Решение по дело №2041/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 261235
Дата: 10 декември 2021 г.
Съдия: Михаил Ангелов Алексов
Дело: 20211720102041
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2021 г.

Съдържание на акта


Р Е Ш Е Н И Е  №
261235

гр. Перник, 10.12.2021 г.

 

В ИМЕТО  НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ МИХАИЛ АЛЕКСОВ

 

при секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдията М. Алексов гр. дело № 2041  по описа за 202год. на Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.

Ищецът „Топлофикация С.”*** е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК  срещу С.Н.М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** , по което е издадена заповед за изпълнение от 30.07.2019г. по ч. гр.д. № 42312/2019 по описа на Софийски районен съд за сума в общ размер на 327,06 лв., от които 281,90 лв. - главница за ТЕ и дялово разпределение, ведно със законната лихва от 23.07.2019 г. до изплащане на вземането, и 39,72 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2017г. до 11.07.2019г., и 5,44 лихва за периода от 30.07.2016г. до 11.07.2019г., ведно със законната лихва  до окончателното изплащане на задължението; сумата 12,50 лв., представляваща държавна такса, както и сумата 25,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение от 30.07.2019г. по ч. гр.д. № 042312/2019 по описа на Софийски районен съд е връчена на С.Н.М., която в законоустановения срок е възразила, поради което на заявителя са дадени указания да предяви в срока по чл.415 ГПК установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, предмет на настоящето производство. Иска е подаден в срок.

Ищецът твърди, че ответницата е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за топлоснабден имот - за топлофициран имот,  находящ се гр.С. ***538. Твърди, че ответницата, в качеството на съсобственик на топлоснабдения имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16- 33406.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответницата е клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С. АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от “Топлофикация С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответницата за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. . С изтичането на последния ден от месеца ответницата са изпадали в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация С.” ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация С.” ЕАД на адрес: http://toplo.bgAonieHTH/ проверка на сметка.

Ответницата, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 139538, е използвала доставяната от дружеството ни топлинна енергия през процесния период като не е погасила задълженията си.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 139 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма с “Нелбо Инженеринг” ООД.

Сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответницата, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „НЕЛБО” ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 6 от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - “НЕЛБО” ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 173.04.2007 г./. За имота на ответницата са издадени изравнителни сметки, които прилагаме като доказателство в подкрепа на твърденията ни, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.

В срока по чл. 131 ГПК по делото  е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника С.Н.М., чрез пълномощник,  с който оспорва , по основание и размер предявеният иск. Навежда твърдения, че за процесният период тя няма качеството на ползвател на имота. Твърди, че единствен ползвател, който дължи плащане на цялото задължение е И.Д., на чието име се води и партидата. Прави искане за привличане на последния като трето лице на страната на ответинка. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Изрично заявява, че не оспорва ежемесечните отчети за имота, както и размера на задълженията за главници и лихви за имота, а оспорва обстоятелството, че ответницата е задължено лице. По тези съображения и моли да не бъдат допускани исканите два броя експертизи.

Прави се възражение за настъпила погасителна давност на предявените вземания по чл.111,б."в" от ЗЗД.

Третото лице-помагач на  ищеца Техем Сървсиз“ ЕООД не взема становище по          делото в съдебно заседание.

Третото лице-помагач на ответника И.Н.Д. не взема становище   по   делото в съдебно заседание.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо лицесобственик или титуляр на вещно право на ползване. По делото от представените Отговор на СО – р-н „***“ от 05.10.2016 г. и Удостоверение за наследници № 001420 от 10.06.2010 г.  се установява, че процесния имот с адрес гр.С. ***  с договор за покупко-продажба от 30.06.1981 г., издаден въз основа на решение № ДИП-Н-24/81 г. е продаден на Н.И. Д. и В.И.Д..  Н.И. Д., починал на **** г. оставя наследници И.Н.Д.,*** Н.М., с ЕГН **********  при следните квоти: 1/2 за И.Н.Д., с ЕГН **********  и ½ за С.Н.М., с ЕГН **********. Няма доказателства, че ответникът С.Н.М. е направила отказ от наследство.

Следователно, съдът приема за установено, че ответниците са съсобственици на основание наследяване на имота, за който са начислени процесните суми, при посочените права в съсобствеността, поради което и по аргумент от чл. 150 ЗЕ следва извод, че между страните е налице облигационно правоотношение за доставката на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба.

Възраженията на ответника, че не е ползвал имота и че същият не е ползвател на предлаганата от ищeца услуга, са неоснователни по следните съображения:

Възражението за неползване на имота  може да се противопостави на другия съсобственик/лицето, ползвало имота за процесния период/,  като отношенията между тях се уреждат по пътя на неоснователното обогатяване или по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС. Това възражение, обаче е непротивопоставимо на  кредитора

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието Изложение от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата -  „НЕЛБО” ЕАД , което съдът кредитира изцяло като мотивирано, подробно и обосновано и на което ответникът не е възразил.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита направените по делото възражения за погасяване на вземането по давност, като намира същите за неососнователни.  Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, а предявяването на иска спира течението на давността. Искът е предявен на 23.07.2019г. /с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред Софийски районен съд на основание чл. 410 ГПК/, поради което погасени по давност биха били вземания, чиято изискуемост е настъпила до 23.07.2016г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. Задължението за първия от периодите, за които се търси плащане на цената за доставена топлинна енергия е за м. юни 2016г. Съгласно приложимата за това вземане редакция на Общите условия вземането става изискуемо след изтичане на 45 дни от периода, за който е доставяна енергията /чл. 33, ал. 1 от Общите условия/, т.е. вземането за месец юни 2016г. е станало изискуемо след 15.08.2016г., поради което същото не е погасено по давност.

 

Ответникът не доказа погасяване на дълга с плащане, поради което искът следва да бъде уважен до пълния предявен размер срещу него.

 

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в четиридесет и петдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 33, ал. 6 от Общите условия, при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Исковете за обезщетение за забава са основателни и следва да бъдат уважени до предявените размери.

 

По разноските:

 

 

 

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 37,50 лв. за направените разноски в заповедното производство и общо 112.50 лв. за исковото производство.

Така мотивиран, съдът

 

 

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК, по отношение на С.Н.М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** ,  че същата дължи наТоплофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, сумата в общ размер на 327,06 лв. /триста двадесет и седем лева и 06 ст./, от които 281,90 лв. - главница за ТЕ и дялово разпределение, ведно със законната лихва от 23.07.2019 г. до изплащане на вземането, и 39,72 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2017г. до 11.07.2019г., и 5,44 лихва за периода от 30.07.2016г. до 11.07.2019г., ведно със законната лихва от 23.07.2019 г. датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.Н.М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати наТоплофикация С.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от .150.00 лв. /сто и петдесет лева/ за разноски в производството.

Решението е постановено при участието на ФДР „НЕЛБО ИЖЕНЕРИНГ“ ООД като трето лице помагач на страната на ищеца и на И.Н.Д. с ЕГН ********** – трето лице помагач на страната на ответника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, ч.гр.д42312/ 2019.г. по описа на СРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.                                                   

                                                 

                                                      

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.