№ 33444
гр. София, 02.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.СТ.В
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Частно гражданско дело №
20231110154184 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № ........../02.10.2023г. на „......................“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. К. Р.,
ЕГН **********, за вземания, произтичащи от договори за мобилни услуги.
С разпореждане от 29.11.2023г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от
получаване на препис от разпореждането ПО ВСЕКИ ДОГОВОР ПООТДЕЛНО,
индивидуализиран чрез посочване на номера и датата на сключването му, да:
1/ посочи ОБЩИ размер и период (с конкретно посочване на начална и крайна дата) на
всеки отделен ВИД вземане- за цена на предоставени услуги и абонаментни такси, за вноски
по договори за продажба на изплащане, за неустойки, както и за обезщетение за забава
върху всеки ВИД вземане по съответния договор;
2/ да уточни вида, основанието за начисляване и начина на формиране на
претеднираните неустойки;
3/ в случай че предмет на някой от договорите е конкретно устройство, същото да бъде
индивидуализирано чрез посочване на вида, марката, модела му.
С молба от 10.01.2024г. заявителят е уточнил, че към един общ рамков договор,
сключен между страните, са подписани множество приложения от различни дати, по силата
на които е предоставял на длъжника различни услуги, във връзка с което претеднира тяхната
цена, различни по вид неустойки, обезщетения за забава, както и цени на устройства,
продадени чрез договори за покупко- продажба на изплащане, като в уточнението, въпреки
указанията на съда различните вземания да бъдат обособени съобразно договора, по който
са начислени, същите са разграничени по видове, а в рамките на всеки вид вземане са
посочени приложенията, по които такова е начислено.
С оглед на това с разпореждане от 31.01.2024г. на заявителя е указано в тридневен
срок от получаване на препис от разпореждането да изпълни надлежно указанията на съда
от 29.11.2023г., целта на които е ОБОБЩЕНО посочване на общи размери и периоди на
отделните видове вземания ПО ВСЕКИ ДОГОВОР ПООТДЕЛНО (т. е. първият
разграничителен критерии при уточнението следва да бъде договорът, респ.
приложението към общия рамков договор, по който се претендират суми), като например:
"По приложение № ...... от ............. за услуга.............:
1/ размер и период на формиране на вземане за цената на предоставените електронни
съобщителни услуги;
1
2/ общ размер на неустойката за предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя с включени съответните компоненти- съответен брой стандартни месечни
абонаментни такси, отстъпка от цената на абонамента и от цената на евентуално
предоставено по силата на договор за продажба на изплащане устройство с
индивидуализиране на същото;
3/ размер на неустойката за невърнато след прекратяване на договора оборудване.
4/ размер и период на начисляване на обезщетение за забава върху всяко от горните
вземания поотделно.",
като му е указано, че уточнението в изяснения смисъл следва да бъде извършено ЗА
ВСЕКИ ДОГОВОР/ПРИЛОЖЕНИЕ ПООТДЕЛНО.
С молба от 13.02.2024г. заявителят е приповторил изцяло заявеното с молбата си от
10.01.2024г., без по никакъв начин да систематизира и обобщи вземанията си според техния
източник, т. е. според приложението към общия рамков договор, по което се претендират,
като следва да се има предвид в тази връзка, че по правната си същност всяко отделно
приложение съставлява отделно съглашение между страните и всяко само по себе си е
източник на вземанията на заявителя, поради което администрирането от заявителя на
всички приложения като такива към един общ рамков договор има единствено
вътрешноорганизационно значение за търговеца, но не и правно такова.
На първо място следва да се изясни, че според настоящия съдебен състав
обособяването на вземанията на заявителя по посочения начин- по всеки
договор/приложение поотделно, е от съществено значение за установяване по достъпен и
разбираем за длъжника начин на източника на всяко от вменените му задължения и на
общия размер на претенциите по всяко съглашение, а с това и за организиране на защитата
му в хода на заповедното производство. Противното- многобройното изброяване на
вземания по всяко приложение на няколко различни места в рамките на заявлението, а с
това евентуално и в заповедта за изпълнение, при което при всяко споменаване на
съответното приложение се посочват и датата на неговото сключване, както и мобилните
номера/номерата на съответните услуги, за които е сключено, би довело според съда до
значителна неяснота и объркване у соченото като длъжник лице, каквато целта на
заповедното производство не е. На практика по този начин длъжникът мъчно би могъл чрез
прочитане на заповедта за изпълнение да узнае по кой договор какви по вид и размер са
неизпълнените му задължения, а ще следва да извършва дейност, присъща на заявителя в
заповедното производство, комуто е вменено задължението да сезира съда с редовно
формулирана претенция.
Същевременно, съдът намира, че е недопустимо при сключени между страните
множество договори (приложения) сам да обезпечава редовността на заявлението чрез
многобройни и значително времеемки математически изчисления и сам въз основа на
многобройни изброявания от страна на заявителя да систематизира претенцията на
последния, който освен това се представлява от адвокат. Вменяването на задължение на
съда да отстранява нередовността на претенциите на кредитора, като вместо него извърши
посочената систематизация, от една страна би направило безпредметно заповедното
производство, чието предназначение по дефиниция е постигане на бързина при уреждане на
имуществените отношения между страните, а от друга според настоящия съдебен състав би
противоречало на принципа за равнопоставеност на страните в процеса, доколкото би
довело до необосновано подпомагане на заявителя по начин, че на всяка цена в негова полза
да бъде издадена заповед за изпълнение.
Ето защо, според настоящия съдебен състав и на основание нормата на чл. 411, ал. 2, т.
1 във вр. с чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено в неговата цялост.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № ........../02.10.2023г. на „......................“ ЕАД за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. К. Р., ЕГН
**********.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3