Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Търговище, 25.11. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СИЛВИЯ ПЕТРОВА
МИЛЕН СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря Р.Б., като разгледа докладваното от съдия
Производството
е въззивно и е образувано по жалба от Общински исторически музей гр.Попово
против
решение № 169/23.09.2010 г., постановено по гр.д.№ 332/2010г. на Поповския районен съд, с което са уважени, като основателни, предявените от М.Д.Г.
***,обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ. В
жалбата се излагат съображения за неправилност на решението, тъй като от
доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че уволнението на Г.,
поради съкращаване на щата е извършено законосъобразно – от надлежен орган, не
е фиктивно и не е необходимо извършването на подбор, тъй като се съкращава една
единствена бройка – уредник на отдел „Българските земи през периода ХV-ХІХ
век”. Предвид това се иска отмяна на решението и постановяване на друго такова по
съществото на спора, с което така предявените против музея искове, се отхвърлят
изцяло, като неоснователни.
В срока по чл.263 от ГПК,
ответната по жалбата страна в писмения си отговор излага съображения за
неоснователност на въззивната жалба и моли, обжалваното решение да се потвърди.
Съдът след като съобрази
направените оплаквания в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Предявени са обективно
съединени искове от М.Г. *** против Общински исторически музей гр.Попово за
признаване уволнението му, извършено със заповед № 1/07.04.2010г. на управителя
на музея за незаконно и неговата отмяна,
възстановяване ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение
за времето, през което е останал без работа поради уволнението – в размер на
БТВ за 6 месеца – в размер 2280лв., ведно със законната лихва върху тази сума
от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата,
Не се спори от страните по делото
а се установява и от приложените писмени доказателства в трудовото досие на
ищеца, че съгласно трудов договор № 33/09.02.2005г. сключен между ищеца и
Община Попово, представлявана от кмета на общината, ищецът е започнал работа в
Община Попово, с място на работа – Исторически музей, на длъжност - УРЕДНИК, на пълно работно време, за
неопределено време, считано от 10.02.2005г. С трудовия договор са уговорени и
размера на основното и допълнителното трудово възнаграждение, както и размера
на платения годишен отпуск. Ищецът работил на посочената по-горе длъжност до
07.04.2010г., когато със заповед № 1/07.04.2010г. на Директора на Общински
исторически музей – гр. Попово /заверено копие приложено та л. 5 от делото/.
На основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, Решение № 400 по протокол №
29/17.12.2009г. и Решение № 444 по Протокол № 33/25.03.2010г. на Общински съвет
Попово, поради съкращаване на щата – закриване на отдел „История на България
ХV-ХІХв.” съгласно приета нова структура на Исторически музей и Правилник на
същия, трудовото правоотношение на ищеца с ответната страна, е прекратено,
считано от 07.04.2010г.
Преди издаването на заповедта за
прекратяване на ТПО, с Решение № 400 по Протокол № 29/17.12.2009г. на Общински
съвет – гр. Попово, на Общински музей – гр. Попово /л. 18/, са предоставени
права на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, считано от 01.01.2010г.
С решение № 444 по Протокол № 33/25.03.2010г.
на Общински съвет – гр. Попово /л.23/, е приет нов Правилник за устройството и дейността на исторически
музей – гр. Попово. Новият Правилник /л.85/ е съгласуван с министъра на
културата и е утвърден от кмета на Община Попово. В раздел ІІ от този правилник
– „Устройство и управление на музея”, в чл. 9, е посочено, че структурата на
музея се определя в зависимост от тематичния му обхват и формираните фондове и
включва специализирани отдели и администрация. Специализираните отдели в музея
съгласно новия правилник, са: 1. „археология и недвижими културни ценности”; 2.
„етнология”; 3. Нова и най-нова история”; 4. „художествен”, а администрацията
се състои от отдел „финансово-стопански”.
До приемането на новия Правилник,
е действал Правилник за устройството и дейността на Исторически музей – гр.
Попово, чл. 9 от който гласи, че по своя профил и характер на фондовете, Исторически
музей – Попово е общо исторически и има следните отдели: 1. Археология; 2.
Българските земи през периода ХV-ХІХв.; 3. Етнография; 4. Нова и най-нова
история и 5. Художествен. С горепосоченото решение № 444/25.03.2010г. на
ОбС-Попово, във връзка с новоприетия правилник, е одобрена, считано от
01.04.2010г., и нова структура на Исторически музей – гр. Попово, съгласно
Приложение 1/л.27/. Видно от същото, структурата на Исторически музей – Попово,
е следната: Директор – стара численост – 1, нова численост – 1; уредник – стара
численост – 5, нова численост – 4, счетоводител – стара численост – 0, нова
численост – 0.5; касиер/домакин – стара численост - 0, нова численост –
0.5.
След оставането му без работа, ищецът
е регистриран като безработен в Дирекция „Бюро по труда” – гр. Попово, считано
от 26.04.2010г. /видно от служебна бележка, изх. № 4846/05.08.2010г. – л. 105/,
като от приложеното на л. 104
удостоверение, издадено от РУ „Социално осигуряване” – Търговище, е
видно, че същият е получил през м. юни 2010г. и през м. юли 2010г. обезщетение
за безработица в общ размер 448.78 лв.
Видно от трудов договор № ЧР-3 488/02.09.2010г. /заверено копие
приложено на л. 118/, считано от 07.09.2010г., ищецът е започнал работа по
трудово правоотношение с нов работодател - Агенция за социално подпомагане.
Съгласно назначената и изслушана по
делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ месеца на уволнението, е
417.76лв.
От тази безспорна фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Прекратяването на трудовото
правоотношение с Г. е на основание чл.328, т.2, предложение 2 от КТ – поради
съкращаване на щата. Така визираното безвиновно основание за уволнение от
страна на работодателя е възможно, когато е налице съкращаване на щата на
дадено дружество.Това означава премахване за в бъдеще, на отделни бройки от
утвърдения общ брой на работниците и служителите, което представлява щата на
дружеството, като изрично се посочва наименованието и броя на съкратените
длъжности. При наличие на съкращаване на щата по посочения начин, за да е
законосъобразно уволнение на това
основание е необходимо да е налице реално съкращаване на щата и
това съкращаване да е извършено от компетентен орган. Тежестта на доказване на
тези обстоятелства, лежи върху работодателя, като доказването, което той трябва
да проведе, е главно и пълно.
От доказателствата по делото се
установява по безспорен начин, че е извършено съкращаване на щата на Общински
исторически музей гр.Попово от надлежния орган – Общински съвет Попово – и по
надлежния ред - с изрично посочване наименованието и бройката на съкратените
длъжности – 1 бр. от длъжността УРЕДНИК.
По отношение реалното съкращаване на щата, настоящата инстанция намира,
че в случая, то е реално с оглед представените доказателства. Безспорно се
установява, че за в бъдеще в този музей няма да се извършва
научноизследователска дейност за периода от българската история - ХV-ХІХ век -
с оглед представения нов Правилник за устройството и дейността на историческия
музей в гр.Попово. След като ищецът твърди, че тази дейност продължава, с оглед
спецификата на самата дейност на музеите, тежестта на доказване на това
обстоятелство е била негова. Доказателства в тази насока не са представени.
Независимо от горното, с оглед
безспорно установеното обстоятелство, че се съкращава една бройка от длъжността
„уредник”, а тя е била заемана от 5-ма служители, то е било необходимо да се
извърши подбор, за да може да останат на работа тези 4-ма уредника, които имат
по-висока квалификация и работят по-добре.Такъв подбор не е извършван, което
прави уволнението на Г. незаконосъобразно.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че подбор не следва да се извършва, тъй като се съкращава 1
бройка от длъжността „уредник на отдел „История на България ХV-ХІХ век” и тази
длъжност се заема само от Г.. Това се опровергава от представеното старо и ново
щатно разписание на музея, в което такава длъжност не съществува а съществува
длъжност – УРЕДНИК- и една бройка именно от тази длъжност се съкращава.
Основателността на
главния иск води до основателност и на акцесорните спрямо него искове за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и изплащане на
обезщетение за времето без работа, поради това уволнение.
Като е стигнал до
аналогични правни изводи, първоинстанционият съд е постанови правилно решение,
което като такова следва да се потвърди.
Въз основа на изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 169/23.09.2010г., постановено по гр.д.№ 332/2010г. на Поповския районен съд, като ПРАВИЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, от
страните по делото, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.