Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.07.2019г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорският
районен съд ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
на двадесет
и трети април 2019 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско
дело номер 5733 по описа за 2018 година,
Производството е с правно основание чл.422 вр.чл.415
ГПК.
Делото е образувано по
претенция за установяване на задължение на ответника В.Д.И. от страна на „Профи Кредит България” ЕООД – София за сумата от 3697,74лева
главница, ведно с лихва за забава от датата на завеждане на заявлението в съда до окончателното й
заплащане.
Ответникът В.Д.И., неоткрит
на посочения адрес ***, въпреки залепеното уведомление същият не изпраща писмен
отговор.
В законоустановения срок по чл.415, ал.1 от и в изпълнение на Разпореждане по ЧГД
№ 3021/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД на 10.10.2018г., ищецът
представя установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 от относно
вземанията на длъжника В.И., в размер на 3697.74лв./три хиляди шестстотин
деветдесет и седем лева и 0.74стотинки/ неизплатено парично задължение,
представляващо номинал по ДПК №**********. Вземането
на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД произтича от
следните обстоятелства:На 30.05.2017г. бил сключен Договор за потребителски
кредит № **********, между „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД като кредитор и В.Д.И. като длъжник. Договорът бил сключен
при следните параметри:Сума на кредита:1500лева; Срок на кредита: 36 месеца;
Размер на вноската:73.19лева; Годишен процент на разходите (ГПР):
49.89%;Годишен лихвен процент: 41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11%;Общо
задължение по кредита: 2634.84лева. По избран и закупен пакет от допълнителни
услуги:Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:1432.80лева;
Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 39.80лева.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:Общо
задължение: 4067.64 лева; Общ размер на вноска: 112.99лева; Дата на погасяване:
15-ти ден от месеца.Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски
кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия
(ОУ), които били предадени при подписване на договора
и с които длъжникът внимателно се запознал преди подписване на договора, приел
ги и нямал забележки към тях и се задължавал да ги спазва, за което положил
подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставила безвъзмездно,
на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация
във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения
от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценил доколко
предлаганият ДПК съответствал на неговите възможности
и финансово състояние. Правени се разяснения и за допълнителния пакет от
услуги, които предлагало дружеството, като при желание за ползването му
клиентът подписвал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнявало точно и в срок
задълженията си по договора, като на 30.05.2017г. превело парична сума в размер
на 1500лева по посочена от длъжника банкова сметка (***).Предвид факта, че
длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения и направил само
една пълна погасителна вноска и една непълна погасителна вноска, съгласно
уговореното и прието от страните в т.12.3 от Общите условия към договора за
потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД
просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост,6ез да е необходимо КР
да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие
или други.". На 09.01.2018г. договорът бил прекратен автоматично от страна
на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и била обявена
неговата предсрочна изискуемост. На 11.01.2018г. на длъжника било изпратено
уведомително писмо от страна на дружеството, с което той бил уведомен, че
договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост. Към
настоящия момент размерът на погасеното задължение по ДПК
било в общ размер на 416.40 лв. Претендира се само законна лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.В съответствие
с изложеното, ищецът счита, че предявеният иск бил основателен и доказан и
следвало да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт
/КЕ/, представил на клиента образец на искане за получаване на потребителски
кредит. С помощта на КЕ, КЛ и СД били длъжни надлежно
да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК.
След това КЛ/СД били длъжни собственоръчно да
подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнени
всички изброени условия Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични
средства с параметрите, според т.VІ Параметри
на договора за потребителски кредит.Следва да се отбележи също, че ако
потребителят желал, той би могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни
дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение, съгласно т.7.1.1 от ОУ. Ответникът не е сторил това, а усвоил предоставената в
заема сума, направил плащания по заема, което било показателно относно
наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.
Ответникът се съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към
който момент бил наясно, както с общата сума, която трябва да върне, така и с
правото си да се откаже от сключения договор и с погасяването на кредита.Поради
неизпълнението на договорното задължение ищецът подава заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ,
входирано в Районен съд - гр.Стара Загора. По
заявлението е образувано ч.гр.дело № 3021/2018г. След като длъжникът не е
намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение и даденото на
дружеството указание за предявяване на иск за установяване на вземането си,
получено от заявителя на 10.10.2018г. Ищецът моли, след като съдът се убеди в
основателността на исковата претенция да постанови решение, с което да установи съществуването
на вземане в полза на „Профи Кредит България” ЕООД
срещу длъжника Лена Илиева Кирилова в размер на 3697.74лева(осемстотин
деветдесет и четири лева и 96стотинки), неизплатено парично задължение,
представляващо номинал по ДПК №**********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението. Молят да им бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
Предявен е установителен иск по
чл.422 за признаване за установено съществуването
на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, срещу длъжника В.Д.И. в размер на 3697,74 лв., представляващо неизплатено
парично задължение по Договор за потребителски кредит №**********. Вземанията били предявени от ищеца по реда на
чл.410 - със Заявление № 6241/08.06.2018г. по ч.гр.д. N
3021/20018г. на РС-Стара Загора. Считала така предявения иск за неоснователен и
недоказан, поради което оспорвала същия изцяло по основание и размер.
Съображенията и за това били следните: На първо място считала процесното Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 30.05.2017г., представляващо неразделна част от Договор
за потребителски кредит Стандарт за нищожно поради противоречие със закона и
добрите нрави - на основание чл.26, ал.1, предл. 1 от
ЗЗД и чл.21, ал.1 ЗПК - поради неспазване на изискванията на чл. 10а, ал.2 и
ал.4 ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Видно от Споразумението, със същото било договорено,
че заплащането на посоченото в раздел VI на Договора възнаграждение в размер на
1432,80 лева се дължало при предоставяне от кредитора по искане на клиента и при
изпълнение на посочените в общите условия изисквания на една или всички от
следните допълнителни услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит;възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Съгласно разпоредбата на чл.1Са от ЗПК,
Кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит (ал.1), но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита (ал.2), нито да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за
едно и също действие (3), като видът, размерът и действието, за което се
събирали такси и/или комисиони, трябвали да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит (ал.4). В процесния
случай, услугата по т.1 касаела действия по предоставяне на кредита. Услугите
по т.2, т.З и т.4 се отнасят за евентуални бъдещи действия, т,е, които не са
предоставени и може изобщо да не бъдат предоставени, и които по съществото си
представлявали действия по управление на кредита. Услугата по т.5 също не била
предоставена, а касаела действия по евентуално бъдещо кредитиране на клиента,
при липса на каквато и да било конкретизация на предоставяното улеснение.
Съгласно съдебната практика, допълнителни са такива услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните, но са
свързани с договора за потребителски кредит, като например издаването на
удостоверения, референции, справки и др.подобни. Уговорените услуги не са
допълнителни такива по смисъла на чл.10а от закона, тъй като първите четири
представляват действия по предоставяне и управление на кредита, а петата - не е
свързана с договора за потребителски кредит. На основание чл.10а, ал.2 ЗПК,
уговореното за тези услуги възнаграждение е недопустимо. От друга страна, за
различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение в размер
на 1432,80лв., без да е уточнено всяка от услугите на каква конкретна стойност
е. Горното е в противоречие с императивното правило на чл.10а, ал.4 от ЗПК и
отново прави уговорката недопустима. От трета страна, заплащането на
възнаграждението е предварително и е дължимо за "възможността за
предоставянето" на изброените услуги, без знамение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана или не, като не е предвидена възможност за намаляване
или връщане на цената при неползването им. В този смисъл уговореното
възнаграждение противоречи и на добрите нрави, тъй като се дължи в хипотеза на
непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението престация
от кредитора и е неравноправно по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Поради горното
правела възражение за нищожност на процесното
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 30.05.2017г.
Считам всички направени от подзащитния ми вноски по
същото в общ размер на 119,40 лв. /3*39,80лв./ според представения по делото
Погасителен план и Извлечение по сметка, за платени без основание. Респективно
считам, че сумата следва да бъде отнесена за погасяване на главницата по
кредита като по обременително задължение на основание чл.76, ал.1 от ЗЗД.
Правела възражение за нищожност на договорената възнаградителна
лихва поради нейната неравноправност и противоречието й с добрите нрави, като
моля да приемете и следното: Между страните е сключен договор за заем, който се
урежда от общи условия на Закона за задълженията и договорите и специалните
условия на Закона за потребителския кредит. Според разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или друга заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество, като дължи лихва ако това е
уговорено писмено - т.нар. възнаградителна лихва. Заемополучателят дължи възнаградителна
лихва само за периода от получаването на заема до настъпването на падежа за
връщането му, защото тя е възнаграждението за ползването на заетата сума. При
невръщането й на падежа, заемополучателят изпада в
забава, защото не е изпълнил задължението да я върне в уговорения срок. Поради
това той не дължи вече възнаградителна, а само мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, защото е налице
неизпълнение на парично задължение на договорения падеж. Когато между страните е договорена автоматична
предсрочна изискуемост на задължението, мораторната
лихва се дължи върху цялото остатъчно парично задължение за главница към датата
на предсрочната
изискуемост. В процеснния случай, от представените от
ищеца доказателства и по-конкретно от Извлечение от сметка към процесния договор, се установява, че предсрочната изскуемост на вземането е настъпила след изтичане на
предвидения в чл.12.3 от Общите условия 30-дневен период от падежа на 5-тата
вноска, дължима на 15.11,2017г„ тоест - на 15.12.2017г. От този момент ответникът не дължи
договорената възнаградителна лихва. Съобразно
посоченото от ищеца, ответникът е извършил плащане на сума от общо 416,40 лв.,
като до датата на автоматичната предсрочна изискуемост на кредита -
15.12.2017г. е погасил общо три пълни вноски от погасителния план - първа,
втора, трета, както и четвърта частично, на обща стойност 416,40 лв. от които
3*39,80 или общо 119,4 лв. представляват възнаграждение за допълнителни услуги.
Предвид нищожността на Споразумението за пакет допълнителни услуги считала, че
с платените за тях суми в общ размер на 119,40лева следвало да се намали
задължението за остатъчна главница по кредита от вноски 5 до 36 включително,
като остатъчната главница преди намалението възлиза на 1408,52 или общо
задължението възлиза на сумата от 1289,12лева(1408,52лева-119,40лева). Отделно
от изложеното, нито в обстоятелствената част на исковата молба, нито в петитума е конкретизирано каква част от претендираното
вземане е за главница и каква част-за лихва. В тази връзка считам петитума за неясен и значително затрудняващ защитата на
ответника. Ето защо моли да се произнесете с Решение, с което
да бъде отхвърлен предявения иск за сумата над 1289,12ливо, представляваща
остатъчна главница по договора за кредит като неоснователен и недоказан.
Моли да бъде отхвърлена съответната част от направените от ищеца по настоящото
и по заповедното дело разноски.Относно изложените в исковата колба
обстоятелства: Оспорвам твърдените в исковата молба обстоятелства. Предвид
липсата на контакт с подзащитния ми, моля да ми бъде
дадена възможност да изложа допълнителни обстоятелства, както и да взема
становище по изложените и исковата молба обстоятелства след събиране на всички
доказателства по делото.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпращат
представител, като в писмено становище поддържат исковата си молба и молат да бъде уважена претенцията им.
За
ответника в съдебно заседание се явява назначената й за особен представител адв.С.С., която поддържа представения писмен отговор - моли
претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът като обсъди събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
Видно от
материалите по приложеното ч.гр.д.№ 3021/2018г. по описа на Старозагорския
районен съд се установява, че на 08.06.2018г., ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
против длъжника - ответник в настоящото производство. По образуваното дело
Старозагорският районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение № 1674 от 12.06.2018г.
с която е разпоредил на длъжника да заплати поисканите със заявлението суми, а
именно: сумата от 3697,74лева за главница по Договор за потребителски кредит № **********
от 30.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.06.2018г. и 14,52лева
лихва от 16.08.2017г. до 09.01.2018г., както и 74,65лева държавна такса и
75лева юрисконсултско възнагражение.
Длъжникът не е открит на постоянния адрес, като в месечния срок е заведен установителен иск.
От представения и приет като доказателство по делото Договор за потребителски кредит от 30.05.2017г.
№ ********** и преводно нареждане от 30.05.2017г., се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило на В.Д.И.
сума в размер на 1500 лева, при годишен процент на разходите 49.89%, годишен
лихвен процент 41.17%, лихвен процент на ден 0.11% и общо задължение 2634,84лв.
Заемателят се е задължил да върне заема на 36 месечни
погасителни вноски, всяка от които от по 73,19лева. В договора е посочено, че
неразделна част от него са Общи условия към ДРЗ на
физическите лица (също представени и приети като доказателство по делото).
По делото е представено и извлечение по
сметка по Договор за кредит № **********
съгласно което неизплатената от ответника сума за главница е по вноски,
означени под номер 4 до 36 вкл., както следва: главница от 24.87лева за м.11.2017г.,
главница от 25.72лева за м.12.2017г.,главница от 26.60лева за м.01.2018г.,главница
от 27.51лева за м.02.2018г., главница от 28.46лева за м.03.2018г.,главница от 29.43лева
за м.04.2018г., главница от 30.44лева за м.05.2018г.,главница от 31.49лева за
м.06.2018г.,главница от 32.57лева за м.07.2018г.,главница от 33.69лева за м.08.2018г.,главница
от 34.84лева за м.09.2018г.,главница от 36.04лева за м.10.2018г.,главница от 37.27лева
за м.11.2018г.,главница от 38.55лева за м.12.2018г.,главница от 39.88лева за м.01.2019г.,главница
от 41.24лева за м.02.2019г.,главница от 42.66лева за м.03.2019г.,главница от 44.12лева
за м.04.2019г.,главница от 45.64лева за м.05.2019г.,главница от 47.20лева за м.06.2019г.,главница
от 48.82лева за м.07.2019г.,главница от 50.50лева за м.08.2019г.,главница от 52.23лева
за м.09.2019г.,главница от 54.02лева за м.10.2019г.,главница от 55.87лева за м.11.2019г.,главница
от 57.79лева за м.12.2019г.,главница от 59.77лева за м.01.2020г.,главница от 61.82лева
за м.02.2020г.,главница от 63.94лева за м.03.2020г.,главница от 66.14лева за м.04.2020г.,главница
от 68.41лева за м.05.2020г.,главница от 70.99лева за м.06.2020г., или общо
сумата от 1408.52 лева.
При така установеното от фактическа
страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
„Профи
Кредит България“ ЕООД
представлява финансова
институции по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове
или други възстановими
средства (както е в конкретния
случая). Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9,ал. 4 .
Доколкото по делото не се спори от ответника
подписването на горепосочения
договор за заем и получаването на сумата
от 1500 лева, то за него по силата на същия възниква задължение да я върне. С исковата молба се претендира заплащане само на главницата по този договор, а от представеното извлечение от самия
ищец се установява, че неплатената главница е в размер на 1408,52 лева, поради
което предявеният иск за главница следва да се уважи само до размера на тази
сума, като над този размер
до пълния претендиран от 3697.74
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед диспозитивното начало без никакво значение са останалите уговорени като дължими суми
по договора, а именно за възнаградителни лихви, лихви за забава, разходи, разноски, доколкото същите не са претендирани
и остават извън предмета на
делото. Затова и съдът не ги обсъжда
и не се произнася служебно
по валидността на клаузите,
с които са уговорени тези лихви и разходи.
Предвид гореизложеното, следва, че ответникът дължи
на ищца сумата от 1408.52лева
– неплатена главница по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 в съда, като искът
над този размер до пълния претендиран от 3697.74 лева, следва
да бъде оставен без
уважение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца часта от общо направените разноски
1051,62лева за държавна такса от 73,94лева, юрисконсулт – 488,84лева и особен
представител в исковото
производство в размер на 488,84лева, общо 400,57лева, съразмерно
с уважената част от иска. С оглед
приетото ТР № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1
дължи произнасяне и по разноските по заповедното
производство, като съгласно
указанията, дадени в т.12
от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и частта от направените разноски по
заповедното производство в размер на 74,65лева и 75 лева
общо направените разноски от лева следва
да бъдат присъдени по съразмерност до размера на 57лева. Тъй
като ответникът се представлява от особен представител разноските за когото са платени
от ищеца, на него не се дължи
присъждане на разноските.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.И. ЕГН
**********,***, съдебен адрес чрез особения представител адв.С. *** СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. България
№49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от управителите Светослав Николаев Николов
и Ирина Георгиева чрез юрик.Р.И.И. за сумата от 1408.52лева
– неплатена главница по Договор за
потребителски кредит № **********/30.05.2017г.,ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на заявлението в съда-08.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 1674/12.06.2018г. за изпълнение
на парично задължение по
чл. 410 по ч. гр. д. № 3021/2018г. по описа на Районен
съд - Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница над този
размер до пълния
претендиран размер от 3697.74лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.Д.И. ЕГН
**********,***, съдебен адрес чрез особения представител адв.С. *** да
ЗАПЛАТИ на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.България
№49, бл.53Е, вх.В, представлявано от представлявано от управителите Светослав Николаев Николов
и Ирина Георгиева чрез юрик.Р.И.И., сумата от общо
400,57лева – разноски
по настоящото дело и 57лева – разноски по ч.гр.д. № 3021/2018г.
по описа на PC – Стара Загора, съразмерно с уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: