените месечни погасителни вноски,
съгласно предвидения погасителен план, съставлява неточно и непълно изпълнение
на поетите от кредитополучателите, договорни задължения. Сочи се, че при
допусната забава, съгласно т.20.1, раздел VII “Отговорности и санкции“ от
Общите условия към договора за ипотечен кредит, частта от вноската, представляваща
главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна
надбавка от 3 процентни пункта. Поддържа се,
че в т.20.2, раздел VII “Отговорности и санкции“ от ОУ е
предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. Твърди се, че
поради допусната забава в плащанията на месечните погасителни вноски с над 90
дни и на основание т.20.2 от ОУ във вр. с чл.60, ал.2 от ЗКИ, за банката е възникнало
договореното потестативно право да обяви вземането си за главница по договора
за кредит за предсрочно изискуемо и спрямо ответника, което право тя е
упражнила с предявяване на настоящата искова молба. Твърди
се, че към датата на предявяване на исковата молба и обявяване на
кредита за предсрочно изискуем-20.09.2018г., не са погасени 14 броя погасителни
вноски. Сочи се, че към тази дата размера на дългът възлиза, както следва:
29105.38 евро-главница, 4264.18 евро-договорна /възнаградителна/ лихва за периода
от 21.07.2017г. до 19.09.2018г. и 804.77 евро-такси и разноски, от които 477.81
евро-такса за управление и 266.96 евро- застраховка обезпечение.
С постъпилия в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба,
ответника декларира, че
признава изцяло по основание и размер вземането на банката-ищец, с произход
Договор за жилищен и ипотечен кредит от 03.09.2009г., както и направените от
банката разноски в хода на съдебното производство. Предвид направеното
изявление за признание на иска, ответника моли за постановяване на решение по
реда на чл.237 от ГПК.
С допълнителна искова молба, ищеца моли на основание чл.237, ал. 1 от ГПК да
бъде постановено решение при признаване на иска, както и за осъждане на
ответника да заплати сторените разноски за платена държавна такса в размер на
1449.22лв.
Предявените
претенции намират правното си основание в чл.415, ал.3 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата
на страните, съдът намира, че не са налице права и факти, които да се нуждаят от доказване.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.
представените от ищеца, писмени доказателства.
НАСРОЧВА производството по т.д.№1970/2018г. на ОС В за разглеждане в открито
съдебно заседание на 14.02.2019г. от 13.55
часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис
от настоящото определение.
НАСОЧВА страните
към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към
Окръжен съд В, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при РС В,
на адрес: гр.В, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС В, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните,
че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на
производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще
намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на
спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до
окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали
размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :