Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали, 30.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на девети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Невена Калинова
при секретаря Елеонора Г.
като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1808 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът К.П.Д. предявява иск по чл.422, ал.1 от ГПК за
установяване на парични вземания по
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. N 511/2018г.
на РС-Кърджали.Първият главен иск е за неизплатени възнаграждения за
месец август и месец септември 2017г. с цена 1 304 лв., а вторият главен иск е
за невърнат депозит с цена 500 лв., като се претендира с акцесорни искове
обезщетение за забава върху всяка една от двете
главници за периода от 18.09.2017г. до 26.03.2018г., съответно от 68.96 лв. и от 26.44 лв., както и законна лихва върху главниците от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК, при твърдения,
че вземанията произхождат от сключен договор за търговско сътрудничество между
„К и К 2016“ ООД гр.Кърджали с „Табак Маркет“ АД, съдружници в което са ищецът К.П.Д. и К.
Л. Г., които като такива работят заедно и делят по равно
превежданото от „Табак Маркет“ АД възнаграждение.Паричните вземания за главници
се претендират по причина, че ищецът е прекратила качеството си на съдружник в
„К и К 2016“ ООД на 18.09.2017г., продавайки дружествените си дялове на другия
съдружник К. Л. Г., и въпреки многократни покани дружеството не й е изплатило
дължимите възнаграждения и депозит, а именно възнаграждение за м.август 2017г.,
възнаграждение за м.септември 2017г., първото от 916 лв., второто от 388 лв.,
както и не е върнат дадения депозит по сключения договор с „Табак Маркет“ АД,
възлизащ на 500 лв., поради което и ответното дружество изпада в забава и дължи
същите с обезщетения за забава, индивидуализирани по размер за всяка една
главница съгласно указанията на съда.В съдебно
заседание ищецът чрез адвокат пълномощник поддържа исковете, моли за
уважаването им и претендира разноски по
делото.
Ответникът „К и К 2016“ ЕООД гр.Кърджали с отговор на исковата молба оспорва
исковете при възражение, че договорът за търговско сътрудничество от
20.04.2016г. е сключен между „Табак Маркет“ АД и „К и К 2016“ ООД и отношенията
по този договор са между така посочените дружества, като изплащаното от първото
на второто на възнаграждение по договора по издадени фактури е приход на
дружеството ответник, по който приход е дължим 10% данък печалба и от който
приход ответникът изплаща разходи, свързани с тази дейност, посочени в отговора
на исковата молба. Възразява, че искането на ищеца представлява по своята
правна същност искане за разпределяне на печалба на дружеството и описвайки
начина на формиране на същата ответникът сочи, че не е осъществен фактическия
състав съгласно Търговския закон в съответствие с разпоредбите му на чл.123,
предл. 2, чл.137, ал.1 т.3 и чл.137, ал.3, т.к. решение за разпределяне на
печалба не е взето от дружеството. Възразява, че съгласно сключения договор
между посочените по-горе две дружества, депозит от общо 1 000 лв. е платен
от ответника от първите две месечни възнаграждения, същият има обезпечителен характер
и връщането му се дължи от „Табак Маркет“ АД едва след прекратяването на
сключения на 20.04.2016г. договор при предвидените в същия условия. В съдебно
заседание ответникът чрез адвокат пълномощник поддържа възраженията срещу иска,
моли за отхвърлянето му и за разноски по делото.
Районният съд като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното:
Предявен
е иск по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК за
признаване за установено в полза на ищеца и спрямо ответника,
че последният му дължи паричното вземане по
издадената по ч.гр.д. N 511/2018г. на РС-Кърджали Заповед N 249/27.03.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца сумата 1 804 лв. главница, представляваща месечно възнаграждение
за месец август и септември 2017г. и депозит по франчайзинг, както и сумата от 95.40
лв. – мораторна лихва за периода от 18.09.2017г.
до 26.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 27.03.2018г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски от 38 лв.
– дължима и внесена държавна такса, при посочени
обстоятелства от които произтича вземането: кредиторът/ищецът/ е бивш съдружник
в
„К и К“ООД до
18.09.2017г., в което качество получавала половината
от хонорара по договора с „Табак маркет“АД, впоследствие
продала дружествените си дялове на К. Л. Г., и след заличаването
й като съдружник и управител , дружеството „К и К“ ЕООД
й дължало сумата 916 лв.- възнаграждение за месец август 2017г.,
сумата 388 лв. – възнаграждение за месец септември 2017г. ,
и сумата от 500 лв. -
депозит по франчайзинг.
С оглед твърденията и възраженията на страните по делото безспорно е, че
ищецът е съдружник в „К и К 2016“ ООД до
вземането на решение от 12.09.2017г. за освобождаването й като такъв и
съответно вписването на това обстоятелство в търговския регистър поради
прехвърляне чрез продажба на притежавания от нея дружествен дял на другия
съдружник К. Л. Г. и докато ищецът е съдружник в ответника е сключен договор за
търговско сътрудничество от 20.04.2016г между „Табак Маркет“ АД и ответника.
Така посоченият договор за търговско сътрудничество от 20.04.2016г.
регулира материално правоотношение между сключилите го две търговски дружества
„Табак Маркет“ АД гр.София, наричано Търговец, и „К и К 2016“ ООД гр.Кърджали,
с управители и съдружници К. Л. Г. и К.П.Д., наричано Сътрудник, при осъществяване
организацията и управлението на продажбата на дребно на бързооборотни стоки,
доставени от Търговеца или неговите доставчици, в собствения на Търговеца
преместваем обект, в който Сътрудникът се задължава да организира и управлява
продажбата им срещу възнаграждение, формирано от гарантирано/фиксирано/ месечно
възнаграждение и променливо месечно възнаграждение, посочени в Приложение N 3, неразделна част от договора, за получаването на което Сътрудникът издава
фактура на Търговеца, при уговорена парична гаранция за изпълнение на паричните
задължения по договора от 1 000 лв., която сътрудникът предоставя на
Търговеца като депозит, платим по 500 лв. от първите две месечни възнаграждения
по договора, подлежащ на връщане в срок от 60 дни от датата на прекратяване на
договора, при липса на парични задължения на Сътрудника към Търговеца.Договорът
е сключен за срок от 1/една/ година и действието му се продължава за същия
период, но не повече от 3 години/36 месеца/, при липса на едномесечно
предизвестие за прекратяването му от която и да е страна по договора, преди
изтичане на съответния период.За м.септември
2017г. Търговецът заплаща на Сътрудника комисионна от 1 866.97 лв.
по Фактура от 11.10.2017г., а за м.август 2017г. и 1 922.65 лв. по фактура
от 12.09.2017г.Сътрудникът по договора като издател на двете фактури е посочен
като „К и К 2016“ ООД гр.Кърджали.В последното съдружници и управители са К. Л. Г. и К.П.Д., с равни дялови парични
вноски съгласно Дружествен договор от 29.03.2016г., предвиждащ при напускане на
съдружник имуществените отношения да се уреждат въз основа на счетоводен баланс
към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството, с
изплащане на дела в срок от 6 месеца, на две равни вноски, в парична стойност,
включ. и припадащото се дялово участие в имуществото на дружеството.На
12.09.2017г. на проведено общо събрание на дружеството, на което присъстват и
двамата съдружници, е взето решение за прехвърляне дела на съдружника К.П.Д. чрез
продажбата му на съдружника К. Л. Г., с освобождаване на първия като съдружник
и управител на договора.
Oт заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че описаните по-горе две
фактури за сума 1 922.65 лв. и за сума от 1 866.97 лв. не са
осчетоводени от ответника, като втората, представена по делото, не е идентична
с находящата се при ответника, не е налице плащане на ищеца за възнаграждения
за месеци август и септември 2017г., внесеният от ответника депозит по договор
за търговско сътрудничество от 20.04.2016 г. е 1 000 лв., който е удържан чрез
протоколи за прихващане с дати 20.06.2016г., 19.07.2016г. и 19.08.2016г. с
дължими по договора възнаграждения по фактури от 16.06.2016г., 15.07.2016г. и
17.08.2016г., до размери съответно от 500 лв., 250 лв. и 250 лв.Законната лихва
върху сумата 913.32 лв. за периода от 18.09.2017г. до 26.03.2018г. е 48.21 лв.,
върху сумата 413.84 лв. за периода от 18.09.2017г. до 26.03.2018г. е 21.84 лв.
и върху сумата 500 лв. за периода от 18.09.2017г. до 26.03.2018г. е 26.39 лв.,
като първите две суми експертизата разглежда като дивиденти.За 2017г. не е
взето решение за разпределение на печалбата на ответното дружество.След
депозиране на заключението, в съдебно заседание от ответника са представени
посочените от вещото лице протоколи за прихващане, от които пряко се
установява, че дължимият по договора за търговско сътрудничество депозит е
удържан от т.нар Търговец от дължимите за съответно посочените във фактурите месечни
възнаграждения на т.нар. Сътрудник.
Представени са от ищеца справки за изчисление на законна лихва за периода
от 18.09.2017г. до 26.03.2018г. върху сумите 1 304 лв. и 500 лв., които
възлизат съответно на 68.96 лв. и на 26.44 лв.
При така установеното, искът по чл.422, ал.1 от ГПК за претендирани от
ищеца неизплатени възнаграждения и депозит, ведно със законни мораторни лихви,
е неоснователен.Безспорно е, че страни по договора за търговско сътруднитество
от 20.04.2016г. са страните по него, сключилите го търговски дружества, и
правата и задълженията по този договор възникват за тях съгласно уговорките в
договора, в частност правото на възнаграждение възниква за дружеството
ответник, включ. и за месеци август и септември 2017г., както и правото на
връщане на платения депозит по договора, за който се установява, че е от
собствени средства на ответното дружество-чрез частични прихващания на дължими
по договора възнаграждения до размера на общо дължимия депозит.Така длъжник в
материалното правоотношение по плащане на възнаграждението е дружеството
Търговец, а кредитор е дружеството Сътрудник, и за последното възниква правото
да получи възнаграждението.Длъжник в материалното правоотношение да върне
депозита по договора на дружеството Сътрудник е дружеството Търговец, и то след
прекратяване на договора.Т.е. нито правото на възнаграждение, нито правото на
обратно получаване на депозита по договора от 20.04.2016г. не възниква за
съдружниците в ответното дружество, както заедно, така и поотделно, защото те
не са страна по договора.Друг е въпросът как фактически съдружниците преди
прекратяване участието на ищеца в ответното дружество са разпределяли
получаваното от последното възнаграждение.Този въпрос е фактически и не може да
обуслови правни изводи в полза на ищеца Д., чужда на материалното
правоотношение по което претендира да има право на парични вземания, което
обуславя неоснователност на иска по чл.422, ал.1 от ГПК.
Чл.125, ал.2 от ТЗ регламентира, че съдружникът може да прекрати участието
си в дружеството, когато съгласно ал.3 имуществените последици се уреждат въз
основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването.Съгласно Решение N
224 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. N 765/2008 г., II т. о., ТК, нормата
на чл. 125, ал. 3 ТЗ е от императивен
порядък, поради което не съществува законова възможност имуществените последици
между дружеството и изключения съдружник да бъдат уредени по различен от
установения императивно от законодателя начин. При уговорка в дружествения
договор в противен смисъл, последната се замества по право от повелителната
разпоредба на закона - чл. 125, ал.
3 ТЗ. Така посоченото разрешение се прилага и по отношение на
доброволно напусналия съдружник, но не такива права заявява ищецът с иска по чл.422, ал.1 от ГПК, в частност
в предхождащото го заповедно производство.
Предметът на делото е
спорното материално субективно право, което право се
въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата
молба, в случая със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК.Ищецът се позовава на
прекратяване на качеството си на съдружник в ответното дружество, но не претендира имуществените
последици от прекратяване на участието си, а права по договор, по който не е страна, при което искът по чл.422,
ал.1 от ГПК подлежи на отхвърляне и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на
ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски по делото в
размер на 725 лв., от които 400 лв. за
адвокатско възнаграждение по настоящото делото, 300 лв. за адвокатско
възнаграждение и 25 лв. за държавна такса по развилото се частно въззивно гр.д.
N 207/2018г. на ОС-Кърджали по реда на
чл.423 от ГПК.Искането на ответника за обезсилване на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с N 249/27.03.2018г. по ч.гр. N 511/2018г. на РС-Кърджали е несъответно на закона, който
не предвижда основание за това при предявен и разгледан по същество иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, целта на който е да потвърди или отрече съществуването на
паричното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.П.Д. с ЕГН **********, ***, срещу „К и К 2016“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К. Л. Г.,
иск по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на парично вземане от 1 304 лв. за неизплатени
възнаграждения за м.август/916 лв./ и м.септември 2017г./388 лв./, 500 лв. за
невърнат депозит, 68.96 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 1 304 лв. за периода от 18.09.2017г. до 26.03.2018г. и 26.44
лв. обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата 500 лв. за
периода от 18.09.2017г. до 26.03.2018г., както и за законна лихва върху сумите
1 304 лв. и 500 лв., считано от 27.03.2018г.-дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, произтичащи от договор за търговско сътрудничество
от 20.04.2016г., сключен между „Табак Маркет“ АД гр.София и „К и К 2016“ ООД
гр.Кърджали, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК с N 249/27.03.2018г. по ч.гр. N 511/2018г. на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА К.П.Д. с ЕГН **********, ***, да заплати на „К и К 2016“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К. Л. Г.,
сумата 400 лв., представляваща разноски по настоящото делото, и сумата 325 лв.,
представлявaща разноски по въззивно частно гр.д. N 207/2018г. на ОС-Кърджали/производство
по чл.423 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийски
окръжен съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: