Решение по дело №272/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София срещу Решение № 35/19.01.2024 г., постановено по АНД № 955/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № BG24022022/4000/Р8-153/23.08.2022 г. на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на Т. П. Н. с [ЕГН] и адрес: Република България, област Пловдив, община Хисаря, с. Мътеница, [улица], на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 1800 лв.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърдено издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение под минималния размер.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юриск. И., която по изложени съображения моли съда да отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В постъпил Отговор на касационна жалба с вх. № 4207/16.02.2024 г. от страна на ответника се развиват съображения за правилност и законосъобразност на постановеното въззивно решение. Претендират се разноски в размер на 500 лв. за касационното производство.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд следва да бъде отменено.

Административен съд – Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Районният съд правилно е приел жалбата за неоснователна, тъй е налице противоречие на принципа за пропорционалност/съразмерност.

Въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е възприел следната фактическата обстановка по делото:

На 24.02.2022 г. жалбоподателят изпълнявал курс с управлявания от него специален автомобил peг. № [рег. номер], с обща технически допустима максимална маса над 12 т. от категорията, за което е дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Към 11.56 часа жалбоподателят пристигал с посочения автомобил на път ГКПП Оряхово, където му била извършена проверка от митнически инспектор Б.. При проверка в ел. база на НТУ, тя установила регистрирано преминаване на дата 17.02.2022 г. в 11.43 ч. на същото ППС, по път 8 км 196 +643 km, за което е била дължима, но не е заплатена пътна такса по чл. 10. ал. 1, т. 2 от ЗП. Приела, че тогава – на 17.02.2022 г. автомобилът е управляван от жалбоподателя и че той не е изпълнил задължението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, което е административно нарушение по смисъла на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, тъй като за посочения път 1-8, км 196+643 се събира такса за изминато разстояние – тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса. За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението, заедно с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал, представящ пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението.

При тези данни било установено, че за посоченото ППС не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси, т.к. за него на посочената дата 17.02.2022 г. в 11.43 ч. няма получени тол декларации и маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмента на рамката (10401), на която е отчетено нарушението.

За извършеното административно нарушение бил съставен в присъствие на нарушителя процесния АУАН за неизпълнение на задължението по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Нарушителят не се възползвал от правото си по чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта.

Настоящата касационна инстанция намира оспореното решение за правилно по следните съображения:

Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, районният съд правилно е приел жалбата за неоснователна, тъй е налице противоречие на принципа за пропорционалност/съразмерност. При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспореното НП, които касационната инстанция изцяло споделя и съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК препраща към тях.

Правилно районният съд е отменил като незаконосъобразно издаденото наказателно постановление поради липсата на пропорционалност на предвидената в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП санкция спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености като изминато разстояние, съответно дължима такса и/или други обстоятелства от техническо естество. В този смисъл следва да се съобрази решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС се налага извод, че оспореното НП е издадено в противоречие с принципа за съразмерност.

Ето защо направените оплаквания в касационната жалба, съдът намира за неоснователни, поради което решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила, доколкото не се установяват релевираните с касационната жалба основания за отмяната му.

С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски в размер на 500 лв. Същите са под минималния размер, съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност се явява неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35/19.01.2024 г., постановено по АНД № 955/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София да заплати на Т. П. Н. с [ЕГН] и адрес: Република България, област Пловдив, община Хисаря, с. Мътеница, [улица], направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.