Разпореждане по дело №191/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. и Ш. В. от с.К.,Б. обл. ,с която предявени обективно и субективно съединени искове против О. Б. С. от Б.,ул.”. Д. №,И. М. Г. от с.К.,Община Б.,и Д. М. К. от с.К.,Община Б. ,за прогласяване на основание чл.40 ЗЗД недействителността на сделката по нот.акт №57 т.І рег.№375 д.№57/2002г . на нотариус Кр.М. с район на действие РС-Р. и отмяна на този нотариален акт на основание чл.537 арл.2 ГПК., при условията на евентуалност са предявени искове по чл.26 ал.1 ЗЗД -за прогласяване на основани ечл.26 ал.1 ЗЗД нищожност поради накърняване на добрите нрави ,и поради противоречие със закона ,на сделката по визирания по-горе нотариален акт.Против И. М. Г. и Д. М. К. ищците са предявили и иск с правно основание чл.108 ЗС за ревандикация на имота-предмет на сделката по нот.акт №57 т.І рег.№375 д.№57/2002г . на нотариус Кр.Манев с район на действие РС-Разлог ,и за отмяна на основание чл.537 ал.2 ГПК на нотариален акт № 159 ,т.ІV рег.№3905 д.№759/2003г. на нотариус К. М.,с район на действие РС-Р.,с който посочените ответници са придобили по договор за покупко-продажба процесния имот,представляващ двуетажна масивна търговска сграда със застроена площ от 210кв.м и разгъната застроена площ -420 кв.м ,състояща се от самостоятелни обекти-ресторант на първи етаж и магазин-на втория етаж ,построена в урегулиран поземлен имот ХІV-415 в кв.38 по ЗРП на с.К.,Община Б.,Б. обл. при съседи на поземления имот:М. Д. ,Д. Р. К. и от две страни-улици.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответниците са подали отговор.

С отговора първият ответник О. С. оспорва като неоснователни предявените против него искове за установяване нищожност на сделката по н.а. №.акт №57 т.І рег.№375,д.№57/2002г. на сочените от ищците основания.Противопоставя правоизключващите възражения,че продажната цена за прехвърлянето на имота не е поставена като изискване в упълномощителната сделка-пълномощно с рег.№338/07.02.2002г.Твърди,че между страните уговорките са били различни от твърдяните от ищците още при закупуване на имота от тях по договора за продажба с ПК-Б. ,и че той е заплатил продажната цена по тази сделка. Поддържа,че прехвърлянето на имота по данъчна оценка не визира увреждане,доколкото в упълномощителната сделка не е поставено изискване за минимална продажна цена.Ответникът С. сочи още ,че също по данъчна оценка е извършено прехвърлянето на собствеността по придобивната сделка на ищците с ПК"Р." и ако се приеме,че прехвърлянето на имот с продажна цена равна на данъчната оценка визира нееквивалентност на престациите,то и ищците не са станали собственици поради нищожност на придобивната им сделка на основание-накърняване на добрите нрави.По останалите искове поддържа,че дори да има неспазване на задължителни изисквания от нотариуса при изповядване на атакуваната сделка ,това не очертава нотариалните действия като нищожни ,доколкото не са извършени визираните в чл.472 ГПК/отм./ нарушения.Оспорва се като неоснователен и иска по чл.537 ал.2 ГПК,тъй като по този ред могат да се отменят само констативни нотариални актове,а не и такива за сделки.С отговора са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.В срока за отговор с допълнителна молба ответникът С. е представил още писмени доказателства

В отговора си ответниците Д. К. и И. Г. са навели възражение за недопустимост на иска по чл.108 ЗС поради преждевременното му предявяване .Позовават се на недопустимост за пререшаване на въведеното спорно материално право поради силата на пресъдено нещо по влезлите в сила решения по гр.д.№480/2002г. по описа на РРС и гр.д.№179/2004г. по описа на същия съд.При условията на евентуалност ,в случай на уважаване на иска за нищожност на придобивната сделка на праводателя им по н.а. №.акт №57 т.І рег.№375,д.№57/2002г. , ответниците К. и Г. са направили възражение за придобиване на имота на основание давностно владение и изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност ,от която се ползват като добросъвестни купувачи.

В представените писмени защити пълномощниците на ищците и на ответника О. С. доразвиват защитните тези изразени в хода на устните състезания.

Като съобрази и обсъди доводите на страните и извърши съвкупна преценка на събраните доказателства,Б. окръжен съд приема за установена следната фактическа страна на спора:

С договор за покупко-продажба на недвижим имот ,сключен на 07.02.2002г. с нотариален акт №48,т. І рег.№346 д.№48/2002г. на нотариус К. М. с район на действие РС-Р. , ищците М. и Ш. В. са придобили по време на брака си в режим на съпружеска имуществена общност продаденият им от ПК”Р.”-със седалище гр.Б.недвижим имот ,представляващ двуетажна масивна търговска сграда със застроена площ от 210 кв.м ,състояща се от самостоятелни обекти-ресторант на първия етаж и магазин –на втория етаж,построена върху държавен имот-УПИ ХІV-415 в кв.38 по плана на с.К. ,Община Б.,Б. област.При сключването на сделката страните са направили изявление ,записано в нотариалния акт,че продажната цена е в размер на 9 187,20лв и е платена на продавача преди подписването на договора.Установява се от приетото като доказателство писмо №11 /04.04.2001г. отправено до ищеца М.В. от ПК”Р.” чрез законовия й представител –председателя В.М. ,че между страните по описаната по-горе прехвърлителна сделка са били водени преговори за покупко-продажба на търговската сграда в с.К. от 1998г. ,но тъй като до 2000г. сделката не е била реализирана УС на кооперацията е приел решение за извършване на продажбата по нова цена- 40 000лв .Съгласно това решение на управителния орган на кооперацията-продавач вземането й за част от цената -20 000лв се счита погасено с прехвърляне на описаните в уведомителното писмо два автомобила –марка „Форд” с рег.№ и рег.№.Разликата до размера на новоопределената цена –сумата от 20000лв е вменена като задължение за доплащане на ищеца В.,който е следвало да го изпълни в срок до 01.07.2000г. Със събраните доказателства не се установява изпълнение на условията в посоченото уведомително писмо на председателя на ПК”Р.”-гр.Б. до първия ищец.Това писмено доказателство представлява частен свидетелстващ документ. Оспорването по реда на чл.193 ал.1 ГПК по отношение автентичността на подписа на председателя на кооперацията е отменено с протоколно определение в съд.заседание на 02.02.2012г. поради оттегляне на направеното искане за това/заявено с молбата на адв.С. на л.137 от делото.Частният свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила и предвид разпоредбата на чл.180 ГПК съдът го цени само като изявление на председателя на кооперацията-продавач по продажбения договор по н.а. №48,т. І рег.№346 д.№48/2002г. за установяване на преддоговорните отношения на страните по тази сделка.От неоспореното заключение на вещото лице В. по извършената ССЕ се установява,че на 06.02.2002г.,т.е. ден преди сключването на сделката по визирания по-горе нотариален акт , ответникът О. С. е продал на ПК-гр.Б. собствения си товарен автомобил марка „Форд” с ДК № за сумата 300лв,която кооперацията му е изплатила с РКО №52/07.02.2002г.След тази дата автомобилът е заведен като ДМА на ПК”Р.”-гр.Б..Д. обяснява ,че продажбата на процесната търговска сграда е извършена с ищеца В.,тъй като решението на управителния орган на кооперацията е било процесната сграда да се продаде на член-кооператор ,а към 2002г. ищецът е отговарял на това условие.Същата свидетелка сочи непротиворечиво отношенията между ищеца М.В. и ответника О.С. по повод закупуването на сградата от ПК-Б.Двамата са водили пред нея разговори щото С. да заплати цената на сградата като една част-20 000лв заплати със собствени парични средства ,а разликата до определената от УС цена –чрез прехвърлянето на собствеността върху собствени МПС-два микробуса ,но формално купувач по сделката да е първия ищец поради изискването за извършване на продажбата на член -кооператор в кооперацията-продавач.Обсъдени във взаимната им връзка показанията на св.Д. ,допълнителното заключение на експерта В. и обясненията й в съд.заседание на 05.04.2012г. мотивират настоящия състав на БлОС да приеме фактическия извод,че цената на сградата по договора за продажба между ПК”Р.” и ищеца М.В. е платена от ответника О. С. ,макар че за сумата 20 600лв е издаден ПКО ,по който като вносител на сумата в брой е записан ищеца В. В тази връзка стои въпрос за доказателственото значение на направеното изявление от пълномощника на ищеца М.В. в съд.заседание на 30.11.2010г. по приложеното гр.д.№548/2010г. по описа на РС-Р. ,с което е извършено признание на факта ,че ответникът О. С. е доплатил на ПК”Р.” сумата 20 000лв като част от продажната цена по сделката между кооперацията и М.В..Тъй като е направено по друго гр.дело/прекратено с влязло в сила определение/ това признание на факт не може да се цени пряко в настоящия процес по реда на чл.175 ГПК. Няма пречка обаче то да се приеме като извънсъдебно изявление от пълномощник на ищеца в рамките на дадената му представителна власт с определената от чл.179 ал.1 ГПК доказателствена стойност .Тя произтича от значението на протокола от съдебно заседание като официален документ,съставен по установените форма и ред за установяване на извършените пред съд процесуални действия по гражданско дело.Ценено по този начин и обсъдено в съвкупност с посочените по-горе доказателства посоченото изявление допълнително аргументира направения извод,че ответникът О.С. фактически е платил продажната цена на процесната сграда по договора за продажба между кооперацията и ищеца М.В.В тази връзка съдът цени и показанията на св.Х. като относими за изясняване на действителните отношения между страните по повод извършената продажба на процесната сграда от кооперацията на ищеца и атакуваната с предявените искове сделка по нот.акт № 57 т.І д.№57/2002г. на нотариус К. М. с район на действие РС-Р.Св.Х. сочи,че присъствал на разговори между ищеца В. и ответника С. последният да плати продажната цена на кооперацията-продавач и след придобиването на имота от ищците веднага да му го прехвърлят .Установява се от представения в срока за отговор нот.акт №159 т.ІV д.№759/2001г. на нотариус К. М. с район на действие РС-Р. за учредяване на договорна ипотека,че ответникът С. е кредитор на ищеца по вземане,произтичащо от договор за заем на парични средства в размер на 24000лв,обезпечено с ипотека върху друг недвижим имот на ищците.Този договор потвърждава показанията на св.Х. за наличието на облигационни отношения между ищеца В. и ответника С. ,които имат значение за изясняване на мотивите за извършеното с атакуваната сделка договаряне на пълномощника сам със себе си и за установяване налице ли е твърдяното от ищците увреждане по смисъла на чл.40 ЗЗД.

От приетите писмени доказателства се установява,че договорът за продажба по нот.акт №48,т. І рег.№346 д.№48/2002г.,с който ищците са придобили процесната сграда от ПК”Р.” е изповядан в нотариална форма в един и същи ден-07.02.2002г. с нотариалното удостоверяване на подписа на ищеца като упълномощител в даденото на ответника С. пълномощно ,с което последният е извършил атакуваната като нищожна сделка по нот.акт № 57 т.І д.№57/2002г. на нотариус К.М. с район на действие РС-Р.Това обстоятелство има значение за разкриване на действителната воля в уговорките между ищеца М.В. и ответника С. и обосновава твърдението на последния,изразено в отговора ,че ищците не са имали намерение да задържат имота,а да му го прехвърлят веднага след придобиването.Такава е логическата връзка,която може да се изведе от извършената от ищеца упълномощителна сделка в деня на придобиването на имота ,с която е предоставил право на ответника С. да договаря сам със себе си като определи сам купувача и цената.Съобразно дадените му права с нотариално завереното пълномощно рег.№338/07.02.2002г. ответникът С. е прехвърлил на себе си собствеността върху процесната сграда с атакувания като нищожен договор за покупко-продажба ,обективиран в нотариален акт №57 т.І рег.№375 д.№57/2002г. на нотариус К. М. с район на действие РС-Р.Продажбата е извършена четири дни след придобиването на имота от ищците по нот.акт №№48,т. І рег.№346 д.№48/2002г. и при същата продажна цена-9 187,20 лв ,равняваща се на данъчната оценка на имота.Установи се със събраните доказателства ,че действително платената цена на ПК”Р.” по договора за продажба с ищците е по-висока от отразената в нотариалния акт ,но също така се установи,че действителната цена е заплатена от ответника С.,а не от ищците.Обстоятелството,че в представената по делото квитанция към приходен касов ордер,изд.от ПК”Р.” на 06.02.2002г. като вносител на сумата 20 600лв е вписан ищеца В. не може да обоснове обратния извод .Този документ –ПКО е частен свидетелстващ и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила ,поради което и оспорването на съдържанието му не се извършва по реда на чл.193 ал.1 ГПК,а истинността на отразеното обстоятелство за вносителя на сумата 20 600лв може да се опровергае /съответно установи/ със събраните писмени и гласни доказателства.Св.Д. установява ,че ПКО №57/06.02.2002г. за сумата 20 600лв е оформен за нуждите на счетоводните записвания,но фактически сумата не е платена в брой от отразения в документа като вносител ищец,а е внесена от С. по банкова сметка на ПК .Съдът кредитира показанията на посочената свидетелка ,тъй като са непротиворечиви с показанията на св.Х. и се потвърждават от констатациите на вещото лице В. /вж.обясненията й в съд.заседание на 05.04.2012г./,както и от извънсъдебното признание на пълномощника на ишеца В. по гр.д.№548/2010г. по описа на РС-Р. ,обсъдено по-горе.

С нотариален акт за покупко-продажба №159 т.ІV рег.№3905 д.№789/2003г.на нотариус Кр.М. ответникът С. е прехвърлил процесната търговска сграда на ответника И. Г. ,чиято съпруга към момента на придобиването е третата ответница Дж.К. /вж.удостоверение за граждански брак /.И тази възмездна прехвърлителна сделка е извършена при продажна цена почти равна на данъчната оценка- за сумата 10 000лв при данъчна оценка 9 383,70лв.

От показанията на св.М.се установява,че веднага след придобиването на имота ответникът Г. е започнал да извършва значителни подобрения в него-сменил покрива и дограмата,направил ограда покрай сградатапоставил теракота .Свидетелката сочи,че сградата е изцяло обновена,докато преди това,докато е била собственост на ПК е била много занемарена.Не се установява от събраните гласни доказателства ищецът да е оспорвал собствеността на ответника Г. след придобиването на имота от последния през 2003г.,да е смущавал установеното от него владение или да му е заявявал, че той е действителния собственик на имот.

Определената оценка на процесната сграда чрез експертното заключение по извършената съдебно –техническа оценителна експертиза по метода на капитализиране на бъдещите приходи към датата на сключване на атакуваната сделка -11.02.2002г. е 40 200лв.Вещото лице инж.Т. пояснява,че не може да се извърши оценка по метода на пазарните аналози/сравнителни продажби/ ,тъй като за населеното място, в което се намира процесния имот не са регистрирани възмездни сделки с подобни имоти .При отсъствие на възможност за оценка по метода на сравнителните продажби,който в най-голяма степен дава представа за реалните пазарни цени ,следва да се приеме следващата най-близка до реалната пазарна цена оценка-по метода на капитализиране на бъдещи парични приходи.Тъй като се касае за нежилищна сграда с търговско предназначение бъдещата доходност на обекта е най-близкият показател за пазарната му стойност при отсъствие на реален пазар на недвижими имоти.

При така установеното от фактическа страна съдът приема следните правни изводи:

Предявени са при условията на комулативно обективно и субективно съединяване искове за прогласяване недействителност на сделката покупко-продажба по нот.акт № 57 т.І рег.№375 д.№57/2002г. на нотариус К. М. с район на действие РС-Р. с правно основание чл.40 ЗЗД ; чл.26 ал.1 ЗЗД –на две основания:противоречие със закона и накърняване на добрите нрави; чл.472 ГПК/отм./ ;чл.537 ал.2 ГПК и чл.108 ЗС /последният е предявен само срещу ответниците Ив.Г. и Д. К../Доколкото такова съединяване на искове е допустимо само при условията на евентуалност ,като главен иск следва да се разгледа най-напред този с правно основание чл.40 ЗЗД.От произнасянето по предявените искове за нищожност на процесната сделка зависи допустимостта на иска по чл.108 ЗС против ответниците Ив.Г. и Д. К. по повдигнатото възражение за непререшаемост поради силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 480/2002г. по описа на РС-Разлог,тъй като ревандикационният иск в настоящето производство е основан на същите правопораждащи факти и обстоятелства,които ищците са сочили по предявения иск за собственост по посоченото гр.дело.Затова този иск би бил допустим само при основателност на някой от обективно съединените искове за нищожност на процесната сделка като нов факт,настъпил след влизане в сила на решението по гр.д.№480/2002г. по описа на РС-Р.Затова по допустимостта на иска за собственост по чл.108 ЗС съдът следва да се произнесе след разрешаване на спора по исковете за нищожност на процесната сделка.

По иска с правно основание чл.40 ЗЗД:

Претенцията по този иск е основана на обстоятелствата,че атакуваната сделка е извършена от ответника С. ,който е договарял сам със себе си във вреда на представляваните ищци и си е прехвърлил имота по цена,многократно по-ниска от действителната пазарна цена.В трайно установената съдебна практика се приема,че нееквивалентността на престациите е необходимо условие,но сама по себе си не обосновава основание за обявяване недействителността на сделката по отношение на представлявания./в този смисъл определение №1324/18.10.2011г. на ВКС-ГК,ІV г.о. по гр.д.№262/2011г./ Добросъвестността на представителя се предполага в хипотезата на чл.38 ал.1 ЗЗД-когато упълномощителят е предоставил на представителя право да договаря лично със себе си, какъвто е настоящия случай.В тежест на ищците е да установят недобросъвестност на пълномощника си чрез пълно главно доказване на елементите от фактическия състав на чл.40 ал.1 ЗЗД-настъпила вреда за представляваните и знание за увреждане у представителя при извършеното договаряне сам със себе си.Не се установява недобросъвестност на ответника С. при изпълнение на възложения му с упълномощителната сделка мандат –да продаде процесната сграда ,вкл. и на себе си, при условия каквито сам определи.Когато в упълномощителната сделка не е определена минимална продажна цена,предоставената на пълномощника свобода на договаряне следва да се преценява в рамките на реалните възможности да действа като добър стопанин и съобразно конкретните уговорки между него и представляваните лица.При отсъствие на реален пазар на недвижими имоти със същата или сходна на характеристиката на продадената търговска сграда обективна пазарна цена към датата на продажбата не може да се формира. В крайна сметка пазарна е тази цена,по която един имот може да бъде продаден към даден момент ,а тя се определя основно от търсенето и предлагането на имоти със същата или подобна характеристика. Дори ако се приеме за меродавна оценката, която вещото лице Т. дава по метода на приходната стойност увреждане за представляваните ищци не е налице предвид установените между тях и ответника уговорки предшестващи атакуваната сделка във връзка с плащането на цената по придобиването на имота от ПК”Р.”.При сключване на атакуваната сделка представителят С. е действал в изпълнение на тези договорености ,което изключва недобросъвестност и знание за увреждане.При установените в случая уговорки за прехвърляне на имота на ответника С. веднага след придобиването на собствеността от ищците по договор за покупко-продажба с ПК „Р.” и доказаното плащане на цената по придобивната за ищците сделка със средства на представителя съдът не приема,че процесната сделка уврежда представляваните.Неполучаването на продажната цена по атакуваната сделка въобще не е основание за недействителност на сделката,тъй като касае нейното изпълнение ./решение №68/19.02.2009г. на ВКС-ГК-ІV г.о. по гр.д.№4790/2007г./ Дали пълномощникът е платил продажната цена на упълномощителите може да се преценява по иск за разваляне на договора поради неизпълнение ,по иск за плащане на цената или по иск за отчет по мандата,каквито в случая не са предявени.По изложените съображения съдът намира иска по чл.40 ЗЗД за неоснователен.

По евентуалните искове с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД:

Като фактическо основание за твърдяната нищожност на процесната сделка поради нарушение на добрите нрави ищците са посочили нееквивалентността на престациите.Тези обстоятелства се припокриват с изложените по иска с правно основание чл.40 ЗЗД.Не се установява ответникът С. да се е облагодетелствал от посочената в нотариалния акт продажна цена,равна на данъчната оценка ,тъй като и последващата прехвърлителна сделка,с която е прехвърлил имота на ответниците Ив.Г. и Д. К. е извършена по цена, надвишаваща незначително / с 800лв/ продажната цена по атакуваната сделка.Нарушение на добрите нрави има когато сделката е сключена при тежък конфликт на интереси и при драстично разминаване между продажна цена и действителна пазарна цена ,а такива обстоятелства в случая не са установени.

Не е налице и твърдяното противоречие на процесната сделка със закона,което ищите извеждат от отсъствието на „валидна данъчна оценка” за процесния имот при изповядването й пред нотариуса.Дори ако се приеме,че нотариусът не е извършил проверка за изпълнение на условията по чл.226 ал.1 ДПК/отм./ при изповядване на сделката това не я определя като нищожна,а е свързано с последици от данъчно-фискален характер за страните по сделката/респ. за нотариуса,който я е изповядал/.За валидността на сделката е без значение обстоятелството дали прехвърлителите са декларирали имота и дали удостоверението за данъчна оценка е издадено на тяхно име .Данъчната оценка има валидност за календарната година,за която е издадено удостоверението. Дори ако сделката е изповядана с удостоверение за данъчна оценка, което не е издадено по данъчна партида на прехвърлителите , нарушението на закона не е такова,че да води до нищожност на сделката.По изложените съображения и евентуалните искове за нищожност следва да се отхвърлят като неоснователни.

Предвид неоснователността на исковете по чл.26 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на процесната сделка поради накърняване на добрите нрави ,и поради нарушение на закона, следва да се отхвърли и иска по чл.472 във вр. с чл.470 ГПК/отм./.Този иск в случая е акцесорен по отношение на посочените по-горе ,тъй като законодателят е обявил за нищожни тези нотариални действия,които нотариусът не е имал право да извърши.В случая препращането е към чл.470 ГПК/отм./,но не се установи сделката да е извършена при накърнение на добрите нрави или при противоречие със закона .Неоснователността на исковете по чл.26 ал.1 ГПК предопределя неоснователността и на иска по чл.472 във вр. с чл.470 ГПК/отм./

По исковете с правно основание чл.537 ал.2 ГПК :

Исковете за отмяна на нотариални актове № 57 т.І рег.№375 д.№57/2002г. и № 159 ,т.ІV рег.№3905 д.№759/2003г. на нотариус К.М. с район на действие РС-Р. са недопустими,тъй като по реда на чл.537 ал.2 ГПК се отменят само констативни актове ,а не такива за сделки.Съдебната практика е постоянна в този смисъл / така в решение №615 /15.10.2010г. на ВКС-ГК-ІІІ г.о. по гр.д.№1208/2009г. постановено в производство по чл.290 ГПК/.

Недопустимостта на исковете по чл.537 ал.2 ГПК налага прекратяване на производството по тях.

По иска за ревандикация с правно основание чл.108 ЗС:

В конкретния случай този иск е недопустим по следните съображения:

С влязло в сила решение по гр.д.№480/2002г. по описа на РРС е отхвърлен иск по чл.108 ЗС за процесния имот ,предявен от настоящите ищци против ответника С.. Решението е постановено при участието на И. Г. и Д. К. като трети лица –помагачи на О. С..Последните двама ответници в настоящето производство са придобили имота по време на производството по гр.д.№480/2002г. по описа на РРС,тоест те са частни правоприемници на ответника С., поради което и на основание чл.298 ал.2 ГПК / респ. чл.220 ал.1 ГПК-отм./ влязлото в сила решение по посоченото гр.д. има сила на пресъдено нещо за страните в настоящето производство.Освен това в отношенията между ищците и И. Г. и Д. К. влязлото в сила решение по гр.д.№480/2002г. по описа на РРС има установително действие на основание чл.179 ал.1 ГПК/отм./ /аналогично на чл.223 ал.1 ГПК/ предвид участието им като помагачи на ответната страна .Тъй като се основава на същите правопораждащи факти,каквито ищците са изтъквали с иска по гр.д.№480/2002г. по описа на РРС, предявеният в настоящето производство иск по чл.108 ЗС е недопустим на основание чл.299 ал.1 ГПК,което налага прекратяване на производството в тази му част.

Предвид крайния резултат и на основание чл.78 ал.3 и 4 ГПК на ответниците следва да се присъдят сторените от тях деловодни разноски,за което са направили своевременно искане .

Така мотивиран ,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от М. И. В. с ЕГН * и Ш. А. В. с ЕГН * ,двамата с адрес :с.К. ,Община Б. ,Б. област против О. Б. С. с адрес:Б.,ул.”. Д. №,ЕГН *, И. М. Г. с ЕГН * и Д. М. К. с ЕГН *,двамата с адрес:с.К. ,Община Б., Б. област за прогласяване нищожност на основание чл.40 ЗЗД и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД –поради накърняване на добрите нрави и поради противоречие със закона на договора за покупко-продажба ,сключен с нотариален акт № 57 т.І рег.№375 д.№57/2002г. на нотариус К. М.с район на действие РС-Р., вписан в Службата по вписванията гр.Р. с вх.рег.№95/11.02.2002г.,акт №51 т.1 д.№57/2002г. за недвижим имот, представляващ двуетажна масивна търговска сграда със застроена площ от 210кв.м и разгъната застроена площ -420 кв.м ,състояща се от самостоятелни обекти-ресторант на първи етаж и магазин-на втория етаж ,построена в урегулиран поземлен имот ХІV-415 в кв.38 по ЗРП на с.К.,Община Б.,Б. обл. при съседи на поземления имот:М. Д. ,Д. Р. К. и от две страни-улици.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от М. И. В. с ЕГН * и Ш. А. В. с ЕГН * ,двамата с адрес :с.К. ,Община Б. ,Б. област против О. Б. С. с адрес:Б.,ул.”. Д. №,ЕГН *, И. М. Г. с ЕГН * и Д. М. К. с ЕГН *,двамата с адрес:с.К. ,Община Б., Б. област за прогласяване на основание чл.472 ГПК/отм./ нищожност на нотариалните действия на нотариус К. М. с рег.№061 в регистъра на Нотариалната камара ,с район на действие РС-Р.,извършени при изповядване на сделката по нотариален акт № 57 т.І рег.№375 д.№57/2002г. ,вписан в Службата по вписванията -гр.Р.с вх.рег.№95/11.02.2002г.,акт №51 т.1 д.№57/2002г.

ОСЪЖДА М. И. В. с ЕГН * и Ш. А. В. с ЕГН * ,двамата с адрес :с.К. ,Община Б. ,Б. област да заплатят на О. Б. С. с адрес:Б.,ул.”. Д. №,ЕГН * сумата 450лв /четиристотин и петдесет лева/ ,а на И. М. Г. с ЕГН * и Д. М. К. с ЕГН *,двамата с адрес:с.К. ,Община Б., Б. област да заплатят общо сумата 500лв/петстотин лева/ за направените от тях деловодни разноски пред настоящата инстанция.

Решението в горната част подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения на основание чл.108 ЗС иск от М. И. В. с ЕГН * и Ш. А.В. с ЕГН * ,двамата с адрес :с.К. ,Община Б. ,Б. област против И. М. Г. с ЕГН * и Д. М. К. с ЕГН *,двамата с адрес:с.К. ,Община Б. Б. област за установяване правото им на собственост и предаване на владението върху недвижим имот ,представляващ двуетажна масивна търговска сграда със застроена площ от 210кв.м и разгъната застроена площ -420 кв.м ,състояща се от самостоятелни обекти-ресторант на първи етаж и магазин-на втория етаж ,построена в урегулиран поземлен имот ХІV-415 в кв.38 по ЗРП на с.К.,Община Б.,Б. обл. при съседи на поземления имот:М. Д. ,Д. Р. К. и от две страни-улици ,поради недопустимост на иска на основание чл.299ал.1 във вр. с чл.298 ал.1 и 2 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявените искове от М. И. В. с ЕГН * и Ш. А. В. с ЕГН * ,двамата с адрес :с.К. ,Община Б. ,Б. област против О. Б. С. с адрес:Б.,ул.”. Д. №,ЕГН *,И. М. Г. с ЕГН * и Д. М. К. с ЕГН *,двамата с адрес:с.К. ,Община Б. Б. област за отмяна на основание чл.537 ал.2 изр.трето ГПК на нотариален акт № 57 т.І рег.№375 д.№57/2002г. на нотариус К.М. с район на действие РС-Р. ,вписан в Службата по вписванията гр.Р. с вх.рег.№95/11.02.2002г.,акт №51 т.1 д.№57/2002г. ,и на нотариален акт № 159 ,т.ІV рег.№3905 д.№759/2003г. на нотариус К.М.,с район на действие РС-Р. поради недопустимост на тези искове .

Решението в частта за прекратяване на производството по исковете с правно основание чл.108 ЗС и чл.537 ал.2 ГПК има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: